М О Т И В И към Присъда № 1/09.01.2018 година,
постановена по НОХД № 641/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият
К.Б.Д. е предаден на съд за престъпление по чл.343а,
ал.1, б. “б” във връзка с чл.343, ал.1, б. “в”
във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК за това, че на
15.05.2017 г., около 06.00 часа, в землището на общ.Раднево, обл.Стара Загора
на АМ „Тракия”, км 228, при управление на МПС товарен автомобил “*** ”, с рег.№
РВ *** РМ, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движението по
пътищата, а именно:
-чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП,
съгласно която разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта
на движение да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, което подсъдимият не сторил;
-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП,
съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, което
подсъдимият не сторил,
в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на П.А.Б., ЕГН **********, като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
Наследниците,
съгласно удостоверение за наследници изх.№ 165/19.05.2017 г. на Кметство с.К.,
общ.С., обл.П.– л.73 ДП, на пострадалия П.А.Б.– съпруга Д.И.Т. и деца Г.П.Т.,
роден на *** г. и непълнолетната М.П.Б., родена на *** г., действаща със
съгласие на своята майка Д.И.Т., са конституирани като частни обвинители.
Подсъдимият
К.Б.Д. по
реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
К.Б.Д. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, специалност „Пишещи
машини”, придобита през 1969 г. в СПТУ по фина механика.
Подсъдимият
е женен и заедно със съпругата си П.Д.Д. ***. Има две пълнолетни дъщери – Б.К.Д.
и К.К.Д..
Понастоящем
подсъдимият е пенсионер и не работи. Същият е бивш служител в Министерството на
отбраната.
Подсъдимият
не е осъждан.
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС – категория В, притежава свидетелство за
управление на МПС, издадено в Англия, валидно до 20.05.2023 г. Считано от 2003
г. до датата на произшествието подсъдимият няма допуснати нарушения като водач
на моторно превозно средство. Последното му нарушение на правилата за движение
по пътищата, както вече се посочи, датира от 22.06.2003 г. и е за управление
със скорост над разрешената, за което е санкциониран с глоба от 20 лв. и
отнемане на четири контролни точки.
Горепосочените
обстоятелства се установяват от съдържащата се на л.106 ДП характеристична
справка на подсъдимия, декларация за семейно и материално и имотно състояние –
л.133 ДП, справка за съдимост рег. № 5284/18.12.2017 г. – л. 33 нохд, протокол
за полицейски обиск на лице и констативен протокол за ПТП с пострадали лица
(л.14 и л.77 ДП), имайки предвид частта им, съдържаща данни за
правоспособността на подсъдимия като водач на МПС, справка за нарушител/водач
за лицето К.Б.Д. – л.84 ДП, както и от обясненията на подсъдимия в хода на
съдебното следствие.
Пострадалият
П.А.Б.работел в „***” ЕООД – град П., БУЛСТАТ ***, като шофьор. Във връзка с
това му качество служебно му било поверено да управлява товарен автомобил „*** 311 ЦДИ”, с ДК № РВ *** РМ, собственост на дружеството работодател.
Автомобилът бил с десен волан.
Подсъдимият
К.Б.Д. и Н.Т.М.– управител на „***” ЕООД – град П., били семейни приятели. Двамата
се уговорили на 15.05.2017 г. подсъдимият да пътува с горепосочения товарен
автомобил на дружеството, който щял да извършва превоз на плодове и зеленчуци
до град Б.и други черноморски градове.
Горните
обстоятелства се установяват от съдържащите се на л.93 – л.95 ДП допълнително
споразумение № 1/01.07.2016 г. към трудов договор № 801/06.04.2016 г., видно от
което е, че считано от 01.07.2016 г. пострадалият П.А.Б.е бил преназначен от
длъжност „общ работник” на длъжност „шофьор на товарен автомобил”, копие на
свидетелство за регистрация, част І на „*** 311 ЦДИ”, с ДК № РВ *** РМ – л.99 ДП,
удостоверение за техническа изправност на ППС – л.100 ДП, извлечение от
Търговския регистър – л.102 ДП, съпоставени с обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на досъдебното производство – л.124 ДП.
На 15.05.2017 г., около 04.30 часа пострадалият П.А.Б.потеглил от гр.П.за гр.Б.с натоварения
със стока товарен автомобил „*** 311 ЦДИ”, с ДК № РВ *** РМ, като взел и подсъдимия К.Б.Д. като пасажер. На АМ „Тракия”,
на паркинг малко след отбивката за град Ст.Загора, пострадалият помолил
подсъдимия да го смени като водач, тъй като се почувствал уморен. Подсъдимият К.Б.Д. заел мястото на водача, а
пострадалият П.А.Б.се настанил до него,
на пасажерското място вляво и моторното
превозно средство продължило движението си в посока изток. Около 06.00 часа, на
зазоряване, на км 228 на АМ
„Тракия”, управляваният от подсъдимия товарен
автомобил се движел в дясната пътна лента,
южно от разделителния остров. Към момента на доближаване
на зона за паркинг, слънцето изгряло и заслепен водачът К.Б.Д. загубил ориентация и
контрол над управлението на моторното превозно средство. Вместо да намали
скорост и да спре, подсъдимият продължил управлението над товарния автомобил, като го отклонил
вдясно по посока на движението и моторното
превозно средство се блъснало с предната си част в еластичната предпазна метална
ограда (мантинела), разделяща платното за движение от паркинга. Товарният
автомобил с предното си дясно колело
попаднал в бетонна отводнителна
канавка под нивото на терена и с твърд
хоризонтален елемент „загребал” западния край на мантинелата между
платното за движение и паркинга, повдигнал
я, след което мантинелата се забила
като стрела в товарния автомобил, преминала през него и през тялото на пострадалия, стоящ на лявата седалка и
излязла през странична лява
част на буса.
След злополуката,
подсъдимият К.Б.Д. останал вътре в
купето на товарния автомобил и започнал
да говори на пострадалия П.А.Б., опитвайки се по този начин да го поддържа в
съзнание, докато дойде помощ.
В резултат на
получените множество травматични увреждания, пострадалият П.Б. Б.починал на
мястото на произшествието.
Горепосочените
обстоятелства - на условия,
място и механизъм на осъществяване на
пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия К.Б.Д., като на
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени
по отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по
изготвените Протокол за оглед на местопроизшествие от 15.05.2017 г. (л.15 ДП) и
приложения към него фотоалбум;
-показанията на свидетелите С.Н.Н.(л.39
ДП) – водач на л.а. „Ауди А 8” с ДК № СМ ****, Н.А.Д.(л.45 ДП) - водач на т.а. м. „***” с ДК № ТХ ***АК и В.Б.
Д.(л.53 ДП) – водач на л.а. „Рено”, модел „Еспейс” с ДК № РВ ***РА.
Горепосочените свидетели са лицата,
които са се озовали първи на мястото на произшествието, непосредствено след
настъпване на злополуката. Свидетелите С.Н.Н.и Н.А.Д. са тези, които са подали
сигнал на тел. 112 за пътнотранспортното произшествие, видно от показанията им,
съпоставени със съдържанието на справка УРИ 10584р-1101/17.05.2017 г. от
Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – Б.(л.90 ДП). Между данните и обстоятелствата по протокола
за оглед на местопроизшествие и показанията на посочените трима свидетели отсъстват противоречия.
Същевременно от показанията на първите двама свидетели, които се потвърждават
от тези на последния от тях, се установяват и действията на подсъдимия спрямо
пострадалия. Свид. С.Н.Н.: „Шофьорът на катастрофиралия бус през цялото време
стоеше при пострадалия и не се отдели от него и му помагаше с каквото може и
правеше каквото му казваха хората, обаче всички бяха на мнение да не се мести
пострадалия.”, като по-нататък свидетелят разказва, че подал на подсъдимия
разкъсана тениска, за да избърше лицето на пострадалия; Свид. Н.А.Д.: „Видях,
че водачът на микробуса не е пострадал и беше в адекватно състояние и се
държеше нормално, като постоянно говореше и се мъчеше да направи контакт с
пострадалия, който само стенеше от болки.”.
Установените чрез горепосочените
доказателствени материали обстоятелства на произшествието съответстват на съобщеното
от свидетелите С.М.Д.(л.128 ДП) и А.С.К.(л.129 ДП) – и двамата мл. авто-контрольори
в Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР – Стара Загора, първият от които е
съставител на вече посочения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
(л.77 ДП) с план-схема на ПТП към него.
От показанията на посочените двама свидетели, на които съответства
отбелязването в констативния протокол, се установява, че след пристигането им
на мястото на произшествието подсъдимият К.Б.Д. бил тестван от тях за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” № 0160, което отчело 0.00 промила.
Признатата от подсъдимия като факт
причинно-следствена връзка между пътнотранспортната злополука и настъпилата
смърт на П.А.Б.съответства на обстоятелствата, установени чрез изготвените в
хода на досъдебното производство експертизи.
Видно от заключението на Съдебномедицинска
експертиза на труп № 146/2017 (л.55 ДП) е, че при огледа и аутопсията на трупа
на П.А.Б.са установени:
-травматичен шок;
-масивни разкъсно-контузни и
порезни рани в областта на дясното бедро, с разкъсване на меките тъкани и на
големи магистрални съдове;
-разкъсно-контузни рани по двете
подбедрици;
-коремна травма – пропуквания по
капсулата и тъканта на черния дроб със свободен излив на кръв в коремната
кухина около 400 мл;
-счупване на три ребра в дясната
гръдна половина;
-оток на мозъка;
-анемия на вътрешните органи;
-счупване на горния край на дясното
бедро и седалищната кост на таза в дясно;
-охлузвания и кръвонасядания по
лицето;
-охлузване по лявата ръка.
Вещото лице д-р Т.Г.П., изготвило
посоченото заключение, заключава, че непосредствена причина за смъртта на П.А.Б.е
острата кръвозагуба, развила се на базата на разкъсване на дясна бедрена
артерия.
Вещото лице, в
чиято безпристрастност не съществуват основания за съмнение, заключава, че
установените травматични увреждания – всички прижизнени, отговарят да са
получени от действието на твърди, тъпо-ръбести предмети и по начина, по който е осъществено конкретното
пътнотранспортно произшествие – проникване в купето на товарния автомобил на
мантинела и осъществено от същата пронизване на тялото на пострадалия със
срязване на мускулатура и кръвоносни съдове в областта на долните крайници.
Изводите в горепосочената
експертиза съответстват на експертното становище, застъпено в заключението на
Авто-техническа експертиза № 130/17 (л.63 ДП), изготвено от вещото лице инж.Н.А.С..
В заключението на
авто-техническата експертиза е посочен механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, съответстващ на посочения при излагане на
установените факти по делото, поради което не е необходимо преповтарянето му.
Вещото лице заключава, че техническа причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е продължилото управление на товарния автомобил
след загубване на ориентация от страна на водача му. Експертното становище на
вещото лице е, че за водача е съществувала техническа възможност от момента на
загуба на видимост, респективно – на ориентация, да предприеме спиране, при
необходимост и аварийно, с поддържане посоката на управление, без напускане на
пътната лента, с които действия произшествието е било технически предотвратимо.
Имайки предвид гореизложеното, съдът прие, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят
непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия К.Б.Д.
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна.
При
така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прие следното ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка
на пътнотранспортното произшествие,
съдът прие, че причина за настъпването му е виновното поведение на
подсъдимия К.Б.Д.,
който като водач на товарен
автомобил “*** ”, с рег.№ РВ *** РМ, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП,
съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В момента, в който подсъдимият, заслепен от
слънцето, е загубил ориентация е възникнала опасност за движението, задължаваща
го да намали скорост с поддържане посоката на движение и да предприеме аварийно
спиране. Подсъдимият не е предприел спиране в момента на загуба на видимост. Вместо
това същият е отклонил вдясно по посока на движението управляваното от
него моторното превозно средство. Бусът, в отклонено направление на югоизток, с
предно дясно колело е попаднал в бетонната отводнителна канавка под нивото на
терена и с твърд хоризонтален елемент е
„загребал” западния край на мантинелата между платното за движение и паркинга,
повдигнал я е, след което тя се е забила като стрела в буса, прониквайки в
кабината, където е достигнала и преминала през тялото на пасажера на лявата
седалка - пострадалият П.А.Б..
Извършеното
от подсъдимия нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата пътнотранспортна злополука, в резултат на което е
настъпила смъртта на П.А.Б.–
пътник в управляваното
от него МПС.
Подсъдимият
К.Б.Д. не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, резултат от поведението му като водач при
управлението на товарния автомобил, но като правоспособен водач е бил
длъжен и е могъл
да ги предвиди, т.е. същият е действал при условията на несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3 от НК.
При конкретната
обстановка, в рамките на възможностите си, подсъдимият К.Б.Д. е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия. Предприетите от същия действия са били насочени
към поддържане на П.А.Б.в съзнание до идването на медицинска помощ.
Поради изложеното, съдът прие, че
след като на 15.05.2017 г., около 06.00 часа, в землището на общ.***, обл.Стара
Загора на АМ „Тракия”, км 228, при управление на МПС товарен автомобил “*** ”,
с рег.№ РВ *** РМ, е нарушил чл.20,
ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и в
резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на П.А.Б., ЕГН **********,
като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, подсъдимият К.Б.Д.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.343а, ал.1, б. “б” във връзка с чл.343, ал.1, б. “в” във връзка с чл.342, ал.1, предложение
трето от НК, в извършването на което
престъпление го призна за виновен.
Съдът призна подсъдимия К.Б.Д. за
невинен в това да е нарушил чл.20, ал.2, изр.1 от Закона за движение по
пътищата, съгласно която разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, поради което го оправда в това и чрез нарушаване на
посоченото правило за движение по пътищата да е извършил престъплението по чл.343а, ал. 1, б. „б" във връзка
с чл. 343, ал. 1, б. „в" във връзка с чл. 342, ал.1, предложение
трето от НК. В случая отсъства
фактологично обвинение подсъдимият К.Б.Д.
да е управлявал товарния автомобил със скорост в рамките на разрешената, но
такава, че да не му позволява технически
в зоната на видимост да преустанови движение при настъпване на опасност
за същото и по този начин да предотврати настъпването на ПТП.
Относно
наказанието:
За
престъплението по чл.343а, ал.1, б. „б” във връзка с чл. 343, ал.1,
б. „в” във връзка с чл.
342, ал.1, предложение трето от НК, в
извършването на което съдът призна подсъдимия К.Б.Д. за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.
При определяне на наказанието,
което се следва на подсъдимия К.Б.Д., съдът взе предвид следните обстоятелства по
чл.54 от НК: ниска
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му
съдебно минало; невисока към средна степен
на обществена опасност на конкретното престъпно
деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид –
от една страна с оглед на това,
че съставомерният резултат е причинен вследствие на нарушаване на едно правило
за движение по пътищата, от друга страна предвид това, че нарушеното правило е с
характер на основно; изцяло позитивните данни за подсъдимия като водач на МПС, който считано
от 2003 г. до датата на произшествието не е
санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение; изключително положителните
характеристични данни за личността на подсъдимия – със средно образование, цял
живот трудово ангажиран, отгледал, заедно със съпругата си две деца, всяко от
които вече води свой, самостоятелен живот,
дядо на трима внуци, понастоящем пенсионер, водещ уседнал начин на
живот, подчинен на благоденствието на близките.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при
постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК - каквото бе това, проведено по настоящото дело,
наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.
Според чл.58а, ал.1 НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в
случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки горепосочените обстоятелства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
такива. Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия
К.Б.Д. наказание лишаване от свобода под средния размер на предвиденото в закона, а
именно осемнадесет месеца лишаване от свобода, което след редукцията с една
трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на една година лишаване
от свобода, на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по
см. на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а,
ал.4 от НК.
В начина на живот на
подсъдимия К.Б.Д. и в навиците му няма данни, сочещи, че за постигане на
целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект на
наказанието се налага социално изолиране на дееца. Поради това съдът прие, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от
влизането на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретното
съдържание на извършеното от подсъдимия
нарушение на правилата за движение
и обстоятелствата на допускането му, както и с данните от досието на подсъдимия като водач
по горепосочената справка за нарушител/водач (л.84 ДП), съдът прие,
че за постигане на целите на чл.36 от НК кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК
следва да бъде за срок от една година и шест месеца. Поради това съдът постанови лишаване
на подсъдимия К.Б.Д. - на основание чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година и шест
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така наложеното на
подсъдимия К.Б.Д. наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36
от НК.
На основание чл.189 от НПК съдът
осъди подсъдимия К.Б.Д. да заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора сумата
от 485.14 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и 14 ст.) - разноски по делото, направени в досъдебното
производство.
Относно веществените доказателства
по делото, съдът се разпореди, след влизане на присъдата в сила със същите да
се постъпи както следва:
-чифт обувки с надпис „GOLA”, № 39,
принадлежащи на пострадалия П.А.Б., иззети с протокола за оглед на местопроизшествие
(л.15 ДП), връщането на които не се иска от наследниците – да се унищожат;
-т.а. „*** 311 ЦДИ” с рег.№ РВ *** РМ, двигател № ***, рама № ****, оставен на
отговорно пазене с Протокол от 15.05.2017 г. (л.35 ДП) в База на Пътна помощ за
МПС „***” ЕООД – с.Х., общ.Стара Загора, БУЛСТАТ *** – да се върне на
собственика си „***” ЕООД – П., БУЛСТАТ ***.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: