Р
Е Ш Е
Н И Е
19.05.2022г., гр.К.
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.ският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Окръжен съдия:Евгения Стамова
като разгледа
докладваното от съдия Стамова гр. д. №
603 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила
е молба с вх.№ 260817/18.04.2022 г. от „Първа
инвестиционна банка“ АД с ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, бул. „Драган Цанков“
№ 37 чрез пълномощника юрисконсулт Петър Христозов, с искане за поправка на
очевадна фактическа грешка в постановеното решение № 260017/14.03.2022 г. по
гр. д. № 603/2020 г. по описа на КнОС.
Молителят
счита, че съдът е допуснал грешка в диспозитива на решението на стр. 15, където
било записано, че сумата от 17784.43 евро е получена в заем и невърната
главница, дължима за периода след 19.12.2014 г. до 19.12.2021 г. В молбата с
правно основание чл. 247 ГПК се посочва, че в мотивите на решението на стр. 13
било записано, че падежиралите след 19.12.2014 г. вноски за главница не са
погасени по давност, но същевременно не се излагали съображения, че 19.12.2021
г. е крайната дата, до която е дължима главницата. Подчертава, че дата
19.12.2021 г. като крайна дата на периода за дължимост на главницата не била
твърдяна в исковата молба от ищеца, нито се съдържала в заключението на ССЕ,
както и не била обсъждана в мотивите на решението, предвид което била налице
ОФГ при изразяване волята на съда в диспозитива на решението.
Прави
се искане за допускане поправка на ОФГ в диспозитива на решението (стр.15 в ред
19 и ред 38) като изразът „до 19.12.2021 г.“ да се заличи и да не се чете.
Препис
от молбата е връчен на насрещната страна чрез процесуалния й представител адв. В.П.,
като същата не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл.247,
ал.2 ГПК
След преценка доводите на молителят в
производството и приложените по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с искане за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него съдебно
решение.
Съдът намира искането за поправка на
очевидна фактическа грешка за допустимо, но по същество
неоснователно, но същевременно счита, че следва по своя инициатива да допусне
поправка на ОФГ в постановеното решение.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
С
Решение № 260017/14.03.2022
г. по гр. д. № 603/2020 г. по описа на КнОС, К.ският окръжен съд е признал за установено по отношение на „Първа Инвестиционна банка“
АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,
“Първа инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***както
и по отношение на П.М.П. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, че съществува
вземане в полза на Банката респ. П. М.П.
дължи на Банката, по силата на сключен между страните на 01.06.2009г. договор
за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г., обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2019г.,
сумите, както следва: на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ
сумата 17 754.43 евро с левова
равностойност според фиксинга на БНБ( 1.95583)
34 724.64 лева, - получена в
заем и невърната главница, дължима за периода след 19.12.2014г. до
19.12.2021г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ сумата на
7363.43 евро, в левова равностойност 14 401.61 лева, дължима по договора
за кредит, възнаградителна лихва, начислена за периода от 19.12.20** до 19.12.2019г., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.63, ал.1 ЗЗД – 340.80 евро , начислена на 01.06.2015г., 01.06.20**г.,
01.06.2017г., и 01.06.2018г. и 01.06.2019г.,в левова равностойност 666.54
лева, комисиона за управление на кредита
по т.13 от договора, разноски за
подновяване на ипотеката по т.23 от договора за банков кредит в размер на
154,54 евро или 302.25 лева, начислени на 02.05.2019г. и на 27.11.2019г. разноски
за обявяване на предсрочна изискуемост по т.31.2 б.“а“ от договора за банков
кредит в размер на 42,95 евро или 84.00 лева , както и 68.37 евро, законна
лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода след
обявяване на предсрочната изискуемост,
считано от 06.12.2019г. до 18.12.2019г., част от сумите, за които в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К.. Отхвърлил е като
неоснователни предявените от Първа инвестиционна банка“ АД,ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“
АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***както и по отношение на П.М.П.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** искове по чл.422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и
чл.430, ал.2 ТЗ, както следва: за сумата над 17 754.43 евро до - получена в заем и невърната главница, дължима
за периода след 19.12.2014г. до 19.12.2021г. до претендираните 18 934,36 евро с левова равностойност 37
032.38 лева, съгласно фиксирания курс на евро спрямо лева - 1.95583, обявен на сайта на БНБ, дължима по
силата на сключен между страните на 01.06.2009г. договор за банков кредит №013LD-R-000565/01.06.2009г.,
за сумата над 7363.43 евро ( в левова равностойност 14 401.61 лв) до 27 223.83 евро или 19 859.40 евро, дължима по договора
възнаградителна лихва, като част от
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К..
Прекратил е производството по делото, в частта по предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2067.71 евро,
дължима по договора неустойка - наказателна лихва за забава, начислена съгласно
т.11 от договора за банков кредит, за периода от 01.12.2009г. до 05.12.2019 г.,
част от сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2649/2019г. по описа на Районен съд – К. и е обезсилил издадения изпълнителен лист.
Осъдил е П.М.П. да заплати на “Първа Инвестиционна Банка“ АД,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С., ***и съдебен адрес ***, “Първа
инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано от пълномощника ***деловодни
разноски възлизащи на 1753.78 лева за исковото производство, както и деловодни
разноски възлизащи на 1053.78 лева за заповедното производство. Осъдил е “Първа
Инвестиционна Банка“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ***и
съдебен адрес ***,“Първа инвестиционна банка“ АД – клон С. З., представлявано
от пълномощника ***да заплати на П.М.П.
разноски за производството в размер на 57.79 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя
инициатива или по искане на страните може да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки, а съгласно ал. 3 от същия член съдът призовава
страните в о.с.з., когато прецени това за необходимо.
В случая се касае до провеждане на
производство за поправка на очевидна фактическа грешка по искане на страна.
Предвид естеството на очевидната фактическа грешка, съдът не намира за
необходимо да призовава страните за разглеждане на делото в о.с.з.
Според правната теория и съдебна практика очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка
представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената
сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и
пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на решение. Не е допустимо чрез
поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда в
съдебния акт ( в този смисъл виж Определение №251/01.08.2019 по дело №3014/2017
на ВКС, ТК, II т.о.).
Следва да се отбележи, че на сочените от молителя
редове 19 и 38 от диспозитива не се намира текст „до 19.12.2021 г.“, който
молителят иска да бъде заличен.
Съдът счита, че наистина в диспозитива на ред 12 и
ред 31 е допуснал ОФГ като е посочил като крайна дата за дължимост на
главницата дата 19.12.2021 г. Съобразявайки датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищцовата банка, която
дата е 19.12.2019 г. съдът счита, че именно тази дата следва да бъде посочена в
диспозитива като крайна дата на дължимост на главницата.
Мотивиран от горното, К.ският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260017/14.03.2022 г. по гр. д. №
603/2020 г. по описа на КнОС, като на ред 12 и ред 31 ВМЕСТО ЗАПИСАНОТО „до 19.12.2021 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „до 19.12.2019 г.“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
260017/14.03.2022 г. по гр. д. № 603/2020 г. по описа на КнОС за заличаване
на ред 19 и ред 38 от диспозитива на текст „до 19.12.2021 г“.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: