№ 213 / 14.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 22 юни................……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година.............….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....….....…....АН дело 457 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-004995/ 24.02.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на И.Р.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.Р.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, в частта на наложеното наказание пхо чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като излага конкретни доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени или измении атакуваното НП в тази му част, като се намали наказанието до предвидения в правната норма минимален размер. В съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА досежно алтернативното искане.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя на 17.10.2019 г. около 22.50 часа в град Монтана по бул.”Парта” с посока на движение към ул.”Патриарх Евтимий” управлявал лек автомобил xxxx , личен, като пред блок №14 в ж.к.”Плиска” при подаден светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил на водача да спре същият не се подчинява, като подава газ и не спира. Същият е видян да спира МПС-то в ж.к.Младост пред бл.№6 от ап.352, които установяват водачът. Същият е тестван с Алкотест „Дрегер 7510” № ARBB-0007, на който проба №02361 отчела положителен резултат от 0,98 промила в издишаният въздух. Издаден талон за мед. изследване №0063061 за ЦСМП -Монтана. МПС няма валиден ГТП. Не представя СУМПС и контролен талон. Не представя СР на МПС.
Проверяващите счели, че това е нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и съставили АУАН.
Жалбоподателят не направил възражения по констатациите по обжалваната част на НП. В срока по чл.44 от ЗАНН не представил писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание за всяко от нарушенията.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства – свидетелските показания на В.Г., Я.Я., Б.Н. събрани в хода на въззивното производство. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни и безпристрастни. Липсва вякаква индиция за заинтересованост. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Е.Д.. Същата обаче не е пряк очевидец на нарушението. Фактическата обстановка не бе оспорена и от жалбоподателя в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, досежно алтернативното искане поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Жалбоподателят в настоящето производство атакува НП само в частта на наложеното наказание по чл.175 от ЗДвП. Навежда доводи, че не е извършил деянието, за което е санкциониран. Като алтернативно искане моли съда да измени НП, като ми намали наложеното наказание до предвидения в правната норма минимален размер.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя И. е управлявал МПС, като при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил и стоп-палка по образец от униформен служител, не спира и продължава движението си.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.103 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че И. е извършил посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че се е движел на кратко разстояние, видно от показанията на свидетелката Д.. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание към средния размер би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като намалява същото на глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-004995/ 24.02.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на И.Р.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В останалата част НП не е обжалвано и е влязло в законна сила на основание чл.64 б.Б от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: