Номер 39208.10.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXVII-и състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
Секретар:Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20203630201594 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17 – 0869 - 001295 от 21.06.2017 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. З. И. ,
ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Софийско шосе“ № 20, вх. 3, ет. 5, ап. 10 е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание
чл. 178Е от ЗДвП за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно поради изтекла давност.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която моли съда да
се даде ход на делото в негово отсъствие, както и заявява, че поддържа жалбата на
изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Във второто по делото съдебно заседание процесуалният представител на
административно-наказващ орган заявява, че счита жалбата за основателна с оглед на
изтекла давност за наказателно преследване, поради което обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло отменено. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена
изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна
1
сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.04.2017 г. свидетелят С. Б. С. - мл. авкоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Шумен работил в екип с колегата си П. Г. М. . Около 02.10 часа на
посочената дата при патрулиране в гр. Шумен, минавайки по бул. „Преслав“ забелязали лек
автомобил, марка „Форд Мондео“ с рег. № Н 4530 ВМ, който бил паркиран на
тротоара в близост до № 22. След извършване на справка за установяване собствеността на
автомобила, на собственика М. З. И. , ЕГН **********, свидетелят С. С. издала фиш серия
М, № 0557076 за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП /неправилно паркирано моторно
превозно средство/ в отсъствие на нарушителя и към МПС било закрепено уведомление.
Била направена и снимка на автомобила. Впоследствие след постъпило възражение,
заведено с Рег. № 869000 – 5111/2017 г., издадения на М. З. И. фиш, с който му била
наложена глоба за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП бил анулиран. На 12.05.2017 г.
свидетелят С. Б. С. съставил срещу нарушителя акт за установяване на административно
нарушение серия Д, № 243291 от 12.05.2017 г. за нарушение по чл. 94, т. 3 от ЗДвП - за това,
че на 07.04.2017 около 02.10 часа в гр. Шумен, на бул. „Преслав“ № 22 като собственик на
лек автомобил, марка „Форд Мондео“ с рег. № Н 4530 ВМ е управлявал и паркирал върху
тротоар без да е определено от собственика на пътя или администрацията място. Актът е
бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан с
възражения, сочейки, че ще подаде такива писмено в законоустановения срок. Впоследствие
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № № 17 –
0869 - 001295 от 21.06.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Шумен, с което на М. З. И. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Софийско шосе“ № 20,
вх. 3, ет. 5, ап. 10 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/
лева на основание чл. 178Е от ЗДвП за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С. Б. С. и на свидетеля П. Г. М. - свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
2
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С. С. и на свидетеля П. М. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още
повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 17 – 0869 - 001295 от 21.06.2017 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з-746/01.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Нормата
допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса
до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
3
В настоящия случай жалбоподателят М. З. И. не оспорва, а и от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че на посочената в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление дата и час - 07.04.2017 г. в
02.10 часа е паркирал собствения си лек автомобил, марка „Форд Мондео“ с рег. № Н 4530
ВМ върху тротоара на бул. „Преслав“ до № 22. Освен това не са налице предпоставките за
паркиране на тротоар, тъй като същото е допустимо само при определени условия, а именно,
че паркирането е възможно ако собствениците на пътя или администрацията са определили
мястото за такава цел. При положение, че там, където е бил паркиран автомобила от
жалбоподателя не е било посочено като място за паркиране, т. е. не е сред разрешените за
паркиране по смисъла на разпоредбата на чл. 178Е от ЗДвП, дори да са били налице другите
условия, визирани в нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, то паркиране не е било разрешено.
Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 178Е от ЗДвП предвижда
„глоба“ в размер от 50 лв. до 200 лв. на лице, което паркира на тротоарите в населени места
извън разрешените за това места.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер малко над минималния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение
обаче, настоящият съдебен състав намира за основателни твърденията на жалбоподателят за
изтекла изпълнителска погасителна давност съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния
кодекс /НК/. Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго, т. е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно
обстоятелствата, изключващи отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд. С изтичане на предвидената от закона
погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване
съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. Така
административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното
осъществяване не е допустимо. Последиците й са както процесуални, така и
материалноправни, тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства
санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на
сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се
4
преклудира, по аргумент на по силното основание това следва да важи и за
административнонаказателната отговорност за административни нарушения.
В конкретния случай наказателното постановление е издадено за нарушение,
извършено на 07.04.2017 г. /датата на констатирането му/, като акта за установяване на
административно нарушение е издаден на 12.05.2017 г., а наказателното постановление, с
което е образувано първоинстанционното административно-наказателно производство е
издаден на 21.06.2017 г./, като това е моментът, от който е започнала да тече давността за
административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК. Следователно
погасителния давностен срок от 3 /три/ години, съобразно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл.
80, ал. 3 от НК е изтекъл на 21.06.2020 г. С неговото изтичане се изключва
административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да
възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно
наказание. Следователно, към 21.06.2020 г. това правомощие следва да се счита за погасено.
За яснота следва да се отбележи, че в настоящия случай не е приложима хипотезата за
абсолютната погасителна давност съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, тъй като по делото от
административно-наказващия орган не са представени каквито и да са доказателства, че са
извършени процесуални действия спрямо жалбоподателя, обуславящи прекъсване на
давността, след което да тече нов давностен срок /в случая от 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца/. Това е така, защото според данните от административно наказателната преписка,
обжалваното наказателно постановление е издадено на 21.06.2017 г., а преписа е връчен
едва на 18.08.2020 г. видно от приложеното по делото заверено копие от разпечатка от
„АИС АНД“ /в т. см. Решение № 202/21.06.2019 г. по КАНД № 318/2019 г. по описа на Адм.
съд – Перник; Решение от 03.07.2019 г. по КАНД № 123/2019 г. по описа за 2019 г. на Адм.
съд – Русе и др./
Предвид изложеното, единствена законосъобразна последица от констатираното
изтичане на срока на обикновената давност за преследване в хипотезата на чл. 81, ал. 2 от
НК, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН /в периода между издаването и
връчването на наказателното постановление/, е отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, а жалбата - да бъде уважена.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17 – 0869 - 001295 от 21.06.2017 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. З. И. ,
ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Софийско шосе“ № 20, вх. 3, ет. 5, ап. 10 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл. 178Е
от ЗДвП за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като законосъобразно.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6