РЕШЕНИЕ
№ 2057
Сливен, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГАЛЯ ИВАНОВА |
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20247220700226 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С. М. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., м. „Д. р.“ № ..., подадена против Отказ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, обективиран в два писмени отговора, по искане от С. М. С. с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., получено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 09.04.2024 г.
В жалбата се твърди, че: по искането на С. е постановен изричен отказ, обективиран в два писмени отговора без посочена дата и без номер, получени от С. на 15.04.2024 г.; отказът е издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви; отказът е издаден и в противоречие с разпоредбите на чл. 17, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламент (ЕС) 2016/679/ и на чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР на БНБ; вземанията, които дружеството твърди, че е придобило от „Р. (България)“ ЕАД, са погасени по давност, поради което е отпаднала възможността за принудителното им събиране; изявлението на С., че няма да плати доброволно погасени по давност негови задължения, придобити от дружеството, води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по смисъла на чл. 6, § 1, б. е) от Регламент (ЕС) 2016/679 да продължава да обработва личните данни на заявителя, включително като съхранява същите, като ги предоставя на трети лица и като подава информация за кредитната му задлъжнялост в ЦКР на БНБ; при това положение са отпаднали и целите, за които биха били събирани и обработвани личните данни на заявителя от страна на администратора. Заявено е искане съдът да отмени Отказа на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по искане Изх. № 2 от 04.04.2024 г. на С. М. С., да изтрие на основание чл. 17, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 2016/679 свързаните със С. лични данни, обработвани от администратора, на основание чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. да подаде информация в Централния кредитен регистър на БНБ за изменението на кредита, след което да престане да подава личните данни на С. в Централния кредитен регистър, и съдът да върне преписката на администратора на лични данни със задължителни указания по приложението на закона. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба чрез упълномощен процесуален представител адвокат М. П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмен отговор и писмена молба чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Х. Ш. оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения, че: „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3а от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ с основен предмет на дейност придобиване на вземания по кредит и в това си качество дружеството е кредитор на С. М. С. кредит с [идентификатор], сключен с „Р. (България)“ ЕАД, което в последствие е заместено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по силата на договор за цесия; искането на С., постъпило в дружеството на 09.04.2024 г., е за преустановяване подаването на информация към Централния кредитен регистър, воден от БНБ, по отношение на договора за кредит, както и за незабавно изтриване на обработваните от дружеството лични данни; по исканията на С. са издадени мотивирани откази; по отношение твърдението на С. за изтекла погасителна давност на вземания на дружеството, липсва сила на пресъдено нещо; дружеството е задължен субект по Наредба № 22 за ЦКР на БНБ и като такъв не може да не изпълни своите задължения, свързани с регулярното подаване на информация към централния регистър; дружеството е администратор на личните данни на С. по договори за кредит, които лични данни са необходими за постигане на първоначалните цели, за които са били предоставени, а именно събирането на задълженията по договорите за кредит.
В Становище от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез юрисконсулт Х. Ш., входирано в деловодството на съда на 10.07.2024 г., е посочено, че по искането на С., постъпило в дружеството на 09.04.2024 г., юрисконсулт Ш., в качеството си на длъжностно лице по защита на данните и като юрисконсулт в дружеството, е изготвил на 10.04.2024 г. два броя отговори, които са без посочена дата, и които са получени от С. чрез адвокат М. П. на 15.04.2024 г.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Искане Изх. № 2 от 04.04.2024 г., подадено от С. М. С. до „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, получено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 09.04.2024 г., е отправено искане „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да отпише всякакви вземания към С., в случай че е титуляр на такива, да престане да обработва личните му данни, да преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър на БНБ, да заличи личните му данни, както от собствените си регистри и системи, така и от Централния кредитен регистър при БНБ. В искането е изложено, че: в случай че дружеството е придобило вземания към С., тези вземания са погасени по давност; отправено е възражение за изтекла погасителна давност; заявено е, че С. няма намерение да извършва доброволно плащане на погасени по давност негови задължения.
По искането на С. М. С. са изготвени два отговора, които са получени от С. чрез адвокат М. П. на 15.04.2024 г. Отговорите са със следното съдържание:
В Отговор без дата с посочен издател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез юрисконсулт Х. Ш., по искането на С. за изтриване на личните му данни и възражението на С. срещу обработването на личните му данни, е посочено, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Изложено е, че: администраторът е законен кредитор на С. по договор за кредит, вземанията по който са прехвърлени на дружеството на валидно правно основание - договор за цесия; администраторът обработва личните данни на С. за целите на събирането на задължението му и за изпълнение на законовите си задължения като финансова институция; възражението на С. с позоваване на основания, предвидени в чл. 17, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 2016/679, е неоснователно. Отговорът е подписан от юрисконсулт Х. Ш. с посочване, че е длъжностно лице по защита на данните.
В Отговор без дата с посочен издател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез юрисконсулт Х. Ш., по искането на С. за коригиране на подаваната от дружеството информация, произтичаща от договор за кредит с [идентификатор], сключен между С. и „Р. (България)“ ЕАД (в последствие заместено от дружеството по силата на договор за цесия) към Централния кредитен регистър към Българска народна банка, е посочено, че искането е неоснователно. Изложено е, че: съгласно чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър, „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството си на кредитор по вземането, придобито по силата на договор за цесия, е задължено да подава съответната информация до Централния кредитен регистър, до окончателното му погасяване; вземане, погасено по давност, продължава да съществува и длъжникът продължава да дължи; задълженията на С. продължават да съществуват, съответно продължава да съществува и задължението на дружеството, като институция по чл. 4, ал. 1 от Наредба 22, да подава ежемесечно към Централния кредитен регистър нормативно определената информация. Отговорът е подписан от юрисконсулт Х. Ш..
Видно от пълномощно от 08.12.2023 г., издадено от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, юрисконсулт Х. Ш. е упълномощен: да осъществява процесуално представителство на дружеството пред всички съдилища и съдебни изпълнители в България; да представлява дружеството пред всички държавни и общински органи; да представлява дружеството по всички съдебни, административни и изпълнителни производства, по които дружеството е страна, до окончателното им приключване във всички инстанции; да получава от името на дружеството актовете на съда и съдебните изпълнители; да изготвя, подписва и подава от името на дружеството уведомления, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; да представлява дружеството, като прави справки по дела и административни производства, по които дружеството е страна; да представлява дружеството пред органите на МВР, Прокуратура, Национална следствена служба, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Пълномощното е за срок от една година, считано от датата на упълномощаването.
На 10.09.2025 г. от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издадено пълномощно, с което юрисконсулт Х. Ш. е упълномощен с права, идентични по съдържание с пълномощното от 08.12.2023 г., както и със следните права: да представлява дружеството в качеството на длъжностно лице по защита на данните пред всички физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, питания и други, касаещи правата им по Регламент 2016/679 на ЕС и Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, като за целта получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия; да представлява дружеството пред всички юридически и физически лица, във връзка с отправени от тях искания, жалби, молби и други, включително и искания за корекция на подаваната от дружеството информация към Централния кредитен регистър на БНБ, касаещи изкупени/цедирани задължения, като за целта получава, изготвя и изпраща съответните книжа и извършва всички свързани с това правни и фактически действия.
От извършената служебно от съда справка в публичния регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните, воден от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, Х. Ш. е вписан като длъжностно лице по защита на данните на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
В хода на съдебното дирене по делото са представени: Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard, сключен на 11.12.2007 г. между „Р. (България)“ ЕАД и С. М. С. /картодържател/; Рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic, сключен на 10.01.2011 г. между „Р. (България)“ ЕАД и С. М. С. /картодържател/; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 07.12.2016 г. между „Р. (България)“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в Приложение № 1А към който, под № 262 е посочен като длъжник С. М. С. по договор от 10.11.2011 г.
В Потвърждение, издадено от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, същите потвърждават действията, извършени от юрисконсулт Х. Ш., във връзка с изготвените от него отговори от името на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД във връзка с постъпили искания, жалби, питания и други, относно изкупени от дружеството вземания, включително такива, касаещи искания за корекция на информация, подавана към ЦКР на БНБ, такива за упражняване на права по Регламент 2016/679 на ЕС и по ЗЗЛД. Потвърждението е без посочена дата на издаване и подписване.
С Решение № 84 от 11.04.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 70/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 04.07.2025 г., са отхвърлени предявените от С. М. С. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД искове, както следва: иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 10 000 лв. - главница по договор за издаване и ползване на международна карта „Мастър кард“ от 11.12.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.02.2016 г. и разноски за издаването на изпълнителния лист в размер 750,24 лв., за която е бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност; иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 1910,37 лв. - възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. - 07.02.2016 г., за която е бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност; и иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 601.69 лв. - наказателна лихва за периода 15.05.2014 г. - 25.02.2016 г., за която е бил издаден изпълнителен лист от 06.04.2016 г. по ЧГД № 732/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност. В мотивите на решението съдът е приел, че погасителна давност не е настъпила и задължението е дължимо.
Видно от Писмо от 23.07.2025 г. на КЗЛД, след направена служебна справка на 22.07.2025 г. не е установено наличие на висящо или приключило производство пред КЗЛД, което да е инициирано от жалбоподателя С. срещу ответника по жалбата „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По искането на жалбоподателя С. с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., получено от ответника по жалбата „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 09.04.2024 г., са издадени два акта – откази, обективирани в писмени отговори, подписани от Х. Ш., съответно като длъжностно лице по защита на данните и като юрисконсулт на дружеството, които са съобщени на С. на 15.04.2024 г. Отказите са постановени по две различни искания на жалбоподателя, заявени в писмено Искане с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., а именно: 1. Да се заличат и изтрият личните данни на С., обработвани и съхранявани от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД; 2. Да се отпишат всякакви вземания към С., в случай че дружеството е титуляр на такива, и да се преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър на БНБ.
Във връзка с изложеното, съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че горепосочените отговори са по едно и също искане и обективират един отказ.
Относно отказа по искането на С. да се заличат и изтрият личните му данни, обработвани и съхранявани от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, обективиран в писмен отговор без дата с посочен издател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез юрисконсулт Х. Ш., подписан от Х. Ш. като длъжностно лице по защита на данните, съдът счита следното:
Отказът е постановен по искане, получено на 09.04.2024 г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, и е съобщен на подателя на искането на 15.04.2024 г. С оглед посочените дати, съдът приема, че отказът е издаден в периода от 09.04.2024 г. до 15.04.2024 г.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.
Установено по делото е обстоятелството, че между жалбоподателя С. и ответника по жалбата „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са налице правоотношения, възникнали по силата на прехвърляне на вземания по сключени договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството – ответник по жалбата.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.
Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.
В чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“), като съгласно § 1, б. „а“ субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.
В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя искане до администратора на лични данни – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е администратор по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение лични данни за жалбоподателя С. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с вземания по договори за кредит.
Отговорът с инкорпориран в него отказ за удовлетворяване на искането по изложени в отговора мотиви, е подписан от Х. Ш. в качеството на длъжностно лице по защита на данните. По делото няма данни, че на Х. Ш. е възложено да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Обстоятелството, че Х. Ш. е вписан като длъжностно лице по защита на данните на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в публичния регистър на администраторите и обработващите лични данни, воден от КЗЛД, не води до друг извод. Правомощията на длъжностното лице по защита на данните са определени в чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. Същото подпомага, консултира, дава становища на администратора на лични данни, като правомощия да се произнася по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 от името на администратора не са предвидени. Такива правомощия няма предвидени и в ЗЗЛД. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗЗЛД, администраторът възлага на длъжностното лице по защита на данните най-малко следните задачи: 1. да информира и да съветва администратора и служителите, които извършват обработването, за задълженията им по този закон и съгласно други нормативни изисквания за защита на личните данни; 2. да наблюдава спазването на този закон и на други нормативни изисквания за защита на личните данни и на политиките на администратора по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните проверки; 3. при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието по чл. 64 и да наблюдава извършването й; 4. да си сътрудничи с комисията, съответно с инспектората; 5. да действа като звено за контакт с комисията, включително за целите на предварителната консултация по чл. 65, и при необходимост да се консултира с комисията, съответно с инспектората по въпросите, свързани с обработването на лични данни. Липсват по делото доказателства, че на Ш. са възложени и други задачи, различни от изброените в чл. 70, ал. 2 от ЗЗЛД, включително липсват доказателства на Ш. да е възложено от администратора да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Такова възлагане не може да се извлече и от съдържанието на пълномощното, издадено на 08.12.2023 г. от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което пълномощно е относимо за периода на издаване на отказа. Изводите на съда не се променят от представеното по делото Потвърждение, издадено от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, тъй като Потвърждението не съдържа дата на издаване и подписване, поради което е невъзможно да се прецени еднозначно, че касае процесния отказ. В подкрепа на тези изводи на съда е и съдържанието на издаденото на 10.09.2025 г. от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД пълномощно, с което юрисконсулт Х. Ш. е изрично упълномощен /считано от датата на издаване на пълномощното/ да се произнася по искания на физически лица, касаещи правата им по Регламент 2016/679 на ЕС и ЗЗЛД. Следователно, към периода на издаване на отказа, длъжностното лице по защита на данните не е имало правомощие да го издаде.
От изложеното се налага извод, че горепосоченият отказ е издаден при липса на компетентност, което съставлява основание за обявяване на нищожността на акта. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният акт се явява нищожен, като издаден при липса на компетентност – нарушение по чл. 146, т. 1 от АПК. При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите съображения на жалбоподателя и ответника по жалбата относно законосъобразността на оспорения акт.
Относно отказа по искането на С. да се отпишат всякакви вземания към С., в случай че дружеството е титуляр на такива, и да се преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър на БНБ, обективиран в писмен отговор без дата с посочен издател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез юрисконсулт Х. Ш., подписан от юрисконсулт Х. Ш., съдът счита следното:
Отказът е постановен по искане, получено на 09.04.2024 г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, и е съобщен на подателя на искането на 15.04.2024 г. С оглед посочените дати, съдът приема, че отказът е издаден в периода от 09.04.2024 г. до 15.04.2024 г.
Производството по такова искане е уредено в чл. 24 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър /Наредба № 22/2009 г./. Отговорът по искането, подписан от юрисконсулт на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е акт по чл. 24, ал. 2 от цитираната наредба. В отговора е инкорпориран отказ за удовлетворяване на искането по изложени в отговора мотиви.
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е регистрирано лице по чл. 3а от ЗКИ, видно от публичния регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ, поддържан от БНБ. Като регистрирано лице по чл. 3а от ЗКИ, дружеството е институция по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2009 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/2009 г., институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди.
По делото няма данни юрисконсулт Ш. да е упълномощен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, да се произнася от името на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по исканията за коригиране на подаваната към ЦКР информация. Такова упълномощаване не може да се извлече от съдържанието на пълномощното, издадено на 08.12.2023 г. от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което пълномощно е относимо за периода на издаване на отказа. Изводите на съда не се променят от представеното по делото Потвърждение, издадено от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, тъй като Потвърждението не съдържа дата на издаване и подписване, поради което е невъзможно да се прецени еднозначно, че касае процесния отказ. В подкрепа на тези изводи на съда е и съдържанието на издаденото на 10.09.2025 г. от изпълнителните директори на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД пълномощно, с което юрисконсулт Х. Ш. е изрично упълномощен /считано от датата на издаване на пълномощното/ да се произнася по искания на физически лица за корекция на подаваната от дружеството информация към Централния кредитен регистър на БНБ. Следователно, към периода на издаване на отказа, юрисконсулт Х. Ш. не е имал правомощие да го издаде.
От изложеното се налага извод, че горепосоченият отказ е издаден при липса на компетентност, което съставлява основание за обявяване на нищожността на акта. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният акт се явява нищожен, като издаден при липса на компетентност - нарушение по чл. 146, т. 1 от АПК. При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите съображения на жалбоподателя и ответника по жалбата относно законосъобразността на оспорения акт.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а издадените по искането откази следва да бъдат обявени за нищожни, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за произнасяне по подаденото искане в определен срок, при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 1010 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, обективиран в писмен отговор, подписан от Х. Ш. като длъжностно лице по защита на данните, по искане с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., подадено от С. М. С. с [ЕГН], в частта на искането да се заличат и изтрият личните данни на С., обработвани и съхранявани от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, обективиран в писмен отговор, подписан от Х. Ш. като юрисконсулт, по искане с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., подадено от С. М. С. с [ЕГН], в частта на искането да се отпишат всякакви вземания към С., в случай че дружеството е титуляр на такива, и да се преустанови подаването на информация към Централния кредитен регистър на БНБ.
ИЗПРАЩА преписката на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, за произнасяне по подаденото от С. М. С. с [ЕГН], искане с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., получено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 09.04.2024 г., при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: ********* срок за произнасяне по искането на С. М. С. с Изх. № 2 от 04.04.2024 г., получено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 09.04.2024 г., както следва: срок от един месец, считано от влизане на решението в сила - в частта на искането по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, и срок от 7 работни дни, считано от влизане на решението в сила - в частта на искането по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22/2009 г.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори С. К. П. и С. А. Б., да заплати на С. М. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., м. „Д. р.“ № ..., сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |