Решение по дело №260/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 4
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Галина Магардичиян
Дело: 20214500100260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100260 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45
ЗЗД.
Ищцата ЕЛК. К. Р. твърди,че на 02.01.2018г преди обяд Р.Г.Ц.
предприел пътуване от гр.Русе до с.Т. с лек автомобил марка „Фиат“ модел
„Пунто“ с рег № Р **** АХ. След 13 часа се отправил със същият автомобил
обратно към дома си в с.Т., като се движел по главен път І-5 гр.Русе, посока
гр.Велико Търново. На същата дата около 14 часа ЦВ. ПЛ. ХР. бил в дома си
в с.Т. и решил да тръгне към гр.Русе с лек автомобил марка „БВВ“, модел „
320и“ с рег № Р **** РРС, собственост на баща му П.Х.П, който лек
автомобил имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № ************ от 22.10.2017г с ЗД“Евроинс“АД. Впоследствие
между двата автомобила е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което Р.Ц. бил заклещен в управлявания от него автомобил, които бил силно
деформиран в предната си лява част. След пристигането на екипи на ЦСМП-
Русе и Сектор ПП при ОД на МВР-Русе медицинските лица установили, че
Р.Ц. не е възможно да бъде изведен от автомобила, но е с множество травми
по тялото и главата, което налагало незабавно прилагане на кардио-
пулмонална реанимация в пълен обем. След пристигане на екип, който
разрязал автомобила на пострадалия, Р.Ц. бил отведен в УМБАЛ“Канев“
ЕАД-Русе, където била проведена реанимация и съответно лечение, но
въпреки тях той починал на 11.01.2018г. С Присъда № 7 от 11.02.2019г по
НОХД № 791/18 по описа на РОС ЦВ. ПЛ. ХР. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“В“ вр чл.342, ал.1,пр.3 НК, тъй
като на 02.01.2018г по главен път І-5 гр.Русе-гр.Велико Търново, в района на
км. 12+400, при управление на МПС-лек автомобил марка „БМВ“ модел
„320и“ с рег № Р **** РРС, нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.Г.Ц. чрез
1
причиняване на тежка съчетана травма, изразяваща се в лицева травма, тежка
гръдна травма и тежка коремна травма, с тежки увреждания на вътрешните
органи, усложнена с посткръвозагубна анемия и дребноогнищна пневмония.
Присъдата е потвърдена с Решение № 128 от 19.06.2019г по ВНОХД №
140/19 по описа на ВТАС и потвърдена с Решение № 177 от 27.01.2020г по
КНОХД № 8088/19 ВКС. Ищцата ЕЛК. К. Р. е имала дълбока емоционална
връзка с починалия Р.Г.Ц. като от 2012 до 2015 са живели на семейни начала
в гр.Русе под наем, а в края на 2015 решили да отидат да живеят в с.Т., за да
се грижат за майката на Р.Ц. предвид напредналата й възраст. Твърди, че през
целия период на съвместно съжителство двамата са живели в разбирателство
и обич. Споделяли всички свои нужди, несгоди и чувства. Полагали грижи
един спрямо друг и се старали да задоволяват всички свои
нужди,финансови,социални, емоционални и жизнени съвместно с общи
усилия. Ищцата разчитала единствено на финансовата подкрепа на Ц.. През
2017г двамата решили да регистрират търговско дружество най нейно има,
което и направили през август 2017г. Идеята била да се открие търговски
обект в с.Т. като Ц. поемал финансовото обезпечаване на новата фирма и
обекта. След смъртта му се наложило ищцата да се откаже от търговския
обект в с.Т., но все пак започнала дейност в гр.Русе. За периода от 02.04.2018
до настоящия момент реализирала месечни доходи около 600лв, като без
финансовата помощ от Р.Ц. и се налагало да се лишава от множество
социални и Б.и разходи, а към настоящият момент фирмата, която открили
„Лазурит 65“ЕООД е със спряна търговска дейност. Твърди, че много тежко
изживяла новината за настъпилото ПТП и за състоянието на Р.Ц.. В периода
от 02.01.2018г до 11.01.2018г Р.Ц. докато бил настанен в УМБАЛ“Канев“ЕАД
бил неподвижен, предвид причинените травми, не можел да говори, не е
могъл да контактува, като всички необходими медицински материали и
нужди са били задоволявани от Е.Р..Тя се е нагърбила с ежедневните грижи
относно обгрижването му. През целия период до смъртта му тя била свидетел
на агонизиращото състояние на нейния спътник в живота, която оставило
траен отпечатък в съзнанието й. След настъпване на смъртта му се изолирала
от околните, не е поддържала никакви контакти с близки и приятели,
напуснала дома му и в момента живее в гр.Русе на квартира. И до настоящият
момент продължавала да скърби за него, не можела да преживее загубата му,
напълно се е изолирала от приятели и близки, няма кой да я подкрепи
житейски и финансово. Емоционалната загуба на нейния мъж довела до
социална изолация. Тя живеела в един страх и се е затворила емоционално в
себе си и не допуска никой дори и за да и помогне. На 02.04.2020 постъпила в
УМБАЛ „Канев“ЕАД в неврологично отделение. Изписана е на 07.04.2020г с
диагноза „увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел с
радикулация“ като в последствие е постъпила в кардиологичната болница
„Медика кор“-Русе в периода от 08.04.2020 до 10.04.2020 с диагноза
нестабилна стенокардия-нова, необструктивна коронарна болест,
хипертонична болест ІІІст, като има придружаващи заболявания
дислипидемия и обезитет. В резултат на настъпилата вследствие на ПТП
смърт на Р.Ц. ищцата е понесла значително неимуществени вреди,
изразяващи се в загубата на най-близкия човек, с когото е съжителствала на
семейни начала. Тази загуба е довела до съществена емоционална загуба,
преживяла е голяма мъка, притеснения, разочарование от съдебната система,
тъй като е обжалвала наложеното на Х. наказание, което счита за твърде леко
и несправедливо. Претърпените болки оставили негативен отпечатък върху
2
емоционалното й състояние. Твърди, че на основание чл.380 КЗ отправили
претенция към застрахователя със заявление рег № 20579/5/10.12.2020г,но
получила отказ й се изплати застрахователно обезщетение, въпреки
нотариална заверените декларации, че е живяла на семейни начала с
починалия. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ЗД“Евроинс“АД да и заплати обезщетение в размер на 120 000лв претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото и
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Застрахователно дружество „Евроинс“АД, със седалище и
адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131
ГПК, оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражднаска отговорност“ между дружеството и ЦВ. ПЛ. ХР.,
водач на л.а. марка „БМВ“, модел 320 И, с рег № Р ****РР. Оспорва
наличието на неимуществени вреди. В постановления № 4/1961, № 5/1969г и
№ 2 от 30.11.1984г по гр.д.№ 2/84 на Пленума на ВС е посочен изчерпателно
кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт на пострадалия и това са неговите възходящи, низходящи и
съпруг. Според ТР № 1/16 н сила от 21.06.2018г ВКС право на обезщетяване
имат само най-близките на пострадалия в случай на смърт, а това са
низходящи, съпруг и възходящ и по изключение други лице, включително
възходящи и низходящи до втора степен, братя и сестри, но само при
положение, че е налице доказана особена близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. В
исковата молба ищцата сама признава, че между нея и Ц. няма роднинска
връзка, не са имали сключен граждански брак, живели са съвместно само
няколко години. Не е доказала, че са живели на съпружески начала, поради
което оспорват тези й твърдения. Оспорват всички твърдения да са живели в
едно домакинство, да са поддържали близък контакт, да са си помагали, да се
грижили един за друг, да са имали общ бюджет. Дори и да се установи, че
двамата са живели на семейни начала, твърдят, че това е било за кратък
период от време и към момента на ПТП-то са били разделени, поради което
отношенията им не могат да се приравнят на семейни такива и на ищцата не
се следва обезщетение за неимуществени вреди. Твърдените физически
заболявания на ищцата не са в причинна връзка със смъртта на Р.Ц. и нямат
отношение към претенцията. Оспорват причинната връзка между ПТП-то и
неимуществените вреди. Ако съдът счете исковете за доказани по основание,
правят възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице-починалия Р.Ц.. Същият е бил без предпазен колан към
оммента на ПТП-то. Считат, че поставянето на такъв би намалило
интензитета на получените от него травматични увреждания и в крайна
сметка бил довело да предотвратяване на леталния изход. По този начин
пострадалият сам се е поставил в опасност, като е създал предпоставки за
настъпването на вредите. Действията на пострадалия се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, като е
налице обективен принос от негова страна за настъпването и тежестта на
уврежданията. Освен това твърдят, че Ц. се е движел с превишена скорост и
същата не е била съобразена с характера на пътния участък, състоянието на
пътната настилка, атмосферните условия, наличието на други участници в
движението и тяхното поведение на пътя. Предвид поведението на
пострадалия Ц. считат,че неговият принос е в размер не по-малко от 30%.
3
Освен това оспорват иска и по размер, като считат, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено. Твърдените от ищцата характер и вид
на претърпени вреди понесени болки и страдания не са със степен и
интензитет, които да обусловят претендираното обезщетение в размера,
посочен в исковата молба. Претендира разноски по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.01.2017 в 14.17 часа на главен път I-5 Русе-Велико Търново в
района на км.12+500 е настъпило пътно транспортно произшествие между лек
автомобил марка “БМВ”, модел “ 320 И” с рег № Р **** РР, управляван от
ЦВ. ПЛ. ХР. и лек автомобил марка 4Фиат Пунто” с рег № Р **** АХ,
утравляван от Р.Г.Ц., за което е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 211 от 02.01.2017г.
Р.Ц. е откаран в УМБАЛ”Канев”-Русе където е настанен за лечение и в
последствие на 11.01.2018 е починал.
С присъда № 7 от 11.02.2019г по НОХД № 791/18 по описа на РОС,
влязла в сила на 27.01.2020г, ЦВ. ПЛ. ХР. е признат за виновен в това, че на
02.01.2018г главен път I-5 Русе-Велико Търново в района на км.12+500 при
управление на лек автомобил марка “БМВ 320И” с рег № Р **** РР, нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.20,ал.1 ЗДвП в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на Р.Г.Ц., чрез причиняване на тежка
съчетана травма, изразяваща се в лицева травма, тежка гръдна травма и тежка
коремна травма, с тежки увреждания на вътрешните органи, усложнена с
посткръвозагубна анемия и дребноогнищна пневмония / починал на
11.01.2018/. С Решение № 128 от 19.06.2019г по ВНОХД № 140/19г на
Апелативен съд-Велико Търново е признат за невинен да е извършил
нарушение по чл.20,ал.2 ЗДвП, поради което го оправдава по първоначално
повдигнатото му обвинение в тази част, а в останалата част присъдата на РОС
е потвърдена, а с Решение № 177 от 27.01.2020г по НД № 808/19 ВКС е
изменено решението на Апелативен съд-Велико Търново като оправдава Х.
по обвинението в това да е извършил престъплението при допуснато
нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП.В останалата част въззивното решение е
оставено в сила.
За лек автомобил “БМВ 320 И” с рег № Р **** РР е имало сключена
застраховка “Гражданска отговорност” в “Евроинс” с полица №
************ от 22.10.2017г с валидност до 21.10.2018г, който факт не се
оспорва от ответника “ЗД”Евроинс”АД-София.
Е.Р. е отправила до Застрахователно дружество “Евроинс”АД искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувана щета №
********** и с писмо рег № 20579 от 02.03.2021 застрахователното
дружество я е уведомило, че от представените от нея документи не може да
се установи по безспорен и категоричен начин наличието на духовна връзка
между нея и починалия Р.Г.Ц., поради което й е отказано присъждане на
застрахователно обезщетение.
От показанията на св.П. П. Г. се установява, че същият е пряк свидетел на
процесната катастрофа. Лек автомобил “Фиат Пунто” се е движел пред лекият
автомобил, управляван от св.Г., според свидетеля със скорост около 60-
70км/ч, а според св.Б. с около 50-60км/ч. След разклона на Пиргово в посока
гр.Бяла насрещно движещият се лек автомобил” БМВ” навлиза в лентата на
4
движение на другите автомобили и се удря в л.а “Фиат Пунто”, след което
този автомобил отива на дясно и е изхвърлен в канавката/св.Л./, а л.а”БМВ”
се завъртяло няколко пъти като лекият автомобил, управляван от св.Г. успял
да се “промуши” между двата автомобила. Когато дошла линейка св.Г. успял
да помогне на водача на “БМВ”. Мъчил се да помогне да другия водач, но не
успял. Св.Г. е категоричен, че водачът на л.а”Фиат Пунто” е бил с поставен
предпазен колан.Водача на “Фиат пунто” не е предприемал преди удара
някакви опасни маневри, нито е криволичил в пътното платно. Катастрофата
е станала когато св.Г. и водача на л.а”Фиат Пунто” са извършвали завой
надясно и не са имали видимост от завоя,защото той е продължително
дълъг.Свидетелят в следващият момент е видял, че двамата автомобила са се
ударили като л.а”БМВ” ударил л.а”Фиат” отпред в ляво почни челно.
Пораженията върху л.а “БМВ” били челно, а на “Фиата” в лявата част.
Свидетелят не може да прецени с каква скорост се е движил л.а”БМВ”, тъй
като при извършване на завоя не е имал видимост. Според св. Св. Ст. Л.,
който също е свидетел на катастрофата, го изпреварил л.а”БМВ”, което
според свидетеля е карал доста бързо с поне 90-95км/ч. На около сто метра
след това този лек автомобил се завъртял, навлязъл в насрещното движение и
ударил л.а”Фиат”, който идвал от гр.Русе. Времето било дъждовно.Удара
станал за част от секундата и според св.Л. шофьора на л.а”Фиат” нямал шанс.
След удара л.а”БМВ” “отскочил” и се върнал отново в платното, в което се
движел преди удара. И според двамата свидетели водача на л.а”БМВ” бил
младо момче и след катастрофата не се държал много адекватно като всеки
човек преживял подобна катастрофа, а и след като е разбрал, че е направил
голяма беля /св.Л./.
По делото е прието комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, според която от данните по делото може да се заключи, че
скоростта на л.а”Фиат пунто” не е била по-висока от максимално разрешената
за движение на тази категория по конкретния пътен участък-90км/ч, според
свидетелите около 50-70км/ч.. Същата е била съобразена с конкретната пътна
обстановка, метерологичните условия и състоянието на пътната настилка.
Според вещите лица в делото липсват данни починалият Р.Ц. да е предприел
някакви действия, които да са причина за настъпване на произшествието.
Същият не е имал техническа възможност да предотврати катастрофата чрез
спиране.По делото няма данни за намерени спирачни следи при огледа на
мястото на произшествието, оставени при спирането на л.а”Фиат пунто”.
Този лек автомобил е бил оборудван с предпазен колан за водача. Според
вещите лица от данните по делото се определя, че водачът на л.а”Фиат пунто”
е бил с поставен предпазен колан.Вещите лица са установили, че при огледа и
аутопсията на трупа на Р.Ц. е установено косо ивицовидно кръвонасядане,
което е характерно за получаване от действието на диагоналната част на
триточков предпазен колан. Наличието на предпазен колан не е допринеслов
съществено за намаляване на тежестта на травматичните увреждания,т.е Ц.
дори да е бил без предпазен колан то биха се получили съоизмерими по
тежест или по-тежки травматични увреждания. Основна причина за това са
настъпилите значителни деформации на купето на л.а.“Фиат Пунто“, които са
достигнали до тялото и долните крайници на водача, причиняващи пряко
механично действие.
Според комплексната експертиза получените от Р.Ц. увреждания,
установени от медицинската документация и извършената аутопсия, а
именно-тежка съчетана травма, включваща : лицева травма-кръвонасядане на
5
челото; охлузване на носа; охлузвания на брадичката ; тежка гръдна травма-
счупване на гръдната кост; счупване на ребра двустранно-ляво 6-11-то, дясно
3,7 и 8мо; руптура на ляв диафрагмален купол; хемоторакс; пневмоторакс;
пневмомедиастенум; кръвонасядания на медиастинума и перикардната
торбичка; плеврални изливи двустранно; ателектази в белите дробове;
подкожен емфизем на гръдния кош; кръвонасядания на гръдния кош и гърба;
тежка коремна травма- руптура на слезка, наложило оперативното й
отстраняване; руптура на черен дроб; руптура на мезентериум и мезоколон;
колекция от около 1000мл кръв в коремната сухина; счупване на дясна
пубисна кост; счупване на дясна седалищна кост; счупване на ляв ацетабулум;
ретроперитонеален хематом; кръвонасядания в мастните капсули на
бъбреците; кръвонасядания на предна коремна стена; счупване на лява лъчева
и лакътна кости; счупване на лява бедрена кост и костите на лява глезенна
става; счупване на дясна голямопищялна кост, костите на дясна колянна става
и костите на дясна глезенна става; разкъсно-контузна рана на дясно коляно;
охлузвания и одрасквания на двете ръце; кръвонасядания на дясна мишница,
дясна предкитка, двеме бедра, двете колена, двете подбедрици, двете
глезенни стави и ляво ходило.Охлязване в областта на лява тазобедрена става,
ляво бедри и ляво коляно. Тези травматични увреждания отговарят да бъдат
получени при процесното пътно-транспортно произшествие.
От показанията на св.Д.Н. се установява, че около 2015г ищцата се
запознала с Р.Ц. и от 2015-2016г двамата заживели заедно. Според
свидетелката били пример за идеална връзка. Според свидетелката ищцата
била принцеса за Р.Ц.. Към момента на смъртта му двамата живеели на
семейни начала.Имали квартира в гр.Русе, но ходели и в с.Т., където живеели
през повечето време.Били в перфектни отношения, нямали конфликти
помежду си. Между тях имало огромна емоционална близост. В периода след
катастрофата преди Р.Ц. да почине, ищцата до последно смятала, че той ще
оцелее и търсела непрекъснато помощ от различни лекари, за да може да го
спаси. Постоянно ходела в болницата където бил настанен, когато не била там
се интересувала по телефона за състоянието му. Според свидетелката в този
момент ищцата „ била в безтегловност“, защото едновременно се надявала
той да оцелее, но и виждала, че краят му наближава. След като починал се
затворила в себе си, не се чувала и виждала не само със свидетелката, но и с
останалите хора. И понастоящем продължавала да бъде затворена. Като
заговорела за Р.Ц. започвала да плаче. Докато живеели заедно Ц. се грижел
повече финансово за семейството. Двамата били взели тото пункт, в който
имало и неща за хапване, с което се занимавала ищцата. За да се развива тази
дейност двамата имали обща фирма, но след смъртта му ищцата спряла да се
занимава с него, но продължава да изплаща кредита, който били теглили за
тази дейност. Според свидетелката ищцата не може да преживее смъртта на
Р.Ц..
Според представена епикриза от неврологично отделение на УМБАЛ
“Медика”-Русе в периода от 02.04.2020г до 07.04.2020 ЕЛК. К. Р. е била на
лечение в отделението с диагноза “Увреждане на междупрешенните дискове в
поясния отдел с радикулопатия” с придрузаващо заболяване “Обезитет”, а в
периода от 08.04.2020 до 10.04.2020 е била на лечение в Кардиологична
болница “Медика кор”-Русе с диагноза “нестабилна стенокардия-нова,
необструктивна коронарна болест, хипертонична болест 3ст” с придружаващи
заболявания “дислипидемия,обезитет”
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
6
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, включва следните елементи, които следва да се установят в
процеса от страна на пострадалото лице:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
7
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да
се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване-
т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай искът е предявен от ищцата в качеството й на
лице, което е живяло на семейни начала с починалият при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 02.01.2018г, Р.Ц.. От събраните гласни
доказателства/ св.Д.Н./ се установи, че ищцата и Ц. са имали връзка като от
2015г до смъртта му са живеели заедно на семейни начала, както и че
емоционалната им връзка е била много силна, респективно имали са
перфектни отношения. В този смисъл съдът намира за установено, че ищцата
Е.Р. е сред кръга от лицата, който според Тълкувателно решение № 1/16 от
21.06.2018 по т.д.№ 1/16 ОСНГТК на ВКС, са материално легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
техен близък. Съгласно същото тълкувателно решение това са
лицата,посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка ръзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Лицето, с което починалият е
съжителствало на съпружески начала е сред изрично посочените лица в
Постановление № 4 от 25.05.1961г, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди. В този смисъл съдът намира, че ищцата Е.Р. е сред
кръгът от лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на лицето, с което е съжителствала на съпружески начала,
която смърт е настъпила вследствие на пътно-тронспортно произшествие, при
установяване на посочените по-горе в решението елементи от фактическият
състав на иска по чл.432 КЗ.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че Е.Р.
е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ и застрахователят не е присъдил такова. С оглед изложеното
предявеният иск е процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице. Налице е влязла в сила присъда по НОХД № 791/18 по
описа на РОС относно виновността на ЦВ. ПЛ. ХР., водач на л.а“БМВ 320 И“
с рег № Р **** РР при нарушение на правила за движение по пътищата на
02.01.2018г по главен път І-5 Русе-Велико Търново, в района на км.12+ 400 по
непредпазливост причинал смъртта на Р.Ц., починал на 11.01.2018г.
От друга страна е установено наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на лекия автомобил, ,управляван от Ц.Х. и
застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата
Е.Р. е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на
Р.Ц., починал от посоченото пътно-транспортно произшествие. Двамата са
били много близки емоционално и Р. много тежко е приела първо тежките
8
увреждания, които е получил вследствие на катастрофата. В периода от
катастрофата 02.01.2018 до смъртта му 11.01.2018г същият е бил в мого
тежко състояние в болницата и Р. непрекъснато е била там или се е
интересувала по телефона за състоянията му. Била е в непрекъснат стрес като
едновременно се е надявала да се оправи въпреки, че е виждала, че краят му е
близо. Правила е всичко по силите си, за да може да намери най-добрите
лекари за лечението му. След смъртта му се затворила в себе си, което
състояние не е преодоляла и към настоящият момент. Започвала да плаче като
говори за Ц. и понастоящем не е преодоляла загубата му. Освен това след
смъртта му прекъснала бизнеса, с който двамата се занимавали, тъй като той
осигурявал финансово семейството, но независимо от това продължава да
изплаща кредита, който са теглили, за да осъществяват бизнеса си.
Съдът намира обаче, че по делото не е установено, че последващите
заболявания на Р., заради които се е наложило през 2020 да бъде на лечение
са в пряка причинно-следствена връзка с това, че не може да преодолее
загубата на Ц..
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент. Съдът като съобрази конкретните увреждания, които е получила
ищцата, интензитета на страданията й, фактът, че същите и към настоящият
момент не са отшумели, намира, че страведливото обезщетение, което може
да репарира тези вреди, е в размер на 50 000лв.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на
уврежданията от страна на починалият Р.Ц., изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно, че е бил без предпазен колан и
скоростта, с която е управлявал лекият си автомобил не е била съобразена с
характера на пътния участък, състоянията на пътната настилка, атмосферните
условия, наличието на други участници в движението и техното поведение на
пътя. Съдът намира, че това възражение е неоснователно и недоказано. Както
от събраните по делото гласни доказателства на очевидци на катастрофата,
така и на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, се установи, че Р.Ц. е управлявал лекият
автомобил „Фиат пунто“ при съобразена скорост съответстваща на характера
на пътния участък, състоянията на пътната настилка, атмосферните условия,
наличието на други участници в движението и техното поведение на пътя, не
е извършвал някакви опасни маневри при движение на лекият автомобил и не
е могъл изобщо да реагира на сблъсъка с другият лек автомобил, който е
навлязъл в насрещното платно за движение и се е врязъл в управляваният от
Ц. лек автомобил. По делото е установено и че Ц. е бил с поставен предпазен
колан. По тези съображения това възражение на застрахователя е
неоснователно.
Искът на ищцата е основателен и доказан до 50 000лв, а над тази сума
до претендираното обезщетение в размер на 120 000лв е неоснователен и
9
недоказан и следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, която
ищцата е претендирала от завеждане на иска-15.04.2021г.
В тежест на ответника са направените от ищцата разноски, съразмерно с
уважената част от иска й. В случая това е единствени адвокатско
възнаграждение за упълномощеният от него адвокат, тъй като правната
защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА. Съдът определя това
възнаграждение при спазване на правилата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1
/2004 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 2030лв, което
следва да се изплати на адвоката пълномощник на ищцата адв.Г.М. Г..
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски, съразмерно с
отхвърлената част на иска й. Предвид направените разноски в общ размер на
1110лв, според представеният списък за разноски и доказателства за
извършването им, с оглед отхвърлената част на иска, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски само в размер на 647лв.
В тежест на ответника е и държавна такса,съобразно уважената част на
иска, в размер на 2000лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да плати
на ЕЛК. К. Р., ЕГН ********** от гр.Русе сумата от 50 000лв / петдесет
хиляди лв/, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52
ЗЗД за причинени й неимуществени вреди от смъртта на Р.Г.Ц., починал на
11.01.2018г в резултат от пътно-транспортно произшествие на
02.01.2018г,настъпило вследствие виновното и противоправно поведение на
ЦВ. ПЛ. ХР., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег
№ ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на
иска- 15.04.2021г до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 50 000лв до 120 000лв и иска за
присъждане на лихва за забава върху тази сума, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД“Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да плати
на адв. Г.М. Г.-АК-Русе, ул.“Фердинанд“ № 4, ет.4, офис 16, на основание
чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв.
ОСЪЖДА ЕЛК. К. Р., ЕГН ********** от гр.Русе да плати на
ЗАД“Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 сумата от 647лв,
представляваща направени в настоящото производство съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част на иска й.
ОСЪЖДА ЗАД“Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да плати
по сметка на РОС държавна такса в размер на 2 000лв
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
10
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.



Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11