Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 20.01.2020 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на двадесети януари през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 15673
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
жалба, подадена от Я.П.Б.-Р., в качеството си на длъжник, срещу действия на ЧСИ
Н.М., рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
по изпълнително дело № 20138410409504, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа,
че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело
доколкото в продължение на повече от две години по него не са извършвани
изпълнителни действия. С оглед на това, моли съда да отмени обжалвания отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като постанови прекратяване на
посоченото изпълнително дело.
Взискателят по
изпълнителното дело - "П.К.Б." ЕООД в законоустановения
срок по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК не е подал възражение срещу жалбата
По делото са
представени мотиви на ЧСИ Н.М. по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20138410409504 било образувано по молба на взискателя „П.К.Б.“ ЕООД до ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с
район на действие СГС на 04.09.2013 г., въз основа на издаден на 02.07.2013 г. изпълнителен
лист по вътрешно арбитражно дело № 847/2013 г. по описа на СГС. Съгласно същия
частната жалбоподателка Я.П.Б. и С.Д.Р.били осъдени
да заплатят солидарно на П.К.Б.“ ЕООД следните суми: 6125,56 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението; 495,02 лева юрисконсултско
възнаграждение, 85 лева разноски и 50 лева заплатена от П.К.Б.“ ЕООД държавна
такса .
С молбата взискателят направил искане за налагане на запори върху
сметките и вземанията на длъжниците в Банка ДСК, като същевременно овластил съдебния изпълнител, в случай, че не постъпи
доброволно плащане, да пристъпи към принудително изпълнение със способите,
предвидени за това в ГПК..
С разпореждане
от 04.09.2013 г. съдебният изпълнител разпоредил образуване на изпълнително
дело под горния номер, като разпоредил да се съобщи това на НАП, като на
длъжниците се изпратят покани за доброволно изпълнение и се направят справки за
имущественото им състояние. Разпоредил също опис на движимото имущество на
солидарните длъжници, както и налагане на запори на сметките им във всички
кредитни институции, действащи на територията на страната.
В изпълнение на
това разпореждане, покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника С.Д.Р.и
на частната жалбоподателка Я.П.Б.-Р. на 01.10.2013
г., като те били уведомени за насрочения на 13.11.2013 г. опис на движими вещи,
находящи се на постоянния им адрес.
В срока за
доброволно изпълнение не постъпило плащане, като длъжниците обжалвали при условията
на чл. 407 от ГПК разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като по
жалбата им било образувано търговско дело № 1328/2015 г. по описа на Апелативен
съд, София, като с постановения в това производство съдебен акт, жалбата на
длъжниците била оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Поради
това, процесния опис на движими вещи, насрочен за 13.11.2013 г. не бил
проведен.
Междувременно,
съдебният изпълнител наложил запори върху сметките на длъжниците, като 25.09.2019
г. изпратил запорни съобщения на кредитните
институции, подробно описани в разпореждането му от 04.09.2019 г., за което
солидарните длъжници били уведомени с поканата по чл. 428, ал. 1 от ГПК. Независимо
от това, в следствие на запорите не постъпило плащане по делото.
Паралелно с това
съдебният изпълнител извършил проучване на имущественото положение на
длъжниците, тяхната трудова заетост, осигурител и осигуряване, като наложил
запори върху севестируемите части от получаваното от длъжниците трудово
възнаграждение.
С молба от
21.10.2013 г. частната жалбоподателка направила искане за спиране на
изпълнителното дело, както и за вдигане на наложения й запор на сметката й в
Централна кооперативна банка, по която й се превеждали детски надбавки.
С постановление
от 22.10.2013 г. съдебният изпълнител отказал да спре изпълнителното
производство, за което частната жалбоподателка била уведомена на 01.11.2013 г.
С разпореждане
от 30.01.2015 г. съдебният изпълнител насрочил опис на движимите вещи на
длъжника Я.Б.-Р., който се състои на 06.03.2015 г. на адреса й в с. Марково,
община Родопи, ул. „******, за което да й се изпрати призовка за доброволно
изпълнение.
Видно от
материалите по делото, такава й била изпратена на 30.01.2015 г., като била
получена от нея на 11.02.2015 г.
С разпореждане
от 30.01.2015 г. съдебният изпълнител наложил запор върху вземането на длъжника
С.Б.за трудово възнаграждение, дължимо му от Б.С.Т.ООД, за което на
работодателя на същия било изпратено запорно
съобщение на същата дата, като по делото липсват данни за получаването му.
С молба от
13.02.2015 г. частната жалбоподателка уведомила съдебния изпълнител, че освен
воденото от нея дело за отмяна на арбитражно решение, висящо пред ВКС, като
поддържала освен това, че в края на 2014 г. завела отрицателен установителен
иск за недължимост на сумите по изпълнителния
лист, по който било образувано
изпълнителното производство, била сезирала и прокуратурата, като правела искане
за отмяна на насрочения опис на движимо имущество. Липсва произнасяне на
съдебния изпълнител по направеното искане, както протокол за опис на посоченото
движимо имущество.
С Разпореждане
от 19.03.2015 г. бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на
солидарния длъжник С.Д.Р., дължимо му от неговия работодател Б.С.Т.ООД, за
което било изпратено запорно съобщение до същия,
както съобщение до самия длъжник, като липсват данни за връчването им на тези
лица.
С молба от
14.01.2016 г. взискателят направил искане за
извършване на опис на движимото имущество на длъжниците.
Междувременно
съдебният изпълнител извършил справка от регистъра на трудовите договори на
длъжника С.Р.и съобразно резултатите от нея, с разпореждане от 19.01.2017 г.
наложил запор върху трудовото му възнаграждение, дължимо от АМТ Г.ЕООД и от Бора-10 ЕООД, за което били изпратени запорни съобщения на 19.01.2017 г.
С Разпореждания
от 23.01.2017 г. е насрочен опис на движимите вещи на частната жалбоподателка, и
е наложен запор върху вземанията й за суми по банкови сметки, открити в „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „Сибанк“
АД и всички техни клонове в страната, като до длъжника е изпратена Призовка за
принудително изпълнение, а на посочените кредитни институции – запорни съобщения.
След съответна
справка, с разпореждане от 10.02.2017 г. съдебният изпълнител наложил запор
върху вземането на Я.Б.-Р. за трудово възнаграждение, дължимо й от Поделение
Образование, Община Родопи, за което били изпратени запорно
съобщение на работодателя и съобщение до частната жалбоподателка.
С молба от
06.03.2017 г. частната жалбоподателка уведомила съдебния изпълнител, че след
приспадане на данъци и осигуровки, нетното й трудово възнаграждение е в размер
на 347 лева , от която по наложен предходен запор се удържат месечно 50 лева от
ЧСИ М.Б., като за получаване от нея остава сумата от 297 лева, който размер бил
под размера на минималната работна заплата и като такъв несеквестируем,
а отделно от това тя била майка и на четири ненавършили пълнолетие деца.
В тази връзка
съдебният изпълнител уведомил работодателя на частната жалбоподателка, че при
трудово възнаграждение, чийто размер е до минималната работна заплата не следва
да се правят удръжки, като отчисленията от трудовото й възнаграждение следва да
се правят по реда на чл. 446 от ГПК върху секвистируемата част над минималната
работна заплата.
С молба от
23.01.2019 г. взискателят отново направил искане за
извършване на опис на движимите вещи на длъжниците, като се извършат и справки
от НОИ, както и за наличие на банкови сметки в БНБ и да бъдат наложени запори
при установяването на такива,като исканите справки били приобщени от съдебния
изпълнител към материалите по делото.
С разпореждане
от 09.07.2019 г. съдебният изпълнител отново насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, който да се състои на 13.08.2019 г., за което й да се изпрати
призовка за принудително изпълнение.
Видно от листове
173 и 174 от делото, такава била изпратена и получена от частната
жалбоподателка на 22.07.2019 г.
С разпореждане
от 09.07.2019 г. съдебният изпълнител
наложил запор върху вземането на длъжника С.Р.за трудово възнагражение,
дължимо му от А.ООД, за което на работодателя било изпратено запорно съобщение, а на този длъжник – съобщение.
С разпореждане
от 09.07.2019 г. съдебния изпълнител насрочил опис на движимите вещи на
длъжника С.Р., находящи се на адреса му в с. Марково, община Родопи, който да
се състои на 13.08.2019 г.1, за което му била изпратена призовка за
принудително изпълнение.
С разпореждане
от 26.07.2019 г. бил наложен запор върху вземането на частната жалбоподателка
за трудово възнаграждение, дължимо й от А.ООД, за което на работодателя било
изпратено запорно съобщение, а на частната
жалбоподателка – съобщение.
С молба вх. № 063107
от 30.07.2019 г. частната жалбоподателка направила искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
С обжалваното
разпореждане от 30.07.2019 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати
изпълнителното производство, приемайки, че основанията на чл. 433, ал.1, т. 8
от ГПК не са настъпили.
За уведомяване
на частната жалбоподателка на 12.08.2019 г. било изпратено съобщение, за чието
получаване липсват данни, като жалбата е постъпила по пощата с пощенско клеймо
от 27.08.2019 г. Съобразно изисканата от съдебния изпълнител справка – лист 212
от делото, посоченото съобщение било връчено на частната жалбоподателка на
19.08.2019 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното:
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е
свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност,
която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от
това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е
счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши
определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две
години, ще води до неговото прекратяване.
В
настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. Следва да се отбележи, че в процесната
хипотеза, взискателят е овластил
съдебния изпълнител да извърши, по свое усмотрение, всички изпълнителни
действия посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно проучване
на имущественото състояние на солидарните длъжници, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде
пазач на описаното имущество. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното
производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на подаване на
молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши
определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител
бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две
хипотези също се изисква активност от страна на взискателя,
за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е
страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от
него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да
го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на
посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да
обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с
което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително
изпълнение. В хипотезата на овластяване на съдебния изпълнител с правата по чл.
18 от ЗЧСИ, с действията, които предприема по свое усмотрение за събиране на
вземането, той поддържа висящността на
производството.
Следователно в
случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново
изпълнително действие започва да тече от 04.09.2013 – датата на подаване на
молбата, с която той е направил първото искане до съдебния изпълнител да
предприеме изпълнителни действия за събиране на вземането. Този двугодишен срок
изтича на 04.09.2015 г. Същевременно, обаче от материалите по изпълнителното дело
№ 20138410419504 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че преди да изтече този
срок са наложени запори върху сметките и вземанията на длъжниците, като неколкократно бил насрочван описа на движимото им
имущество, който бил осуетяван от самите длъжници. Всяко от действията на
съдебния изпълнител по налагане на запори върху сметките и вземанията за
трудово възнаграждение на двамата длъжници прекъсва срока, като съответно от
него започва да тече нов срок. Съответно, срокът е прекъснат на 25.09.2013 г.,
с налагане на запори на сметките на длъжниците в посочените банки, а след това
на 19.03.2015 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С.Р..
Подадената от взискателя на 14.01.2016 г. молба, с
която направил искане за извършване на опис на движимото имущество на
длъжниците, също прекъсва срока, започнал да тече на 19.03.2015 г. С наложения
на 19.01.2017 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.Р.също е
прекъснат срока. На 23.01.2017 г. и на 10.02.2017 г. също са извършвани
изпълнителни действия чрез налагане на запори върху сметките и трудовото
възнаграждение на частната жалбоподателка, от последното от които започва да
тече нов срок, който изтича на 10.02.2019 г. Молбата на взискателя
от 23.01.2019 г. до съдебния изпълнител, с която е направено искане за
извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запори върху сметките и
трудовите възнаграждения на длъжниците и опис на движимото им имущество също
прекъсва срока, като от тази дата започва да тече нов такъв срок, който при
бездействие на взискателя и овластения
при условията на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебен изпълнител би изтекъл на
23.01.2021 г. С оглед на това следва да се заключи, че взискателят
по процесното изпълнително дело, лично или чрез овластения съдебен изпълнител, е проявявал постоянна
активност в хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови
действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл
двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и
не са осъществени тези факти, при които в цитираната правна норма е предвидено,
че изпълнителното производство ще се прекратява по силата на закона. С
овластяването на съдебния изпълнител, взискателят „П.К.Б.“
ЕООД практически му е възложил служебно да поддържа висящността
на изпълнителното производство. Това означава, че не са налице твърдените от
длъжника основания за прекратяване на и.д. № 20138410409504 по описа на ЧСИ Н.М.,
поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да
прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба трябва
да се остави без уважение.
По разноските:
Съдът не е
сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски за настоящото
производство, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата с,
подадена от Я.П.Б.-Р., в качеството й на длъжник, срещу действия на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по
изпълнително дело № 20138410409504, изразяващи се в отказ да прекрати производството
по изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….