Решение по дело №84/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №127

 

гр. ВРАЦА,  21.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 15.05.2020г.  в състав:

 

Председател:М. АДЖЕМОВА

    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            НАДЯ ПЕЛОВСКА

                                    

в присъствието на:

секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр. дело N 84         по описа за 2020  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Ц.А.К. *** против решение №961/12.11.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1999/2019г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост с административен адрес гр.Враца, ул.“***“№9, вх.В, взети на 11.04.2019г.под №1 от протокол от 11.04.2019г.

В жалбата се развиват доводи, че не е бил налице необходимият кворум за провеждане на събранието, тъй като ап.30 е бил представляван от ненадлежно упълномощено лице, при което събранието е проведено и решенията са взети с 49,37% от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Поддържа се, че представителството по упълномощаване следва да е документално доказано и отразено, което в случая не е сторено. Твърди се също, че не са били спазени и изискванията на чл.15, ал.2 от ЗУЕС, както и че управителят на етажната собственост не е предоставил на общото събрание предоставените му фактури за закупените от ищцата материали за ремонт на общите части. Жалбоподателката се позовава и на разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗУЕС, според която общото събрание не може да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за поддържането или за възстановяването на общите части. Твърди, че тъй като общото събрание е отказало да й възстанови направените от нея разходи, то упражнява правата си по чл.48, ал.7 от ЗУЕС като обжалва решението по т.1 от протокола от 11.04.2019г., респ.решението на районния съд в посочената част. В жалбата се правят също оплаквания, че е налице разминаване в отбелязаната площ на апартамента на жалбоподателката по домова книга и по списъка за ремонт на покрива, поради което се претендира, че е налице надвземане на суми за извършения ремонт на покрива.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ответната Етажна собственост, от упълномощения адвокат на която е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Развиват се доводи, че дори да е установена липсата на упълномощаване  на представител от ап.30, то тя също не би довела до опорочаване на взетите решения, предмет на жалбата. Сочи се също, че жалбата против решенията на общото събрания няма характер на иск по чл.48, ал.7 от ЗУЕС.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части и присъждане на направените разноски.

Във въззивното производство искания за събиране на доказателства е направила само жалбоподателката, но с постановеното по реда на чл.267 от ГПК определение от 25.02.2020г. те са отхвърлени.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба  настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното гр.дело №1999/2019г.по описа на РС-Враца е образувано въз основа на искова молба на Ц.А.К. *** срещу Етажната собственост с административен адрес гр. Враца, ул. „***“ № 9, вх. В.

В исковата молба и допълнителната такава с вх. № 10364/25.06.2019г. се поддържа, че всички взети на 11.04.2019г. решения на общото събрание на ответната етажна собственост са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени от съда на две групи основания, които могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Не са спазени законови изисквания за свикване и провеждане на общо събрание, както и за наличие на кворум: не е спазено изискването за упълномощаване от страна на собственика на ап. 30 А.Й.към собственика на ап. 22 В.З. да го представлява (чл. 14, ал. 1 и ал. 5 от ЗУЕС), като липсата на редовно упълномощаване е довело и до липса на изискуемия по чл. 15, ал. 1-3  от ЗУЕС кворум при провеждане на събранието и до липса на кворум за вземане на решения по чл. 17, ал. 2, т. 7 и чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС, както и е нарушен чл. 11, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като общото събрание е отказало да утвърди извършените от съпруга на ищцата разходи за материали и труд за поддържане и възстановяване на общите части на сградата; 2. Решението по т. 1 от протокола не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като обсъдените ремонтни дейности не са извършени общо от етажните собственици, а само от съпруга на ищцата Неделко (починал към датата на вземане на оспорените решения) и на ищцата се дължи от етажната собственост стойността на ремонтните дейности и тъй като ищцата в протокола е посочена като гласувала „за“ решението по т. 1, докато тя се е подписала само като присъстваща на събранието и е била „против“ същото решение, като в подкрепа на твърденията си ищцата е развила подробни съображения.

Искането към съда е да отмени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на Етажната собственост с административен адрес гр. Враца, ул. „***“ № 9, вх. В, за които е съставен протокол от общо събрание от 11.04.2019 г.

 Ответникът Етажната собственост с административен адрес гр. Враца, ул. „***“ № 9, вх. В е подал отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. В отговора се излагат съображения, че решенията на Общото събрание по оспорения протокол са взети при стриктно спазване на относимите материални и процесуални законови изисквания, по въпроси, попадащи в компетентността на Общото събрание. Поддържа се, че решението по т. 1 от протокола в частта за отхвърляне на финансови претенции на ап. 21 в етажната собственост за заплащане на труд за ремонтни дейности е отрицателно (с него е отхвърлено предложение, а не е прието такова) и с оглед на това не може да бъде отменено от съда. Развиват се доводи, че по делото липсват доказателства ищцата да е изчерпала реда по ал. 5 и ал. 6 от чл. 48 от ЗУЕС, както и че в производството по иск по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не може да бъде заместена волята на общото събрание в частта относно утвърждаване на направени разходи и начина на тяхното възстановяване.

С постановеното по така повдигнатия спор решение №961/12.11.2019г. по гр.дело №1999/2019г. РС-Враца е отменил решенията на общото събрание на Етажната собственост по т.3 от протокол от 11.04.2019г. /за сключване на договор за професионални фасилити услуги/, а по отношение на останалите взети решения е отхвърлил предявеният иск по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като неоснователен.

Предмет на въззивната жалба е решението на РС-Враца от 12.11.2019г., но само в частта му, с  която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост с административен адрес гр.Враца, ул.“***“№9, вх.В, взети на 11.04.2019г. под №1 от протокол от 11.04.2019г. В мотивите си РС-Враца е приел, че така обжалваното решение на общото събрание на Етажната собственост не е положително /т.е с което се приема предложение за възстановяване на разходи/, поради което съдът не може да се произнася по неговата законосъобразност.

При така установеното по отношение предявеният иск и постановеното от районния съд решение, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Както вече бе отбелязано, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършената въззивна проверка Окръжен съд-Враца констатира, че обжалваното решение е валидно, но в обжалваната му част е недопустимо, тъй като в същата част е постановено по недопустим иск.

В случая решението на общото събрание на етажната собственост, взето под №1, което е предмет и на въззивната проверка е както следва: „На събранието бяха обсъдени стари ремонтни дейности, свързани с Етажната собственост. Общото събрание реши, че ремонтите дейности са извършени съвместно и всички живущи са взели участие в тях. Финансовите претенции на заплащане на средства за труд на ап.21 бяха отхвърлени.“  Напълно правилно районният съд е отбелязал, че с така посоченото решение не са удовлетворени финансовите претенции на ищцата, свързани с извършени ремонтни дейности на общи части. Правилно е прието също, че тъй като това решение не е положително, съдът не може да се произнесе по неговата законосъобразност, тъй като не можи да вземе решение вместо общото събрание. В посоченото от районния съд решение №39/19.02.2013г. на ВКС, І г.о., постановено по гр.дело №657/2012г. Върховният касационен съд изрично е посочил, че „Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание“. От това решение на ВКС обаче, както и от нормите на ЗУЕС следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са от категорията на обжалваното /отрицателни, отхвърлителни/, не подлежат на съдебен контрол именно защото съдът не е овластен на постанови заместващо решение. По тази причина и самият иск, с който се обжалва т.нар.отрицателно решение на общото събрание, не е допустим. Следователно, макар и правилни по своята същност, мотивите на районния съд не могат да водят до отхвърляне на иска, а налагат оставянето му без разглеждане в посочената част, като недопустим, респ.до прекратяване на делото в същата част. По тази причина и произнасяйки се по недопустим иск, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили.

Все в посочената връзка, конкретните законови основания, сочещи недопустимост на иска, са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗЕУС всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.  Съгласно ал.7 на чл.48 от ЗУЕС обаче, ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. Съпоставката на двата текста еднозначно показва, че ако общото събрание на етажната собственост откаже да разгледа искане за възстановяване на разходи или разгледа такова, но откаже възстановяването, заинтересованият собственик не разполага с право да обжалва отказа, а разполага с право на иск срещу останалите съсобственици. Исковото производство, което има предвид чл.48, ал.7 от ЗУЕС обаче е напълно различно от настоящето по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, защото е с различен предмет, пасивно легитимирани страни и пр.

От изложените съображения се налага извода, че в обжалваната част решението на РС-Враца е постановено по недопустим иск за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост, поради което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати в същата част.

Тъй като от страна на въззиваемата Етажна собственост не са представени доказателства за извършени пред настоящата инстанция разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                 Р    Е    Ш   И   :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение №961/12.11.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1999/2019г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Ц.А.К. *** иск за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост с административен адрес гр.Враца, ул.“***“№9, вх.В, взети на 11.04.2019г.под №1 от протокол от 11.04.2019г. и вместо него в същата част ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, в частта му, относно предявеният иск от Ц.А.К. с ЕГН ********** *** срещу Етажната собственост с административен адрес гр. Враца, ул. „***“ № 9, вх.В, за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост, взето под №1 от протокол от 11.04.2019г., поради недопустимост на иска.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........