Определение по дело №56/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 77
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20232200500056
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. С.ивен, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.ИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в С.едния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. СветоС.авов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20232200500056 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и С.. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С.
чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №1157 от 31.01.2023г. на С.
районен съд, постановено по ч.гр.д.№283/2023г. по описа на съда, в частта, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи кредит България“
ЕООД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. И. И. за
неплатено договорно възнаграждение в размер на 88,50лв. по договор за потребителски
кредит, дължимо за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г. и лихва за забава в размер
на 106,29лв. за периода от 16.02.2022г. до 15.12.2022г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап
от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г.
правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за това. Съдът в С.учая не е направил задълбочен анализ на
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към
процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение
посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на
договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с
1
измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в
законовите граници. Посочва, че при уС.овие, че са спазени императивните законови
изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е
недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.
Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Заявява, че в обхвата на
общите разходи по кредита, които С.едва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни уС.уги, но само в С.учаите, когато получаването на
такива допълнителни уС.уги е задължително уС.овие за сключване на договора за
кредит, което в С.учая не било така. В процесния договор изрично било посочено, че
изборът и закупуването на допълнителни уС.уги не е задължително уС.овие за
получаване на кредита при предлаганите уС.овия. Посочва, че съдът неправилно
отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на законната лихва за
периода от 16.02.2022г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 15.12.2022г. –
датата на изтичане на погасителния план. С оглед изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови
издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
С.ед преценка на приложените доказателства, съдът прие С.едното от фактическа
страна:
С.ят районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С.
против Г. И. И. за заплащане на С.едните суми: главница в размер на 508,37лв. по
Договор за потребителски кредит №40007748749 от 28.01.2022г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 88,50лв. за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г.;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана уС.уга Фаст в размер на 171,82лв.,
дължимо до 15.12.2022г.; неплатено възнаграждение за закупена уС.уга Флекси в
размер на 319,10лв., дължимо до 15.12.2022г.; лихва за забава в размер на 106,29лв. за
периода от 16.02.2022г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 15.12.2022г.;
лихва за забава в размер на 14,36лв., дължима от 15.12.2022г. – датата на изтичане на
погасителния план до 29.01.2023г. и 30лв., представляваща непогасена такса по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начиС.ена към 30.03.2022г.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №40007748749
от 28.01.2022г., общи уС.овия към договора за кредит и погасителен план. Не е
2
представен СЕФ.
С Разпореждане №1157 от 31.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№283/2023г. С.
районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. И. И.
за С.едните суми: 508,37лв. главница по Договор за потребителски кредит
№40007748749 от 28.01.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението и разноски по съразмерност в размер на 75лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно договорното възнаграждение в размер на 88,50лв., дължимо за периода
от 15.04.2022г. до 15.12.2022г., сумата от 171,82лв. – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана уС.уга Флекси и неплатено възнаграждение за закупена уС.уга
Фаст в размер на 319,10лв., лихва за забава в размер на 106,29лв. за периода от
16.02.2022г. до 15.12.2022г., лихва за забава в размер на 14,36лв. за периода от
15.12.2022г. до 29.01.2023г. и сумата от 30лв., представляваща непогасена такса по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начиС.ена към 30.03.2022г., както и
претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран
размер. В мотивите си заповедния съд е приел, че искането по отношение на тези
вземания се основават на неравноправни клаузи и договорът е недействителен на
основание чл.21,ал.1, чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С.
на 01.02.2023г. чрез ССЕВ. Частната жалба е подадена на 08.02.2023г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи С.едните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на С.РС само в частта, с която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 88,50лв., дължимо за периода
от 15.04.2022г. до 15.12.2022г. и лихва за забава в размер на 106,29лв. за периода от
16.02.2022г. до 15.12.2022г.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен с длъжника Г. И. И., имаща качеството потребител. В
С.учая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е
основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът
3
отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от
ГПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчиС.ени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчиС.яване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В С.учая са посочени само абсолютни стойности на лихвения
процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е
описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 48,66%. С.ед като разходът е посочен при липса на яснота по
начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение
относно реалната цена на кредита. По делото не е представен СЕФ, като не може да се
прецени каква предварителна информация относно потребителския кредит е
предоставена на потребителя преди сключване на договора. С.едователно е налице
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 48,66% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни уС.уги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част
разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на
съглашението/, цената на този пакет – общо 600лв. /при главница също от 600лв./, не
е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна, води до нарушение, както се
посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това
положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва и се
получава оскъпяване на кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността
на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от
уС.угите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена
извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не
обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод, който въззивната инстанция
споделя напълно/, част на разпореждането по отношение на това вземане, не може да
доведе до пренебрегване на договора за закупуване на пакета допълнителни уС.уги,
тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по него и е отнасял получените
суми и към това задължение – тоест го е считал за източник на облигационно
задължение на кредитополучателя. Поради това той С.едва да бъде отчетен и съобразен
при общата преценка относно наличието и същността на неравноправни клаузи.
Във връзка с възраженията в частната жалба относно правото на избор на
потребителя относно пакета допълнителни уС.уги, С.едва да се отбележи, че уС.овията
4
по пакета са неразделна част от договора за кредит, инкорпорирани в бланковия
договор и не е установено по никакъв начин възможност /напр. друг предоставен
формуляр на договора, невключващ допълнителен пакет уС.уги/, клиента да се откаже
от тези уС.уги. По начина на формулиране на клаузите в договора е ведно, че те са
неразделна част от уговорките и възможност за тяхното изключване не е налице. Няма
данни за индивидуално уговорени клаузи. Налице е типов договор.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните уС.уги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до поС.едицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане
на договорната лихва и лихвата за забава – предмет на настоящата частна жалба и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаградителната
и мораторната лихва е неоснователно.
С оглед изложеното, като е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по отношение на вземанията за договорно възнаграждение и за мораторна
лихва, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Частната жалба се явява
неоснователна и като такава С.едва да се остави без уважение.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не С.едва да се
присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №СД-01-06-2407 от 08.02.2023г.,
подадена чрез С.РС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. С., ЕИК ************
против Разпореждане №1157 от 31.01.2023г. на С. районен съд, постановено по ч.гр.д.
№283/2023г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно
искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.С. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. И. И. за неплатено договорно възнаграждение в
размер на 88,50лв. по договор за потребителски кредит №40007748749 от 28.01.2022г.,
дължимо за периода от 15.04.2022г. до 15.12.2022г. и лихва за забава в размер на
106,29лв. за периода от 16.02.2022г. до 15.12.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6