Решение по дело №13969/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10857
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110113969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10857
гр. С, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110113969 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “У Е” ЕООД /с предходно наименование „ЮБЦ” ЕООД/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” №..., чрез адв.Г. със съдебен адрес
гр.С, бул.”Б” №..., с които е поискало да бъде установено по отношение на ответницата Л.
К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.М 1 бл...., че дължи на ищеца следните суми:
сумата от 29.16 лв., представляваща стойност на потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 15.10.2018г. до 14.12.2018 г., предоставени по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №... от 04.10.2018 г., сключен
между ответника и "БТК" ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило на „С.Г.Г”
ООД с уведомление от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., а то от своя
страна на ищеца с Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със
законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 79.92 лв.,
представляваща неустойка за периода от 15.11.2018г. до 14.12.2018 г., дължима за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски №... от 04.10.2018 г., сключен между ответника и "БТК" ЕАД, вземането по който
последното е прехвърлило с уведомление от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018
г. на „С.Г.Г” ООД, а то от своя страна на ищеца с Анекс от 10.03.2020 г. към договор за
цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането.
Прави се искане да се присъдят на ищеца направените от него разноски по
настоящето делото и по предходно проведеното заповедно производство.
В исковата молба се твърди, че ответницата е сключила с „БТК” ЕАД договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №... от 04.10.2018 г. за мобилен
№... с тарифен план Smart M и месечна абонаментна такса от 17.99 лв., като е добавен за
ползване и мобилен №... по тарифен план Smart S+ с месечна абонаментна такса от 13.99 лв.,
за срок от 24 месеца.
Сочи се, че ответницата не е заплатила предоставени й мобилни услуги в размер на
29.16 лв. за два последователни отчетни месеца – м.ноември и м.декември 2018 г., което
дало основание на оператора да прекрати договорите на основание чл.50 чл.43, ал.1 от ОУ.
С това се обосновава предявеният иск за неустойка, което задължение възниква при
1
предсрочно прекратяване на договорите по реда, предвиден в т.2 на стр.6 от тях.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с
дружество, на което мобилният оператор е прехвърлил вземането си, договор за цесия.
Прави искане уведомлението за цесия да се счита за връчено на ответника с връчване на
книжата по настоящето дело.
В срока за отговора, ответницата по делото е депозирала такива, който съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответницата не оспорва да е сключила договор с „БТК” ЕАД за далекосъобщителни
услуги, но оспорва ищецът да е придобил евентуално възникналото вземане от мобилния
оператор. В тази насока се прави възражение за нищожност на представените договори за
цесия поради липсата на съществен елемент, а именно цена.
Отделно от това ответницата оспорва да дължи на „БТК” ЕАД претендираните
вземания, като излага съображения за това, че от една страна е предплатила сума от 200.00
лв. към оператора при скючване на договорите, а от друга страна, че през периода от
18.12.2018 г. до 14.01.2019 г. договорите са били вече прекратени и не са били доставяни
услуги. Твърди се и че не са били налице основания за прекратяване на договорите, тъй като
ответницата не е нарушила задълженията си по тях да извършва плащане на текущите
задължения, доколкото е предплатила 200.00 лв.
На самостоятелно основание исковете се оспорват като погасени по давност и поради
неравноправност на клаузите от процесните договори за неустойка, за която твърди, че е
прекомерна.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете и да присъди
на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от упълномощен
представител, който поддържа отговора на исковата молба. Ищецът не изпраща представил,
взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 66245/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 79.92 лв., представляваща
неустойка за периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., дължима за предсрочно прекратяване
на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №... от 04.10.2018 г.,
сключен между длъжника и "БТК" ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило с
уведомление от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., а то от своя страна на
заявителя с Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна
лихва от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 29.16 лв., представляваща
стойност на потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от
15.10.2018 г. до 14.12.2018 г., предоставени по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски №... от 04.10.2018 г., сключен между длъжника и
"БТК" ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило с уведомление от 24.02.2020 г.
към договор за цесия от 16.10.2018 г., а то от своя страна на заявителя с Анекс от 10.03.2020
г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до
2
изплащане на вземането. С възражение от 08.02.2022 г. ответникът е оспорил присъдените
вземания поради липсата на основание за възникването им, както и поради погасяването им
по давност.
При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение за предоставяне на мобилни услуги, по което ответникът да
не е заплатил дължимите суми за предоставените му услуги , респ. да е прекратил
договора предсрочно, с което да е възникнало задължението му за неустойка.
В случая по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответницата и "БТК" ЕАД са сключили договор за далекосъобщителни услуги
от 04.10.2018 г., с който е предоставено ползването на 2 мобилни номера 0885 07 52 04 и
0886 91 62 50 при избран абонаментен план съответно „Smart M“ и „Smart S+ “ на стойност
17.99 лв/месечно и 13.99 лв/месечно. Срокът на договора е 24 месеца, като изрично е
предвидено, че той влиза в сила от датата на подписването му – 04.10.2018 г.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните пък е видно от
представените Общи условия на договора между „БТК” АД и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
Ищецът се позовава на виновно неизпълнение на договора от страна на ответника.
Доколкото се касае за отрицателен факт, а именно липсата на плащане в уговорените между
страните срокове, доказателствената тежест при опровергаване на това твърдение е на
ответника, който може да представи документи за извършени плащания. С отговора на
исковата молба е представен фискален бон от 04.10.2018 г. Действително, в същия не е
посочен договор и абонамент, по който се плаща, но доколкото ищецът не твърди да са
налице и други облигационни правоотношения между праводателя му „БТК“ АД и
ответника, извън процесното, то съдът следва да приеме, че плащането касае задължения,
начислени именно по договора от 04.10.2018 г. В самия фискален бон е отразена сумата от
200.00 лв. и основание за плащането й „предплащане“. За изясняване на счетоводното
отразяване на това постъпление при „БТК“ АД, както и на състоянието на партидата на
ответницата, съдът с определението си по доклада е назначил служебо съдебно-счетоводна
експертиза, като с оглед доказателствената тежест по делото и в частност на фактите и
обстоятелствата, които ще се установят с това доказателствено средство, е възложил
разноските за събирането му на ищеца. Последният обаче не е заплатил определения
депозит в указания му от съда срок, поради което съдът в о.с.з. от 04.10.2022 г. е отменил
определението си за назначаване на експертиза.
Ищецът не ангажира доказателства „БТК“ ЕАД да е събрало процесната сума от
200.00 лв. или част от нея на основание чл.25.1, чл.32 от ОУ или за друг вид вземане. Тук за
пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в посочената сума от 200.00 лв. да са
включени гаранционни депозити от по 15.00 лв. за активация на стартовите пакети по двата
абонамента, то същите следва да бъдат приспаднати съобразно предвидения в договора ред
/стр.4 и стр.5 от договора, раздел „Специални правила и условия“/.
По така изложените съображения и предвид липсата на данни за счетоводното
отразяване на сумата от 200.00 лв., то следва да се приеме, че тя представлява предплащане
на бъдещи задължения на ответника, като „БТК“ АД има задължение да извършва
прихващане с нея, съобразно предвиденото в чл.40 от ОУ.
По делото са представени три месечни сметки, а именно № **********, №
********** и **********. Първите две касаят отчетни периоди съответно от 15.10.2018 г.
3
до 14.11.2018 г. и от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г. и са на стойност от 28.97 лв. и 46.57 лв. /а
след добавен баланс от предходни периоди от 28.97 лв., на обща стойност 75.54 лв./.
При тези данни съдът намира, че мобилният оператор е следвало да извърши
прихващане по реда на чл.40 от ОУ на общо дължимата сума от 75.54 лв. с внесените от
ответницата при сключване на договора 200.00 лв. Такова действие няма данни, а и не се
твърди да е извършено, като „БТК“ ЕАД неправилно е приело, че е налице неизпълнение на
задълженията на абоната и е приложил последиците на чл.50.6, б.“в“ от ОУ, дейктивирайки
използваните от него услуги и начислявайки му неустойката, предвидена в договора /стр.8
от същия/. Доколкото не е налице основание за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, за мобилния оператор не съществува и правото да начисли неустойка за
това.
С оглед всичко изложено по-горе относно наличието на предплатена от ответницата
сума по процесния договор, настоящият състав приема, че по делото от една страна се
установи погасяване чрез плащане на претендираните задължения за потребени електронни
съобщителни услуги през исковия период, а от друга страна не се ангажираха доказателства
за възникване отговорността на ответника за неустойка. Поради това съдът не следва да
обсъжда направените с отговора на исковата молба възражения за погасяване на вземанията
по давност и за прекомерност на претендираната неустойка.
За пълнота на изложението, във връзка с направено от ответника с отговора на
исковата молба изрично оспорване на посоченото от ищеца придобиване на процесното
вземане от основния кредитор, следва да се посочи, че видно от представените с исковата
молба писмени доказателства, процесното вземане на „БТК” АД от ответника е продадено
първо на 24.02.2020 г. на „С.Г.Г“ ООД /в тази насока е представеното потвърждение за
цесия, приложено на л.22 от делото/, а то от своя страна на 10.03.2020 г. на ищеца,
съобразно отразеното в извлечението от анекс към договор за цесия /л.23/. За да настъпи
прехвърлителното действие ирелевантно е дали е заплатена цената по договорите за цесия и
дали последната е съобщена на длъжника. Ето защо съдът приема, че ищецът притежава
активна легитимация по делото.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.72 от делото. В съответствие с приетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в
настоящето исково производство следва да разпредели и разноски в предходно проведеното
заповедно такова. Вписаните в списъка разаноски са реално извършени и касаят заплатено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, поради което и следва да бъдат поставени
изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “У Е” ЕООД /с предходно наименование „ЮБЦ” ЕООД/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” №..., за признаване за установено
по отношение на ответницата Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.М 1 бл...., че
последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 29.16 лв., представляваща стойност на
потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от 15.10.2018г. до
14.12.2018 г., предоставени по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски №... от 04.10.2018 г., сключен между ответника и "БТК" ЕАД, вземането по който
последното е прехвърлило на „С.Г.Г” ООД с уведомление от 24.02.2020 г. към договор за
4
цесия от 16.10.2018 г., а то от своя страна на ищеца с Анекс от 10.03.2020 г. към договор за
цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на вземането, и
сумата от 79.92 лв., представляваща неустойка за периода от 15.11.2018г. до 14.12.2018 г.,
дължима за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски №... от 04.10.2018 г., сключен между ответника и "БТК" ЕАД, вземането
по който последното е прехвърлило с уведомление от 24.02.2020 г. към договор за цесия от
16.10.2018 г. на „С.Г.Г” ООД, а то от своя страна на ищеца с Анекс от 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от 19.11.2021г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА “У Е” ЕООД /с предходно наименование „ЮБЦ” ЕООД/, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” №..., да заплати на Л. К. Д., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ж.к.М 1 бл...., сумата от 400.00 лв., представляваща наравени от
ответницата разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 66245/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 128 състав, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 66245/2021 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5