№ 33
гр. К., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215100600147 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №260037/09.04.2021 год., постановена по Н.ч.х.дело №
81/2021год., К. районен съд е признал подсъдимия Г.. С. Х. от с.З., общ.К., с
ЕГН ********** за невинен в това,че на 26.08.2018г. в гр.М. причинил на Ю..
Р. Ю.. от с.Г.и., общ.К. средна телесна повреда изразяваща се в кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка в дясната челно- слепоочна област, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
Ю.. Р. Ю.. с тежка обида- престъпление по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така
повдигнатото частно обвинение. Отхвърлил е гражданският иск предявен от
Ю.. Р. Ю.. от с.Г.и., общ.К. с ЕГН ********** против подсъдимия Г.Х., за
сумата от 5000лв., представляваща причинени неимуществени вреди и сумата
от 58.00лв., представляващи имуществени вреди, всички те причинени от
престъплението извършено на 26.08.2018г., ведно със законната лихва от
26.08.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.Осъдил е тъжителя Ю.. Р. Ю.. да заплати на подсъдимия Г.. С. Х.
направените по делото разноски в размер на 1500лв. за адвокатско
възнаграждение, а по сметка на Районен съд- К. направените по делото
разноски за съдебно- психиатрична експертиза в размер на 120лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателя Ю.. Р.
1
Ю.. , която чрез защитникът си - адв.Л.Б. от АК-К. обжалва същата, като
неправилна и незаконосъобразна, поради което моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови
нова присъда с която да признае подсъдимия Г.. С. Х. за виновен по
предявеното обвинение. В съдебно заседание жалбодателя не се явява, като
защитникът му- адв.Б. поддържа жалбата и развива подробни съображения.
Ответника по жалбата – подсъдимия Г.. С. Х. не се явява, като
защитникът му адв.В.Б. от САК, оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2018г. вечерта в гр.М. в сватбен салон „М.“ се провеждало
сватбено тържество. На него присъствали подсъдимия Г.Х. и свидетелите
М.Ю. и Ю.Ю.. По- късно в заведението пристигнал и тъжителят Ю.Ю., който
влизайки в сватбения салон на входа се срещнал с подсъдимия Г.Х. и го
блъснал. Г.Х. се ядосал от случилото се и отишъл да се успокои на масата,
където бил настанен. Двамата мъже- тъжителят и подсъдимият, имали
неразбирателство помежду си, което датирало от по- рано, тъй като първият
имал любовна връзка със съпругата на втория преди двамата да се оженят.
Подсъдимият Г.Х., който се подразнил от присъствието на пострадалия Ю. на
сватбата и от това, че той го бил блъснал, отишъл при чичо си- свидетеля
М.Ю., който също бил на сватбата. Помолил го да разговаря с тъжителя
Ю.Ю., с когото работели заедно, и да му каже да напусне сватбата, тъй като
го дразнел.След това подсъдимият Х. отишъл до тоалетната в сватбения
салон. По това време свидетелят М.Ю. извикал тъжителя Ю.Ю. на бара в
заведението и му казал да напусне сватбеното тържество, тъй като е пил
достатъчно, а и нямал покана за събитието. В това време покрай тях минал
подсъдимият Г.Х., който се връщал от тоалетната. Виждайки го тъжителят
Ю.Ю. напсувал съпругата на Х. на турски език, при което последният се
ядосал и го хванал през кръста. Така двамата мъже паднали на земята като
подсъдимият лежал на лявата си страна, а тъжителят- на дясната. За да ги
разтърват се притекли много от посетителите, като свидетелят М.Ю. хванал
подсъдимия Г.Х. и го отдалечил от мястото, а други лица- извели тъжителя
Ю. навън. Чувайки викове откъм бара свидетелят Ю.Ю. отишъл там, където
видял, че няколко човека държат подсъдимия Х., за да не излиза навън при
тъжителя Ю., както и че на земята имало пълна бутилка с водка. След това
свидетелят Х. излязъл при пострадалия Ю.Ю. и го попитал какво се е
2
случило. Той му казал, че подсъдимият Г.Х. го ударил с бутилка, след което и
двамата напуснали сватбеното тържество. По пътя тъжителят Ю. му
споделил, че не се чувства добре, поради което посетили „Бърза помощ“ в
гр.М.. Там пострадалият Ю.Ю. бил прегледан от фелдшер, на когото и
двамата мъже обяснили, че първият бил паднал. След оказаната му
медицинска помощ тъжителят Ю. се прибрал в дома си при родителите си. На
следващият ден- 27.08.2018г., той отново не се чувствал добре здравословно,
поради което след обяд посетил медицинската служба в с.Б., откъдето бил
транспортиран в ЦСМП- К.. След съответните медицински прегледи и
изследвания на 27.08.2018г. в 19,30ч. тъжителят Ю.Ю. бил транспортиран в
УМБАЛ“С.Г.“- П.. Той бил приет на лечение в Клиника по неврохирургия,
откъдето бил изписан на 08.09.2018г.
По повод подадена жалба в Районна прокуратура- М. от свидетеля
Р. Ю. била извършена полицейска проверка, а след това било образувано и
досъдебно производство № 77/ 2018г. по описа на РУ- М.. В хода на него била
назначена Комплексна съдебна психиатрично- психологична експертиза № 3/
2019г., чието заключение било, че към датата на извършване на деянието-
причиняване на телесна повреда на Ю.. Р. Ю.. на 26.08.2018г., Г.Х. е бил в
състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, но при този личностов профил- Разстройство на личността и
поведението в зряла възраст, смесени и други разстройства, в конкретната
ситуация бил налице т.нар. физиологичен афект- силно раздразнение по
време на извършване на деянието. По този повод с Постановление от
29.05.2019г. прокурор от Районна прокуратура- М. е спрял наказателното
производство по реда на чл.25 ал. 1 т.6 от НПК, тъй като извършеното се
преследва по частен ред. В 6- месечния срок след получаване на съобщение за
спирането, пострадалият от престъплението, а именно тъжителят Ю.Ю. е
подал на 15.07.2019г. тъжба по реда на чл.81 и е образувано НЧХД № 177/
2019г. по описа на PC- М., както и депозирал нова тъжба на 19.11.2019г. по
повод на което било образувано НЧХД № 303/2019г. по описа на М.ския
районен съд, поради което е спазен реда на чл.24 ал.6 от НПК.На 04.10.2019г.
прокурор от Районна прокуратура-М. е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство №77/ 2018г. по описа на РУ- М., тъй
като престъплението е от частен характер и се възбужда с тъжба от
пострадалия. Това постановление е влязло в сила на 04.11.2019г.
Видно от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 21/
2021г. на тъжителя Ю.Ю. е било причинено линеарно счупване на дясната
половина на челната кост и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
дясната челно- слепоочна област, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение. Описаните увреждания били получени при действието на твърд
тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както е
съобщил пострадалия- при удар с бутилка. Кръвоизливът над твърдата
мозъчна обвивка е довел до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, а линеарното счупване на дясната половина на челната кост е довело
3
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Липсвали данни за точната локализация на раната на главата. Вещото лице М.
при разпита му на съдебното следствие установява, че получените
увреждания на пострадалия Ю.Ю. не биха се получили от падане от цял ръст
или от по- ниско разстояние, поради отсъствието на други наранявания по
него. От медицинската документация изготвена по време на лечението на
тъжителя Ю. в Клиниката по неврохирургия- П., а именно в История на
заболяването, не е отразено при прегледа при приемането му да е имало рана
на главата, поради което вещото лице М. приема, че той не е имал такава.
Обяснява вписаната такава от фелдшера Н. при оказаната медицинска помощ
на 26.08.2018г. с ниската медицинска квалификация и с факта, че трябва да се
отчете дейност при посещение от пациент.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред
обвинение. Събрани са необходимите и възможни доказателства, относими
към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага
извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от
настоящата инстанция.
Съдът е възприел тази фактическа обстановка, въз основа на
обясненията на подсъдимия Г.Х., от свидетелските показания на М.Ю., както
и частично от тези дадени от свидетелите Ю.Ю., Е.С. и Р. Ю. и е стигнал до
обоснования извод, че всички те изграждат една житейска картина, в която
обаче не може по безспорен начин да се установи, че подсъдимия е нанесъл
удари на тъжителя с бутилка от водка и с крак по главата, от които той да е
получил средна телесна повреда, описана в Съдебномедицинската експертиза
№ 21/ 2021г.
Съображенията за това са следните: Безспорно по делото са събрани
две групи гласни доказателства, едните защитават версията на пострадалия, а
другите- страната на подсъдимия.Правилно решаващия съд не е дал вяра на
първата група свидетели- Ю.Ю., Е.С. и Р. Ю., в които те препредават казани
им от тъжителя Ю.Ю. факти, за нанесен удар с бутилка по главата от страна
на подсъдимия Х., защото на първо място никой от тях не е очевидец на
случилото се на 26.08.2018г., и тримата свидетели препредават думите казани
им от тъжителя Ю., а на второ тези свидетели са много близки роднини и
приятели на пострадалия, което води определено до тяхната заинтересованост
по делото. На следващо място показанията на тази група свидетели не се
подкрепят от друго доказателство по делото, поради което няма как да бъде
проверена тяхната достоверност, още повече, че веднага след деянието при
потърсената медицинска помощ пострадалия сам е посочил пред
медицинското лице, че е паднал, но не и че е бил ударен с бутилка по
главата.Последното се потвърждава и от факта, че при прегледа при
постъпването на пострадалия в Клиниката по неврохирургия в гр.П. в
История на заболяването не е констатирана рана на глава.Що се отнася до
твърдението на пострадалия,че е бил ритан по главата с крак от страна на
4
подсъдимия, то по делото този факт не се установява изобщо.
Другата група гласни доказателства са обясненията на самия
подсъдим, който е и участник в случилото се, и неговия чичо- свидетелят
М.Ю., на които решаващия съд е дал вяра, поради следното: и двамата са
били на мястото на инцидента, поради което са придобили непосредствени
впечатления от поведението и на двамата участници в деянието; показанията
им са еднопосочни, последователни и се допълват взаимно,изграждайки
една логична житейска картина, която кореспондира и с поведението на
тъжителя Ю. при оказаната му медицинска помощ същата вечер, когато не е
посочил, че е бил ударен с бутилка. Тази версия последният започва да
развива едва на следващият ден, когато вече се е почувствал здравословно
недобре. Обосновано и логично съдът е приел, че е житейски неоправдано да
потърсиш медицинска помощ за здравословен проблем, но да не уточниш
причината за това. Все в тази насока е и факта, че в История на заболяването
при осъществяване на оперативно лечение и наблюдение от Клиниката по
неврохирургия при УМБАЛ„С.Г.“- П. не е отразено наличие на рана на
главата при постъпването на 27.08.2018г., което е още една причина
разколебаваща версията на пострадалия, че е бил ударен от подсъдимия Х. с
бутилка по главата на 26.08.2018г.
Съдът е кредитирал Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 21/2021г., която установява настъпило телесното увреждане на
тъжителя Ю.Ю.. Но по делото не бе установено участие на подсъдимия Х.
изразяващо се в удари с бутилка и с крак по главата на пострадалия Ю., което
води до извода за липса на негово участие при извършване на твърдяното
действие. В случая при съпоставянето с всички други приобщени по делото
доказателства, съдът стига до извода, че телесните увреждания не са
получени от удари с бутилка и с крак нанесени от дееца Х.. Вярно е, че е
налице телесен увреждащ резултат по дясната половина на челната кост и над
твърдата мозъчна обвивка в дясната челно- слепоочна област, наложило
болнично и оперативно лечение и наблюдение, но с оглед събрания
доказателствен материал- гласните такива, от които няма нито един очевидец
на нанесени удари от дееца по отношение на пострадалия Ю., както и
писмени такива и назначените експертизи, то настоящата инстанция приема,
че не е налице пълно и несъмнено доказване на твърдението в тъжбата, че
именно подсъдимият Г.Х. е нанесъл удари с бутилка и с крак в областта на
главата, които да са причинили посочените телесни увреждания на
пострадалия Ю.Ю..
Правилно и законосъобразно решаващия съд е приел,че предявеното по
частен ред обвинение е по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК, което
представлява привилегирован състав на умишлено нанасяне на телесна
повреда, а изпълнителното деяние е причиняването на средна телесна повреда
при афектен умисъл. От събраните по делото доказателство безспорно се
установява, че по време на инцидента на 26.08.2018г. подсъдимият Г.Х. е бил
в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия Ю.,
5
който е напсувал съпругата на подсъдимия пред самия него, преди двамата
мъже да паднат на земята. Тази псувня изречена към дееца касаеща неговата
съпруга представлява тежка обида с оглед обичаите и нравствените ценности
на обществото. Именно тя е провокирала това състояние, което е установено
по категоричен начин от Комплексна съдебна психиатрично- психологична
експертиза №3/2019г.Престъплението описано в тъжбата засяга обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, и то трябва да е осъществено чрез действия
описани изрично в тъжбата, а именно чрез удари по главата на тъжителя с
бутилка и с крак. При така установената по горе фактическа обстановка
подсъдимият Г.Х. от обективна и субективна страна не е осъществили
състава на посоченото престъпление. Това е така, защото не се установи той
да е причинил каквото и да било увреждане на пострадалия Ю.Ю., тъй като не
се доказа деецът Х. да е нанесъл описаните в тъжбата удари с бутилка и с
крак. Настоящата инстанция потвърждава, че присъдата съгласно чл.303 ал.1
от НПК не може да почива на предположения, а обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин на основание ал.2 на цитираната норма, до
какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и решаващия
съд.
Настоящата инстанция се солидаризира напълно и с извода на
решаващия съд, че една осъдителна присъда може да бъде постановена и
само при наличието на косвени доказателства, но следва да са налице три
условия, а именно:множество косвени доказателства, системата на тези
доказателства да изгражда логическа верига, и от тази система да се направи
един единствен извод за авторство на деянието от страна на подсъдимия. В
случая при извършената задълбочена оценка на множеството косвени гласни
доказателства, и обсъждайки ги във връзка с всички останали, не установи да
се изгражда една логическа верига с оглед поведението на самия тъжител
веднага след деянието, който при оказаната медицинска помощ не е
споменал, че е бил ударен с бутилка или с крак, както и поради
обстоятелството, че никой от тези трима свидетели, които препредават
думите са самия пострадал, не установяват подсъдимият да е нанесъл и удари
с крак на инкриминираната дата по тъжителя Ю.Ю.. Освен това тази система
от косвени доказателства не води до единствения възможен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението по тъжбата, тъй като те не са
подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, както и тяхната
достоверност е разколебана от родствените и приятелските връзки на тези
свидетели с тъжителя Ю.. В резултат на това извод по делото не следва да се
установява причината връзка между твърдените удари и описаното телесно
увреждане, тъй като не беше констатирано да е осъществено изпълнителното
деяние чрез действие. В случая безспорно е налице увреждане, но без
наличието на удари, установена връзка между тях и резултат, няма как да е
налице престъпление, защото общественоопасните последици не са
настъпили в резултат на поведението на подсъдимия. И тъй като не се доказа,
6
така както изисква закона, да е осъществен състава на престъплението
причиняване на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадалия с тежка обида, то подсъдимия Г.Х. следва да
бъде оправдан за извършено престъпление по чл.132 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 от
НК.
С оглед изхода да делото, правилно и законосъобразно съдът е приел
предявения граждански иск за неоснователен и недоказан.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на защитника на
подсъдимия изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, че
ударът с бутилка по главата бил доказан по изложените по-горе съображения.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са
налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което
следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260037/09.04.2021 год., постановена по
Н.ч.х.дело № 81/2021год., по описа на К. районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7