МОТИВИ
към Присъда №
469/14.08.13г.
по НОХД № 488/2013год.
по описа на СРС
Подсъдимият М.С.К. *** е предаден на съд за това,
че в гр. С., след като е осъден да издържа свой низходящ – В.М.С., ЕГН **********
със съдебно решение № 305/22.05.2012г. по гр.д. № 2863/2011г. по описа на СРС,
влязло в сила на 13.06.2012г. като заплаща ежемесечна издръжка чрез нейната
майка и законен представител- Г.М.И. ***, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 / десет / месечни
вноски от по 100 лева, считано от 13.06.2012г. до 13.04.2013г., като общия
размер на дължимата сума е 1 000 / хиляда / лева-
Престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Районна прокуратура – С. поддържа
така повдигнатото обвинение.
Подс. М.К., редовно призован и за
принудително довеждане, явява се лично в съдебно заседание, признава вината си
по обвинението и дава обяснения по него, моли съда за минимална присъда.
След даване ход на съдебното следствие от страна на подс. К. беше
представено ново писмено доказателство - 3 бр. разписки за извършени преводи от
дати 19.06.2013г., 19.07.2013г. и 13.08.2013г. за общата сума от 300 лв по
повод издръжка за дъщеря му. Съдът след изслушване становището на ответната
страна счете представеното ново писмено доказателства за относимо спрямо
предмета на делото и го прие като такова по делото.
Съдът след като съобрази становищата
на страните и обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно - обясненията
на подсъдимият, свидетелските показания, свидетелството му за съдимост прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.К. *** бил осъден да издържа своя низходяща - дъщеря си В.М.С.
с ЕГН ********** със съдебно решение № 305/ 22.05.2012г. по гр.д. № 2863/
2011г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 13.06.2012г. като заплаща
ежемесечни издръжки в размер на 100 лева чрез нейната майка и законен
представител Г. М.И. ***.
От датата на влизането в сила на съдебното решение до момента на
привличането на подс. К. като обвиняем в настоящето наказателно производство,
същия не е заплатил нито една от дължимите издръжки, а именно 10 месечни вноски
по 100 лева, като едва в съдебно заседание представи 3 бр. разписки за платени
3 вноски по дължимите му издръжки.
От своя страна подс. К. заяви, че е изплащал дължимите от него
издръжки, тъй като е безработен, трудно си намира временна работа и не
разполага с постоянни трудови доходи, поради което е и материално затруднен.
Същия заяви, че само от време на време работи, но очаква в скоро време да
започне постоянна работа на трудов договор като веднага след нейното започване
декларира желанието си да изплати изцяло дължимите от него издръжки за дъщеря
му.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото доказателства - обясненията на подс. К. и показания
на св. И., и писмени такива, приложени към ДП № 8/2013г. по описа на РУП - С.
От така събраните гласни и писмени доказателства, разгледани отделно и в
тяхната съвкупност се налага следния правен извод:
От обективна страна с деянието си подс. К. е осъществил състава на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се доказа, че
същият съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща ежемесечната си
издръжка в размер на повече от две месечни вноски или на обща стойност 1 000
лева.
Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК (в сила от 01.10.2009 г.) гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгл. чл. 146 ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на детето са полагани от
майката. Детето е било непълнолетно и имало специфични за възрастта му нужди.
Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на потребностите му. Налице
е противоправно бездействие от страна на подс. К. чрез неизпълнение на
задължението си в размер на две и повече месечни вноски.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл като е съзнавал противоправността на извършеното от него,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съзнавал и знаел е, че дължи издръжка в размер на 100 лева ежемесечно, но
съзнателно и упорито не е изпълнил това си задължение. Изтъкнатите от него
доводи за ниски доходи не го освобождават от задължението му за издръжка.
Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и
завинаги, а само за времето докато тя продължава. Не се освобождават от
издръжка лицата, които са трудоспособни, но неоправдано не работят.
Като причина за извършването на
деянието съдът приема незачитането от подсъдимият на правните норми,
регламентиращи обществените отношения свързани с младежта и семейството, ниското
правосъзнание на подсъдимият и проявената от него немарливост, нехайство и
неангажираност за положението на детето си.
При определяне на наказанието си и наказателната отговорност на
подсъдимият съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината
обстоятелства, а именно- факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, чувството
на самокритичност към извършеното от него деяние, както и проявеното от него
нехайно и неангажирано отношение за положението на детето му. Подс. К. не може
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като задължението му не е изпълнено до
край, въпреки частичното му погасяване в размер на 300 лева за което бяха
представени и приети по надлежния ред доказателства.
Като прецени личността на подсъдимият и степента на обществена опасност
на деянието, извършено от него съдът намери, че с оглед постигане целите на
чл.36 от НК следва да му бъде наложено наказание по вид пробация чрез
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност на
явяване 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа за срок от 6 месеца. Съдът счита, че чрез това наказание ще се постигнат
целите на закона визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл.309 ал.2 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на
подс. К. и с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност
на деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение “ ПОДПИСКА “.
Съдът
счита, че в този вид и размер наложеното наказание на подсъдимата ще изиграе
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /