Р Е Ш
Е Н И Е № 129
Град Несебър, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 52 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Б.П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против Наказателно постановление № 181 / 30.12.2019г., издадено от Директора на Басейнова дирекция “Черноморски район”, с което на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Жалбоподателят счита наказателното постановление (НП) за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като издадено при съществени процесуални нарушения, а като конкретно нарушена разпоредба посочва тази на чл.34, ал.3 от ЗАНН, понеже НП не е издадено в срока по тази разпоредба, а административно наказателното производство е било спряно без да са били налице предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН. В жалбата се твърдят процесуални нарушения и при съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, тъй като същото е връчено в отсъствие на нарушителя, но жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за неговото съставяне, като е съставен преди връчване на поканата за съставянето му. В нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН актът не му е бил надлежно предявен за подписване. По същество жалбоподателят заявява, че отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като през календарните 2017-а, 2018-а и 2019-а години дружеството не е извършвало дейност, не е ползвало воден ресурс, съответно не е налице водовземане, поради което няма задължение да провежда собствен мониторинг. Позовава се и на форсмажорни обстоятелства, за което е уведомил Басейнова дирекция “Черноморски район”. Според жалбоподателя в наказателното постановление не се съдържа пълно описание на извършената проверка и на нарушението, налице е несъответствие между описанието на нарушението в акта и постановлението, не са посочени дата на извършване на нарушението и водния обект, в който е извършено. При условията на евенуалност се позовава на маловажност на деянието. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседние дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител, който заявява че поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и счита, че от събраните по делото писмени доказателства е установено, че представляваното от него дружество не е извършило вмененото му административно нарушение, както и че твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения са доказани.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище, чрез процесуален представител, се твърди, че актът и постановлението са издадени при спазване на материалния и процесуалния закон, деянието е описано правилно с всички съставомерни белези, от компетентни органи, намира нарушението за доказано, правилно е квалифицирано, не се касае за маловажен случай. Наказаното лице е титуляр на разрешително за ползване на повърхностен воден обект в Черно море, като от датата на влизане в сила на издаденото разрешително възникват правата и задълженията на лицето, в това число и изискването за извършване на собствен мониторинг на качеството на водите в района на разрешеното ползване, което задължение не е обвързано с условия за ползването на водния обект и производството на продукция. Неизпълнението на собствен мониторинг на качеството на водите не се оспорва от страна на нарушителя и се признава от него. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На 13.07.2005г. на основание чл.46, ал.1, т.2, във връзка с чл.52, ал.1, т.2, б.”б” и ал.2 от Закона за водите, на “Б.П.” ООД е издадено от министъра на околната среда и водите Разрешително за ползване на воден обект № 003677 на воден обект – в акваторията на Черно море, имот публична държавна собственост – в района на община Несебър, с място на ползването: мидено поле с обща площ 190 000 кв.м., с географски точки, посочени в разрешителото, с цел на ползването – добив и възпроизводство на аквакултури – мидена ферма.
С Решение № 964/29.08.2012г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район е продължен срока на действие на Разрешително № 003677/13.07.2005г., а именно до 31.12.2019г., като е вменено задължение за изграждане на съоръжение в срок до 31.12.2014г. Разрешителното е изменяно с последващи решения от 05.11.2012г. и 09.05.2013г., като с друго Решение № 62/21.07.2017г. на Директора на Басейнова дирекция “Черноморски район”, е продължен срока на Разрешително № 003677 / 13.07.2005г. до 31.07.2027г., крайният срок за изграждане на съоръжението мидена ферма е променен до 31.07.2020г., общата разрешена площ остава непроменена – 190 000 кв.м., в т.ч. 90 000 кв.м. производствена площ и 100 000 кв.м. експлоатационна площ. Уточнен е лимитът на производството.
Със Заповед № РД-369/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на основание чл.25г, ал.1, т.4 от Закона за рибарството и аквакултурите, е прекранета регистрацията на обект за отглеждане на риба и други водни организми на Мидена ферма, разположена в акваторията на Черно море, в района на Северен Несебърски залив, удостоверение за регистрация № 231/18.01.2005г., партида № 02100012 на “Б.П.” ООД, ЕИК *********, поради преустановяване на дейността за повече от една година; за периода от 2016г., 2017г. и 2018г. не са постъпвали декларации за произход на продукти от аквакултури от търговеца.
На 30.07.2018г. е съставен Констативен протокол № 479Б от Дора Х. З. на длъжност „Главен експерт“ при Басейнова дирекция „Черноморски район“, според който е извършила проверка на обект: Мидена ферма на 220 метра северно от бреговата линия на град Несебър, стопанисван от „Б.П.” ООД, на която проверка са присъствали С.Г. – младши специалист, сектор РК-Бургас, ИАРА, и Р.Х. – старши експерт Дирекция „Контрол“, БДЧР, ИРМ – Бургас, а проверката е била извършена във връзка с изпълнение на условията на цитираното по-горе разрешително, изменяно с последващите решения. Според констатациите в протокола мидената ферма не е изградена, чийто краен срок е до 31.07.2020г. Относно „Задължение за провеждане на собствен мониторинг“, в БД“ЧР“ е представен коригиран план за собствен мониторинг с писмо вх.№ 26-00-1201/3/ от 29.09.2017г. Пробонабирането и изследванията на морските води не е извършено, т.к. мидената ферма не е изградена. В срок до 31.03.2018г. не е представен в БД“ЧР“ доклад за изпълнение на условията в Разрешително № 003677/13.07.2005г. за 2017г., съгласно чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите. БД“ЧР“ е информирала управителя на „Б.П.” ООД, с писмо изх.№ 26-00-121 /Н2/ от 27.07.2018г. за извършеното административно нарушение по Закона за водите.
Дора Х. З. на длъжност „Главен експерт“ при Басейнова дирекция „Черноморски район“, не е била оправомощена да извършва контролни проверки, да съставя констатирни протоколи от проверки по Закона за водите, тъй като не фигурира сред оправомощените за това служители от Басейнова дирекция „Черноморски район“ за тези дейности, посочени в издадената от директора на дирекцията Заповед № 16/10.01.2018г.
За да уведоми управителят на „Б.П.” ООД извършената на 30.07.2018г. проверка и за резултатите от нея, Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е изпратил писмо от 25.09.2018г., и с което го е поканил за изясняване на обстоятелствата.
На 28.09.2018г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 178, бл. № 000589 от Р.Х.Х. – „Старши експерт“ в Дирекция „Контрол при БД“ЧР“, в който е посочено, че при извършена контролна проверка на 30.07.2018г. на място и по документи на разрешително № 003677/13.07.2005г., изменено и продължено с Решение № 964/29.08.2012г., изменено с Решение № 1005/05.11.2012г., изменено с Решение № 1102/09.05.2013г., продължено и изменено с Решение № 62/21.07.2017г. за ползване на повърхностен воден обект, разположен в акваторията на Черно море, с цел водоползване аквакултури и свързаните с тях дейности с титуляр „Б.П.” ООД, в БД“ЧР“ не е представена информация за извършено пробонабиране и изследване на морските води в използваната акватория, съгласно посочените в разрешително показатели и честота на пробонабиране за 2018г., което представлява неизпълнение на т.1 от Раздел „Задължение за провеждане на собствено мониторинг“ от горецитираното разрешително. Според актосъставителя е нарушен чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, както и отбелязано в него. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя и от един свидетел.
АУАН е връчен на управителя на „Б.П.” ООД срещу разписка на 18.12.2019г. и след като на последния е връчено писмо от 06.12.2019г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, т.е. покана за съставянето на акт е изпратено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ повече от година от съставянето му.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението, описано в акта, е доказано и е издал обжалваното постановление, с което е наложил санкцията.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят заявява, че свидетелят, посочен в акта, не е участвал в документалната проверка, извършена през месец септември 2018г., след проверката на място на обекта.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Административно наказателното производство е започнало със съставен при допуснати съществени процесуални нарушения АУАН. В акта не е посочена датата на извършеното нарушение, като не е посочено докога или в какъв срок жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си да извърши собствен мониторинг, след изтичането на който нарушението да се счита извършено чрез бездействие. По този начин е нарушена императивната разпоредба на чл.42, т.3 от ЗАНН. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но и на лицата, които са присъствали при установяването на нарушението, по който начин е нарушена друга императивна разпоредба – тази на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Актът не е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, от които да е видно, че на управителя на дружеството-жалбоподател е изпращана покана за съставяне и връчване на АУАН. Нарушен е и чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието само на един свидетел, който обаче не е бил свидетел на нарушението. Тези три съществени процесуални нарушения са достатъчни, а и всяко едно от тях представлява самостоятелно основание, за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В НП също не е посочена датата на извършване на нарушението, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по никакви критерии не може да се определи, че същото е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН. При издаването на постановлението наказващият орган е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е установил факта, че към датата на проверката в обекта и при съставянето на АУАН регистрацията на проверявания обект – Мидената ферма, е била прекратена със заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ от 18.07.2018г. и че основанието за това е преустановяване дейността за повече от година от страна на „Б.П.” ООД, и да обясни значението на този документ към констатираното нарушение.
От описаната фактическа обстановка не става ясно от правна страна за какво точно е санкционирано дружеството. В съставения АУАН е отразено, че дружеството не е изпълнило изискванията на т.1 от раздел „Задължение за провеждане на собствен мониторинг“. От описателната част на оспореното НП въобще не може да се установи в какво се изразява неизпълнението на издаденото на дружеството разрешително, което е визирал органа. Последното е съществена част от описанието на нарушението, което е следвало да бъде отразено в НП в изпълнение нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това процесуално нарушение без съмнение ограничава правото на защита на санкционираното дружество, а от друга страна изисква от съда тълкуване волята на органа (или дори да я предполага), което е недопустимо и в административно наказателното производство. Последното е санкционно по своя характер и следва по недвусмислен начин, както за санкционирания субект, така и за осъществяващия контрол за законосъобразност орган, да бъдат описани нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Този порок не може да бъде отстранен и по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по категоричен начин именно нарушението, което се вменява на санкционираното дружество за извършено.
С НП е наложена имуществена санкция на дружеството на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ, която предвижда налагане на имуществена санкция от 500 до 5 000 лева на юридическото лице, което не извършва собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите. Поради това за да отговаря на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва точно, ясно и еднозначно да е посочено какъв точно собствен мониторинг дружеството не е извършило и в какъв срок – от кои водоизточници и от кои места проби не е взело и не е изследвало, а е било задължено за такъв мониторинг. В АУАН и НП е описано като допуснато от дружеството нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, която разпоредба задължава водоползвателите – титуляри на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по Закона за опазване на околната среда. Това е обща разпоредба, разписваща задължението за изпълняване на условията в разрешителните. Чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ касае неизвършване на собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите, което задължение е разписано в чл.174, ал.1, т.1 от ЗВ. В чл.174, ал.1, т.1 от ЗВ лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти, са задължени да провеждат собствен мониторинг съгласно изискванията на наредбата по чл.135, ал.1, т.14 и условията в издадените разрешителни за: 1. Количеството и качеството на водите. В чл.56, ал.1, т.14 от Закона за водите е предвидено, че разрешителното за водовземане по чл.44 и разрешителното за ползване на воден обект по чл.46 съдържат задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг.
С оглед на тази правна уредба се налага извода, че в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление липсва точно, ясно и еднозначно описание на собствения мониторинг, който е било задължено дружеството да извърши и специфичните изисквания към мястото за мониторинг на конкретния водоизточник, на който дружеството е било длъжно да вземе води за изследване, в изпълнение на задължението съгласно притежаваното от дружеството разрешително за ползване на обект.
Всички тези съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилното прилагане на материалния закон, означава, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 181 / 30.12.2019г., издадено от Директора на Басейнова дирекция “Черноморски район”, с което на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите, на “Б.П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Тодор Димитров Димитров, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: