О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 07.09. 2021 Година гр. С.З.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 15 юни 2021 година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Т.д.
№ 1301 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано във връзка с постъпило
възражение от Н. - С. против изготвените от синдика списъци на приети вземания
на кредиторите на „Ф.” ЕООД (в производство по несъстоятелност).
Във
възражението е посочено, че в ТРЮЛНЦ под
№ 20210505150119, по партидата на „Ф.“ ЕООД е обявен изготвеният от синдика на
дружеството списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от
Търговския закон, в които са включени публичните вземания, предявени от
Националната агенция за приходите с молба с изх. № М-24-15-
1115/20#15/14.04.2021 г. С настоящото в срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския
закон, кредиторът възразява срещу така съставените от синдика списъци поради
следното:
Сочи се, че с цитираната по-горе молба Националната
агенция за приходите е предявила публични вземания в общ размер на 74 067,70
лв., дължими въз основа на изброените в молбата за предявяване и приложени към
нея ревизионен акт, справки-декларации, декларации обр. 6, декларации по чл.
55, ал. 1 от ЗДЦФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО и декларации по чл. 54 от ЗМДТ. Твърди се, че част от предявените
публични вземания са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал 1, т. 1 от Търговския
закон. Заявено е, че съгласно изискванията на чл. 685, ал. 2 от Търговския
закон в молбата са посочени, както основанията и размера на предявените
вземания, така и обезпеченията, а към молбата за предявяване са приложени
писмени доказателства в подкрепа на изложените в нея твърдения, както и справка
в табличен вид, в която са посочени обезпечените вземания както по размер, така
и по отделни основания.
Изложено е, че видно от молбата за предявяване на
публичните вземания, обезпечените публични вземания са в общ размер на 67
551,46 лв. и са дължими въз основа на конкретизираните в приложената към нея
справка за обезпечените публични вземания. Твърди се, че посочените публични
вземания са обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори, вписани в
Централния регистър на особените залози под №2019103001690 и № 2020031100303
въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на IIАП П.,
офис С.З., Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№С170024-022-0009629/24.02.2017г. и изх. № С170024-022-0018306/ 03.04.2017 г.
Заявено е, че в списъка на приетите вземания, в който
синдикът е включил част от предявените публични вземания, е посочено, че няма
обезпечения, макар към молбата за предявяване да са приложени както издадените
от публичния изпълнител Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№ С 170024-022-0009629/24.02.2017 г. и изх. №С170024- 022-0018306/03.04.2017
г., така и издаденото от Централния регистър на особените залози Удостоверение№
1422443/25.03.2021 г.
Изложено е, че аргумент на синдика за неприемане на
претендираните обезпечения на публичните вземания е застъпената от него теза,
че вписването на запори в ЦРОЗ не осигурявало привилегия, а пораждало само
относителна недействителност спрямо този кредитор на извършените от длъжника
впоследствие разпореждания и следвало да бъде преценявано в случай, че се
установи конкуренция на права - Н.р. със заложен кредитор, вписал заложното си
право след вписването на запора. Сочел също, че от представените документи не
можело да се установи дали вземанията, които се предявяват като обезпечени,
съставляват част от вземанията, които са обезпечени с наложените с
представеното постановление обезпечителни мерки.
Кредиторът счита, че изцяло в противоречие с
действащите норми е застъпеното от синдика становище, че вписването на запори в
ЦРОЗ не осигурявало привилегия, а пораждало само относителна недействителност
спрямо този кредитор на извършените от длъжника впоследствие разпореждания. Сочи,
че именно вписването на запора осигурява привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ, тъй като относителната недействителност на извършените от длъжника
сделки на разпореждане след налагането на запора настъпва с налагането на
обезпечителната мярка, а не с вписването й в ЦРОЗ. Разпоредбата на чл. 206 от ДОПК изрично повелява, че наложените обезпечителни мерки произвеждат
действието, предвидено в разпоредбите на ГПК - чл. 451, чл. 452, чл. 453 и т.
н. Излага доводи, че вписванията, които са конститутивен елемент от налагането
на обезпечителната мярка, са изрично изброени в чл. 201, чл. 203 и чл. 205 от ДОПК, а визираните в разпоредбата на чл. 453 от ГПК вписвания в специален
регистър касаят основно недвижими имоти. Намира, че нито една от посочените
разпоредби не съдържа изискване наложеният запор да бъде вписван в ЦРОЗ, за да
произведе действията, предвидени в тях.
Сочи се, че преценката на конкуриращи се права се
извършва именно във фазата на одобряване на списъците на приети вземания, в
които, съгласно разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от Търговския закон се
посочват и обезпеченията за съответния кредитор, въз основа на които синдикът
определя реда, в който следва да се удовлетворят съответните вземания. Според
кредитора, конкуренцията в производството по несъстоятелност се проектира
именно в поредността на удовлетворяване на приетите вземания, а разпоредбата на
чл. 721, ал. 1, т.1 от Търговския закон изрично определя кои категории вземания
следва да получат удовлетворение в този ред, като разпоредбата предвижда вписан
в ЦРОЗ запор. Аргументира се, че в универсалното производство по принудително
изпълнение, регламентирано в Търговския закон, нормите на чл. 32а от 303, чл.
191 от ДОПК и чл. 453 от ГПК, уреждащи конкуренцията между уредените в
посочените закони изпълнителни производства в зависимост от поредността на налагане
на обезпечителните мерки и/или насочването на принудителното изпълнение върху
съответния актив, не намират приложение, а преценката относно тази конкуренция
не следва да се извършва в производството по несъстоятелност, тъй като,
съгласно чл. 658, ал. 1, т. 14 от Търговския закон, синдикът е органът, който
следва да осребри цялото имущество на несъстоятелния търговец и да разпредели
сумите от продажбата, съобразно правилата на чл. 721 и следващите от Търговския
закон при спазване на реда по чл. 722, ал. 1 от същия закон за удовлетворяване
на приетите вземания.
Кредиторът сочи, че в конкретният случай неразбираемо
е и каква преценка ще се извършва от синдика и от съда по несъстоятелността при
евентуално установяване на права на заложен кредитор, тъй като, видно от
приложеното към молбата за предявяване Удостоверение №1422443/25.03.2021г.,
издадено от ЦРОЗ, по партидата на неплатежоспособния търговец няма други
вписвания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, а
предвид разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 2 от Търговския закон учредяването
на особен залог или на ипотека след откриване на производството по
несъстоятелност би било нищожно, ако е извършено не по установения ред.
На следващо място е изложено, че синдикът сочи, че от
представените постановления не могъл да установи дали предявените като
обезпечени вземания съставляват част от вземанията, които са обезпечени с
наложената с представените постановления обезпечителни мерки. Според кредитора,
доколкото с Постановление с изх. № С 170024-022-0009629/24.02.2017 г.
публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
посочените в постановлението две търговски банки, а с Постановление с изх.
№С170024-022- 0018306/03.04.2017 г. публичният изпълнител е наложил запор върху
изброените в постановлението движими вещи, като с наложените запори обезпечава
задълженията на дружеството по изпълнително дело №24140002949/2014 г., е
безспорно, че се обезпечават възникнали до датата на издаване на съответното
постановление дължими и изискуеми към същия момент публични вземания, чиито
размер към 03.04.2017 г. (датата на по- късното по време постановление) е бил
53 071,41 лв. главници и 15 579,49 лв. лихви. Посочва се, че в производството
по несъстоятелност като обезпечени са предявени публични вземания за
данъци и задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 67 551,46 лв., от които главници в размер на 31 275,72 лв. и
начислени към 30.03.2021 г. лихви в размер на 36 275,74 лв., дължими въз основа
на Ревизионен акт № *********/28.05.2014 г., издаден от ТД на Н.П., потвърден с
Решение № 764/05.08.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на Н., обжалвано, като жалбата е
отхвърлена с Решение №887/04.05.2015 г. по адм. дело № 2514/2014 г. на
Административен съд - П.. Решението на Административен съд - П. е оставено в
сила с Решение № 10938/19.10.2016 г. по адм. д. № 7377/2015 г. на Върховен
административен съд; Справки-декларации с вх. № 24001762164/14.03.2016 г., вх.
№24001770607/13.04.2016г., вх. № 24001780396/
13.05.2016г., вх. №24001791844/14.06.2016 г., вх. № 24001801004/14.07.2016 г.,
вх. №24001809837/12.08.2016 г., вх. № 24001821112/14.09.2016 г., вх.
№24001840919/14.11.2016 г., вх. № 24001831298/14.10.2016 г., вх.
№24001850946/14.12.2016 г., вх. № 24001856783/12.01.2017 г., вх.
№24001865604/10.02.2017 г. и вх. № 24001880979/14.03.2017 г.; Декларации по чл.
55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх. № 2400И0166426 и вх. № 2400И0171260;
Декларации образец 6 с вх. № 240021602820396, вх. № 240021603993688, вх. № 240021701999585
и вх. № 240021702240450. Декларираните с изброените декларации и установените с
предявения ревизионен акт публични задължения за данъци и за задължителни
осигурителни вноски са именно установените и изискуемите публични задължения по
образуваното при публичния изпълнител по реда на ДОПК изпълнително дело №
24140002949/2014 г., за чието обезпечаване са издадени Постановления за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 170024-022-0009629/24.02.2017г. и
изх. № С170024-022-0018306/03.04.2017 г.
Заявено е, че разпоредбата на чл.722, ал. 1, т. 1 от
Търговския закон предвижда правото на предпочтително удовлетворяване на
вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по
реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на
обезпечението. Сочи се, че очевидно в текста на разпоредбата са включени освен
договорените между длъжника и кредитора обезпечения (особен залог и ипотека), и
наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запор върху
имущество по чл. 4 от ЗОЗ), които са вписани в Централния регистър на особените
залози. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за особените залози, сред
подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл. 4
от ЗОЗ. Предвид изложеното и доколкото с оглед представените към молбата за
предявяване доказателства е безспорно, че публичните вземания са обезпечени с
наложени по реда на ДОПК запори с цитираните по-горе постановления, вписани в
ЦРОЗ, кредиторът счита, че списъкът следва да бъде коригиран, като за част от
приетите публични вземания, а именно за публичните вземания в общ размер на 67
551,46 лв., представляващи задължения за данъци и за задължителни осигурителни
вноски, следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 от Търговския закон.
Моли, на основание чл. 692, ал. 4 от Търговския закон,
съдът да се произнесе с определение, с което да Н.рави промяна в обявения в
ТРРЮЛНЦ под № 20210505150119 по партидата на „Ф.“ ЕООД списък на приетите
вземания, като за публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни
вноски в общ размер на 67 551,46 лв., от които главници в размер на 31 275,72
лв. и начислени към 30.03.2021 г. лихви в размер на 36 275,74 лв. дължими въз
основа на Ревизионен акт № *********/28.05.2014 г., издаден от ТД на Н., бъде
предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Постъпило
е становище от синдика във връзка с
това възражение на Н., като становището е, че възражението следва да се остави
без уважение, като неоснователно и се излагат съображения в тази връзка.
Синдикът
счита, че неоснователно се възразява
срещу отказа да приеме претендираната от кредитора привилегия по чл. 722 ал.1
т.1 от ТЗ за предявените и приети за удовлетворяване вземания. Посочва, че
спорът е правен и се свежда до необходимостта от корективно тълкуване на
наличието на привилегия по чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публичните вземания в
случаи като процесния. Изложено е, че налагането на запор върху движими вещи
или вземания на длъжника или възбрана върху имот не създава привилегия за
кредитора, инициирал налагането на обезпечение, а се явява обезпечителна мярка,
насочена към запазване на имуществото. Посочва се, че не се създава право на
предпочтително удовлетворение при принудително изпълнение, нито е
правопрепятстващ факт за останалите кредитори да се присъединяват и да налагат
запори или възбрани, или да искат изпълнение върху това имущество. Отбелязано
е, че те само целят да гарантират съхранение на имуществото на длъжника (чл.
452 ГПК), без да се създава право на предпочтително удовлетворение. Сочи, че
чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ включва привилегия, свързана с такова процесуално
обезпечение - запор или възбрана, вписано по реда на ЗОЗ. Изложено е, че
същевременно се приема, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ,
тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/.
Посочва, че във връзка с това в правната доктрина се застъпва тезата, за
необходимост от корективно тълкуване на нормата. Аргументира се, че съгласно
правилото на чл. 193, ал. 1 и 4 от ДОПК имущество, върху което преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при
условията и по реда ДОПК. Заявено е, че ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е
реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на
синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. След това за него
възниква задължение да предаде нереализираното имущество, като осребряването му
се извършва по правилата на несъстоятелността. Сочи се, че смисълът на
предоставения в полза на публичния взискател първи ред на удовлетворяване е във
връзка с допуснатото в производство по несъстоятелност продължаване на
изпълнението по ДОПК, явяващо се привилегия само за предвидения в закона срок.
Отбелязано е, че тъй като са налице две производства - по несъстоятелност, и в
същото време за 6 м. и това по ДОПК, привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ
дублира чл. 194 ДОПК, който не предвижда възможност за присъединяване на
кредитори от категорията по т. 3, т. 4 и т. 5 от чл. 722, ал. 1 ТЗ и се отнася
за постъпления от проведеното от публичния изпълнител принудително изпълнение.
Посочва се, че ако активът се освободи от публично изпълнение, бъде предаден в
масата на несъстоятелността и бъде реализиран в хода на универсалното
принудително изпълнение, запазване на привилегията не може да има. Изложено е,
че съгласно нормата на чл.194 ДОПК, кредиторите с ипотека, залог и право на
задържане се удовлетворяват с предпочитание преди публичния взискател. Според
синдика, след като в хипотезата, при която наложената обезпечителна мярка по
чл. 193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ, публичното
вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на
особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор, то по аргумент
от по-силното основание, това публично вземане не се ползва с особена
привилегия от първи ред, и когато удовлетворяването на вземането става след
изтичане на шестмесечния срок по чл. 193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на
имущество, предмет на запора в рамките на производството по несъстоятелност.
Посочва, че аргумент за това е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично
визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но
не и на възбранена или запорирана вещ. При въвеждането на привилегията в ТЗ (ДВ
бр. 105 от 2005 г.), чл. 26 от 303 изобщо не е предвиждал възможност за
вписване на запор и възбрана, наложени по реда на ДОПК. Сочи, че тя е била
въведена едва с изм. ДВ бр. 108 от 2007 г.(т. 11), сега отм., като вписването е
по чл. 26, ал.3, т.1 и 2 от ЗОЗ. Следователно, синдикът счита, че целта не е
била да се гарантира друга привилегия за публичните вземания, извън тази по т.
6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Отбелязва, че вписването на запора в ЦРОЗ цели да
осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двамата обезпечени
кредитори, със залог и запор върху едно и също имущество, се конкурират. В този
смисъл, ако запорът наложен по реда на ГПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ, то той
би бил непротивопоставим на заложния кредитор, вписал особен залог, независимо,
че е бил наложен по-рано от вписването на залога. Посочено е, че вписването на
обезпечителните мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ имат за резултат не
право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на
различните способи на принудително реализиране на заложното право. Според
синдика, именно това е целта на вписването - не осигуряването на привилегия, а
само пораждане на относителна недействителност на извършените от длъжника
разпореждания след тяхното налагане.
Намира, че горното налага извода, че приетите публични
вземания не са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В същия смисъл посочва
нова съдебна практика - Решение № 648 от 24.04.2020 г. по т. д. № 1063 / 2019
г. на TO VI-12 състав на Софийски градски съд; Определение № 519 от 15.11.2019
г. по т. д. № 515 /2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение и
Определение № 238 от 10.05.2021 г. на Върховен касационен съд, ТК, II
отделение.
На следващо място, синдикът счита, че неоснователно се
възразява срещу приетото от синдика, че от приложените към молбата документи не
се установява дали вземанията, които се предявяват като обезпечени, съставляват
част от вземанията, които са обезпечени с обезпечителните мерки, наложени с
представените постановления. Твърди, че към възражението си кредиторът не е
представил доказателства, а единствено е отправил твърдения, че „безспорно се
обезпечават възникнали до датата на издаване на съответното постановление и
дължими и изискуеми към същия момент публични вземания“. Предвид изложеното,
изцяло поддържа становището си, че от цитираните във възражението и приложени
към молбата документи не може да се установи кои вземания са предмет на
изпълнителното дело, посочено в постановленията за налагане на обезпечителни
мерки към датата на издаването им и съответно - доколко те съвпадат с
твърдените от ищеца в представената от него справка за обезпечени публични
вземания. Посочено е, че справката е твърдение на кредитора, а не документ,
който обосновава връзката между твърдението и постановлението за налагане на
обезпечителни мерки.
Предвид изложеното, синдикът моли да се остави без
уважение възражението за промяна на изготвения списък на вземанията на
кредиторите на „Ф.“ ЕООД - в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685,
ал.1 от ТЗ, с което се иска да бъде променена поредността на вземанията на Национална
агенция за приходите в общ размер на 67551,46 лева, като същите бъдат приети за
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Съдът обсъди доводите и становищата на страните, при
което намери за установено следното:
С решение №260106/17.03.2021г., постановено по
настоящото дело, длъжникът„Ф.“ ЕООД е обявен в неплатежоспособност с начанла
дата 29.03.2017г., спрямо длъжника е открито производство по несъстоятелност,
наложени са запор върху движимотоимущество и вземанията на длъжника и възбрана
върху недвижимите му имоти, постановено е прекратяване дейността на
предприятието на длъжника и същият е обявен в несъстоятелност.
С решение №260119/25.03.2021г., постановено по
настоящото дело, на осн.чл.247 ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка, като е назначил за временен синдик на дружеството Е.Н.П..
Синдикът е изготвил списък на приетите от него
вземания, предявени от кредиторите на „Ф.“ ЕООД/в несъстоятелност/, предявени в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ.
Възражението на кредитора Н. гр.С. е депозирано в
законоустановения 7-дневен срок от обявяване на списъците с приети вземания на
кредиторите на „Ф.“ ЕООД - в несъстоятелност в Търговския регистър по
т.д.№1301/2020 по описа на Окръжен съд С.З., поради което е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, възражението е основателно.
Съдът намира
за основателни доводите на кредитора Н.,
развити във възражението срещу отказа на синдика да приеме претендираната от
кредитора привилегия по чл. 722 ал.1 т.1 от ТЗ за предявените и приети за
удовлетворяване вземания - публични вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 67 551,46 лв., от които главници в размер
на 31 275,72 лв. и начислени към 30.03.2021 г. лихви в размер на 36275,74 лв.,
дължими въз основа на Ревизионен акт №*********/28.05.2014 г., издаден от ТД на
Н. и посочените подробно справки-декларации.
Разпоредбата на чл.722, ал. 1, т. 1 от Търговския
закон предвижда правото на предпочтително удовлетворяване на вземания,
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на
обезпечението. В посочената разпоредба са включени освен договорените между длъжника
и кредитора обезпечения (особен залог и ипотека), и наложените в хода на
принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запор върху имущество по чл. 4
от ЗОЗ), които са вписани в Централния регистър на особените залози. Съгласно
чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за особените залози, сред подлежащите на вписване
обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ. Съдът приема,
че предвид представените към молбата за предявяване на вземания на кредитора Н.
гр.С. доказателства е безспорно, че публичните вземания са обезпечени с
наложени по реда на ДОПК запори с представените постановления, вписани в ЦРОЗ.
С оглед на това, счита за основателни възраженията на кредитора, поради което
намира, че следва да коригира списъка, като за част от приетите публични
вземания в общ размер на 67 551,46 лв., представляващи задължения за данъци и
за задължителни осигурителни вноски, описани подробно във възражението на
длъжника, следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.
1, т. 1 от Търговския закон.
Водим от гореизложените съображения и на осн.чл-.692,
ал.4 ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ИЗВЪРШВА
ПРОМЯНА в Списък на приетите от синдика вземания, предявени на
кредиторите на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ по т.д.№1301 по описа на Окръжен
съд С.З. за 2020г., вписано в Търговския регистър с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр.С.З., п.к.***-**, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, като за публични вземания на Н.-гр.С.,**
за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 67 551,46 лв., от
които главници в размер на 31275,72 лв. и начислени към 30.03.2021 г. лихви в
размер на 36275,74 лв., дължими въз основа на Ревизионен акт
№*********/28.05.2014 г., издаден от ТД на Н.П., Справки-декларации с вх. №
24001762164/14.03.2016 г., вх. №24001770607/13.04.2016г., вх. №24001780396/
13.05.2016г., вх. №24001791844/14.06.2016 г., вх. № 24001801004/14.07.2016 г.,
вх. №24001809837/12.08.2016 г., вх. № 24001821112/14.09.2016 г., вх.
№24001840919/14.11.2016 г., вх. № 24001831298/14.10.2016 г., вх.
№24001850946/14.12.2016 г., вх. № 24001856783/12.01.2017 г., вх.
№24001865604/10.02.2017 г. и вх. № 24001880979/14.03.2017 г.; Декларации по чл.
55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО с вх. № 2400И0166426 и вх. № 2400И0171260;
Декларации образец 6 с вх. № 240021602820396, вх. № 240021603993688, вх.№240021604595042,
вх.№240021605635232, вх.№240021606472691, вх. №240021607331134, вх. №240021608073157,
вх. №240021608957222, вх. №240021610449051, вх. №240021609558682, вх.
№240021700077381, вх. №240021609796200, вх. № 240021701999585 и вх. №
240021702240450 предвижда поредност по чл.722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се обяви в Търговския регистър и РЮЛНЦ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на кредитора Н., длъжника и синдика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: