Р Е Ш Е Н И Е
№286 02.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осми февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2148 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по постъпила жалба от
„Алианс“ООД, ЕИК-*********, гр.Несебър, к.к.Слънчев
бряг, х-л Кубан, чрез управителя Н.В.К., против акт за установяване на задължение
по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗ) № 7300-1/19.07.2021г. на главен инспектор в отдел
Местни данъци и такси (МДТ) при Община Созопол, потвърден с решение №
020/03.08.2021г., издадено от началник-отдел МДТ при Община Созопол, в частта с
която са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2020г. и 2021г.
в общ размер на над дължимите 271,40 лева главница и съответните лихви, а
именно 2035,53 лева, главница и лихва в размер на 124,80 лева. Претендират се и
разноски.
Жалбоподателят
изразява недоволството си от определения размер на задължението за ТБО, защото
от както е закупил имота, не го ползва и през всичките години е подавал
необходимите декларации. В предходните години тези декларации били зачитани,
като за 2019г. заплатил 135,70 лева. За 2020г. и 2021г. определената ТБО е била
десетократно завишена. Счита, че чл.18, ал.7 от Наредбата за определяне размера
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (https://os-sozopol.org/index.php/naredbi-pravilnici/item/84-2019-12-28-14-38-13,
съкр. НОРМТЦУТОС), е в разрез със ЗМДТ и не следва да се прилага. Позовава се
на цитирана незадължителна съдебна практика. Иска от съда да измени дължимата
ТБО в размер на по 135,70 лева за всяка от процесните
2020г. и 2021г. и съответните лихви.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от редовно упълномощения адвокат К.С. ***, която поддържа
жалбата на посочените в нея основания и пледира за уважаването й. Но негово
искане съдът извърши съдебно-икономическа експертиза.
Ответникът,
началник-отдел МДТ при Община Созопол, представя административната преписка по
която е издаден процесният АУЗ. Пред съда, чрез редовно
упълномощения адвокат Ю.Б. ***, иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана, като заявява, че подадените от жалбоподателя декларации по чл.18,
ал.6 от НОРМТЦУТОС са след срока. Поради това счита акта за правилен, законосъобразен
и обоснован, като пледира за неговото потвърждаване с присъждане на сторените
разноски.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.09.2007г.
„Алианс“ООД подало в Община Созопол декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№
215 (л.20), като собственик на нежилищен недвижим имот в с.Атия, общ.Созопол,
представляващо земя и сгради в УПИ І-353, по плана на селото, закупен с
нотариален акт № 16, т.V, рег.№ 4715, д.№ 476/2007г. Дружеството подало и
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№
1215/25.06.2010г., в която декларирало същия имот и на това правно основание.
За процесните данъчни периоди, дружеството-жалбоподател е
подало декларации по чл.18, ал.6 от НОРМТЦУТОС, за освобождаване от такса
битови отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване,
както следва: вх.№ ДК19000612/08.11.2019г. за данъчния период 2020г. (л.10 и
л.32, задна част) и вх.№ **********/29.10.2020г. за данъчния период 2021г.
(л.11 и л.32). В тях е декларирало, че за посочените данъчни периоди собственият
му недвижим имот – дворно място със сграда в с.Атия, общ.Созопол, няма да се
използва през цялата съответна година.
На 19.07.2021г.
главен инспектор в отдел МДТ при Община Созопол, в качеството си на орган по
приходите оправомощен със заповед №
8-Z-1367/31.12.2019г. на кмета на Община Созопол, постановил АУЗ №
7300-1/19.07.2021г., с който по отношение на „Алианс“ООД са установени редица
задължения на основание декларацията по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 1215/25.06.2010г.,
като релевантни за настоящия спор са: 1.Дължима ТБО за 2020г. в размер на 1357,02
лева главница и 121,19 лева лихва и 2.Размер на задължението за ТБО за 2021г. от
1357,02 лева, от които дължима като главница първа вноска в размер на 678,51
лева (б.а. поради издаването на акта преди изтичането на годината за която се
отнася задължението) и 3,58 лева лихва, или
общо дължими 2035,53 лева главница и лихва от 124,80 лева.
В
мотивите към акта органът описал, че се касае за имот в с.Атия, УПИ І-353,
представляващ земя и сграда. Земята е с площ от 3230 кв.м. с данъчна оценка от
10`118,90 лева и отчетна стойност от 75`670,00 лева. Сградата е нежилищна,
построена през 1956г., масивно-монолитна конструкция, с разгъната застроена
площ (РЗП) от 1428 кв.м., данъчна оценка от 60`031,80 лева и отчетна стойност
от 12`342,00 лева. Посочено е също, че проверката е установила, че дължимите
публични задължения не са внесени от дружеството.
Процесният АУЗ № 7300-1/19.07.2021г. е връчен на жалбоподателя с писмо с обратна
разписка на 27.07.2021г. (л.28) и е обжалван е в срок по административен ред
(л.29) с същите аргументи, залегнали в жалбата поставила началото на настоящото
съдебно производство.
След получаването
на преписката, началник-отдел МДТ при Община Созопол е постановил решение по
жалба срещу акт за установяване размера на задължението въз основа на данни по
подадена декларация № 020/03.08.2021г. (л.34), с което е потвърдил АУЗ №
7300-1/19.07.2021г. във всички негови части, включително за ТБО за 2020г. и І-ва вноска за 2021г., в общ размер 2035,53 лева, главница и лихва от
124,80 лева.
В
мотивите на потвърдителното решение е разяснено, че
за собствения на дружеството недвижим имот – УПИ І-353 в с.Атия, представляващ
земя с площ 3230 кв.м. и нежилищна сграда с РЗП от 1428 кв.м. не са били
констатирани несъответствия в подадената декларация. „Алианс“ООД на основание
чл.11 и чл.64 от ЗМДТ е задължено да заплаща данък върху недвижимите имоти
(ДНИ) и ТБО за този имот. Тази такса за нежилищни имоти се определя по чл.18,
ал.3, т.2 от НОРМТЦУТОС, като за база при изчисляването й при земята е приета
отчетната стойност от 75`670,00 лева, а при сградата – данъчната оценка от 60`031,80
лева, т.е. по-високите измежду двете. В решението също е посочено, че
задължението за ТБО е 10 промила върху отчетната стойност, разпределена по
компоненти, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване
– 9 промила; за депо – 0,5 промила; за чистотата на териториите – 0,5 промила.
В този смисъл и предвид така посочените параметри на всеки един от компонентите
формиращи размера на ТБО, с решението са потвърдени установените задължения в
АУЗ за ТБО за 2020г. и І-ва вноска за 2021г.
В
решението е взето отношение и по повод подадените декларации по чл.18, ал.6 от НОРМТЦУТОС
за освобождаване от начисляване на ТБО за сметосъбиране и сметопочистване,
поради неползване на имота от дружеството. Решаващият орган е посочил, че
срокът за подаването на тези декларации, съгласно чл.18, ал.6, т.2 от същата
наредба е до края на предходната календарна година. Посочил е също, че съгласно
чл.18, ал.7, задължените лица, които имат неплатени задължения за местни данъци
и такси от предходни години, не могат да подават такива декларации. Отчетено е,
че „Алианс“ООД е подало декларация за 2020г. на 08.11.2019г., като задълженията
му за МДТ за 2019г. са били платени на 12.03.2020г. За 2021г. декларацията е
била подадена на 29.10.2020г., без да има плащане на 2020г. Поради изложеното е
прието, че правилно в АУЗ процесно задължение на ТБО е
определено в пълен размер и дружеството не следва да бъде освободено от
начисляване компонента за сметосъбиране и сметопочистване
на основание чл.18, ал.6 от НОРМТЦУТОС.
По искане
на жалбоподателя съдът допусна извършването на съдебно-икономическа експертиза
от вещото лице Д.Т., заключението по която беше прието без оспорване от
страните. В него в.л.Т. е извършил описание на подадените от „Алианс“ООД
декларации за облагане с МДТ, включително тези по чл.18, ал.6 от НОРМТЦУТОС. Изложил
е съдържанието на приложимите норми от същата наредба, досежно
определянето на данъчната основа и съответните промили за облагане,
съответстващи на посочените такива от решаващия орган. След това е вещото лице
е направило изчисление, че пълният размер на задълженията, по 10 промила за
всяка от годините – 2020 и 2021г., възлиза на по 1357,02 лева. Ако обаче, бъде
отчетено подаването на декларациите по чл.18, ал.6 от НОРМТЦУТОС в.л.Т. е изчислил, че задълженията за всяка от двете
години възлиза на по 135,80 лева, а лихвата за 2020г. е 12,17 лева, а за 2021г.
е 0,36 лева.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, като може да се приеме,
че същата е подадена в установения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, предвид
липсата на данни кога потвърждаващото решение е връчено на жалбоподателя.
Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган.
Съгласно чл.9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5. Обжалването се осъществява по
същия ред.
В чл.4,
ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според
ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Според ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Според ал.5
кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107,
ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт
по чл.108 от ДОПК.
В
конкретния случай се касае за определяне на задължение за такса битови отпадъци
по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, поради което ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален
директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на АУЗД
по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на
звеното за местни приходи при съответната община.
Предвид
тази правна регламентация, оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен
инспектор в отдел МДТ при Община Созопол, съобразно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ,
надлежно оправомощен със заповед № 8-Z-1367/31.12.2019г.
на кмета на Община Созопол.
Актът е
потвърден с решение № 020/03.08.2021г. от началник-отдел МДТ при Община Созопол,
който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на териториален
директор на Националната агенция за приходите.
В
административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. При
издаването на акта са изложени мотиви които са достатъчни за установяване на
точното му съдържание. По обширни мотиви има в потвърждаващото акта решение на горестоящия орган. Съгласно Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г.,
ОСГК, което в своята част III запазва
приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към първоначалния
административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите,
при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил
съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването
по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за мотивиране на
административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на
съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните
за правилно ориентиране на защитата им пред съда. Съгласно разпоредбата на
чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове.
В хода на проверката извършена от
съда, не се установиха нарушения на административнопроцесуалните
правила – спазени са изискванията, свързани с издаването на АУЗД и неговото
връчване, както и на потвърждаващото го решение на началник-отдел МДТ при
Община Созопол.
Оспореният акт обаче, не е
съобразен с приложимото материално право.
След анализ на представените по
делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира формирания извод
на приходната администрация при Община Созопол за дължимост
на пълния размер на ТБО за двете години за неправилен и необоснован. Мотивите в
подкрепа на този извод са следните:
В разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ
(в относимата редакция) е указано, че таксата се
заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя по реда на чл.66 за всяка от трите услуги поотделно.
Конкретният размер на таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. В текста на чл.71 от ЗМДТ (в относимата
редакция) изчерпателно са регламентирани условията, при които не се събира
такса за някоя от услугите, като по т.2 условието е имотът не се ползва през
цялата година, за което в указания срок е подадена декларация по образец от
собственика.
В настоящия случай, дружеството-жалбоподател
е оспорило правото на Община Созопол да начислява ТБО за собствения му имот по
отношение на компонента събиране и транспортиране на битови отпадъци, поради
наличието на условието по чл.71, т.2 от ЗМДТ – имотът не се ползва през цялата
година, за което е подадена декларация по образец от собственика. Текст с
аналогично съдържание се съдържа и в
нормата на чл.18, ал.6, т.1 от НОРМТЦУТОС съгласно
който, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване
за имотите, които няма да се ползват през цялата година. Освен това, в т.2 от
чл.18, ал.6 на наредбата е указано, че лицата-собственици, ползватели на такива
имоти, подават декларация по образец за това в общината в срок до края на
предходната година.
Освен цитираните норми, Наредбата
на Община Созопол съдържа и чл.18 ал.7, в който е указано, че задължените лица,
които имат неплатени задължения за местни данъци и такси от предходни години,
не могат да подават декларации по чл.18 ал.5 и ал.6 от Наредбата. Видно от
мотивите на потвърдителното решение, именно на този
текст се е позовал органа по приходите, за да приеме, че дружеството не следва
да се ползва от реда по чл.18, ал.6, т.1 от НОРМТЦУТОС, тъй като за предходни
години е имало неплатени задължения за имота.
Настоящият съдебен състав не
споделя така формирания извод, тъй като цитираната разпоредба на чл.18 ал.7 от
Наредбата е в противоречие с разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ (в относимата редакция) и на чл.8 ал.5 от ЗМДТ, в които е
регламентирано, че таксата не се дължи, когато услугата не се предоставя според
предпоставките, уредени в тези разпоредби. Всякакви други материалноправни
условия, които са предпоставка за упражняване на правата на лицата, свързани с
предоставяне на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване,
както и задълженията за нейното плащане и определяне, са в противоречие със
закона и не се допускат от него. Поставянето на ползването на услугата в
зависимост от нерегламентирани в закона обстоятелства като конкретното – липса
на други задължения към общината, превръща ТБО не в цена на услугата, каквато
би следвало да е, а в санкция за твърдяно неправомерно поведение по друго
правоотношение, макар и между същите страни. В случай, че общината има
вземания, произтичащи от други правоотношения, по които длъжник е същото лице,
тя следва да упражни правата си според регламентираната в закона процедура за
събиране на публични общински вземания – чл.4 ал.1 от ЗМДТ, а не да отказва
приложението на изричен императивен текст от ЗМДТ. С оглед на това,
разпоредбата на чл.18 ал.7 от Наредбата е в пряко противоречие с условията
регламентирани в чл.71 от ЗМДТ, поради което и на основание чл.15 ал.3 от
Закона за нормативните актове съдът следва да приложи нормативния акт от
по-висока степен, в който наличието на неплатени задължения към общината не
съставлява обстоятелство, което лишава дружеството от възможността да бъде
освободено от начисляването на такса за сметосъбиране и сметоизвозване.
Предвид горното съдът намира за
установено, че атакуваният АУЗ се явява неправилен и незаконосъобразен в частта
в която, при определяне на конкретния размер на дължимата ТБО за процесните два периода е включен компонента събиране и
транспортиране на битови отпадъци, като по отношение на останалите два
компонента от ТБО – третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване,
същите законосъобразно са включени при определяне на размера на дължимата ТБО.
С оглед на това и в съответствие
с разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав следва да
измени оспорения АУЗ, като определи дължимите от дружеството ТБО за двата
периода в съответствие с развитите по-горе мотиви и заключението на вещото лице
в тази насока – задълженията за всяка от двете
години възлиза на по 135,80 лева, лихвата за 2020г. е 12,17 лева, а за 2021г. е
0,36 лева.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Предвид изхода на спора и
на основание чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ, в
полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 900,00 лева, от които
50,00 лева държавна такса, 350,00 лева за възнаграждението на вещото лице и 500,00
лева за платеното възнаграждението на адвокат, съгласно договора за правна
помощ (л.55).
Мотивиран от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ акт за установяване на задължение
по чл.107, ал.3 от ДОПК №7300-1/19.07.2021г. на главен
инспектор в отдел МДТ при Община Созопол, потвърден с решение №
020/03.08.2021г., издадено от началник-отдел МДТ при Община Созопол, с който на
„Алианс“ООД, ЕИК-*********, са установени задължения за такса за битови
отпадъци, като вместо задължение за
периода 2020г. и 2021г. в общ размер на главница от 2035,53 лева и лихва от
124,80 лева, ОПРЕДЕЛЯ задължение за този
период в размер на 271,60 лева главница
и 12,53 лева лихви.
ОСЪЖДА Община Созопол да заплати в полза на „Алианс“ООД,
ЕИК-*********, сумата от 900,00 лева за разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: