Решение по дело №135/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от А. В. И., с [ЕГН], чрез адвокат Г. В., срещу Решение № 24/22.01.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 479/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 16-09/11.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” (ИАЖА). С посоченото наказателно постановление на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) на А. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 383, ал. 1 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт (Наредба № 58/02.08.2006 г.), както и на чл. 250, ал. 2, т. 2 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт и чл. 496, ал. 1, т. 11 от Правилата за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” (ДП НКЖИ), издадени на основание чл. 7 от Наредба № 58/02.08.2006 г. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

В съдебното заседание по делото адвокат Г. В. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски в производството пред районния съд и в касационното производство.

Изпълнителният директор на ИАЖА, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт П. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на А. И. е ангажирана за това, че на 11.02.2022 г. около 18:00 часа в жп гара Големо село, в качеството му на „машинист, локомотивен” към „ТБД-Товарни превози” ЕАД, при управлението на локомотив № 44-143 и обслужването на влак № 51519 от гара Големо село за гара Бобов дол, при преминаването през стрелки № 5 и № 3 към стрелка № 1 допуска дерайлиране на два вагона, като се е движил със скорост 11 км/ч при разрешена скорост 5 км/ч съгласно технологията на гарата и ограничителната табела, с което е нарушил чл. 383, ал. 1 от Наредба № 58/02.08.2006 г., чл. 250, ал. 2, т. 2 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт и чл. 496, ал. 1, т. 11 от Правилата за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП НКЖИ. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт № 16-09/20.06.2022 г., съставен срещу И. при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на Окончателен доклад № 43 от заседание на Районна разследваща комисия – София при ДП НКЖИ, проведено на 11.05.2022 г., за събитие, реализирано на 11.02.2022 г. в 18:00 часа в гара Големо село. Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното постановление.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП, обуславящи незаконосъобразност на последното. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените законови разпоредби. Необходимо е да е налице правно единство между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението, посочени в акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство, както и конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушил. В процесния АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва пълно, точно и адекватно на предявеното обвинение описание на релевираното административно нарушение със съставомерните му признаци, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочената в наказателното постановление като нарушена норма на чл. 383, ал. 1 от Наредба № 58/02.08.2006 г. не съдържа правило за поведение – съгласно същата сигналът „Начало на ограничението” е квадратна табела, разделена с диагонал, издигащ се отляво надясно с горна част зелена и долна жълта, с бяла ивица по края, като в средата на табелата с черен цвят е изписана максималната скорост, с която се разрешава да се премине сигнализираното място. Според посочената за нарушена норма на чл. 250, ал. 2, т. 2 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт при обслужване на влак машинистът е длъжен да не превишава скоростта, определена в табличната форма на графика за движение на влаковете (ГДВ), а съгласно чл. 496, ал. 1, т. 11 от Правилата за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на ДП НКЖИ локомотивният машинист е длъжен при движение на влак, изолиран локомотив и РССМ да спазва ГДВ и определените за участъка скорости, отразени в книжка разписание. В случая в акта и в наказателното постановление не са посочени скоростта, определена в табличната форма на ГДВ, както и определените за участъка скорости, отразени в книжка разписание, а е отбелязано само, че И. се е движил със скорост 11 км/ч при разрешена скорост 5 км/ч съгласно технологията на гарата и ограничителната табела. Съдържанието на наказателното постановление не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели административнонаказващия орган до извод за наличие на такова. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено процесуално нарушение. Недостатъчно за обосноваване на дадено деяние е и само цитирането на отделна законова разпоредба без да са разгледани и подведени под хипотезата ѝ конкретните за случая факти, аргументиращи нейното приложение. Неясното обвинение възпрепятства както правото на защита на наказаното лице, така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление, поради което представлява съществено нарушение на процедурата по издаването му и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ИАЖА следва да бъде осъдена да заплати на А. И. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд в размер на 1250 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница, направените в същото производство разноски в размер на 1267,29 лв. за възнаграждението на вещото лице по назначената експертиза. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, и вида и обема на осъществените от адвокат Г. В. процесуални действия в производството пред районния съд, настоящият касационен състав намира за неоснователно своевременно направеното в същото искане по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 500 лева не са доказани като реално извършени, поради което не следва да се присъждат на А. И.. По делото е представен само договор за правна защита и съдействие, сключен между него и адвокат Г. В., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но не е посочен начин на плащане на същото – в брой или по банкова сметка, поради което този договор не установява реално изплатено адвокатско възнаграждение (вж. в т. см. Определение № 670/16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15642/2018 г., IV о. и Решение № 3778/03.04.2015 г. на ВАС по адм. д. №2711/2014 г., III о.).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 24/22.01.2025 г., постановено по АНД № 479/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-09/11.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, с което на А. В. И., с [ЕГН], на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗЖТ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева).

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” да заплати на А. В. И., с [ЕГН], сумата в размер 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 479/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница, сумата в размер на 1267,29 лв. (хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) – разноски за възнаграждението на вещото лице по АНД № 479/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.