№ 12451
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110115947 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против М. Д. Н., с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 255.24лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.11.2021г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 70.23лв. – мораторна лихва за
периода 15.01.2022г. – 02.12.2024г., 1.64лв. – дялово разпределение за периода
м.05.2022г. – м.10.2022г., ведно със законна лихва датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 0.45лв. – мораторна лихва за
периода 16.07.2022г. – 02.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74524/2024г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал молба, в която са
изложени твърдения, че претендираните от ищеца суми са заплатени, като е приложен
и платежен документ в този смисъл.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като се предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 19.06.2025г. /л.43/ ищцовото дружество сочи, че всички суми,
предмет на исковите претенции са платени, като се претендират единствено разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предмет на настоящото исково производство са претенции за суми в общ
размер на 327.56лв. От страна на ответника е извършено плащане на сумата от
1000.00лв., което плащане се признава от ищеца, респективно със сумата от 1000.00лв.
са погасени всички главници, лихви и разноски и на ищеца не следва да се присъждат
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. Д. Н., ЕГН
**********, установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както
следва: 255.24лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия, до обект с абонатен
№ 14****, представляващ ап. 11, нахоядщ се в /адрес/, за периода м.11.2021г. –
м.04.2023г., 70.23лв. – мораторна лихва за периода 15.01.2022г. – 02.12.2024г., 1.64лв. –
дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.10.2022г. и 0.45лв. – мораторна лихва
за периода 16.07.2022г. – 02.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 74524/2024г., по описа на СРС,
180-ти състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2