№ 345
гр. Пазарджик, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Н.инка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Н.инка Н. Попова Гражданско дело №
20245220104393 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК за присъждане на
издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител.
В исковата молба подадена от Н. Н. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.Паз**
със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. „** чрез адв. Г. против ответника Н. Л. Д. ЕГН
********** с адрес : гр. се излагат обстоятелства , че ответникът е баща на вече
пълнолетната ищца , която обаче продължава да учи , тъй като е ученичка в 12 -ти клас на
„Пр*а „ гр. Пазарджик. Твърди , че нуждите на детето от средства за издръжка са
значителни, тъй като му предстои завършване на средното образование, като специалността
, която учи е „Графичен дизайн“ и обучението й е свързано с много разходи за допълнителни
пособия и частни уроци. От друга страна се твърди , че бащата на ищцата притежава имоти /
включително и на морето / , така , че има постоянни доходи и може да подпомага нейната
издръжка. Във връзка с изложеното, моли съда да присъди издръжка в полза на
навършилото пълнолетие дете, което продължава да учи - платима от неговия баща в размер
на 400,00 лв. , считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие, както и
издръжка за минало време , считано от 15.09.2024 г. до датата на подаване на исковата молба
в същия размер. Представят са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който чрез своят
процесуален представител оспорва исковите претенции по размер. Поддържа се , че
заплащането на издръжка в претендирания размер ще представлява особено затруднение за
ответника.
1
Като се запозна със събраните по делото доказателства, за да се произнесе, съдът
прие за установено следното:
Не се оспорва по делото, а и от представените преписи от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №03-633/13.07.2006 г. и съдебно решение №
392/22.03.2024 г. по гр.д. № 4582/2023 г. на ПзРС, е видно, че ответникът Н. Л. Д. ЕГН
********** е баща на навършилата вече пълнолетие Н. Н. Д. ЕГН **********, родена на
12.07.2006 г. Установява се още, че с влязло в сила съдебно решение в производство по чл.
150 СК , ответникът като баща на тогава непълнолетната дъщеря Н. Н. Д. е бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 400,00 лв. считано от 15.12.2023 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Безспорно е по делото , че ищцата Н. Н. Д. на 12.07.2024 г. е навършила
пълнолетие, поради което от тази дата са отпаднали предпоставките да получава издръжка
на това основание от своя баща.
Установява се от представеното по делото удостоверение изх. № 14/17.09.2024 г. , от
Пр*а гр. Пазарджик , че ищцата Н. Н. Д. е редовна ученичка в 12 клас на същото училище
за учебната 2024/2025 г.
По делото е представено удостоверение изх. № УД001022/11.10.2024 г. , издадено от
местната данъчна служба към Община Пазарджик , видно от което ищцата Н. Д. няма
декларирано на нейно име движимо и недвижимо имущество.
От другите събрани по делото писмени доказателства – както тези във връзка с
извършеното призоваване на ответника по чл. чл. 47 ал.5 ГПК , така и от обсъдено по –горе
съдебно решение, се установява , че ответникът е баща и на още едно малолетно дете – м
Н.ов Д. ЕГН **********, както и че последното декларирано работно място на ответника е
било в „** ЕООД гр. Пазарджик, но това трудово правоотношение е било прекратено през
2018 г.
По делото като свидетел е разпитан вуйчото на ищцата – **в , според който ищцата
живее заедно със своята майка в гр. Пазарджик и майката е родителят , който е поел изцяло
грижите за нейното отглеждане и възпитание. Помощ получавали само от техните
родственици – баща и брат. Ищцата е ученичка в последен клас на гимназиалното си
образование и и предстои абитуриенски бал и кандидатстване във висше учебно заведение.
Освен разходите в подготовката за бала и за продължаване на образованието й ищцата
имала разходи и във връзка със здравословни проблеми с очите си , както и във връзка с
необходимостта от провеждане на ортодонтско лечение. Бащата не поддържал връзка с
дъщеря си и близките й нямат никаква информация за него. По сведение на странични хора,
ответникът имал заведение в гр. Пловдив и притежавал апартамент на морето. Друга
информация не била достигнала до тях, тъй като той не се интересувал от дъщеря си.
При тези фактически данни от правна страна, Районният съд приема, че предявените
искове с правно основание чл.144 от СК и чл. 149 СК са основателни.
Право на издръжка по чл.144 от СК имат само онези пълнолетни, но ненавършили
20, съответно 25-годишна възраст лица, които учат редовно в средни, полувисши и висши
учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си или от използването на
имуществото си. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
2
безспорно се установява, че ищцата отговоря на посочените по-горе материално- правни
предпоставки , тъй като е навършила пълнолетие / но не е навършил 20 –годишна възраст/ и
продължава обучението в средно учебно заведение. Освен това от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че нуждата на ищцата от получаването на
издръжка е свързано, както със средствата, които са и необходими за завършване на
средното й образование и подготовката и за кандидатстване във висше учебно заведение ,
така и във връзка с необходимостта от лечение при налични здравословни проблеми. В този
смисъл безспорен е факта, че ищцата е навършила 18 години и й предстои една важна за
живота й година, в която ще завърши средното си образование и ще трябва да се подготви
евентуално за бъдещата си професионална реализация. Все обстоятелства, които обуславят
необходимостта от допълнителни средства и задоволяване на завишени нужди от издръжка.
От друга страна обаче, задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното
си дете при наличието на горните предпоставки, не е безусловно, каквото е задължението му
към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение /
чл.144 пр. последно СК/. От събраните в настоящото производство доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява , че ответникът е баща на още едно
ненавършило пълнолетие дете, макар, че по делото не се установява дали той осигурява
издръжка на това дете при наличие на законово задължение за това. Установява се, че
легално трудово- правното му положение е установено към 2018 г., когато е било прекратено
последното му регистрирано трудово правоотношение. От показанията на разпитания по
делото свидетел , които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК имайки предвид
евентуалната му заинтересованост , но и като отчита, че по делото не са събрани
доказателства, които категорично да го опровергават – намира за установено , че
ответникът е в работоспособна възраст и развива дейност, от която се издържа.Не е спорно
и се установява, че навършилата му пълнолетие дъщеря живее заедно със своята майка,
която продължава да се грижи за нея и й осигурява всички средства за издръжка и не се
оспорва , че определената преди около година и половина издръжка е била в размер от
400,00 лв. От разпоредбата на чл. 144 от СК следва, че за да възникне задължението за
родителя да плаща издръжка , същият трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжката на пълнолетното си дете. В случая събраните по делото доказателства не
сочат, че ответникът е в невъзможност да дава издръжка, тъй като с доставянето на
издръжка на своята пълнолетна дъщеря , която продължава обучението си , не би накърнил
собствената си необходима издръжка. Не би накърнил и правото на издръжка на другото си
малолетно дете, на което дължи издръжка , тъй като в неговите възможности и при
наличието на добра професия при упражняване на търговска дейност и при липсата на
данни за здравословните проблеми – може да реализира доходи , които да бъдат поне в
границите на минималната работна заплата.
Затова имайки предвид трудоспособната възраст и възможностите за упражняване на
добра професия и реализиране на дейност , която да му осигури доходи , както и липсата на
3
данни за здравословни проблеми на ответника към настоящия момент / доказателства в
противната насока не бяха представени по делото/ и съобразявайки, че ответникът има
законно задължение за издръжката на друго малолетно дете , съдът счита, че във
възможностите на ответника е да плаща на навършилото си пълнолетие дете Н. месечна
издръжка в размер на 400,00 лв. Според чл.142 ал.1 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Възможността се преценява винаги конкретно, като се вземат
предвид доходите, имотното състояние, квалификацията на задълженото лице /
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС/. Затова, като съобрази нуждите на ищцата,
която е навършила пълнолетие, но продължава образованието си , което е свързано с
необходими разходи за храна , облекло и други средства за обучението й, а от друга страна
като взема предвид възможностите на ответника да плаща издръжка, съдът преценява, че
заплащането на издръжка на пълнолетната му дъщеря в посочения по-горе размер не би му
създало особени затруднения.
Издръжката на основание чл. 144 СК следва да се присъди и за минало време -
считано от датата посочена в исковата молба- 15.09.2024 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – в същия размер , който се явява основателен и доказан.
На основание чл. чл. 242 ал.1 ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
В тежест на ответника по делото, следва да се възложи и следващата се държавна
такса в размер на 576,00 лв., който следва да внесе по сметка на ПзРС разноски за
възнаграждение на особен представител в размер от 500,00 лв.Ще следва да бъде осъден да
заплати на ищцата съдебно- деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 500,00
лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Л. Д. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. ** да заплаща на Н.
Н. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.Паз** със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул.
„** чрез адв. Г. на основание чл. 149 СК, месечни издръжки в размер от 400,00 лв., считано
от 15.09.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 18.10.2024 г., както и на
основание чл. 144 СК да заплаща месечна издръжка в размер от 400,00 лв. считано от датата
на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г. до настъпване на обстоятелства за изменение
или прекратяването й,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да
заплати сторените по делото разноски в размер от 500,00 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Н. Л. Д. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ул. ** да заплати
4
следващата се държавна такса в размер от 576,00 лв., както и да заплати по сметка на ПзРС
разноски за възнаграждение на особен представител в размер от 500,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок след изтичане на срока по чл. 316 ГПК обявен на страните в открито съдебно заседание
/ или двуседмичен срок считано от 09.04.2025 г./.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5