Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Русе, 27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, VІ-ти
наказателен състав в
публично заседание на …. шести ноември... през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря Елка
Горанова и в присъствието на …… разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 2080/2019 г., за което съобрази, че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от пълномощник на Р.В. - ***гражданин против наказателно постановление № 38-0001331/08.10.2019 г. на началник ОО „АА“
Русе, с което на основание чл.93б ал.6 т.3 от ЗАП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН
лева и на основание чл.93б ал.10 т.3
от ЗАП му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
С жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
изцяло като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
За РРП- редовно
призовани, не се явява представител и не вземат становище.
Представител на ОО „АА” Русе не се явява и не вземат становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е ***гражданин и не владее български език. Работи като водач
на товарен автомобил Ивеко с ***рег. № EJ940DB. Автомобилът е оборудван с дигитален тахограф. На жалбоподателя е издадена дигитална карта
на водач.
На 07.10.2019 г. жалбоподателят с поверения му товарен автомобил извършва превоз на стоки от Турция за Румъния и около 22.40 ч. се насочва към изход
от страната през ГКПП Дунав мост. В близост до пропускателния
пункт контрол по движението на ППС, извършващи обществен превоз
извършва свид.С. ***. Свидетелят спира жалбоподателя
за проверка и прави разпечатка от дигиталната карта издадена на В.. След
визуализиране на съхранената електронна информация от картата, свид.С. установява, че от разпечатката за периода от 19,57 ч. на 21.09.2019
г. до 10,23 ч. на 22.09.2019 г. е видно, че жалбоподателят е ползвал нормална дневна почивка от 4ч.
и 33мин. вместо определения единадесетчасов задължителен.
От разпечатката е видно също и че последната седмична
почивка, ползвана от жалбоподателя приключва на 09.09.2019г. в 0.00ч.Следващата
седмична почивка е използвана от жалбоподателя на 22.09.2019 г. и е продължила 4ч.
и 33мин , след което жалбоподателят отново е предприел управление.
За това, че е нарушил нормалната дневна почивка с над два часа и половина и
затова, че е нарушил намалената седмична почивка с над четири часа, свид.С. съставя срещу В. акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.8 §2, изр.1 от АЕТR вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП и чл.2 §3 от Регл.561 и на чл.8 §6, б.а т.ii от АЕТR вр.
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП и чл.2 §3 от Регл.561. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и при предявяването му е
преведен на родния му език от преводача. Това обстоятелство е удостоверено в декларация от
назначения преводач.
На
следващия ден началник отдел издава обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.93б ал.6 т.3 от ЗАП налага на жалбоподателя административно наказание
ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева
и на основание чл.93б ал.10 т.3 от ЗАП налага
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свид.С., както и от писмените доказателства - разпечатка от дигитална карта на
водач.
Така
установените факти не се оспорват и се установяват от следните доказателствени средства:
От показанията на свид.С. се установява, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари с оборудван за това
товарен автомобил с включен дигитален тахограф.
От приложената по делото разпечатка от памет на дигитална карта на водач се
установяват периодите на управление, престой и почивки на жалбоподателя.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от лице с право на жалба и е подадена
в законоустановения седемдневен срок, а разгледана по съществото си
неоснователна.
По т.1 обжалваното наказателно постановление е правилно и обосновано.
Съгласно изискването, въведено с разпоредбата на чл.2 от АЕТR спогодбата се
прилага по отношение на всяко превозно средство
регистрирано на територията на договаряща страна. Управляваният от
жалбоподателя автомобил е с турска регистрация и РТурция е
една от договарящите страни по спогодбата. Предвид горното правилата на АЕТR са приложими относно превозното средство,
управлявано от жалбоподателя и по отношение на него като водач на такова
превозно средство.
По силата на
разпоредбата на чл.8 §2 изр.1 от АЕТR
водачът е задължен за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или
седмична почивка да е ползвал следващата дневна почивка, която трябва да е
поне девет часа, а ако е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се
разглежда като намалена дневна почивка. Като след управлението на 21.09.2019 г. жалбоподателят самоволно е
намалил единадесетчасовата
задължителна дневна почивка с над 2 часа е осъществил обективните признаци от състава на нарушението по
чл.93б ал.6 т.3 от ЗАП. Посредством бездействието си и предвид срока, с който е намалена междудневната
почивка, жалбоподателят в
качеството си на водач е осъществил обективните признаци от състава на нарушението по чл.93б ал.6
т.3 от ЗАП. Приложена е правилната санкционна разпоредба, която предвижда фиксирана от законодателя санкция
и не дава възможност за
преценка на справедливостта на наказанието.
Обжалваното наказателно
постановление е правилно и обосновано и по т.2. Съгласно изискването въведено с разпоредбата на чл.2 от
АЕТR спогодбата се прилага
по отношение на всяко превозно средство регистрирано на територията на договаряща страна. Управляваният от
жалбоподателя автомобил е с турска регистрация и РТурция е една от договарящите страни по спогодбата.
Предвид горното правилата
на АЕТR са приложими относно превозното средство, управлявано от жалбоподателя
и по отношение на него като водач на такова превозно средство.
Според разпоредбата на чл.8 §6, б.а, т.ii от АЕТR, водачът е задължен
през всеки две последователни седмици да ползва най-малко една нормална
седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24 часа, като
намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван без
прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица.Седмичната
почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на
предходната седмична почивка. Както безспорно се установява след последната
седмична почивка ползвана от жалбоподателя на 09.09.2019 г., следващата
ползвана от него почивка е на 22.09.2019г. и е от 4ч и 33мин.,което е с около двадесет
и един часа по-малко от минимално задължителните.
Като е предприел управление преди
да изтекат задължителните 24часа за намалена седмична почивка,жалбоподателят е
нарушил въведеното с разпоредбата на
чл.8 § 6 б.а т.ii от АЕТR
задължително изискване за продължителността на седмичната почивка.Посредством
това действие и предвид срока,с който е намалена почивката,жалбоподателят в
качеството си на водач е осъществил обективните признаци от състава на
нарушението по чл.93б ал.10 т.3 от ЗАП.Приложена е правилната санкционна
разпоредба,която предвижда фиксирана от законодателя санкция и не дава
възможност за преценка на справедливостта на наказанието.
Липсата на аргументи в обжалваното наказателно постановление за тежестта на
случая и възможностите за приложение на чл.28 от ЗАНН не правят обжалваното наказателно
постановление незаконосъобразно. Това би било така само ако въззивната инстанция
прецени,че са налице предпоставките за маловажност. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Нарушението на
изискванията за задължителни почивки от водачите на автомобили за извършване на
обществен превоз, както и неспазването
на времето за задължителни почивки са пряко
свързани с безопасността на движението и запазване на живота и здравето на
пътуващите и поради тази причина не може да се разглежда като малозначително.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И акта за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление са издадени в присъствието на преводач. При предявяване на акта преводач от български на
родния език
на жалбоподателя е превел съдържанието на акта и това е удостоверено и от самия жалбоподател чрез задължителните саморъчни
писмени обяснения от жалбоподателя.
По този начин е гарантирано правото на защита, изразяващо се в правото
на наказания да разбере за извършването на което точно действие или бездействие е санкциониран.
Горното налага извода, че обжалваното наказателно постановление изцяло е правилно и обосновано и следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 38-0001331/08.10.2019
г. на началник
ОО „АА“ Русе, с което на Р.В. - ***гражданин на основание чл.93б ал.6 т.3 от
ЗАП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН лева
и на основание чл.93б ал.10 т.3 от ЗАП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: