О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр.Бургас 07.03.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.БУРГАС, ІІІ състав, в закрито заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
като
разгледа адм.д. №192 по описа на АС-Бургас за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на А.Х. *** против бездействия (първоначално сочени като произтичащи от страна
на Община Несебър като административен орган, а след извършено уточнение) на Кмета
на Община Несебър за извършване на фактически действия по задължения
произтичащи от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по чл.223 ЗУТ и по-конкретно
т.6 и т.7 от същата разпоредба на ЗУТ за забрана ползването на сочени като
собствени му обекти в жилищна сграда, които според жалбоподателя се ползват не
по предназначение от страна на трето лице и отказ да се наложи санкция на нарушителя.
Като правно основание на искането жалбоподателят е посочил чл.256 от АПК. Обяснява
се , че се касае за складови помещения, които не са въведени в експлоатация, не
се ползват по предназначение и са незаконно присъединени и включени в разпределетелната
мрежа, като незаконно ползват електричество.
Иска се да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде задължен Кмета на Община Несебър да „извърши
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона, като изрично бъде определен срок за това.“
Настоящият съдебен състав, след
преценка на сезиращата съда жалба и допълнително депозираното уточнение, намира
искането основано на разпоредбата на чл. 256 от АПК за недопустимо.
В конкретния случай цитираната
разпоредба на АПК съдът счита занеотносима, тъй като тя се отнася за
бездействията на административния орган, когато задължението за съответното
действие произтича пряко от закон. Настоящият случай е различен. Урежда
правното основание за провеждане на административно производство, чийто краен
акт е постановяването на индивидуален административен акт. Съгласно
разпоредбата на чл.64 АПК „Административнопроизводствените
волеизявления действия и бездействия на административния орган по издаване на
акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в
специален закон е предвидено друго.“
Заповедите, които издава Кметът на Общоната по
ЗУТ са предшествани от редица фактически и правни действия по извършване на
проверки, изготвяне на протоколи и т.н., но те не са пряко регламентирани в
този Нормативен акт и вменени в тежест именно на самия орган. В правомощията на
органа е вменено издаване на индивидуални административни актове по смисъла на
чл. 21 от АПК, не и извършване пряко на конкретни фактически действия във
връзка с него. Актовете на органа в този смисъл не могат да се квалифицират
като бездействие на органа по задължение, което пряко произтича от нормативен
акт. Следователно задължението за провеждане на производство по издаване на
заповед за забрана ползването, не е фактическо действие, а изрично
волеизявление на овластен със закон административен орган, което е индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване. В конкретния случай следва да се
приеме, че се оспорва бездействие на кмета да извърши не фактическо, а правно
действие - да издаде административен акт, каквото е решението на контролния
орган, доколкото действията за проверки и констатации не са вменени от закона
като негово пряко задължение.
От друга страна дори жалбата да
бъде определена, като такава подадена против мълчалив отказ на административния
орган да се произнесе със заповед, тя отново е недопустима по смисъла на чл.
159, т. 1 от АПК. Чл. 223 от ЗУТ дава възможност на административния орган да
разпореди забрана ползването на строежи от четвърта до шеста категория
включително или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по
установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. При издаването на
заповеди по чл. 223 от ЗУТ, компетентният орган действа служебно при наличие на
визираните от закона предпоставки. Липсва разпоредба, която да му вменява
задължение за произнасяне с такъв акт по искане на граждани или други лица, или
по сигнал на такива лица (както е в случая) за наличие на строежи, ползвани не
по предназначение. Кметът на общината действа в условията на оперативна
самостоятелност и негова е преценката да издаде, или да откаже издаването на
такава заповед по чл. 222 от ЗУТ при констатиране на незаконен строеж. Именно
поради липса на задължение за произнасяне от страна на кмета на Община Несебър
по направеното от оспорващия искане, липсва и формиран мълчалив отказ - годен
предмет на обжалване.
Отказите на кмета на общината за
издаване на заповеди за забрана ползването, съответно за премахване на
незаконни строежи не подлежат на съдебен контрол, тъй като с тях не се засягат
права или законни интереси на отделни физически или юридически лица.
Административният орган не е обвързан с исканията на други лица, а доколкото е
сезиран с такива, то те се преценяват само като информация (сигнал) за
евентуални нарушения. Дали обаче ще издаде заповед или не зависи изцяло от
преценката на органа. Затова и отказа му да издаде заповед - било то изричен
или мълчалив, не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване
по реда на административното производство.
Само за пълнота следва да се
посочи, че видно от представената по делото преписка администрацията на органа
е действала и след извършване на проверки и установяване на обстоятелството, че
се касае за обекти в сграда от трета категория, сигналът е бил препратен до
РДНСК Бургас.
Предвид изложеното и на
основание чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на А.Х. *** против бездействия на Кмета на Община Несебър за извършване на
фактически действия по задължения произтичащи от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) по чл.223 ЗУТ в изпълнение на изканията на жалбоподателя,
обективирани в негов Сигнал с вх.№Х2-УТ-367/25.01.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. д. №192 по описа на Административен съд – Бургас за 2022г.
Определението може да се обжалва
в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: