№ 378
гр. П., 12.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Катя Ст. Пенчева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600432 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:43 часа се явиха:
Жалбоподателят-обвиняемият П. К. Б., доведен от Ареста – гр. Х., се
явява лично и с адв. С. С. от АК - В., редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д. А..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият П. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. С.: Поддържам частната жалба. Нямаме искания за отводи. Няма да
сочим нови доказателства.
Обвиняемият Б.: Нямам възражения този състав на съда да гледа
делото.
Прокурорът: Считам жалбата за неоснователна. Нямам искания. Не
1
правя отводи. Няма да соча нови доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии!
Моля да отмените определението на първоинстанционния съд, с което е
оставена без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение на
моя подзащитен, и да я измените в по-лека, като считам, че продължаването на
търпенето на тази мярка се явява необосновано.
Не съм съгласен с приетото от първоинстанционния съд, че не са налице
нови обстоятелства, тъй като трайната съдебна практика е приела, че
изтеклият срок на задържането се явява ново обстоятелство по делото. Б. е с
най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража вече повече от 6
месеца и считам, че същото се явява ново обстоятелство. Законът е предвидил,
при разглеждането на молбата за изменение на мярката за неотклонение,
съдът да прецени отново обстоятелствата по чл. 63 НПК.
На първо място е необходимо да се прецени наличието на обоснованото
предположение за авторството на деянието. По делото са събрани почти
всички доказателства и реално от тях, вкл. и от свидетелските показания на
обвиняемата Д., считам, че същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото
може да се приеме, че е налице оговор.
На следващо място Законът е предвидил решаващият съдебен състав да
направи извод за опасност от укриване или извършване на престъпление. Да,
безспорно, обвинението, за което е привлечен моят подзащитен, е за тежко
умишлено престъпление, за което е предвидено наказание за повече от 10
години. Но Законът е предвидил, че при такова наказание опасностите от
укриване или извършване на престъпление се презумират, освен ако не са
налице други доказателства, които да ги опровергаят.
ДП е на такъв етап, че са събрани всички доказателства, които
разследващите са преценили, че изясняват фактическата обстановка по
делото, поради което и моят подзащитен по никакъв начин не може и не би
2
могъл да попречи на разследването по делото.
Друго важно обстоятелство е, че останалите по делото обвиняеми са с
по-леки мерки за неотклонение, а в същото време на тях са им повдигнати
обвинения за извършителство и подбудителство. А по отношение на моя
подзащитен е възведено обвинение за престъпление с по-лека степен на
обществена опасност.
В случай че определите по-лека мярка за неотклонение, каквато е
нашата молба, моля същата да бъде или Гаранция в пари, или Домашен арест,
контролиран с електронна гривна, която реално е втората по тежест мярка за
неотклонение и също ограничава в значителна степен възможността от
придвижване на обвиняемия.
Последно - Б. има поС.ен адрес. Има и настоящ адрес. Законът дава
възможност едно лице да има два адреса, на които може да бъде установено,
така че считам, че това обстоятелство не може да бъде приемано в негова
вреда, както го е приел първостепенният съд.
Считам, че мярката за неотклонение не следва да бъде наказание, преди
да бъде постановена някаква присъда, а тази на моя подзащитен към
настоящия момент се явява такава.
В тази връзка още веднъж моля да измените мярката за неотклонение на
П. Б. в по-лека.
Обвиняемият П. К. Б. /за лична защита/:
Поддържам казаното от адвоката ми. По никакъв начин не съм
възпрепятствал разследването. Бях призован в самото начало по телефона.
Знаех за какво ще бъда обвинен, разследващият полицай ме уведоми. Нямам
намерение да се укривам, както тогава, така и сега.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!
Ще Ви моля да оставите без уважение като неоснователна жалбата на
обвиняемия П. К. Б. срещу определението на ХОС по ЧНД № 596/2024 г., с
което е било отказано изменение на мярката му за неотклонение от Задържане
под стража в по-лека.
В производството по чл. 65, ал. 1 НПК съдът следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането, както и дали са
налице нови обстоятелства, които да променят предходно направения извод за
3
наличието както на обосновано предположение обвиняемото лице да е
извършило вмененото му престъпление, така и дали съществува реална
опасност при различна мярка за неотклонение лицето да извърши
престъпление или се укрие.
Съобразно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 НПК окръжният съд е направил
пространен анализ на събраните по делото доказателства. Към настоящия
момент не е разколебано обоснованото предположение. Не са налице нови
съществени обстоятелства от предходно направените изводи от страна на
съставите както на окръжния, така и на апелативния съд, с което е било взето
и постфактум е отказано изменението на мярката за неотклонение Задържане
под стража. Единствено се пледира досежно изтеклия срок, който срок не
следва да се интерпретира като неразумен, с оглед тежестта на повдигнатото
обвинение спрямо обвиняемия. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 НПК е
налице презумпцията за опасността относно извършване на престъпление от
страна на обвиняемия, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода
повече от 10 години. Максималният срок, до който може да бъде задържан
обвиняемият е година и шест месеца, поради което считам, че към настоящия
момент не може да се говори за неразумен срок. Считам, че не е отпаднала
реалната опасност от извършване на друго престъпление. От страна на
защитата не се изтъкват аргументи за промяна на наличието на тази опасност,
поради ще Ви което моля да оставите без уважение като неоснователна
жалбата на обв. Б..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият П. Б.: Моля за по лека мярка – Домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Хасковския окръжен съд е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
4
„Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно
производство № **/**г. по описа на ТД „М. Б.“ П. К. Б..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия,
с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани
доводи за незаконосъобразност на атакувания акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост
и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че обоснованото
предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията продължава да
съществува, като излага подробни съображения в тази насока. Намира
извода за наличието на опасност същият да продължи с престъпната си
деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира за
липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление. Твърди, че наличните данни по делото разколебават
обоснованото предположение за авторството.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да
се произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че
на обвиняемият Б. е повдигнато и предявено обвинение по чл.242, ал.4, вр.
ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото
предположение обвиняемият да е осъществил помагаческа дейност при
контрабандирането на инкриминираното наркотично вещество продължава
да съществува и този извод не е разколебан. От показанията на обвиняемата
Д. / л.146, т.1 на ДП/ се установява, че обвиняемия Б. е бил ангажиран с
пътуването до Р. Т. на 10.02.2024г. Той е организирал пътуването, той е
предоставил микробуса на обвиняемата Д., той е ароматизирал купето му и
е й дал допълнителен ароматизатор, който тя да постави във вътрешността
на микробуса. Тези данни обосновават в значителна степен
5
предположението за авторството и удовлетворяват критерия, изискуем от
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК.
По въпроса за прецизността на правната квалификация на деянието на
обвиняемия Б. настоящият състав намира, че липсват категорични данни,
които да обосноват квалификацията на деянието като „особено тежък случай“.
Безспорно контрабандираното наркотично вещество е в особено големи
размери. За да попадне в обхвата на ал.4 на чл.242 НК деянието, освен с оглед
на размерите е необходимо да съставлява и особено тежък случай. Легална
дефиниция на „особено тежкия случай“ се съдържа в разпоредбата на чл.93,
т.8 НК, съгласно която за да се квалифицира случая като особено тежък е
необходимо да има данни за изключително висока степен на обществена
опасност както на самото деяние, така и на дееца. По делото са налични данни
за чисто съдебно минало на обвиняемия, за трудова анжираност и добро име, с
което се ползва в средата, в която живее, които обстоятелства не само не
обосновават изключително висока степен на обществена опасност на дееца, а
точно обратното значително минимизират личната му обществена опасност.
Независимо, че точната преценка на квалификацията на деянието е въпрос,
който следва да бъде решаван по същество при постановяване на присъдата,
той има съществено значение и в производството, свързано с мерките за
неотклонение, с оглед преценката налице ли е обосновано предположение
обвиняемият да е осъществил именно това престъпление, за което му е
повдигнато обвинение.
Не може да бъде споделен извода на първата инстанция, че продължава
да съществува в реален вид опасността обвиняемият да се укрие. Вярно, че
тази опасност е била презюмирана при първоначалното му задържане. В хода
на досъдебното производство обаче са събрани данни, че обвиняемият има
установен поС.ен адрес в гр. С. и настоящ такъв в гр. П., добре внедрен е в
социалната среда, в която живее и не на последно място, след като е бил
призован сам се е явил пред разследващите органи, като е представил
необходимите доказателства за забавянето на явяването му. Всички тези данни
оборват презумпцията по чл.63, ал.2 НПК и изключват реалното
съществуване на опасността да се укрие.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е стигнал до
извод, че не е отпаднала и другата предпоставка за вземане на най – тежката
6
мярка за неотклонение, а именно опасността обвиняемият Б. да продължи да
върши престъпления, като се е позовал на добрата организираност на
престъплението.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен.
Приетата от първата инстанция деятелност, свързана със създадената
организация и с начина на извършване на конкретното инкриминирано деяние
не е с нищо по-различна и не се отличава с някаква изключителна или по –
различна специфика при извършване на престъпления от този вид. Нещо
повече, създаването на организация е типичен елемент от престъпните
състави по чл.242, ал.4 НК, като това само по себе си не може да обоснове
извод, че е налице опасност обвиняемият Б. да продължи да върши
престъпления.
Правилно първата инстанция е отчела в положителен смисъл
характеристичните му данни, чистото му съдебно минало и трудовата му
ангажираност и не последно място добросъвестното му процесуално
поведение, но не е съобразила, че това са все обстоятелства, минимизиращи
опасността да върши престъпления.
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на
досъдебното производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена. Разпитани са свидетелите, иззети са веществените доказателства
и са назначени необходимите експертизи и по този начин опасността
обвиняемия да манипулира или укрие доказателства или да повлияе на
свидетелите е престанала да съществува.
Като продължителен следва да бъде отчетен и срокът на задържането
под стража. Обвиняемият Б. е задържан повече от шест месеца, през което
време процесуално следствени действия с него не са извършвани и това
допълнително намалява необходимостта от продължаване на задържането му.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност води до извода, че
не обществения интерес превалира над правото на лична свобода, а точно
обратното. В такива случаи законодателят е предвидил, че когато правото на
лична свобода е доминиращо, обществения интерес може да бъде обслужен
не само със задържането на лицето в арестните помещения, но и с по – леки по
интензитет мерки за неотклонение.
7
Поради това, задържането под стража на обвиняемия Б. влиза в
противоречие с изискванията на КЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Хасковския окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което взетата
спрямо обвиняемия П. Б. мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ да
бъде заменена с по – лека такава „Гаранция”, с която биха били покрити
изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално съС.ие на обвиняемия от една страна, а от друга като
отчете обществената опасност на престъплението, в което е обвинен намира,
че сумата от 10000лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от
закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена
забрана за напускане на пределите на Р.Б..
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 543/04.09.2024г. по чнд № 596/24г. на
Хасковския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо
обвиняемия по досъдебно производство № **/**г. по описа на ТД „М. Б.“ П.
К. Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № **/**г. по описа на ТД „М.
Б.“ П. К. Б. в по – лека такава „Гаранция” в размер на 10000 /десет хиляди/ лв.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият П. К. Б. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия П. К. Б. с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Р.Б..
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР П. и Началника на ДН** С. за
8
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната,
във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:56 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9