РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Петрич, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „О. П.“ № **, представлявано от едноличния собственик и управител О. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес за получаване на съдебни книжа гр. П., ул. „Р.“ № **, чрез
адвокат М.Б., против Наказателно постановление № 42-0001221 от 13.05.2021 г. на
Директора на РД "АА" - С., с което на дружеството жалбоподател, за административно
нарушение по чл.32, §1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 във вр. с чл.33, § 3,
изр.1 от същия регламент, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, изразяващи
се в неяснота на обвинението и грешно посочване на санкционната норма, непосочване
датата на извършване на нарушението, както и неспазване процедурата по съставяне и
връчване на АУАН. Твърди се, че НП се явява краен акт на незаконосъобразно образувано и
проведено административнонаказателно производство, осъществено при съществени
нарушения на процесуалните гаранции за обективност и разкриване на истината. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, без да разглежда делото по същество.
1
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява надлежно упълномощен
процесуален представител - адв. М.Б., която поддържа жалбата и релевира допълнителни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Претендира съдебни разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско
възнаграждение.
За ТО – П. към РП - Б., призовани в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че е издадена Заповед № РД-12-750/15.04.2021 г. на
Директора на РД „АА“ гр. С., за извършване на комплексна проверка на дружеството
жалбоподател, в качеството му на превозвач, с посочен период на проверката от 15.04.2020
г. до 01.03.2021 г. С Известие с Рег. № 12-00-00-918/17/07.04.2021 г. от дружеството
жалбоподател са изискани съответните документи, с които управителят на дружеството е
трябвало да се яви в административната сграда на проверяващия орган за извършване на
проверката, в седемдневен срок от получаване на уведомлението, което известие е получено
на 08.04.2021 г. от Б. И., без отбелязване в какво качество получава кореспонденцията на
дружеството. В изпълнение на така издадената заповед, на 15.04.2021 г. около 12:20 часа в
гр. Б., в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Б., служителите на РД
„АА“ гр. С. – свидетелите КР. Б. Р. и В. Г. СП., извършили комплексна проверка на
превозвача „С.“ ЕООД, притежаващ лиценз на Европейската Общност № 21783/04.02.2021
г., за визирания в заповедта период.
В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът не е осигурил правилното
функциониране на тахографа, както и правилното му използване от водачите О. Н. и Б. Р.,
упрвалявали моторните превозни средства от кат. N3 с рег. № Е****МС и Е****КС.
Нарушението е установено от извлечението на дигиталните карти на водачите О.Н. и Б.Р.
Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за
извършена комплексна проверка от 15.04.2021 г., с който протокол е запознат и
представителят на дружеството, присъствал на проверката.
За така установеното нарушение, на 15.04.2021 г. актосъставителят КР. Б. Р., в присъствието
на свидетеля В. Г. СП., съставил на дружеството жалбоподател Акт за установяване на
2
административно нарушение Серия А-2020 № 288677, в който отразеното деяние е
квалифицирано като нарушение по чл.32, §1, изр.1, предл.2 във вр. с чл.33, § 3, изр.1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на Г.И.П., ЕГН ********** – надлежно
упълномощена от управителя на дружеството жалбоподател, която не е отразила, че има
възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения тридневен
срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 13.05.2021 г. Началникът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0001221, с което за описаното административно нарушение по чл.32,
§1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 във вр. с чл.33, § 3, изр.1 от същия
регламент, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, наложил на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 200.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на пълномощника на управителя на дружеството жалбоподател
Г. П. на 30.06.2021 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят К.Р. и свидетелят по акта В.С..
Актосъставителят – свид. Р. посочва, че съгласно вътрешните правила на ИА „АА“ на
дружеството – жалбоподател е извършена комплексна проверка за период от една година, в
хода на която е установено, че водач, който използвал тахографа не е въвеждал ръчно
данните, когато е бил в превозното средство и дружеството е санкционирано за това, че не е
обучило правилно водача да извършва тази дейност, т.к. съгласно чл. 33 от Регламент
165/2014 носи отговорност за нарушение извършено от неговите водачи. Продължава, че
към акта е приложено извлечение от дигиталната карта, като проверяваното дружество не е
представило дигиталния тахограф на водача. Излага, че за резултатите от проверката е
съставен констативен протокол, в който са отразени съответните констатации. Допълва, че
на дружеството жалбоподател са съставени повече от един акт, като процесният е съставен в
сградата на ОО „АА“ гр. Б., в присъствието на упълномощено лице – Г. П., която подписала
акта без възражения.
Свид. С. не излага конкретни факти досежно извършената проверка и установените в хода й
обстоятелства, като излага, че не си спомня случая и поддържа написаното в акта. Уточнява
принципно поводите за извършване на проверка след изпращане на писмо за нарушение от
чужбина, както и съставяне на констативен протокол при самото извършване на проверката,
а при констатирани нарушения съставяне и на акт. Изнася, че винаги АУАН се съставя в
присъствието на управителя на дружеството или упълномощено от него лице. Съдът приема
показанията на посочения свидетел, но доколкото същите са лишени от каквато и да било
конкретика, съдът ги кредитира единствено като доказателство относно авторството на
АУАН.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
3
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвП, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ към
Отдел „Контрол“ към РД „АА“ С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация". Видно от
приложена Заповед № 589/30.01.2020 г., Ч.А.К. е преназначен в длъжност Директор на
Регионална дирекция „АА“ – С., следователно издателят на наказателното постановление
има правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на дружеството
4
жалбоподател е ангажирана за това, че като превозвач не е осигурил правилното
функциониране на тахографа, както и правилното му използване от водачите О.Н.иБ.Р.,
управлявали моторните превозни средства от кат. N3 с рег. № Е****МС и Е****КС, видно
от извлечението на дигиталните карти на водачите О.Н. и Б. Р.
От така формулираното административно обвинение, на първо място, съдът констатира, че в
обжалваното наказателно постановление липсва посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. При описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както в АУАН, така и в НП, единствено е посочено, че санкционираното
дружество не е осигурило правилното функциониране на тахографа, както и правилното му
използване от посочените водачи. В случая обаче липсва отразяване и в двата акта на датата
и мястото на извършване на нарушението. АНО се е задоволил с посочването на факта, че
на съответната дата /15.04.2021 г./ в административната сграда на ОО „АА“ гр. Б. е
извършена комплексна проверка на дружеството жалбоподател и какво е установено в хода
на проверката, липсват обаче обстоятелства досежно кога и къде превозвачът – дружеството
жалбоподател не е осигурил правилното функциониране и правилното използване на
тахографа. Санкционираният субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността
за извършване на международен превоз на товари и в тази връзка субектът на нарушението е
юридическо лице, поради което мястото, на което наказаното лице е допуснало
извършването на нарушението е неговото седалище и адрес на управление, но това
обстоятелство не е посочено в наказателното постановление.
Същевременно, след като наказващият орган се позовава на „видно от извлечение на
дигиталните карти на водачите“ е следвало да посочи датите и мястото, респективно
маршрута, на които въпросните водачи са управлявали моторните превозни средства от
съответната категория и не са ползвали по правилния начин тахографа.
Непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението всякога представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, изискването за посочването им е императивно, а
липсата им от своя страна влече незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, в който смисъл е и константната съдебна практика. Още повече, че
непосочването на датата на извършване на нарушението води до невъзможност, съдът да
прецени дали административнонаказателното производство се е развило в сроковете
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Паралелно с изложеното, описаното в НП деяние, квалифицирано като административно
нарушение е лишено от всякаква конкретика и посочване на релевантни за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството, факти и обстоятелства. АНО е
формулирал бланкетно изпълнителното деяние на нарушението без да посочи в какво се
състои неправилното функциониране и използване на тахографа, на какво се дължи
неправилното му използване от посочените водачи, последните ли имат вина за
неправилното ползване на тахографа, или превозвачът, на разположение на който са
съответните водачи не е осигурил подходящото обучение и инструктаж. Това са съществени
5
пропуски от страна на наказващия орган, които не могат да се санират в настоящото
производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства,
още повече, че биха довели до различна от установената фактическа обстановка, въз основа
на която е определено и наложеното наказание. Посочването на конкретните факти,
установени при проверката, въз основа на които е направен изводът за извършеното
съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на
описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото,
така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено
какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно
нарушение се подвеждат тези факти. По този начин АУАН и НП не са изпълнили и
функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Това
е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното
постановление.
На следващо място, като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП следва да се
посочи същественото несъответствие между установеното административно нарушение и
санкционираното такова. Конкретно, при установената от актосъставителя фактическа
обстановка в АУАН и възприета и в НП, е направен извода, че е нарушен чл.32, §1, изр.1,
предл.2 във вр. с чл.33, § 3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Сочените разпоредби
прогласяват, че транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното
функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача, както и че
транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на настоящия регламент,
извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение.
Същевременно, за така установеното административно нарушение, дружеството
жалбоподател е санкционирано съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 ЗАвПр, която
предвижда налагане на наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. за
нарушения на този закон /ЗАвПр/ и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него. Видно от самата санкционна разпоредба, същата се прилага само и
единствено за нарушения на Закона за автомобилните превози и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Соченият за нарушен Регламент (ЕС) № 165/2014 не е
нито част от закона, нито е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАвПр.
Следователно наказващият орган неправилно е определил нормата, с която да санкционира
дружеството за извършеното административно нарушение и е ангажирал незаконосъобразно
административнонаказателната му отговорност с издаденото наказателно постановление.
Във връзка с погрешно посочената норма, съдът акцентира върху разпоредбите на чл.93в и
чл.104 ЗАвПр, които уреждат различни хипотези по отношение на функционирането и
използването на тахографи, съответно от страна на водача на превозното средство и от
страна на превозвача. Но с оглед липсата на релевантни за казуса факти, съдът е в
6
невъзможност, на първо място да определи кое е лицето извършило нарушението, т.е.
административноотговорното лице, респективно и хипотезата, под която да се квалифицира
деянието, и след това евентуално, съобразно разпоредбите на чл.84 ЗАНН, вр. чл.334, т.3
НПК, вр. чл.337, ал.1, т.2 НПК, да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, ако са налице предпоставките да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая направените в хода на производството разноски, платени от бюджета на
съда, са в размер на 38.06 лева и РД „АА“ - С., гр. С. ул."В." № *, следва да бъде осъдена да
заплати така направените разноски, представляващи пътни разноски на явил се в съдебно
заседание по делото свидетел. Направено е и искане от страна на процесуалния
представител на дружеството жалбоподател за заплащане на разноски в размер 400 лв., за
което е представен договор за правна защита и съдействие /2 бр./, искането е направено
своевременно, поради което същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като РД
„АА“ - С., гр. С., ул."В." № *, следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001221 от 13.05.2021 г. на Директора на РД
"АА" - С. с което за извършено нарушение по чл.32, §1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) №
165/2014 във вр. с чл.33, § 3, изр.1 от същия регламент, на основание чл.105, ал.1 от Закона
за автомобилните превози, на „С.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „О. П.“ № **, представлявано от едноличния собственик и управител О.Н., е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С. гр. С., ул."В." № *, да заплати по сметка на РС-П., сумата от 38.06
7
/тридесет и осем лева и шест стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски
/пътни разноски на явил се в съдебно заседание по делото свидетел/.
ОСЪЖДА РД „АА“ - С., гр. С., ул."В." № *, да запл.ати на „С.“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. П. ул. „О.П.“ № **, представлявано от едноличния
собственик и управител О. Н., сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8