Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „АГОРА МИЙТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, [улица], представлявано от управителя П. С. П., чрез пълномощника адв. О. Б. от АК гр. Плевен, с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, [улица], против Решение № 54/16.03.2024г., постановено по АНД № 394/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение Наказателно постановление 11-2300036/26.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по делото Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от процесуалният представител главен юрисконсулт А. Д., в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба с искане да бъде оставено в сила оспореното решение на първоинстанционният съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Ц. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да се остави в сила решението на Районен съд гр. Ловеч като правилно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Ловеч е било издаденото от инж. П. М. Н. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, въз основа на АУАН № 11-2300036/23.03.2023г., Наказателно постановление № 11-2300036 от 26.04.2023г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Административнонаказателната отговорност на „АГОРА МИЙТ“ ООД, ЕИК: *********, е ангажирана за това, че дружеството, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 05.01.2023г. не е сключило трудов договор със С. А. К. с [ЕГН], преди постъпване на работа на лицето като „шофьор, лекотоварен автомобил“ на стопанисвания от дружеството автомобил „Форд Транзит“, цвят бял, с рег. № [рег. номер].

С постановеното Решение № 54/16.03.2024г., постановено по АНД № 394/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, е изменено Наказателно постановление № 11-2300036 от 26.04.2023г., като е намалена имуществената санкция от 2000.00 лева на 1500.00 лева.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът като работодател не е спазил трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с посочения работник преди датата на неговото постъпване на работа. При осъщественият контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната. По същество е приел за доказано съществуването на трудово правоотношение въз основа на събраният по делото доказателствен материал. Приел е също, че е налице извършено от дружеството-жалбоподател нарушение на трудовото законодателство, извършено чрез бездействие от страна на работодателя, изразяващо се в несключване на трудов договор с лицето С. А. К. с [ЕГН], преди постъпването му на работа като „шофьор, лекотоварен автомобил“ на стопанисвания от дружеството автомобил „Форд Транзит“, цвят бял, с рег. № [рег. номер]. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на трудовото законодателство – чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Изложените от въззивният съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал. При безспорно установено нарушение и неговия автор е обосновал защо не следва да се квалифицира деянието като маловажно. Първоинстанционният съд е приел, че наложената санкция следва да бъде намалена в предвиденият минимален размер, тъй като липсват доказателства, че на дружеството са налагани и други наказания с влезли в сила наказателни постановления за нарушения по Кодекса на труда и няма основания имуществената санкция да е в размер, по-висок от минималният, предвиден в Кодекса на труда за конкретното нарушение.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. При извършената проверка от касационният състав не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и сл. от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от нормативно упълномощено лице по смисъла на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, при което административното наказание е наложено от лице по чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Настоящият касационен състав намира за неоснователно направеното възражение с касационната жалба за териториална некомпетентност на актосъставителя и напълно споделя изложените аргументи в този смисъл от първоинстанционният съд. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, приет с ПМС № 313 от 05.10.2022г. , Обн. ДВ. бр. 81 от 11.10.2022г. /действащ по време на извършване на нарушението/, служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. В конкретният случай от доказателствата по делото се установява, че нарушението, за което е санкционирано дружеството-касатор, е извършено в гр. Ловеч, поради което и правилно и в съответствие със закона АУАН е съставен от П. Н. Н. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч. Съгласно чл. 21, ал. 5 от посочения правилник, териториалната компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед, т.е. изрично е уредена хипотеза на отклонение от териториалната компетентност, като в устройствения правилник е предвидена възможност и е възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. Налице е именно тази хипотеза, тъй като Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е издал Заповед № 3-0864/17.10.2022г., с която е делегирал правомощие на длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. С тази заповед се прехвърлят правомощията на изпълнителния директор, като административнонаказващ орган на територията на цялата страна, върху всички териториални директори без ограничение на териториалната им компетентност. Предвид горното съдът приема, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че в конкретния случай е налице трудово правоотношение между „АГОРА МИЙТ“ ООД, ЕИК: ********* и С. А. К. с [ЕГН] във връзка с извършваната от последния работа за дружеството като шофьор на лекотоварен автомобил, независимо от това, че даденото Предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ и Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което считано от 05.01.2023г., правоотношението е било обявено за трудово са обжалвани и с Решение № 205/09.01.2024г. по адм. д. № 9309/2023г. на Върховен административен съд, постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ е било отменено като нищожно, съобразявайки мотивите за това, произтичащи от мястото на което е следвало да бъде сключен трудовия договор. Правилен е извода на Районен съд гр. Ловеч, че от доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай е налице предоставяне на работна сила и представения при проверката граждански договор с лицето не променя този извод. Безспорно доказано е, че С. А. К. има установено работно място, работи с предоставено от дружеството МПС, полага труд за дружеството, има уговорено и изплатено възнаграждение, извършвал е работа на осигурена от дружеството работна площадка, която има характера на работно място по смисъла на &1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, представител на работодателя контролира работата, организацията на работа е създадена от дружеството и рискът от извършваната дейност е за сметка на дружеството. Безспорно е установено по делото, а и не е спорно между страните, че в провереното работно място, въпросното МПС - автомобил „Форд Транзит“, с рег. № [рег. номер], К. е изпълнявал длъжността „шофьор“, че е имал уговорено възнаграждение, кога е започнал работа, кои са почивните му дни, че е полагал труд, съобразно създадена от работодателя организация на работа, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за сметка на търговеца. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че начинът по който се заплаща извършената работа не представлява самостоятелен отделен критерий, който да определи характера на правоотношението, тъй като разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ дава възможност на страните да уговарят срокове за заплащане, а освен това разпоредбата на чл. 247 от КТ дава възможност заплащането на труда да става според времетраенето на работата или според изработеното. Предвид обстоятелството, че видно от представения граждански договор, е уговорено заплащането да става след свършване на определената работа, т.е. отчитане на извършения курс чрез издаване на пътен лист, заплащане на всяка възложена транспортна услуга, съгласно изминатите километри, което попада в хипотезата на чл. 247 от КТ, като в случая е налице и периодичност на плащането на възнаграждението. Разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от КТ регламентира, че при неизпълнение на трудовите норми работникът получава според изработеното. Правилно сочи съдът, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудово правоотношение, има императивен характер и е абсолютно задължителна.

Безспорно установено е също, че дружеството „АГОРА МИЙТ“ ООД, ЕИК: ********* има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, което го прави годен субект на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ.

Доказано е по несъмнен начин, че С. А. К. е предоставял работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени като такива. Не е съставен трудов договор преди постъпване на служителя на работа, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Споделят се и изложените от Районен съд гр. Ловеч в оспореното решение аргументи относно липсата на предпоставки за маловажен случай, както и досежно намаляването на наложената имуществена санкция от 2000.00 лева на 1500.00 лева, а именно в законовия минимум, поради което тези аргументи не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на делото и направеното искане от главен юрисконсулт А. Д. – процесуален представител на ответника, ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00 лева за настоящата съдебна инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/16.03.2024г., постановено по АНД № 394/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

ОСЪЖДА „АГОРА МИЙТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, [улица], представлявано от управителя П. С. П., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, сумата 80.00 – осемдесет лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.