Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 908 17.07.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 47-ми наказателен състав
На осемнадесети юни 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
При
секретаря *, като разгледа
докладваното от съдия Митев НАХД № 1808 по описа
за 2019 г, намира следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Д.В.Я., ЕГН: **********, адрес: ***,
против Наказателно постановление № НП*/08.08.2018 г. на Зам.
Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на
Община Бургас, с което НП, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В жалбата жалбоподателят моли,
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, тъй като автомобилът му не бил паркиран на посоченото в НП
място,както и защото не били уведомени органите на МВР. Иска се и връщане на
заплатена такса за репатрация и престой на
автомобила.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Заявява, че автомобилът му действително е
бил паркиран, но на друго кръстовище.
За административнонаказващия
орган - ТД на НАП – гр.Бургас, се явява юрк. Николова, която моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за
доставяне на л. 4, НП е връчено на жалбоподателя на 17.04.2019г., а жалбата е депозирана
на 22.04.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме,
че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 31.07.2018 г., около 15:50
часа, в гр. Бургас, св. Д.К.К.- инспектор в ОП „Транспорт“
към Община Бургас, констатирала, че л.а. „Хюндай“, модел „i30“, с рег. № *,
собственост на жалбоподателя, бил паркиран в зоната на кръстовище на ул.
„Драма“ и „Кавала“. На място нямало водач. Автомобилът бил репатриран, като за
действията бил съставен протокол (л. 7).
На 01.08.2018 г., на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 31.07.2018 г. извършил
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствие
на жалбоподателя и подписан от него като посочил, че изложеното не отговаряло
на истината.
Административнонаказващият орган е приел,
че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр.
чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на изслушаните показания на свидетеля Д.К.К., която е очевидец на нарушението, както и от приложените
по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната
преписка. Съдът не намира основание да не кредитира показанията на тази свидетелка,
като същата е посочила, че при конкретизиране на мястото на извършване на
нарушението се е водила по табелите на сградите около кръстовището, където е
бил паркиран автомобила. Поради това и съдът приема, че нарушението е извършено
именно на посоченото в АУАН място.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, намира от правна страна следното:
Съдът,
при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на
АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения,
които да доведат до опорочаване на административно - наказателното производство
срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част
на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити,
предвидени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с
всички законови изисквания от компетентен орган, съгласно приложената по делото Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на
Община Бургас.
Съгласно императивната норма на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище
и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП
дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно
- разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на същата норма -
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява
спиране на превозното средство извън обстоятелствата на ал. 1. От събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочените
в акта място, дата и час е паркирал в зоната на кръстовище в гр. Бургас, в
нарушение разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което правилно е
ангажирана неговата отговорност.
Тук следва да се отбележи
следното. Както бе посочено по-горе, съдът кредитира показанията на св. К.
относно мястото на извършване на нарушението. Дори и обаче да се бе установило,
че е налице неправилно посочване на мястото, където е бил паркиран автомобилът,
то по никакъв начин не се накърняват правата на жалбоподателя. На първо място,
безспорно се установява, а и самият жалбоподател не оспорва, че неговият
автомобил е бил паркиран от него самия на кръстовище, т.е. на място, където
паркирането е забранено. На следващо място, няма спор, че се касае за случай,
при който автомобилът е бил паркиран именно на кръстовището, на което
контролният орган е направил своите констатации, отразени в протокола за
извършена проверка. Иначе казано, става въпрос за една и съща локация-
кръстовище, на което паркирането е забранено, като евентуалната грешна преценка
на свидетеля за имената на улиците, които се пресичат по никакъв начин не пречи
на жалбоподателя да разбере какво е вмененото нарушение, тъй като същото е
индивидуализирано с останалите си белези- дата и час. Освен това не се касае за
коренно различно място, а се твърди, нарушението да е извършено на кръстовище
по ул. „Драма“.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 8 от ЗДвП, санкционира с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници
или кръстовище. Издаденото постановление е законосъобразно и обосновано и
следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по
налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно
цитираната норма, „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид.
Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за
всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното
деяние, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, не е маловажен случай. Нарушението е формално и с
факта на неговото установяване, законът свързва настъпването на определени
неблагоприятни правни последици, поради което и административнонаказващият
орган не е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
По отношение на обстоятелството
дали автомобилът е следвало да бъде принудително преместен на някое от
основанията, посочени в чл. 177 ЗДвП, настоящият състав няма как да вземе
отношение, тъй като преместването представлява принудителна административна
мярка, чиято законосъобразност подлежи на оценка по друг процесуален ред.
Обобщавайки изложеното съдът
прие, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП*/08.08.2018 г. на
Зам. Кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188
от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на Д.В.Я.,
ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.