Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, тринадесети състав, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1255 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба от И.Й.А. *** против Наказателно постановление № 19-1275-000803
от 25.04.2019 г. на Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Велико Търново. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, при
погрешно възприета от наказващия орган фактическата обстановка. Моли за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - редовно
призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано срещу И.Й.А. със
съставянето на АУАН Серия Д № 583566 от 19.04.2019 г., за това, че на същата
дата, в 12,30 часа, в гр. Велико Търново, бул. "България”, до магазин
„Косер”, в посока ул. „Васил Левски”, управлявал лек автомобил „***”, рег. № ***, собственост на ***, с посочено ЕГН,
използвайки мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му – административно нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 19.04.2019
г., без възражения, като такива не
са постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 25.04.2019 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-1275-000803
на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушението по чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП, на А. е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 50,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 09.07.2019 г.
и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-12707 от 09.07.2019
г./.
Така описаната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание от актосъставителя Д.М. и свидетеля по акта И.И., двамата мл.
автоконтрольори при ОД на МВР – Велико Търново, както и от представените и
приобщени по делото писмени доказателства.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че не е използвал мобилен
телефон при управление на автомобила на посочената дата, по делото са
представени и приети като доказателства: извадка от Великотърновска адвокатска
колегия с вписан на името на жалбоподателя мобилен телефон и електронна фактура
на „А1 България” ЕАД с приложение Б за периода от 28.03.2019 г. до 27.04.2019
г. с регистриран един изходящ разговор с дата 05.04.2019 г. за този период.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Не се спори от И.А., че на посочените в АУАН и НП
дата, място и час е управлявал МПС. При съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта /двамата
служители на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново/, кредитирани
от съда като непротиворечиви, достоверни и последователни, както и липсата на
каквито и да било доказателства в противна насока, съдът намира, че е безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 104а
от ЗДвП, а именно, че на 19.04.2019 г., в 12,30 часа, в гр. Велико Търново,
бул. "България”, до магазин „Косер”, в посока ул. „Васил Левски”,
управлявал лек автомобил „***”, рег. № ***, собственост на ***, използвайки мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. Тоест, жалбоподателят има качеството
водач, доколкото е управлявал процесното МПС към момента на спирането му за
проверка от полицейските служители и е ползвал телефон без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му в момент, в който
е управлявал МПС, по който начин е нарушил забраната, предвидена в чл.104а от ЗДвП.
Представените
от жалбоподателя извадка от списъка на ВТАК и фактура на „А1 България” ЕАД за
периода: 28.03.2019 г. - 27.04.2019 г. с регистриран един
единствен изходящ разговор, за което обстоятелство самият А. заяви: „И аз съм
учуден, че има само един изходящ разговор, а това няма как да е така”, не
оборват свидетелските показания на двамата полицейски служители възприели
непосредствено и лично, че „водачът използваше мобилен телефон, в конкретния
случай говореше по телефона, което е забранено от закона. Телефонът на
жалбоподателя беше до ухото му, не е използвал устройство „Свободни ръце”, „...
Видях водача с телефона му на ухото, телефонът беше в ръката му.” От една страна е очевидно, че няма как предвид
упражняваната от жалбоподателя професия, да е провел един изходящ разговор за
един месец – факт, признат и от него, а от друга страна по делото няма данни за
входящите разговори, проведени от лицето на посочената дата, както и следва да
се отчете и обстоятелството, че А. би могъл да ползва мобилен апарат с друга SIM карта, регистрирана на него,
негов близък или служебен такъв, както и че телефонът би могъл да бъде
използван и за интернет телефония. Доказателственото искане за справка на
трафични данни на ползван от жалбоподателя мобилен номер съдът остави без уважение,
съобразявайки предвидения в ЗЕС ред за това, а именно, че такива данни се
съхраняват и използват за нуждите на националната сигурност и за разкриване и
разследване на тежки престъпления, какъвто обаче не е настоящият случай.
На следващо
място, не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично
за вида си, същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от
този вид.
При това положение и доколкото при определяне и индивидуализация на наказанието
правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП и на А.
е наложено предвиденото в разпоредбата /по вид и размер/ наказание: "Глоба” от 50,00 /петдесет/ лева,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1275-000803 от 25.04.2019 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР – Велико Търново, с което на И.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за
извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00
/петдесет/ лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: