Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №      /22.05.2017г.                                                                     гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                           първи състав

 

На петнадесети май                                                                  2017 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

      ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

 БИСЕРА МАКСИМОВА                                           

                                                              

Секретар:Милка Тончева

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№104 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Р.Ш.А. *** против решение №51/13.02.2017г., постановено по гр.д. №1316/2016г. на Районен съд-Търговище, с което като неоснователни са отхвърлени предявените от него срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните-гр.София искове по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. на земеделски земи от ДПФ, поради липса на нотариална заверка на подписите, както и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платената по договора вноска в размер на 1 475.65 лв., като дадена при начална липса на основание. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

Предявените искове по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. на земеделски земи от ДПФ, поради липса на форма и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платената по договора вноска в размер на 1 475.65 лв., са обосновани с липсата на изискуемата в чл.3, ал.1 от ЗАЗ нотариална заверка на подписите, както и с обстоятелството, че посочената сума подлежи на връщане, като дадена при начална липса на основание.

С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражения за спазване на изискуемата писмена форма, която е доста-тъчна, евентуално-с конвертиране на облигационната връзка в договор за наем.

 След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

След проведена тръжна процедура по чл.24а, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ страните сключили договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. на 491.883 дка земеделски земи от ДПФ в землищата на с.Тръстика, с.Еленово и с.Кардам, общ.Попово, като на 14.07.2011г. ищецът авансово заплатил на ответника част от уговорената цена за пол-зването през 2011г.-2012г. в размер на 1 475.65 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАЗ, договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, която форма е за валидност по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.

В конкретния случай, писмената форма е спазена, но подписите на страните не са с нотариална заверка, поради което изискуемата в закона форма е нарушена и при липса на посочения елемент от фактическия състав на сделката, същата е нищожна като договор за аренда и не може да бъде валидирана като арендно правоотношение, дори и при конверсия. С оглед на тези доводи, предявеният иск по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД е доказан по основание, обуславящо отмяна на първоинстанционното ре-шение в тази му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК и уважаване на посо-чения установителен иск.

 При липсата на нотариална заверка, обаче, посочената сделка съдържа съществените признаци на друга позволена от закона сделка-договор за наем, който съответства на целта на страните и на общата им воля към него момент, а именно предоставяне ползването на земедел-ската земя срещу определена цена, поради което е налице т.нар. „конвер-сия“(в този смисъл-решение №541/06.02.2012г. по гр.д.№810/2010г. на ВКС, IVг.о.).Т.е., нищожният договор за аренда е преобразуван в дей-ствителен договор за наем и поражда правното действие на наемното правотношение, съотвествуващо на основните принципи на граждан-ското право за свобода на договарянето, съобразяване с действителната воля на страните и че недействителността е изключение, нямащо за цел препятстване на гражданския оборот.С оглед на това, платената от ищеца цена на ползването не е получена от държавата без основание, а в изпъл-нение на конвертираната действителна сделка и не подлежи на връщане, поради което предявеният осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, обжалваното отхвърлително решение на районния съд в тази му част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

На въззивника следва да се присъдят направените по делото в първата и във въззивната инстанция разноски в размер на 502.07 лв. (118.05 лв.-държавна такса за първата инстанция+ 59.02 лв.-държавна такса за втората инстанция по първия иск + 325 лв.-адвокатско възна-граждение по този иск за първата инстанция, което е над непосредстве-ния минимум), съразмерно на уважения иск и на уважената част от въззивната жалба.

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №51/13.02.2017г., постановено по гр.д. №1316/2016г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвър-лен предявения от Р.Ш.А. ***, ЕГН:********** срещу Държавата, пред-ставлявана от Министъра на земеделието и храните-гр.София иск по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения меж-ду страните договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. на земеделски земи от ДПФ, поради липса на нотариална заверка на подписите, като

ОБЯВЯВА  ЗА НИЩОЖЕН сключения между Държавата, пред-ставлявана от Министъра на земеделието и храните-гр.София и Р.Ш.А. ***, ЕГН:********** договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. на земедел-ски земи от ДПФ, поради липса на форма, на осн.чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвър-лителна част,  на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните-гр.София да заплати на Р.Ш.А. ***, ЕГН:********** направените по делото в първата и във въззивната инстанция разноски в размер на 502.07 лв., съразмерно на уважения иск и уважената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО   може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                           1.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                2.