Р Е
Ш Е Н
И Е №101
гр.В** 06.12.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан**П**
В** М**
при секретаря А** А** като разгледа докладваното от съдия В** В**
въззивно гражданско дело №315 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от «Б** ДСК»ЕАД-С**
против решение №201/23.04.18г. по гр.д.№2995/17г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване
за установено по отношение на Е.М.К. ***, че „Б** ДСК” ЕАД има вземания спрямо същия за следните суми: 6813,72 лева – просрочена главница,
670,75 лева – договорна лихва за периода от
06.11.2016г. до 17.07.2017г., 50,33 лева – наказателна
лихва за периода от 03.07.2017г. до 17.07.2017г.,
120,00 лева – такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.07.2017г. до изплащане на вземането, които
вземания са присъдени със заповед за изпълнение по гр. д. № 1909 / 2017г. на Районен съд гр. В**, като
неоснователни.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че е съдът неправилно е приложил
материалния закон.Незаконосъобразно съдът приел,че физическото лице и
едноличния търговец са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като
различни субекти.Според жалбоподателя търговското предприятие е съвкупност от
права,задължения и фактически отношения,които се поемат при упражняването на
търговската дейност.Направен е извода,че търгоовското предприятие е обект на
правотоза разлика от търговците,които са субекти на правата и поради това не
може да бъде сложен знак за равенство между тях.Подържа се,че всяко физическо лице
може да извършва търговски сделки и да бъде страна по търговски отношения,но
ако не се впише в търговския регистър носи административнонаказателна
отговорност като извършените от него сделки са действителни.Незаконосъобразно
ВРС приел,че вземането на жалбоподателя е погасено на основание чл.739 от ТЗ,въпреки,че в законодателството няма предвиден ред за несъстоятелност на
физически лица.подържа се,че кредитът е предоставе на ответника за задоволяване
на лични нужди,а не за осъществяване на търговска дейност.Иска се да бъде
постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него
бъде постановено решение, с което предявения иск бъде уважен.
Делото е
образувано и по жастна жалба от същия жалбоподател против
определение на ВРС от 14.06.18г. по гр.д.№2995/17г. На ВРС,с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските.Иска се обжалваното определение за бъде
отменено.
Ответника по
двете жалби оспорва същите и моли съда да потвърди обжалваните актове като
присъди и направените по делото разноски.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбите за допустими, тъй
като са подадени в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По
съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства
и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№2995/17г. на ВРС е
образувано по искова молба от настоящия
жалбоподател против Е.М.К. ***. Твърди се, че по силата на Договор
за кредит за текущо потребление сключен на 26.04.2012г. ищецът е предоставил на
ответника банков кредит в размер на 10 000,00лева със срок на погасяване
26.04.2022г. Кредитът се издължава съгласно индивидуален погасителен план. Кредитополучателят не е
спазил условията за редовно погасяване на задължението и е допуснал забава в
плащанията повече от 90 дни. Ответната страна не е
погасила 8броя вноски за обща сума от 1 165,80лева, поради което с нотариална
покана рег. № 2010/21.04.2017г. на Л** Ц** – нотариус с район на действие ВРС бил уведомен, че кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем. Твърди се, че ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК като е образувано гр.д. № 1909
/ 2017г. по описа на ВРС. Поддържа се, че по горното дело е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът е подал писмено възражение. Образувано е изпълнително дело № 2145/2017г. по описа на СИС при ВРС.
Въведени са обстоятелства относно липса, във възражението, на волеизявление за
оспорване на вземането от страна на ответника. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите : 6 813,72лева – просрочена главница, 670,75 лева –
договорна лихва за периода от 06.11.2016г. до
17.07.2017г., 50,33 лева – наказателна лихва за периода от 03.07.2017г. до 17.07.2017г., 120,00лева – такса изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2017г. до
изплащане на вземането. Иска направени разноски в настоящето
производство.
ВРС е приел,че не се спори между страните наличието на
въведеното с исковата молба облигационно отношение с твърдяното съдържание. С Решение № 23 /29.08.2016г. по т.
дело № 26/2016г. на ВОС
е обявена неплатежоспособността на ЕТ“Е** -
Е.К.“, ЕИК: ***, представлявано от ответника, с начална дата 31.12.2012г., открито е производство
по несъстоятелност, допуснато е обезпечение, прекратена е дейността на
едноличния търговец, същият е обявен в несъстоятелност и производството по
несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. С нотариална покана, рег.
№ 2010, том 1, № 113 на нотариус Лорета Цветкова с район на действие ВРС, получена от ответната страна на 12.06.2017г., ищецът
е обявил кредита за предсрочно изискуем. Ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в ВРС
на 18.07.2017г. като е образувано гр.д. № 1909 / 2017г. по описа на ВРС. По делото е издадена Заповед № 1602 - РЗ за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.07.2017г., с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора „Б** ДСК” ЕАД сумата: 7654.80 /седем хиляди шестстотин
петдесет и четири лв. и осемдесет ст./ лева, от която
6813.72 лева - главница, 670.75 лева – договорна лихва за периода от
06.11.2016г. до 17.07.2017г., 50.33 лева – наказателна
лихва за периода от 03.07.2017г. до 17.07.2017г., 120
лева – такса изискуемост, и ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.07.2017г. до изплащане на вземането. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от
ответната страна. В указания от съда срок заявителят е
предявил настоящите искове. С решение от 08.11.2017г.
по т.д. несъстоятелност № 26/2016г. по
описа на ВОС, влязло в сила на 20.11.2017г., е
прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ“Е** - Е.К.“, ЕИК: ***, на
основание чл. 632,ал. 4 от ТЗ, и е
заличено вписването на едноличния търговец от ТР. Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е
дало заключение относно размера на процесните суми, направените плащания по
договора за кредит и датите на които са направени. След
издаване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по кредита не са
постъпвали суми за погасяване задължения по същия.
За да постанови
обжалваното решение ВРС е приел,че против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това,
възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на исковете за установяване на вземанията си по заповедното
производство. Неоснователно е твърдението на ищеца за липса
на волеизявление от длъжника, в подаденото възражение против заповедта за
изпълнение, относно оспорване на вземането. Длъжникът е заявил във
възражението, че не дължи изпълнение на цялото вземане по издадената заповед за
изпълнение.ВРС уе
приел,че по същество исковете са неоснователни. Не е спорно между страните въведените облигационни отношения,
възникнали по силата на договора за потребителски кредит. Страните
спорят относно последиците от развитието и прекратяването на производството по
несъстоятелност на едноличния търговец по отношение на ответника – физическо
лице, в т.ч. дали едноличният търговец отговаря с имуществото си за
задълженията на физическото лице, т.е. дали задължението на физическото лице е
и задължение спрямо търговското му предприятие като едноличен
търговец.Физическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице и не
следва да бъдат разделяни като различни субекти. Съгласно
разпоредбата на чл.56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по
търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения, но тя няма
за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния
търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава
възможност да участва в търговския оборот. Едноличният
търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и
задължения. С едно и също имущество той отговаря по
задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и
по всякакви други имуществени отношения. Както
физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния
търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието
му. Едноличният търговецне е юридическо лице, нито различен правен
субект от физическото лице,поради което за
задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащо като
едноличен търговец, отговорността се носи от съответното физическо лице и
обратно. Физическото лице и търговското предприятие на
едноличния търговец представляват една икономическа общност, поради което
кредиторите на несъстоятелния едноличен търговец и кредиторът на физическото
лице са в равнопоставено положениев производството по
несъстоятелност.Вземанията на ищеца по отношение на ответника са станали
изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, съгласно чл.
617 от ТЗ, в настоящия случай от 29.08.2016г. В този
смисъл твърдението на ищеца, че изискуемостта е настъпила на 03.07.2017г.,
след откриване производство по несъстоятелност, са неоснователни.Непредявяване
на вземанията пред съда по несъстоятелността, в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и чл. 688, ал. 1 от ТЗ води до погасяване на
същите, на основание чл. 739 от ТЗ. С
изтичането на срокове за предявяване на вземанията на кредиторите в
производството по несъстоятелност се погасява процесуалното право за предявяване
на вземания в производството по несъстоятелност, въпреки че материалното право
все още не е погасено, катокредиторът не може да реализира вземанията си нито
чрез универсално, нито чрез индивидуално принудително изпълнение. Законодателят не диференцира хипотезите на прекратяване на
производството по несъстоятелност при които чл. 739,
ал.1 от ТЗ предвижда погасяване на неупражнените права и на непредявените
вземания в производството по несъстоятелност.В този смисъл твърдението на
ищеца, за липса на погасителен ефект на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, е неоснователно.С оглед изхода на делото ВРС е приел,че
ищцовата страна следва да заплати на ответника
страна сумата от 720,00лв. направени разноски по
производството.
С молба от 16.05.18г. настоящия
жалбоподател е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта му
за разноските.Мотивът е ,че в производството от страна на ищеца е поискано
присъждане на разноски едва с писменната защита по делото,което е
недопустимо.Иска се решението в частта за разноските да бъде изменено като
претенцията за присъждане на разноски бъде отхвърлена.
С обжалваното определение на ВРС от 14.06.18г.
по гр.д.№2995/17г. Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.Съдът е приел,че разноските от страна на ответника са
поискани още с писменния отговор,поради което претенцията за присъждане на
разноски е валидно заявена.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество решението е незаконосъобразно,поради
което следва да бъде отменено.При правилно установената фактическа обстановка
спорът между страните е дали с непредявяването в производството по
несъстоятелност на вземанията спрямо длъжника в качеството му на физическо
лице и прекратяването на производството
се погасяват задълженията му взети в
това му качество или не.ВОС в настоящия си състав счита,че задълженията на
физическото лице, регистирано като едноличен търговец взети от него в качеството
му на физическо лице нямат каквато и да било връзка със задълженията взети от
лицето-едноличен търговец и съответно подлежат на погасяване при режим,който е различен от този в
производството по несъстоятелност.В предприятието на едноличния търговец
съгласно чл.15 от ТЗ е съвкупност от права,задължения и фактически отношения
,поети от търговеца при осъществяване на търговската му дейност.В случайте,в
които търговеца сключва сделки в
качеството му на ЕТ същият вписва в съответните документи фирмата, под която
същият е регистриран в Търговския регистър.В настоящия случай кръдитът е
получен от длъжника е получен от него в качеството му на физически лице,а не
като търговец,поради което липсва каквото и да било основание да се счита,че
получената сума е постъпила в търговското предприятие на длъжника и съответно
следва да бъде включена или не в масата на несъстоятелността.Тук следва да бъде
и посочено,че включването или не на получената сума в търговското предприятие
не зависи от субективното отношение на лицето едноличен търговец /дали същият
има намерение да използва кредита в търговската си дейност или не/,а от текста
на договора сключен от него-в случая –договор за кредит сключен от физическото
лице- Е.М..
Ноторно известно е ,че в Република Б**
няма действащ закон за личния /частен /фалит /несъстоятелност/,който да урежда
това производство за физическите лица.В случай,че бъде приета тезата на
ответника и ВРС,че в производството по несъстоятелност на ЕТ следва да бъдат
предявени и задълженията на физическото лице,то би се стигнало до злоупотребата
всички недобросъвестни кредитополучатели да се регистрират и като ЕТ за да може
в производството по несъстоятелността им да се погасят и личните им задължения.
Очевидно,
разбирането на законодателя е, че личните задължения са отделни и различни от
търговските задължения и подлежат на
погасяване под различен режим.
С оглед на горното обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено решение,с което
предявените искове бъдат уважени. Установи се от заключението на вещото лице,че
към 18.07.17г. /датата на предявяване на искането по чл.417 от ГПК/ размера на
задълженията на ответника съвпада с тези посочени в заявлението и присъдени със
заповедта за изпълнение.
С оглед изхода на спора следва да бъде
отменено и обжалваното определение на ВРС от 14.06.18г. по гр.д.№2995/17г. ,с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца-настоящ жалбоподател
направените по делото разноски за пред двете инстанции в размер на 404,18лв. за
държавна такса,100лв.-за възнаграждение на вещо лице и на основание чл.78,ал.8
от ГПК юрисконсултско
възнаграждение -300лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Отменя изцяло решение №201/23.04.18г.
по гр.д.№2995/17г. на ВРС ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по отношение на Е.М.К. ***, ЕГН ****
, че същият дължи на „Б** ДСК” ЕАД-гр.С** С ЕИК ** следните суми дължими по договор за кредит от
26.04.12г. : 6813,72 лева – просрочена главница, 670,75 лева – договорна лихва за
периода от 06.11.2016г. до 17.07.2017г., 50,33 лева – наказателна лихва за
периода от 03.07.2017г. до 17.07.2017г., 120,00 лева – такса изискуемост, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2017г. до изплащане на вземането, които вземания са присъдени със
заповед за изпълнение по гр. д. № 1909 / 2017г. на ВРС.
Осъжда Е.М.К. ***, ЕГН **да заплати на
„Б**ДСК” ЕАД-гр.София С ЕИК *** направените
по делото разноски за пред двете инстанции в размер на 404,18лв. -за държавна
такса,100лв.-за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв.
Отменя определение на ВРС от
14.06.18г. по гр.д.№2995/17г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: Членове:1.
2.