№ 149
гр. Силистра, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20253400500125 по описа за 2025 година
Производството пред ОС-Силистра е образувано по въззивна жалба, предявена от Д.
А. О., Ф. Б. М. и А. В. К. против Решение № 174/18.12.2023г. постановено по гр.д.№
42/2023г. по описа на РС-Дулово, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата им
да обяви смъртта на наследодателя им М. Шерифов Кьоров и искането им да се постанови
съставяне на акт за смърт на това лице от Община Дулово, на основание чл.551 от ГПК.
С Решение № 163/25г. постановено по гр.д. №2156/2024г. по описа на ВКС, е
обезсилено въззивно Решение № 41/14.03.2024г. по описа на ОС-Силистра, постановено по
гр.д.№ 76/2024г. с което обжалваното решение е потвърдено. Дадени са задължителни
указания в изпълнение, на които ОС-Силистра е постановил Определение №
193/24.03.2025г., с което на жалбоподателя- молител в първоинстанционното производство-
са дадени указания за отстраняване на нередности в сезиращата съда молба.
На 08.04.2025г. е постъпила молба от Дж. О., Ф.М. и А. К., чрез адв. Г.И., с която
заявяват, че желаят да се установи факта на смъртта на наследодателя им М. Шерифов
Кьоров, настъпил в чужбина- в Република Турция, през 1990г. и да се състави акт за смърт.
До ответниците са изпратени преписи от молбата, но в предоставения от съда срок
не са постъпили отговори.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
прие за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
1
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
От развилото се производство пред ОС-Силистра /76/24г./ и ВКС /2156/24/ става
ясно, че РС-Дулово се е произнесъл по нередовна искова молба. След отстраняване на
посочените от касационната инстанция недостатъци, предмет на делото е искане с правно
основание чл.542 от ГПК, във връзка чл.548 от ГПК, по иск с правно основание чл.38,ал.4 от
Закона за гражданската регистрация.
От това следва, че РС-Дулово се е произнесъл по непредявен иск, което налага
обжалваното решение да бъде обезсилено и вместо него постановено ново, което да
отговаря на заявеното от молителите искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК, когато законът предвижда, че известен
факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред
(като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и
други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е
бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи
права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е
необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
В производството пред въззивния съд, при повторно разглеждане на делото,
молителите представят убедителни писмени доказателства, установяващи качеството им на
наследници на М. Кьоров и процесуалната им легитимация.
Според твърденията им, наследодателят им е починал в Република Турция, където не
е бил съставен акт за смъртта му. В съответствие с изискването на чл. 548 от ГПК,
представят доказателства за това, а именно Удостоверение, издадено от Кмета на квартал
Йешилсърт, област Муратлъ, област Текирдаг- Република Турция /л.35/ и Протокол /л.37/.
Протоколът е съставен от същото длъжностно лице, което удостоверява, че Мехмет Мутлу /
известен в Р.България/ като М. Шерифов Кьоров /, роден през 1905г. се е установил
с.Йешилсърт през 1989г., но е починал през 1990г. и е погребан в гробището на селото. Не е
съставен акт за смърт, тъй като лицето не е било вписано в регистрите на общината. По тази
причина и към настоящия момент властите на Р.Турция не могат да издадат такъв акт.
Фактът, че акт за смърт не е съставен в Р.Турция, се установява и от удостоверението,
издадено от Общинска дирекция здравеопазване- Муратлъ. Такъв акт не е издаван и в
България, видно от Служебната бележка, издадена от Кметството на с.Водно, община
Дулово, където лицето е било адресно регистрирано /видно от приложения личен
регистрационен картон/.
В своята съвкупност коментираните писмени доказателства и свидетелските
показания на Н.О. и Мустафа Мустафа доказват заявените от молителите обстоятелства,
2
поради което молбата им следва да бъде уважена.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 174/18.12.2023 г. постановено по гр.д. №
42/2023г. по описа на РС- Дулово и вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ШЕРИФОВ КЬОРОВ, /лице,
идентично с Марин Щерев/, с ЕГН **********, роден в с.Водно, общ.Дулово,
е починал на 30.03.1990 г. в с. Йешилсърт, област Муратлъ, област Текирдаг-
Република Турция.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Община Дулово, която ДА СЪСТАВИ акт за смърт на лицето М. ШЕРИФОВ
КЬОРОВ, идентично с лицето Марин Щерев, с ЕГН **********, роден в
с.Водно, общ.Дулово, съобразно посочените в диспозитива на решението
данни.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3