Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Костова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 388 от 22.04.2015 г. по гр.д. № 3605/2014 г. Районен съд В. Т. отхвърлил предявените от „В. и к.Й.” ЕООД, гр. В. Т. против „Р. К.”, гр. К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: главница в размер на 182,78 лв. – ползвана питейна вода и канализация за период от м. юни 2012 г. до м. декември 2013 г., по фактури № 177227 от 23.09.2013 г, № 179750/22.10.2013 г., № 182286/21.11.2013 г., № 184784/14.12.2013 г., сумата 14,04 лв. – лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от фактурите до подаване на заявлението, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението /17.09.2014 г./ до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 385 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1423/19.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2716/2014 г. на ВТРС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за исковото производство в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Недоволен от решението е останал ищецът „В. и к.Й.” ЕООД, който чрез процесуалния си представител – адв.Т.Т., Адвокатска колегия Г., в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на В и К услуги за процесния период и излага подробни съображения и доводи в тази насока. Оспорва дружеството ищец да има правна възможност да търси вземанията си от трето лице евентуален фактически ползвател за процесния период. Ответникът не е доказал, че наемното правоотношение е прекратено и не е ползвател на имота. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените претенции. Претендират се разноски за двете инстанции. В срока за отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззивваемият ответник, чрез процесуалния си представител адв. П.Н., ВТАК, моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено след обстойно изследване на фактите и обстоятелствата по делото и събрания доказателствен материал. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от процесуалния представител по пълномощие – адв. Т.Т., ГАК. Поддържа становището, изразено във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени акта на първоинстанционния съд като неправилен и незаконосъобразен и да постанови решение, с което изцяло да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството. В съдебно заседание въззивваемият, редовно призован, се представлява от процесуалния представител по пълномощие – адв. П.Н., ВТАК. Моли съда, след като се убеди в неоснователността на въззивната жалба, да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Окръжен съд В. Т., като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо. Не се констатират нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По доводите, изложени в жалбата, Окръжен съд В. Т. намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл 415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на суми за ползвана питейна вода и канализация за определен период от време, както и акцесорен иска за лихва за забава върху претендираната сума. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Според цитираната разпоредба, ако наемателят е неизряден и не изпълнява своето задължение за заплащане, ВиК операторът няма иск срещу него – при неизпълнение от страна на наемателя, отговорността се носи от наемодателя. Наредбата е издадена на основание чл. 135, т. 15 ЗВ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ. Правилата визирани в Наредбата са доразвити от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК „Й.” О., гр. В. Т.. В чл. 2, ал. 3 и чл. 60, ал. 1 от Общите условия е предвидена принципната възможност наемателят на водоснабдяваното жилище също да е потребител, и в този смисъл титуляр на дадена партида, но при определени условия – ако собственикът на водоснабдявания имот с изрична декларация – съгласие изрази готовността си да носи солидарна отговорност с наемателя за дължимите суми за времетраенето на наемното правоотношение. „ВиК Й.” О. не е представил такава декларация, изходяща от собственика – Църковно настоятелство при храм „Успение на Пресвети Богородици”, гр. К., за да установи, че ответникът е придобил качеството на потребител. Ако такава декларация не е била представена, последния няма това качество, а отговорност за неплатената цена на доставената питейна вода, съгласно чл. 8, ал. 9, изр. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 61 от Общите условия на „В. и к.Й.” О. носи единствено собственика на имота. Самото обстоятелство, че партидата се води на името на ответника не може да служи за доказателство, че последният е придобил качеството ползвател по установения в Общите условия ред, респ. че ответникът продължава да е страна по договора за доставка на питейна вода. Тук следва да се отбележи, че не „Р. К.”, като предходен наемател, има задължението за подаване на заявление за закриване на откритата на негово име партида. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Общите условия на „ВиК Й.” О., закриването става по заявление на новия наемател, на когото се открива партида, ако са налице и останалите условия за това /подадена декларация за солидарна отговорност от собственика на имота/ като се закрива партидата, водена до този момент на името на предходния наемател, в случай че до този момент няма дължими суми. От всичко гореизложено следва извода, че ответникът има качеството на наемател на процесния обект и няма качеството на потребител на водоснабден имот. Ето защо той не може да отговаря по предявения иск за евентуалните задължения на собственика на имота. Ето защо правилно като краен резултат първостепенният съд е приел, че между страните не е било налице облигационно отношение по продажба на питейна вода за битови нужди и за пречистване на отпадни води и канализация и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, направеното изрично искане в тази насока, представените пред настоящата инстанция доказателства, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Р. К.” следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 20 000 лв. – за търговски дела, решението е окончателно и не подлежи на обжалване Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд В. Т. Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388 от 22.04.2015 г. по гр.д. № 3605/2014 г. Районен съд В. Т.. ОСЪЖДА „В. и к.Й.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „П.Я.” № 30 да заплати на „Р. К.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. К., общ. В. Т., ул. „Г. Д.” № 51, вх. „Б”, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |