Р Е Ш Е Н И
Е
№81
гр. Хасково,08.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Мария Койнова
и прокурор Петър Мидов от Окръжна прокуратура - Хасково,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №769/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, депозирана от П.Т.З. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Б.Б.,***, за сума в общ размер на 61.33 лева, претенция за
обезщетение на причинени имуществени вреди.
В исковата молба ищецът сочи, че като
собственик и задължено лице за недвижим имот – апартамент в *, партиден №02, заплатил сумата от общо 61.33 лева с
Приходна квитанция № 17169/28.01.2020г., включваща сумата от 58.87 лева - Такса
за битови отпадъци – 2019г. (ТБО) и 2.46 лева - лихва за забава върху ТБО – 2019г., начислени му
съгласно определените промили за ТБО – 2019г. с т. II, т. 1 от Решение №
1134/20.12.2018г. на Общински съвет - Димитровград. По жалба на ищеца било
образувано дело и постановено Решение № 593/30.07.2019 г. по адм. дело № 97 по описа за 2019 г. на
Административен съд – Хасково, в сила от 14.07.2020г., потвърдено с Решение №
9535/14.07.2020 г. по адм. дело
№ 13938 по описа за 2019 г. на ВАС, с което била отменена т. II, т. 1 от
Решение № 1134 от 20.12.2018 г. на ОбС - Димитровград. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ответникът носел отговорност за причинените вреди от отменени като
незаконосъобразни административни актове. Имуществената претенция на ищеца в
размер на 61.33
лева била пряка и непосредствена вреда, причинена му от действието на порочния
горецитиран акт, отменен по съответния ред. С оглед на това ищецът счита, че
ответникът му дължи обезвредата от общо 61.33 лева, недължимо платени с ПК №
17169/28.01.2020 г., представляваща сумата от 58.87 лева – ТБО за 2019г. и 2.46
лева лихва за забава върху ТБО за 2019г., за жилището му – апартамент, намиращ
се на ***.
С оглед на така изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
Община Димитровград да му заплати сумата от 61.33 лева - имуществена вреда,
както и да му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по иска - Община
Димитровград, чрез пълномощник, депозира отговор на исковата молба, в който
заявява, че счита исковата молба за изцяло неоснователна и недоказана. Посочва,
че не бил налице един от кумулативно предвидените елементи, зададени като
условие, за да е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно причинена вреда от административен акт. При отмяната на визирания от
ищеца акт нямало как да се приеме, че ТБО не е дължимо или че е нанесло вреда
на насрещната страна. В този смисъл дори да се приемело, че е налице вреда за
насрещната страна, то тя касаела платеното адвокатско възнаграждение от негова
страна, което в случая било изцяло възстановено. Моли за присъждане на
разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение и искане за евентуално присъждане на същото под
предвидения минимум, като възраженията се обосновават с липсата на правна и
фактическа сложност на делото, като в тази връзка се цитира практика на
Административен съд - Хасково и Върховен административен съд.
Окръжна Прокуратура – Хасково, чрез
представителя си в съдебно заседание, намира исковата претенция за основателна
и доказана по размер, като счита, че са налице кумулативно предвидените в
закона предпоставки за реализиране отговорността на ответника.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди същите поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с изложените от страните доводи, прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори от
страните по делото, че с Решение №593/30.07.2019г., постановено по адм.дело №
97/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №
9535/17.07.2020г., постановено по адм.дело № 13938/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, което решение е влязло в законна сила от 14.07.2020 г., е
отменено Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград, в частта
му по т. II, т. 1, с която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет -
Димитровград е определил размера на такса за битови отпадъци за 2019 г. по населени
места, както следва: за населението на гр. Димитровград - 4,5 промила върху
данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019 г., по видове услуги,
както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2.2 промила; за обезвреждане
на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 1.6 промила; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0.7 промила.
Не се спори и относно
факта, че на 28.01.2020г. с Приходна квитанция № 17169/28.01.2020 г. ищецът П.Т.З.
е заплатил такса битови отпадъци за 2019 г. за сграда в ***, партида: ********* в размер на
58.87 лева главница и лихви за такса битови отпадъци в размер на 2.46 лева или
общо сумата от 61.33 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предявеният иск е
допустим, като този извод се налага с оглед изрично приетото в Определение №
11281/08.11.2021г., постановено по адм. дело № 10865/2021г. на Върховен
административен съд – Трето отделение, с което настоящия състав на съда е
длъжен да се съобрази. В определението е посочено, че доколкото Решение №
1134/2018г. на Общински съвет Димитровград е отменено по съдебен ред и исковата
претенция на ищеца З. се основава именно на това решение, предвид изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, последната се явява допустима и съдът
е следвало да разгледа предявения иск по същество, като прецени налице ли са
предпоставките за ангажиране отговорността на общината по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
При така посоченото, в настоящия случай се дължи отговор на
въпроса, дали са налице необходимите предпоставки за ангажиране на
отговорността на общината и в частност дали са настъпили за ищеца вреди, които
да са последица от отменения с решението на Административен съд Хасково,
потвърдено с решение на ВАС общ административен акт.
Настоящият състав намира, че отговора на този въпрос е
отрицателен.
За да бъде ангажирана отговорността на Община Димитровград
погледнато през призмата на настоящия случай, е необходимо да са налице при
условията на кумулативност следните предпоставки – отменен като
незаконосъобразен или обявен за нищожен административен акт, да са настъпили
вреди за гражданския субект и тези вреди да са в причинна връзка с отменения
административен акт.
Несъмнено както бе посочено и по-горе е налице първата от
изброените предпоставки – по оспорване на ищеца П.З. с Решение
№593/30.07.2019г., постановено по адм.дело № 97/2019 г. по описа на Административен
съд – Хасково, което е влязло в законна сила на 14.07.2020 г., е отменено
Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград, представляващо
общ административен акт, в частта му по т. II, т. 1, с която на основание чл.
66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е определил размера на такса за
битови отпадъци за 2019 г. по населени места, както следва: за населението на
гр. Димитровград – 4.5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в
рамките на 2019 г., по видове услуги, както следва: за сметосъбиране и
сметоизвозване – 2.2 промила; за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления
по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 1.6 промила; за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване – 0.7 промила.
Според настоящия състав обаче не са налице останалите две
предпоставки.
За разлика от данъка като публично задължение, таксата се дължи
било на държавата, било на съответната община заради това, че конкретен правен
субект е получил услуга. В няколко свои решения Конституционния съд на
Република България е имал възможността да се произнесе в този смисъл, а именно,
че таксата представлява финансово плащане, дължимо на държавата или общините по
повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани,
докато при данъка такава престация от държавата липсва. В тази връзка няма
спор, че в процесния период на ищеца е била осигурена и предоставена услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване, като същия се е възползвал от нея, а по
делото няма данни да е извозвал сам генерираните от него отпадъци до
регламентирано или нерегламентирано сметище за негова сметка.
Задължението за плащане на тази услуга, представляваща компонента
от няколко услуги: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови
отпадъци и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, следва не от отменения акт на Общински
съвет Димитровград. Това задължение следва от закона, а именно от разпоредбата
на чл.64 от ЗМДТ,
съобразно която таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на
територията на общината, които по смисъла на посочената разпоредба са
собственици на недвижим имот. Съответно разпоредбата на чл. 63 от ЗМДТ сочи, че
таксата за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл.
62 на територията на общината, като видът на предлаганите услуги по чл. 62 на
територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на
битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година. Или обобщено с получаване на
посочената услуга, по силата на цитираните законови разпоредби за ищеца П.Т.З.
е възникнало задължението да заплати дължимата ТБО за съответната година, а
именно за 2019г. С отмяната на решението
на Общински съвет Димитровград, с което за 2019г. е определен в промили размер
за ТБО за 2019г. за населението на * за ищеца З., не е
отпаднало задължението да заплаща такса, за времето през което той е получавал
предоставената му услуга, изразяваща се в събиране, транспортиране и
обезвреждане на генерирания от него през съответната година битов отпадък. Още
повече, дори и да е отменено решението, с което е приета ТБО за 2019г. в закона
не е налице празнота по въпроса, при липса на приета план-сметка и определена
такса за съответната година, как следва да се процедира. В тази насока е
разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗМДТ, съобразно която когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2
общинският съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за
годината се определя, като разходите за сметка на такса битови отпадъци за
предходната година се коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в
съответствие с последно одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за
обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на
отпадъците се включват в съответстващия им за текущата година размер. Като тук
следва да бъде добавено и това, че до 2011г. законодателя също не е оставял
неразрешен въпроса за дължимостта на ТБО, като например в §25, ал.2 от ПРЗ към
ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 98 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 31
от 2011 г., в сила от 1.01.2011 г.) е посочено, че в случаите, в които
общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на такса за
битови отпадъци до 31.01.2011г., от всеки длъжник се събира такса в размер на
абсолютната стойност от предходната година. Т.е. видно е, че в закона никога не
е съществувала празнота, относно дължимостта на ТБО при липса на изричен акт за
това.
Във всички случаи когато юридическо или физическо лице е получило
предоставена му услуга, то дължи плащането на овъзмездяващата я такса. Вън от
съмнение е, че решението на Общински съвет Димитровград в частта, с която е
определен размера на такса за битови отпадъци за 2019г., касаещо жилищните
имоти в * е отменено от съда, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при приемането му, но не се отрича, и
че през 2019г. битовите отпадъци в * са били събирани, извозвани и третирани. При това положение
безспорно е, че срещу заплатената такса както жителите на *, така и ищеца П.З. са получили услугата по сметосъбиране и не са
понесли веди, макар, че е налице отменен общ административен акт.
Отделен е въпроса за точния размер на дължимата сума за ТБО за
съответната година и как е следвало да бъде определена тя, но в тази насока
ищеца в настоящия процес не наведе каквито и да било доводи, нито ангажира
доказателства.
В настоящия случай, за ищеца не са настъпили твърдяните вреди,
като резултат от отмененото решение на Общински съвет Димитровград и същият е
заплатил дължимата таксата за това, че е ползвал предоставената му от общината
услуга за 2019г. по чл.62 от ЗМДТ, която той не отрича, че е ползвал.
От изложеното се налага извода, че не са налице втората и третата
кумулативно необходими предпоставки, за да бъде уважен предявения иск.
По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен, а претенцията
на ответната администрация за присъждане на разноски следва да бъде уважена. В
разпоредбата на чл. чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ
е посочено, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в
полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. При това положение на ответната страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция
определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 203
и сл. от АПК, във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З., ЕГН********** ***,
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника Община
Димитровград, да му заплати сумата в размер на 61.33 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразено
с Решение № 593/30.07.2019г. по адм. дело № 97/2019г. на Административен съд
Хасково, Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград, в
частта му по т. II, т. 1, с която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински
съвет - Димитровград е определил размера на такса за битови отпадъци за 2019г.
за населението на гр. Димитровград.
ОСЪЖДА
П.Т.З., ЕГН **********
***, да заплати на Община Димитровград сумата от 100 (сто) лева разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: