Р Е
Ш Е Н
И Е № 1238
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, ІІ-ри състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1865 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Производството
е образувано по искова молба на „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ СВЕТИ В.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Труд, общ. Марица, ул. „***“ № 2, представлявана
от председателя В.Г.Г., чрез пълномощника адв. Н.,*** (Дом „Левски), срещу
Община Марица, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на общо 10 132,50 лв., представляващи както
следва: 8812,50 лв. за периода от 15.08.2019г. до 01.07.2021г., представляващи незаплатен
наем по договор с наемател „СЪН СИТИ“ ООД, и 1320 лв. за периода от 01.09.2019г.
до 09.07.2021 г., представляващи незаплатен наем по договор с наемодател Ф. З..
Претендират се и направените по настоящото производство разноски, съгласно
представен списък с разноските. В СЗ пълномощникът на ищеца поддържа иска.
Ответникът - ОБЩИНА МАРИЦА, чрез процесуален
представител адв. М. и в писмено становище оспорва иска и претендира разноски,
съгласно представен списък с разноските.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
Твърденията, на които се основава
исковата молба са, че ищецът е собственик на недвижим имот на поземлен имот (ПИ)
с идентификатор 73242.501.77 и сградите в него, находящи се в с. Труд, общ.
Марица, ул. „***“ № 16, съгласно нотариален акт № 153 от 27.12.2005г. по нот.
дело № 29 109 от 2005г.
С договор за наем на недвижим имот
от 01.07.2018г. ищецът, като наемодател, е предоставил за временно и възмездно
ползване на наемателя „СЪН СИТИ“ ООД част от недвижимия имот, както е описано в
договора. Наемната цена била в размер на 300лв. с ДДС месечно, като договорът е
сключен за срок от 3 години, считано от датата на подписването му. Недвижимият
имот е предаден за ползване на наемателя с приемо – предавателен протокол. С
анекс от 01.11.2018г. под наем се отдали и други обекти с допълнителна наемна
цена 75 лв. с ДДС месечно.
С втори договор за наем от
21.01.2019 г. ищецът отдал на физическото лице Ф. З. друга част от недвижимия
имот, както е описано в договора, за период от три години, при месечна наемна
цена 60 лв. с ДДС.
Със заповед № РД-09-810 от
04.06.2019г. на заместник кмета на община Марица, на основание чл. 178, ал. 6
от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е забранено ползването и
достъпа до строеж „дърводелска работилница“, попадаща в северозападната част на
сграда с идентификатор 73242.501.77.1 по КК, намиращи се в УПИ ІІ, зеленина и
КОО от кв. 92 по плана на с. Труд, общ. Марица (ПИ с идентификатор 73242.501.77
по КК на с. Труд, общ. Марица). Със същата заповед, на основание чл. 223, ал.
1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е наредено на ръководителя на „КЕЦ“ Калояново да прекъсне
захранването и да преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа, а
на управителя на „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив да прекъсне захранването с вода.
С решение № 829 от 29.04.2020г.,
постановено по адм. дело № 2024 от 2019г. на АС - Пловдив, влязло в сила на 09.12.2020г.
заповед № РД-09-810 от 04.06.2019г. на заместник кмета на община Марица е
отменена като незаконосъобразна. Преди постановяване на съдебното решение, със
заявления отправени до наемодателя, наемателите го е уведомили, че прекратяват
договорите си за наем. Като причина за предсрочното прекратяване на договора се
посочват съответно „липса на ток и вода в наетите помещения“ /без уточнение до какво евентуално води това/
и „липса на ток и вода в имота“, което пречи на наемателя З. да използва същия
за нуждите си /без уточнение за какви нужди става въпрос/.
Твърди се, че с оглед
конститутивното действие на решението за отмяна на индивидуалния
административен акт, е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на държавата, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Налице били и втората
и третата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на
чл. 1 от ЗОДОВ, а именно, че наемодателите са прекратили договорите си за наем
преди изтичането на срока и наемателят не е получил дължимите наемни вноски за посочените
по-горе периоди. Налице била и пряка и непосредствена причинна връзка между
отменения административен акт и настъпилите вреди, тъй като причината за
предсрочното прекратяване на договора за наем била липсата на подаване на вода
и ел. енергия в наетите помещения.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. Н. поддържа депозираната искова молба, като в подкрепа на твърденията в
нея ангажира писмени доказателства, включително от трети неучастващи по делото
лица и заключение по съдебно – техническа експертиза.
Ответникът – Община Марица, в постъпил в
законоустановения срок писмен отговор от процесуалния представител адв. М., изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Поддържа се, че обектът, предмет на отменената
заповед на заместник кмета на община Марица, не е идентичен с обекта, предмет
на договора. Наред с това, се прави възражение за
неоснователност на исковата претенция за периода от 09.12.2020г., когато е
влязло в сила съдебното решение, с което е отменена посочената по-горе заповед,
до датите на които се твърди, че изтичат договорите за наем, тъй като за
посочения период не е съществувала пречка за ищеца да възстанови прекъснатото
електрозахранване и подаването на вода в обекта, евентуално да го предостави
под наем на друго лице. Направено е възражение за недостоверност на датата по
смисъла на чл. 181 от ГПК на частните документи договорите за наем и анекси към
тях, както и заявленията на наемателите за прекратяване на договорите за наем
преди изтичане на неговия срок. Ответникът
счита, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, по-конкретно дори да
се приеме, че е налице отменен ИАА, действието му до момента на отмяната не е
довело до вреди за ищеца, съответно не е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между отмяната на заповедта и претендираните вреди.
В хода на съдебното производство са приети следните писмени
доказателства: от страна на ищеца, с исковата молба: 2 бр. договори за наем с
посочените по-горе наематели; приемо – предавателни протоколи между наемодателя и наемателите за
предоставяне на помещенията, предмет на наемните правоотношения, както и анекси
към договорите; заявления от двамата наематели за прекратяване на наемното
правоотношение; скица на поземлен имот с идентификатор 73242.501.77, издадена
от СГКК – гр. Пловдив; констативен акт № 37 от 15.04.2019г., издаден от
служители на община Марица; заповед № РД-09-810 от 04.06.2019г., издадена от
заместник кмета на община Марица; решение № 829 от 29.04.2020г., постановено по
адм. дело № 2024 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив; приложено
е административното дело, ведно с делото на ВАС, с което решението е оставено в
сила, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31, том 9, рег. № 8264,
нот. дело № 1546 от 2005г.; от ищеца в хода на съдебното производство: копие на
кореспонденцията, водена между община Марица и „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, КЕЦ Калояново относно преустановяване на ел.
захранването в обект, предмет на заповед № РД-09-809 от 04.06.2019г. на заместник
кмета на община Марица;
- от трети неучастващи по делото
лица: „ЕВН България Електроразпределение“ АД – писмо вх. № 13 от 16.03.2022г.
по описа на Всестранна кооперация „Свети В.“, с приложени към него констативен
протокол № 506685 от 29.07.2019г. за временно преустановяване на ел.
захранването на обект, заповед № РД-09-810 от 04.06.2019г. на заместник кмета
на община Марица, заповед № РД-09-810 от 04.06.2019г. на заместник кмета на
община Марица, заповед № РД-09-809 от 04.06.2019г. на заместник кмета на община
Марица, констативен акт № 36 от 15.04.2019г. на длъжностни лица в община
Марица, констативен акт № 37 от 15.04.2019г. на длъжностни лица в община
Марица, писмо изх. № 9801275-1-23 от 14.04.2022г. от „Електроразпределение Юг“
ЕАД.
В съдебното заседание на
19.01.2022г. е прието заключение по съдебно – техническа експертиза (СТЕ),
изготвено от вещото лице Я.Р., с направено възражение от пълномощника на ищеца,
в частта му на позоваване на данни в писмо на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
След преглед и анализ на събраните
по делото доказателства, оглед на място на недвижимия имот и по-конкретно
наличните инсталации в сградите и помещенията за захранване с ел. енергия и
битово – питейна вода и запитвания към „Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ
Калояново и „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи:
-съгласно данните в писмо на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ Калояново от 05.11.2021г. електричеството на
обекта в с. Труд, ул. „***“ № 16, с ИТН ***, клиентски номер ***, собственост
на ВК „Свети В.“ е прекъснато поради неплатени съдебни задължения. Към момента
на огледа на място ел. захранването на обекта продължава да е прекъснато;
съгласно писмо на „В и К“ ЕООД – гр.
Пловдив от 15.11.2021г., на дата 18.07.2019г. обектът е посетен от служители на
дружеството, като са предприети действия за изпълнение на заповед № РД-09-810
от 04.06.2019г. на заместник кмета на община Марица. Водоподаването е спряно
трайно след извършени строително – монтажни дейности на тротоарната част пред
имота. В електронния масив на „В и К“ ЕООД – гр. Пловдив обектът е заведен с
код 6 (затапен). При извършения от вещото лице оглед на обекта е констатирано,
че за сградите не е възстановено водоподаването.
-информация за сградите в имота, в
който се намират помещенията, отдавани под наем от ищеца по договора за наем,
анексите към него и приемо – предавателните протоколи са отразени в
кадастралната карта на с. Труд, одобрена със заповед № РД-18-76 от 20.11.2017г.
на изпълнителния директор на АГКК. В ПИ с идентификатор 73242.501.77 с площ
4 311кв.м, с предназначение за друг вид производствен, складов обект, са
отразени следните сгради: сграда с идентификатор 73242.501.77.1 със застроена
площ 320кв.м, брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда; сграда с
идентификатор 73242.501.77.4 със застроена площ 280кв.м, брой етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 73242.501.77.7
със застроена площ 34кв.м, брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда;
сграда с идентификатор 73242.501.77.10 със застроена площ 70кв.м, брой етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 73242.501.77.11
със застроена площ 57кв.м, брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда.
Съгласно данните в нотариален акт №
31, том 9, рег. № 8264, нотариално дело 1546 от 2005г., в имота са описани 3бр.
сгради: едноетажна сграда (склад) с площ 278кв.м, построена в северната част на
имота, която отговаря на сграда с идентификатор 73424.501.77.4, с площ по КК
280кв.м; едноетажна сграда с площ 358кв.м, построена в западната част на имота,
която отговаря на сграда с идентификатор 73242.501.77.1, с площ по КК 320кв.м.
Разликата в квадратурата произтича от това, че в южния край на старата сграда е
извършено преустройство, при което е реализиран пробив през двете ограждащи
стени за достъп до сградите към западната имотна граница; административно –
битова сграда (столова) с площ 242кв.м, построена в източната част на имота,
която отговаря на сграда с идентификатор 73242.501.77.5, с площ по КК 261кв.м.
Съгласно предмета на договорите за наем, на наемателите са предоставени за
ползване помещенията, както са посочени в приложение № 1 към експертизата. Захранването
на обекта с ел. енергия се осъществява от трафопост, намиращ се на 215м западно
от него, в самостоятелен имот с идентификатор 73242.501.1546 по КК, с две
сгради, и двете с предназначение „за електроенергийно производство“. Средството
за търговско измерване на електрическата енергия на всички обекти в имота,
обединени в ИТН ***, клиентски номер ***, е монтирано в табло върху трафопоста.
Захранващият кабел от трафопоста е подземен до процесния имот и е видим само
при входа му в западната фасада на сграда с идентификатор 73242.501.77.1, от
където достига до главното разпределително табло. Отделни помещения в сградите
в имота са ползвани от различни наематели, като за измерване на потребената ел.
енергия от всеки от тях са монтирани отделни табла вътре в помещенията, всяко
захранващо се от главното разпределително табло или от трафопост 2 в помещение
№ 7 по схемата на приложение № 1 към СТЕ, което изпълнява ролята на
разпределително табло за всички помещения в сградата. За всеки ползвател е
осигурено самостоятелно измерване с контролен електромер, като контролните
електромери са монтирани в отделно табло, намиращо се непосредствено до
главното разпределително табло в помещение № 5 по схемата на приложени №1 към
СТЕ. Кабелите, изходящи от главното разпределително табло към всяко малко табло
в отделните помещения са монтирани по стените им, по фасадите на сградата и
въздушно към административно – битовата сграда с идентификатор 73242.501.77.5.
Захранването с вода на имота става
от уличен водопровод, като спирателният кран е монтиран в тротоарна шахта пред
лицето на имота, от изток по ул. „***“ до входната врата в оградата. От всички
сгради в имота е водоснабдена единствено сграда с идентификатор 73242.501.77.5,
която е използвана за питейна вода и санитарни нужди от наемателите в
останалите сгради.
Описанието в договора за наем със „СЪН
СИТИ“ ООД на отговаря по местоположение на сгради с идентификатори
73242.501.77.7, 73242.501.77.10 и 73242.501.77.11 и са обозначени като
помещения № 2, 1 и 3 в схемата на
приложение № 1 към СТЕ, а описанието в договора за наем с Ф. З. отговаря на
местоположение в сграда с идентификатор 73242.501.77.1, обозначено с № 8 в
схемата на приложение № 1 към СТЕ.
Основният захранващ кабел от
трафопоста ТП1 за целия имот влиза в малко помещение в сграда с идентификатор
73424.501.77.1 по КК, което е с вход отвън през западната фасадна стена и
достига до ГРТ в помещение № 5. В графичното приложение № 1 към СТЕ това помещение
е означено с № 4. По стените на помещенията са окачени кабели от ГРТ към
помещения № 9 и 10 по схемата на приложение № 1, като в помещение № 10 се
намира общо табло за ползваните помещения.
В схемата това табло е означено като Т4. Заключението е придружено с
приложения за ситуиране на процесните имот и сгради върху извлечение от КК на
с. Труд и снимки.
В
разпита в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
уточнило, че помещенията са означени на графичното приложение. По заповедта
процесните помещения се намират в сграда с идентификатор 1, в нейната средна
част. По отменената заповед, по констативния акт, по заповедта означено е с
розово, магента. Това помещение попада в място, което е установено, че няма
захранване с електроенергия в момента. Има ел. инсталации, има табла за
контролно измерване на помещенията, но в момента няма захранване никъде.
Процесните помещения по договори за наем 1, 2 и 3 са извън сграда 1, те са
самостоятелни сгради и нямат връзка. Означени са отделно и с друг цвят, за да
не се бъркат с помещенията по процесната заповед, затова са с червено и с
номера, самостоятелни сгради с идентификатори 7,10,11. По заповедта е едно
помещение, което е по средата на сградата, това което е в розово. То е към помещение
8. Помещение 8 е цялата сграда. Има застъпване, но то е само за помещение 8.
Процесната заповед е в средата. Предмет на договор за наем от 21.01.2019 г.
между жалбоподателя и Ф.Т.З. е Склад № 1, който няма квадратура, находящ се в
едноетажна сграда от 358 кв.м. цялата в западната част на имот № 77, който е
означен на скицата с номер 8 на приложение 1, но описанието по договора не е
достатъчно. Ф. З. не е държал цялата сграда 1, а част от нея, наречена склад 1.
Няма квадратура. По този договор не може да се идентифицира. Единствено е
описанието, че от дясно е дърводелски цех, отляво проход, което показва, че е
последното най-долу южното помещение. Описателно се идентифицира, но не е
категорично записано в договора. Приема се, че е до стената.
В
съдебното заседание на 17.11.2021г. е разпитан свидетелят Ф. З.. Същият
посочва, че е физическо лице, а не търговец. Бил наемател на
„ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ СВЕТИ В.“ през 2019 г. Наел едно малко хале, в което си
държал багаж и си извършвал услуги за личната кола. Това хале се намирало в с.
Труд. Теренът се намирал от другата страна на линиите, с гръб към линиите като
се застане от пазарчето отсреща била базата, двора. Имало две врати – една в
ляво и една в дясно. Неговото хале било в дясната врата като се влезе отсреща.
По скица свидетелят посочва, че където пишело 1803 имало врата, това място било
един двор, в който имало сгради, долепени една до друга. 77, където пише, бил
тунелът. Сградата нямала номер. Точно 77, където пишело, имаше една малка
сградичка. Сградата се намирала там, където имало едно малко тунелче, където е
прекъснато под 77 в северния край, в горния край до тунела залепена. Причината
да напусна мястото била, че в един момент останал без ток и вода. Предупредил
наемодателя, че ще приключи взаимоотношения с него и причината била липсата на
ток и вода, защото неговата работа беше свързана с ток /още тук следва да се
каже, че е нает склад и не става ясно коя и каква работа е свързана евентуално
с ток/.
Разпитан е като свидетел А. М., който твърди да е
„имал склад в кооперацията и държал
парцел под наем“. Уточнява, че 2018-2019 г., като адрес не можел да каже, но
срещу прелеза в с.Труд навътре, имали външно място и склад за авточасти, но
след като спряли тока не можело да се работи. Това спиране на тока станало през
2019 г., в началото на годината. Сградите,
които ползвали, се намирали на скицата, където е 77, имало тунелче и се минавало
надясно, ползвал две помещения - едното външно място, което било заградено, а
другото било складово помещение. Наемодателя уведомил по телефона, че повече
няма да ползвам помещенията и после се срещнали на място. /още тук следва да се
каже, че отникъде не става ясно каква е връзката на свидетеля с А.Т.
и И.Т.– представителя на дружеството,
което се твърди да е било наемодател, както и да се отбележи сериозното
разминаване в описанието на имота, на който твърди е бил наемател с
посочванията в договора и от вещото лице. Следва да се отбележи и това, че
доколкото е нает склад, не става ясно защо не можело да се работи, съответно
защо това евентуално е причината за развалянето на договора, с уточнение, че не
става ясно и за кой договор говори свидетелят/.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална
подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща
от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128, ал. 1, т. 5
от АПК.
В разпоредбата
на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на
предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за
допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204,
ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред.
В настоящия
случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба, се претендират
вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред - заповед №
РД-09-810 от 04.06.2019г. на заместник кмета на община Марица.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая, такова юридическо лице е Община Марица, като искът за обезщетение е
предявен спрямо надлежен ответник.
При така
изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е
процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата
молба, че е претърпял вреди от незаконосъобразена административна дейност по
смисъла на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество,
исковата претенция е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е
необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно:
незаконосъобразен/включително и нищожен/ акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата или общината, издадени при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието
на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като
елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната
отговорност на държавата и общините. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва
да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения,
а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е
налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и
във връзка с него.
При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест,
като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е проведено пълно доказване на
фактите от хипотезата на правната норма.
С оглед
фактическите твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца е
предявен осъдителен иск за претърпени имуществени вреди под формата на незаплатен
наем за възмездно ползване на недвижим имот за срока на договора за наем, срещу
ответника Община Марица, произтичащи от отменена по съдебен ред заповед на
заместник кмета на общината, посочена по-горе в настоящото решение.
По отношение на първата
предпоставка от сложния фактически състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността - незаконосъобразен административен
акт, който да е отменен по съответен ред, респективно нищожен административен
акт, е необходимо да се посочи следното:
Действително,
следва в случая да се констатира, че заповед № РД-09-810 от 04.06.2019г. е
отменена по съдебен ред, като решението за отмяната е влязло в законна сила на
10.03.2021г. и по отношение на този факт не съществува спор между страните по
делото. Следва обаче да се отбележи, че е основателно възражението на ответника
за липса на идентичност между обекта, предмет на отменената заповед на
заместник кмета на община Марица, с обекта, предмет на договора.
По отношение на втората предпоставка
от сложния фактически състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – настъпила вреда в правната сфера
на ищеца, е необходимо да се посочи следното:
Според фактическите твърдения в исковата молба ищецът е претърпяло
имуществени вреди под формата на незаплатен наем за възмездно ползване на
недвижим имот, като следва да бъде посочено, че по делото не са представени
каквито и да било доказателства за заплащане на наемна цена от наемателитетеля,
нито за осчетоводяване на плащанията. Единствените доказателства, които се
представят, за съществуване на наемни правоотношение между ищеца, като
наемодател, и наемателите, са договори за наем, анекси към тях и приемо –
предавателни протокол за предаване на помещения в сграда (описани изключително
неконкретно). Тези писмени доказателства обаче представляват частни документи,
които се ползват единствено с формална доказателствена сила и по отношение на
тях е направено възражение от процесуалния представител на ответника за
недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК, което е основателно. По
повод така направеното възражение не са представени никакви документи от ищеца
за заплащане на наем - фактури, ПКО, РКО, банкови извлечения и т.н., тъй като
се касае за наемни правоотношения и същите могат да се приемат като вид
търговска дейност, извършвана от кооперацията. Липсват доказателства за
деклариране и заплащане на данъци във
връзка с договорите. Доколкото в договорите е посочено, че сумите са с ДДС
липсват каквито и да е доказателства и в тази връзка – деклариране, разчитане с
данъка и т.н. Поради тази причина не може да се приеме за несъмнено доказано,
че е налице валидно наемно правоотношение между ищеца и посочените по-горе наематели,
за конкретни обособени помещения в самостоятелна сграда, със срокове, посочени
в анексите. Не са налице и ангажирани доказателства, че именно поради
прекъсване подаването на електричество и вода договорите са прекратени преди изтичане
срока. В показанията си свидетелите изтъкват това като причина, но както се
посочи по-горе, е нает склад и не става ясно коя и каква работа на единия
свидетел е свързана евентуално с ток, а също така че отникъде не става ясно
каква е връзката на втория свидетел
с А.Т. и И.Т.– представители на дружеството, което се
твърди да е било наемодател, както и да се отбележи сериозното разминаване в
описанието на имота, на който твърди да е бил наемател свидетелят, с посочванията
в договора и от вещото лице, както и това, че доколкото е нает склад, не става
ясно защо не можело да се работи, съответно защо това евентуално е причината за
развалянето на договора, с уточнение, че не става ясно и за кой договор говори
свидетелят.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че независимо от
узнаването от ищеца, че съдебното решение, с което е отменена заповедта на
заместник кмета на община Марица, е влязло в сила на 09.12.2020 г., а ищецът не
е предприел каквито и да било действия, насочени към „Електроразпределение Юг“
АД за възстановяване на подаването му. Според неоспорените констатации в
заключението на вещото лице, към момента на извършения в имота оглед
(07.01.2022г.) в него няма подавано електричество. Неполагане на собственика на
имота на грижата на добър стопанин, включително извършване на активни действия
за установяване на условия за ползването му от евентуални наематели, не може да
служи като основание да се заяви
претенция за претърпени вреди от неполучен наем. В тази връзка и възражението
на ответника за неоснователност на исковата претенция, най-малко в частта й посочена
по-горе също е основателно. Не може да
се направи и еднозначен извод, че незаплатеният наем представлява пряка и
непосредствена последица от отмяната на посочената по-горе заповед.
Като допълнителен аргумент може да бъде изложено и обстоятелството, че въпреки
твърденията, че ищецът е предоставял обособени помещения от притежаваните от
него сгради на различни наематели, за имота е открита само една клиентска
партида, съответно една ИТН. Според констатациите в заключението на вещото лице
електричеството е подавано от трафопост извън имота на жалбоподателя до едно
главно разпределително табло и измерването на потребената ел. енергия е извършвано
именно от измервателно средство (електромер), монтирано на това табло. Този
факт се потвърждава и в свидетелските показания, съгласно които електромерът на
цялата сграда се намира в ползвано от него помещение и именно въз основа на
него се извършва отчет на потребената ел. енергия от председателя на
кооперацията. Разпределението на ел. енергията между наемателите се извършва
въз основа на допълнително монтирани контролни електромери в отделни табла, но
същите не са самостоятелни ИТН, съответно не са открити клиентски партиди на
ползвателите на помещения. Не е спорно още между страните по делото
обстоятелството, че в обхвата на отменената заповед на заместник кмета на
община Марица са включени строежи само в част от притежаваните от ищеца имоти,
а именно – помещения в северозападната част на селскостопанска сграда с
идентификатор 73242.501.77.1 с размери 28,20м/6,70м и помещения в
северозападната част на селскостопанска сграда с идентификатор 73242.501.77.4 с
размери 7,27м/6,70м, които се ползват за дърводелска работилница и са оцветени
със син цвят в схемата в приложение № 1 към заключението на СТЕ. В случай на
обособени ИТН и клиентски партиди именно за тези помещения, прекъсването на ел.
захранването би могло да се осъществи само за тези помещения, не и за целия
недвижим имот. При това положение съдът
намира, че е налице хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, а именно че увреждането
е причинено поради изключителна вина на пострадалия, при което обезщетение не
се дължи.
Аналогични са аргументите по отношение спряното водоподаване в недвижимия
имот. Само за прецизност следва да бъде посочено, че водоподаване се извършва
само към една от сградите в недвижимия имот (сграда № 5 съгласно схемата към
приложение № 1 от заключението по СТЕ), което е потвърдено и в свидетелските
показания. Посочената сграда се ползва от всички наематели на обособени обекти
в сградите на имота, собственост на ищеца, но не и пряко за извършваната от тях
икономическа дейност, поради което не може да се обоснове пряка и непосредствена
причина за предсрочно прекратяване на договора за наем от наемателя „Бо декор“
ЕООД, а освен това липсват доказателства, че за дейността на ищеца и
наемателите е необходимо и ползване на вода.
По отношение на третата
предпоставка от сложния фактически състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността – наличие на причинна връзка между
вредата и незаконосъобразния, респ. нищожен административен акт, е необходимо
да се посочи следното: при разглеждане на въпроса за наличието
на първата предпоставка за ангажиране на отговорността, процесният ИАА е отменен
по надлежния ред, но в случая не се доказва да са претърпени твърдените от ищеца вреди, поради неангажирани доказателства
за валидни наемни правоотношения между ищеца и наемателите. Както беше казано
по-горе в настоящото решение, не става ясно предвид защо е необходим ток /още по-малко вода/,
съответно защо липсата на такива да е причина за разваляне на договорите за
наем на складови помещения. Ако пък наемателите са ползвали тези помещения за
други цели, то за това, съответно за настъпване на евентуални вреди не може да
бъде държан издателят на заповедта за забрана и ползване.
От своя страна, ищецът, в качеството
си на наемодател, не е предприел своевременни действия за възстановяване
подаването на ел. енергия към имота след като е узнал за влизането в сила на
съдебното решение, с което е отменена заповедта на заместник кмета на община
Марица, съответно в имота няма установено електроснабдяване и до момента на
оглед от вещото лице.
По изложените съображения, следва да
се приеме, че в случая липсва и третата предпоставка за реализиране на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липсва доказана пряка причинно
- следствена връзка между увредата и отменения като незаконосъобразен административен акт.
В обобщение следва в случая да се
посочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ лежи изцяло върху ищеца. В
конкретния случай, съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си да
докаже предявения от него иск, както по отношение на неговото основание, така и
по отношение на претендирания размер на обезщетението.
По изложените съображения съдът
намира, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този
изход на делото основателно се явява направеното от ответника по делото искане за
присъждане на разноски по делото, под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение, и на ответника следва да бъде заплатена сумата в размер на 1356лв.
(хиляда триста петдесет и шест лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен
от „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ СВЕТИ В.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, общ. Марица, ул. „***“ № 2, представлявана от председателя
В.Г.Г., чрез пълномощника адв. Н.,*** (Дом „Левски), срещу Община Марица, с
която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на общо 10 132,50 лв., представляващи както следва: 8812,50 лв. за
периода от 15.08.2019г. до 01.07.2021г., представляващи незаплатен наем по
договор с наемател „СЪН СИТИ“ ООД, и 1320 лв. за периода от 01.09.2019г. до
09.07.2021 г., представляващи незаплатен наем по договор с наемодател Ф. З..
ОСЪЖДА
„ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ СВЕТИ В.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, общ. Марица, ул. „***“ № 2, представлявана от председателя
В.Г.Г., да заплати на ОБЩИНА МАРИЦА сумата в размер на 1356лв. (хиляда триста
петдесет и шест лева), представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: