№ 304 / 07.01.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в
открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №944 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ОД
МВР Хасково, Началник Сектор ПП, против Решение №62/20.07.2021г. по анд №345/2021г.
на РС Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление №20-1253-002356/20.10.2020г.
Твърди се, че решението на съда е постановено при неправилно прилагане на
закона. Изводите на съда относно спазване на административнонаказателната
процедура били правилни, но изводът, че нарушението било несъставомерно поради
липса на доказателства за виновно осъществяване от жалбоподателя бил напълно
погрешен. РС Свиленград приел, че били налице елементите от обективната страна
на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но от доказателствата по
делото не можело да се установи по несъмнен начин, че нарушителят бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Сочи се съдебна практика, че установеното от въззивната инстанция било без
значение за наличието на извършено нарушение. Иска се да бъде отменено изцяло
обжалваното решение, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Окръжна
прокуратура счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и
касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като бъде потвърдено
наказателното постановление.
Хасковски административен
съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна, но не по съображенията, изложени в
обжалваното съдебно решение.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление №20-1253-002356/20.10.2020г.
на Началник
Група ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на А.Д.Т. *** за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивният
съд не е установил при съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. За доказано приел, че на 17.10.2019г. на АМ Марица км.94+143 в
посока към Харманли полицейски служители при ОДМВР Хасково изпълнявали
служебните си задължения и спрели за проверка Т., който управлявал лек
автомобил Фолксваген Пасат, рег.№ *******, като установили, че собственик на
автомобила било друго лице. При извършената служебна проверка в системата на
КАТ се установило и че към момента на проверката моторното превозно средство не
било регистрирано в двумесечен срок от закупуването му и било автоматично
дерегистрирано от 04.09.2019г. в СПП Стара Загора на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. След съставянето на АУАН административнонаказателното производство е
прекратено /без отбелязване на дата на прекратителния акт/ на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН, тъй като било счетено, че нарушението представлява престъпление
по чл.345,ал.2 от НК. Контролният административен орган разпоредил материалите
да бъда изпратени на РП Свиленград, като с Постановление от 30.09.2020г. е отказано
да се образува наказателно производство. Посоченото постановление е постъпило в
регистратурата на административнонаказващия орган на 01.10.2020г., след което издадено
процесното наказателно постановление.
За да отмени наказателното постановление въззивната инстанция е обсъдила
подробно и кредитирала изцяло събраните доказателства, които безспорно са
установили всички обстоятелства от фактическа страна, но е направен извод, че липсват
каквито и да било доказателства за виновно осъществяване на деянието от жалбоподателя.
Според въззивния съд не можело да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, доколкото не е собственик на управлявания от
него автомобил и регистрацията е била прекратена служебно. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила били попречили на нарушителя да
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици. В този смисъл решаващият съд счел, че липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно.
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно
описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Но въз основа на доказателствата е направен неправилен
извод за спазена процедурата по издаване на обжалваното НП.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. С Тълкувателно постановление
№1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са
давностни, както и че е недопустимо административните нарушения да се
установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този
начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В конкретния случай
следва да се има предвид, че няма спор между страните, а се установява и от
писмените доказателства, че във връзка с осъщественото деяние със съставения на
17.10.2019г. АУАН първоначално е образувана административна преписка, по която производството
е прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и е сезирана Районна прокуратура Свиленград.
Няма спор и че с постановление на РП Свиленград на основание чл.213 от НПК е
отказано да се образува наказателно производство, а преписката е върната за
реализиране на административнонаказателна отговорност. При изложената
последователност процесното наказателно постановление е било правилно издадено
в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като това изрично е отбелязано
в наказателното постановление, а за да бъде изцяло изяснена фактическата страна
е посочен и съставеният АУАН сер.№17965/17.10.2019г. В случая е нямало пречка и
е могло да се пристъпи директно към издаване на наказателно постановление,
както и е това е сторено от административнонаказващия орган. Но за оспореното
наказателно постановление се установява, че е издадено след изтичането на едногодишния
давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Деянието е осъществено
на 17.10.2019г., а наказателното постановление е издадено три дни след
изтичането на едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН – на 20.10.2020г. Срокът
по чл.34, ал.1 от ЗАНН не започва да тече от
датата на получаване на отказа да се образува наказателно производство, а започва от извършването на нарушението. Следва
да бъде отчетено и че отказът на прокурора по чл.213, ал.1 от НПК за образуване на досъдебно
производство не преодолява изискването за съставяне на АУАН в сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН спират да текат само в
случаите на образувано досъдебно производство за процесното деяние, но не и в
случаите на отказ да се образува, като именно в този смисъл са и изводите на
Тълкувателно решение №112 от 16.12.1982г. по н.д.№96/1982г. ОСНК на ВС. Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането ѝ. В случая за
административнонаказващия орган е съществувала възможност да издаде наказателното
постановление в срок, считано от 01.10.2020г., когато при него е постъпило постановлението
за отказ, до 17.10.2020г., когато изтича едногодишния давностен срок. Неспазването на
указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото
се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно
производство и води до отмяна на постановения акт. Издаденото след срока по
чл.34, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление е незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен при съдебното обжалване.
Като е достигнал до този извод, но не
поради изложените мотиви, районният съд е постановил валидно и допустимо
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция не споделя мотивите
на районния съд за липса на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата и място А.Т.
е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат, рег.№ *******, собственост на трето лице, като е безспорно и че този
лек автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и
че към датата на управлението същото МПС е било със служебна прекратена
регистрация, считано от 04.09.2019г. Няма спор и че прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, а и това изрично е отбелязано в наказателното
постановление. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не
е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В
хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На всеки водач
на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не освобождава водача от тази му отговорност. Действително с
оглед разпоредбата на чл.14, ал.2
във вр. с ал.1 от НК
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача
непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби обосновават извод, че А. Трамбуев е осъществил
виновно вмененото му нарушение. Като водач, той е приел да управлява лек
автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си
на водач да се осведоми от собственика на автомобила или от лицето, което му го
предоставя за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. На
практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и конкретното
за случая - свидетелство за регистрация на процесното МПС, като установи и си
изясни данните, вписани относно собствеността на автомобила. При различие между
вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало
да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторено това, то
водачът Т. е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Независимо, че същият
не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, той е бил длъжен да
знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият
собственик. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него
има сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. Именно в посока на това задължение е и разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство
за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него;
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него
ремарке; документ за сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите за
моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; превозните
документи, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; при напускане на територията на страната - валиден международен
сертификат за ГО на автомобилистите за чужбина /Зелена карта/; документ,
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, удостоверяващ, че МПС, което управлява, и тегленото от
него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. Така може да бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е
имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат водача да прояви
активност, като установи дали управляваният процесен автомобил е редовно
регистриран.
Независимо обаче от така изложеното,
но и като се има предвид вече посоченото относно наличие на съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, то решението
на районния съд, с което е отменено наказателното постановление, следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №62/20.07.2021г. по
анд №435/2021г. на РС Свиленград, с което е отменено Наказателно постановление
№20-1253-002356/20.10.2020г. на Началник Група ОД на МВР
Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на А.Д.Т. *** за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.