Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 394    

гр.Сливен,  10  април  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри    граждански състав     в публично съдебно заседание на  втори април   две хиляди и  деветнадесета   година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 54/2019 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е    иск , който намира правното си основание в чл.   422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и 92 от ЗДД

В Исковата молба на  „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД с  предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД на 26 октомври 2018 г.  е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до СлРС и образувано ч.гр.д. № 5787/2018 г. по описа на СлРС  като   е издал заповед за изпълнение на 29 октомври 2018 г.  с която е осъдил А.Н.А. да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД     

- сумата 1 308,54  /хиляда триста и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лева  - главница, представляваща неизпълнение на договорни задължения по Договор № А0959528 от 07.08.2007 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти /от които 499,83 лева -незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 10.02.2016 г. до 10.08.2016 г., за които са издадени фактури и 808,71 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договор/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.10.2018 година, до окончателното й изплащане;

- сумата 121,99 /сто двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 499,83 лева, за периода от 07.03.2016 година до 26.10.2018 година;

- сумата 29,61 /двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК  от длъжника А.Н.А. е подадено Възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което  ищецът разполага  с правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.  

Между  страните   е сключен Договор № А0959528 от 7 август 2007 г.  за електронни съобщителни услуги по силата на който  на ответника А.Н.А. с индивидуален абонатен номер ********* се предоставят услуги, съгласно ОУ  и избрания от абоната тарифен план, посочен в Приложение № 1 към същия, които той следва да изпълнява по начин и в срокове, уредени в ОУ на оператора и договорите.   Промяна на условията по този Договор  може да бъде извършено чрез подписване на Анекс, нов Договор и/или Приложение.   В тази връзка с подписани нови  три Договора  с които се променят  тарифните планове за конкретните телефонни номера.

С Договор за електронни съобщителни услуги от 4 септември 2015 г.  е избран тарифен план за телефонен номер 0883 376 336, като стандартната месечна абонаментна такса е в размер на 10.00 лева /8.33 лева без ДДС/.

С Приложение № 1  - фиксиран интернет и Цифрова телевизия към Договора е избран  Пакет от 50 Мbps  интернет + Цифрова  телевизия „Икономичен пакет”  с определена месечна абонаментна такса в размер на 11.95 лева /9.95 лева без ДДС/.  Посочена била и стандартна месечна абонаментна такса в размер на 23.90 лева, която е без включена отстъпка. 

С Договор за електронни съобщителни услуги /Договор за услуги от 13 септември 2014 г.   и приложение № 1 от същия  е посочен тарифен план за телефонен номер ********** с месечна такса  в размер на 24.90 лева /20.75 лева без ДДС.

С Договор  за електронни съобщителни услуги /Договор за услуги от 13 август 2015 г. и приложение № 1 е избран тарифен план и за телефонен номер 0888 592 352 с месечна такса 34.90 лева /29.08 лева без ДДС/.

Всички подписани договори между страните стават неразделна част от последния и се идентифицират с уникалния номер на абоната. За неуредените в индивидуалния договор въпроси следва да се прилагат ОУ, които имат задължителна сила за абонатите.

В настоящия случай  приложение имат и ОУ   между „Мобилтел”  и потребителите на услугата „Цифрова телевизия”, предоставена от „Мобилтел” .

Съгласно т. 26.4 от ОУ ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги на абоната като последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услуги. В настоящия случай  са налице незаплатени задължения по договорите  за услуги за периода от 10февруари 2016 г. до12 април 2016 г.  в общ размер на 224.33 лева.

Задълженията на ответника по издадените фактури са станали изискуеми съгласно т. 26.5 от ОУ след изтичането на предоставения 15-дневен срок  за плащане вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.  

Освен това издадените фактури  не били оспорени в дадения, съгласно ОУ  срок.

Поради неизпълнение в определения срок на задълженията от страна на абоната на основание чл. 92 от ЗЗД е начислена неустойка, която неустойка се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок  на ползване. Определената неустойка е начислена за всяка от предоставените услуги, подробно описани в ИМ. 

Към Договор за услуги от 4 септември 2015 г. е сключен и Договор за продажба на изплащане  от 4 септември 2015 г. на апарат Lenovo S60 GREY 23 м.  със срок на договора 23 месеца  като първоначалната вноска е в размер на 16 лева.

На следващо място  е подписан Договор за продажба на изплащане от 13 септември 2014 г. на апарат Lenovo S680 Black Трансфер М 23 м.

Към момента  на подаване на настоящата  молба  са налице задължения във връзка с посочените Договори за продажби на изплащане по фактури за периода от 10 февруари  2016 г. до 10 август 2016 г.  на обща стойност 275.50 лева. 

Характерното за Договора за продажба на изплащане е, че се прекратява при не плащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача като в настоящия случай е налице тази хипотеза и всички суми дължими до края на срока на договорите стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. 

Предвид изложеното   към датата на претендираната   от ищеца  с подаденото на 26 октомври 2018 г.  Заявление по чл. 410 от ГПК главница се формира като сбор от посочените суми във  фактурите и неустойка при неизпълнение на договорите за услуги.

При неизпълнение в срок на задълженията си потребителя дължи обезщетения в размер на законната лихва,  считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване  на дължимата сума, поради което  се иска  обезщетение  за забава под формата на законна лихва за забава,  считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на фактурите до датата на подаване на ИМ, която лихва  възлиза на сума в общ размер 121.99 лева.  

Предвид изложено моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че А.Н.А.  дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД    присъдените  със Заповед за изпълнение на парично задълъжение суми, а именно:

- сумата 1 308,54   /хиляда триста и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лева  - главница, - сумата 121,99 /сто двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 499,83 лева, за периода от 07.03.2016 година до 26.10.2018 година и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендират  направените  разноски в производството за които  ще бъде представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В предоставения  едномесечен срок  е постъпил Отговор от ответника  в който счита, че предявеният иск за  допустим, но  неоснователен.

 Заявява, че през 2015 г. е сключвал Договори с  Мтел,  но не представените с ИМ  като е погасил всичките си задължения.   

 Не е подписвал договорите представени с ИМ, и  представените ОУ.

Счита начислената неустойка за нищожна като накърняваща добрите нрави, уговорена в противоречие с добрите нрави доколкото  при сключването на Договора  страните са съзнавали, че действителните вреди са съизмерими със  законната лихва като уговарянето й в размер значително над тази сума е проява на нейната наказателна функция.  Цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си.  Счита начислената неустойка  и за прекомерна.

Искът за заплащане на главницата, както и на мораторната лихва, ведно със законната лихва  счита за неоснователен.

Неоснователна е и акцесорната претенция за съдебно-деловодни разноски.

Заявява, че   оспорва изцяло   по основание и размер предявените искове, оспорва твърдението, че дължи неизплатени суми по договори с ищеца и моли  съда да прогласи нищожността на клаузата за неустойка. Евентуално моли да намали неустойката като прекомерна.  Оспорва претенцията за дължимост на мораторна лихва.

Оспорва претенцията за разноски като неоснователна поради неоснователност на главния иск.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 183 от ГПК прави искане ищецът да представи в оригинал всички документи, приложени към ИМ  като в случай  на непредставяне  същите да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Оспорва автентичността на представените  Договори  - съдържащи неподписани от него страници, като допълнително съставени със съдържание с което не е бил запознат.

Оспорва автентичността на представените ОУ – не е подрисвал тези документи.

Оспорва представените фактури -   не отразяват действително дължими от него суми.

Моли на основание ч. 193 от ГПК  съдът да открие производство по оспорване на посочените документи.

Заявява, че в случай на представяне на документите в оригинал ще предприеме евентуално и допълнителни процесуални действия по оспорването им като неавтентични.

При евентуално оспорване от страна на ищците моли съда да му предостави възможност да посочи други доказателства, както и да направи други доказателствени  искания, които ще конкретизира с оглед характера  им  и указаното от съда разпределение на доказателствената тежест. 

Ищецът   -  „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД,  редовно призован не се представлява в с.з.  

С Молба вх. № 4585 от 1 март 2019 г. от адв.  Десислава ЦВЕТКОВА  от АК – София – пълномощник на ищцовото дружество  заявява, че поради служебна ангажираност  няма възможност да се яви в с.з. Не възразява в случай,  че са налице процесуалните предпоставки, установени в ГПК да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Няма възражение по проекто-доклада.

Относно възраженията на ответника срещу иска и направените от него доказателствени искания с Отговора на ИМ заявява, че ответникът не излага нито един аргумент в подкрепа на твърдението си, че не дължи претендираните суми.

Оспорванията направени от ответника са формални, немотивирани, не аргументирани и не подкрепени с доказателства. 

Относно искането на ответника за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка заявява, че искането  е направено формално и не аргументирано.

В настоящия случай били налице договори с периодично изпълнение, съгласно дефиницията посочена в Тълкувателно Решение  № 3 от 18 май 2012 г. на ВКС.

Във връзка с направените искания от ответника на основание чл. 183 и193 от ГПК  в случай, че тези искания са допустими моли да й бъде дадена възможност да представи оригинали на документите  в определен от съда срок.

Във връзка с направените искания моли да бъде допусната  съдебно-счетоводна експертиза,вещото лице по която да отговори на следните въпроси:

1. Отразени ли са в счетоводството „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД извършени плащания от името или за сметка на А.Н.А. с цел погасяване на задълженията по процесните договори за   електронни съобщителни услуги и договори за продажба на изплащане  като посочи датите и размерите на плащанията, както и фактурите по които са осчетоводени?

2. Какъв е общият размер на задължението на ответника към „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, включващо сбора на главницата и лихвите към 26 октомври 2018 г., както и размерът на направените в настоящото производство разноски?

Няма  други доказателствени искания.

Моли в случай, че ответникът вземе допълнително становище по ИМ, направи нови твърдения или представи/поиска събиране на нови доказателства по делото да й се даде възможност    да се запознае с тях и да вземе становище, както и да ангажира евентуално допълнителни доказателства.

В случай, че бъде даден ход на делото по същество моли  съда  да уважи исковата претенция  като признае за установено вземането на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД по издадената Заповед за изпълнение и да потвърди същата.

Моли съда да й бъде дадена възможност да представи писмена защита в 10 дневен срок предвид фактическата и правна сложност на повдигнатият пред съда правен спор.

Претендира направените по делото разноски  за които представя Списък по чл. 80 от ГПК. 

Преди провеждане на второто по делото съдебно заседание на 2 април 2019 г.  е  постъпила Молба с вх. № 6824 от 1 март 2019 г. от адв. Десислава ЦВЕТКОВА от АК – София – пълномощник на ищцовото дружество в която заявява, че поради служебна ангажираност  е възпрепятствана да се яви в с.з., но заявява, че не възразява в случай, че са налице процесуалните предпоставки, установени в ГПК да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Поддържа ИМ и приложените към същата писмени доказателства.

Запозната е с  оспорванията на ответника и направените от него доказателствени искания в Отговора на ИМ  и със Становище вх. № 4647 от 5 март 2019 г.   като счита наведените  твърдения за неоснователни и недоказани, поради което и не следва да бъдат взимани предвид при разрешаването на спора. Т.е.  „оспорванията” направени от ответника са формални, не мотивирани, не аргументирани и не подкрепени с доказателства.  

Счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Във връзка с откритото производство по оспорване на основание чл. 193 от ГПК представя  и моли съда да приобщи към доказателствения материал по делото оригинали на приложените към ИМ Договори за мобилни услуги и устройства, закупени  на изплащане. Същите  били дигитално подписани, поради което ги представя на диск.

Счита, че тежестта на доказване на неистинността на тези документи пада върху ответника, тъй като последният е направил оспорването.

На следващо място заявява, че  ще се ползва от издадените фактури за исковия период, както и от представените ОУ на мобилния оператор.

Поддържа доказателственото искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, формулирани в ИМ. Представя платежен документ за платен депозит за извършване на допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид горното моли съда да отложи делото за друга близка дата, удобна на страните  и за съда и съобразена със срока в който вещото лице е в състояние да представи заключението.

В случай, че въпреки  заявеното бъде даден ход по същество то моли да бъде взето предвид, че поддържа изцяло изложените в ИМ аргументи от името на доверителя си. Моли  съда да уважи исковата претенция  като признае за установено вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение и да потвърдите същата.

Предвид фактическата и правна сложност  на спора моли да й бъде определен 10-дневен срок за представяне на писмена защита. 

Претендира всички направени по делото разноски в това число за адвокатски хонорар за които представя Списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът А.Н.А., редовно призован   не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило Становище с вх. № 4647 от 5 март 2019 г. от ответника А.Н.А. с което моли да се даде ход на делото. Заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа Отговора на ИМ. Поддържа и направените с Отговора доказателствени искания: Прави искане по чл. 183 от ГПК ищецът да представи в оригинал всички документи, приложени към ИМ. Моли в случай на не представяне на тези документи същите да бъдат изключени от доказателства по делото. Оспорва автентичността на представените Договори – същите съдържали неподписани от него страници. Това били допълнително съставени страници със съдържание с което не е бил запознат. Оспорва автентичността на представените ОУ – не е подписвал тези документи.  Оспорва представените фактури – същите не отразявали действителното дължимите от него суми.

Моли да бъде инициирана  процедура  по чл. 193 от ГПК с оглед откриване на производство по оспорване на посочените документи.

В случай на представяне на документите в оригинал заявява, че оспорва същите като не автентични – неподписани от него.

Преди провеждане на второто по делото съдебно заседание на 2 април 2019 г. е представено Становище с вх. № 6878 от 2 април 2019 г. от ответника по делото А.Н.А. в което моли съда  на основание чл. 183 от ГПК да заличи от доказателствения обем по делото всички непосредствени от ищеца в оригинал документи.

Моли да се даде ход на делото.

Моли съда да отхвърли предявените искове.  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните  е сключен Договор за електронни съобщителни услуги № А0959528   от 7 август 2007 г.  

На 26 октомври 2018 г. е подадено от ищеца Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. На 29 октомври 2018 г. по ч.гр.д. № 5787/2018 г. на СлРС е издадена заповед с която е разпоредено А.Н.А.   да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД  

- сумата 1 308,54   /хиляда триста и осем лева и петдесет и четири стотинки/  лева - главница, представляваща неизпълнение на договорни задължения по Договор № А0959528 от 07.08.2007 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти /от които 499,83 лева -незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 10.02.2016 г. до 10.08.2016 г., за които са издадени фактури и 808,71 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договор/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.10.2018 година, до окончателното й изплащане;

- сумата 121,99 /сто двадесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 499,83 лева, за периода от 07.03.2016 година до 26.10.2018 година;

- сумата 29,61 /двадесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.

Приети са като доказателство три фактури за начислени суми за потребени от абоната услуги за мобилен  номер  0883 376 336 за периода от 6 март 2016 г. до 7 май 2016 г.

 По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза като вещото лице М.  С. в заключение  твърди, че  ответникът дължи

154.28 лева по Фактура  от 10 февруари 2016 г.

  65.42 лева по Фактура  от 10 март 2016 г.

    4.63 лева по Фактура  от 12 април 2016 г.

                        ОБЩО         224.63 лева                                                               

Размерът на дължимите суми, съгласно договорите за продажби на изплащане  са фактурирани под абонаментен № А0959528 за които са издадени  фактури за периода от 10 февруари 2016 г. до 10 август 2016 г. на

Фактура от 10 февруари 2016 г.         – 19.90 лева

Фактура от 10 март 2016 г.                  – 19.90 лева

Фактура от 12 април 2016 г.               – 19.90 лева

Фактура от 12 юли 2016 г.                  – 19.90 лева

Фактура от 10 август 2016 г.               – 19.90 лева

                        ОБЩО                          275.50 лева

Фактурирането на мобилните услуги и вноските в „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД  се извършва чрез билинг система, която е външна от счетоводната система. В счетоводната система данните влизат обобщено по сметки на датата на всеки билинг цикъл като те могат да бъдат – 1, 5, 10, 12, 20 и 25 число.

Процесните фактури са фактурирани на 10 и 12 число и отразяват мобилните услуги по договорите за услуги в размер на 224.63 лева и вноските по договорите за продажби в размер на 275.50 лева.

 В Счетоводството на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД дължимите суми по издадените фактури са осчетоводени по кредита на сметки 703 „Приходи от услуги”, кредит сметка 4532 ДДС продажби” и по дебит на сметка 411 „Клиенти”.

Плащания по процесните фактури не са извършени от А.Н.А. и в счетоводството на ищеца не са осчетоводявани плащания за погасяване на задълженията.

 При неизпълнение в срок на задълженията си потребителят дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметката на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД.

 За неизплатените дължи суми по издадените фактури  ответникът дължи обезщетение за забава, считано от датата следваща  датата на настъпване на падежа на фактурите до датата на подаване на ИМ.

Законната лихва за забава  за периода от 7 март 2016 г. до 26 октомври 2018 г. , изчислена върху неплатеното задължение 499.83 лева  е в размер на 121.99 лева.

Общата сума на задължението, което ответникът дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД  е 1 430.53 лева, представляващо сбора от сумите: 

- 499.83 лева – неплатеното задължение от което 224.33 лева незаплатени сметки и такси и 275.50 лева вноски за продажби на изплащане; 

- 808.71 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора;

- 121.99 лева -  законова лихва за забава върху дължимата сума от 499.83 лева за периода от 7 март 2016г. до 26 октомври 2018 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявеният установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи  сумата  499.83 лева  неплатеното задължение от което 224.33 лева незаплатени сметки и такси и 275.50 лева вноски за продажби на изплащане;   808.71 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и   121.99 лева -  законова лихва за забава върху дължимата сума от 499.83 лева за периода от 7 март 2016г. до 26 октомври 2018 г.

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.   

В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство.

Представените и приети по делото писмени документи – договори и фактури за начислени стойности на ползвани и незаплатени мобилни услуги – разговори, текстови съобщения и част от лизингови вноски действително установяват налични облигационни отношения между страните за исковия период от време и доколкото ответника не доказа за този период плащане по фактурите на стойност 224.63 лева за неплатени далекосъобщителни услуги   за периода от 06.03.2016 г. до 07.05.2016 г.

В хода на производството ответникът оспорва представените  с исковата молба писмени доказателства, поради което съдът задължи ищеца да представи оспорените документи в оригинал и да заяви дали ще се ползва от тях, с оглед откриване производство по оспорване и разпределение на доказателствената тежест. Ответникът не се явява в с.з., не поддържа претенцията в последното подадено становище до съда преди с.з. за откриване на производство по оспорване на документи. С молба ищцвото дружество заявява, че ще се ползва от оспорените документи, като представя  оригинали  от дигитално подписани от ответника договори за мобилни услуги и устройства, закупени на изплащане и прилага диск. Тези новоприети доказателства не са оспорени от ответника в предвидения в ГПК ред, поради което съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи сумата 224.63 лева за неплатени далекосъобщителни услуги   за периода от 06.03.2016 г. до 07.05.2016 г., тъй като съгласно  т.26,4 от ОУ към Договора за предоставените услуги на абоната, ищцовото дружество издава ежемесечни фактури с посочен падеж на плащане. Издадени за три броя фактури:  За 154.28 лева по Фактура  от 10 февруари 2016 г., за 65.42 лева по Фактура  от 10 март 2016 г. и за 4.63 лева по Фактура  от 12 април 2016 г. за които суми падежът за плащане е изтекъл и не са ангажирани доказателства от ответника, че същите са платени на ищцовото дружество.

По предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи  сумата 828.26 лева , представляваща начислена неустойка за неизпълнение на договора.

Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В конкретния правен казус неустойка е предвидена в чл. 6.3.1 от Приложение № 1- условия за ползване на тарифни планове към договор от 04.09.2015 г. ,  чл. 5.3.1 от  Приложение № 1- условия за ползване на комплексна услуга и чл. 6.3.1 от Приложение № 1 към договор и за услуги от 13.09.2014 г. и 13.08.2015 г.  

В конкретния казус срокът на всички договори, сключени между ищезца и ответника е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на І т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в това решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

            В процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.

Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузите за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9 ДР ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.

Предвид изложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, съдът приема, че същите са явяват неравноправни, поради което и нищожни. Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.  

Ето защо, отчитайки неравноправността, респ.нищожността на клаузите за неустойки в посочените по- горе приложения към договорите с ответника, съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка в общ размер на 808.71 лв., поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен следва да се отхвърли.

По предявеният установителен иск за дължимост на сумата 275.50 лева, представляващи лизингови вноски за продажба на изплащане

Съдът намира, че е дължима от ответника претендираната сума представляващи неплатените оставащи лизингови вноски.  В процеса се установи категорично сключване на договор за лизинг, съответно предоставен на ответника телефонен апарат Леново. Макар и да не се установи тяхната предсрочна изискуемост, както твърди ищеца, поради предсрочно прекратяване на договора за лизинг, то тези вноски към момента са падежирали и дължими, доколкото ответникът не установи да ги е заплатил. Дължимостта на претенидираната сума се установи и от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото експертиза.

            На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати  на ищцовото дружество направените в производството разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на  в размер на 50 внесена държавна такса,   150 лева депозит за вещо лице  и разноски в заповедното производство в размер на 25 лева  държавна такса.   

Мотивиран от гореизложеното съдът

                                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Н.А.  с  ЕГН ********** ***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД с  ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1  чрез адв.  Десислава Цветкова  със съдебен адрес:  гр. София, пл. Света Неделя № 4, ет. 4  сумата 224.33 лева незаплатени сметки и такси и 275.50 лева вноски за продажби на изплащане,  121.99 лева -  законова лихва за забава върху главниците за периода от 7 март 2016 г. до 26 октомври 2018 г. за които е издадена Заповед за изпълнение № 3260 от 29 октомври 2018 г.   по ч.гр.д. № 5787/2018 г. по описа на СлРС.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД с  ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1  чрез адв.  Десислава Цветкова  със съдебен адрес:  гр. София, пл. Света Неделя № 4, ет. 4 против  А.Н.А.  с  ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на  ответника, че дължи сумата 881.70 лева неустойка  за предсрочно прекратяване на договор , ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

             

 ОСЪЖДА А.Н.А.  с  ЕГН ********** *** да заплати  на „А1 БЪЛГАРИЯ”  ЕАД с  ЕИК *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1  чрез адв.  Десислава Цветкова  със съдебен адрес:  гр. София, пл. Света Неделя № 4, ет. 4 направените  в  настоящото производството разноски в размер на  200, както и 25 лева внесена държавна такса в заповедното производство. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: