№ 1127
гр. Благоевград, 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
и прокурора И. Аль. Ф.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20241200601147 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:50 часа се явиха:
Обвиняемият Р. О. П. – не се явява, като от същия се представя
декларация, в която заявява, че не желае да участва във въззивното
производство по отношение на мярката, по въззивната жалба. Явява се
неговия защитник адв. Д., редовно упълномощена от ДП.
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Ф..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се, производството по делото е образувано по повод
депозирана частна жалба срещу определение № 397 постановено по ЧНД
1
760/2024 г., по описа на РС П.. Излагат се съображения за неправилност и
нецелесъобразност на взетата мярка, както и такива свързани с нейното
незаконосъобразно мотивиране, като се настоява, че не са налице
предпоставките за задържането на Р. П. и се иска налагането на по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Неоснователна е частната жалба, а атакуваното
определение е правилно. Нямам доказателствени искания в тази посока, ще
изложа аргументите си по същество.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло депозираната от мен и от името на моя
доверител частна жалба срещу определението на РС П., като считам същото
за неправилно и незаконосъобразно. Представям и моля да приемете като
доказателства два медицински документа, с които не успяхме на първата
инстанция да се снабдим, а именно за здравословното състояние на майката на
Р. П., която е с онкологично заболяване и с оглед характеристичните данни на
същия, да се разпита сестра му Р.О.П., която е в залата, предвид
обстоятелството, че непълнолетното дете на Р., което е на 14 години, няма как
да бъде оставено през нощта само, тъй като съпругата му работи нощна смяна.
Във връзка с това, представяме доказателствата за здравословното състояние
на майката, а сестра му ще удостовери обстоятелства дали тази жена може да
се грижи за това дете и дали има някой друг, който да се грижи за него през
нощта. Моля да я допуснете до разпит, с оглед характеристични данни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се уважат исканията.
Като взе предвид, че представените по делото доказателства са
относими към предмета на делото, доколкото касаят здравословното
състояние на близък на задържания, както и че няма процесуални пречки да
бъде разпитана неговата сестра за характеристични данни, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото: 2 бр. епикризи на М.Х. П.а от
21.12.2007 г. и от 14.04.2008 г. издадени от СБАЛО-ЕАД София.
ДОПУСКА до разпит като свидетел Р.О.П. от гр. Благоевград.
Снема се самоличността на свидетеля:
Р.О.П.: 47 г., сестра на Р. П..
2
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
за което даде обещание да казва истината.
СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да бъда свидетел по делото. Сестра съм на Р. П..
Брат ми с жена му и детето живеят в с. К.. Тримата са, той с жена му и с
втория му син, има по-голяма дъщеря, която живее в гр. Сандански с майка
си. Никой не им помага за съжаление, защото родителите на снаха ми са
мъртви, а баща ни почина. Майка ми живее в гр. Благоевград, за да ми е под
ръка, защото съм медицински работник и аз контролирам абсолютно всички
заболявания в семейството, вкл. и епилепсията на брат ми, на майка ми
онкологичните заболявания. Детето е на 14 години, учи в гр. П., пътува с
училищен автобус. В 14,00 часа си е вкъщи. Майка му е нощни смени. Тя
работи на бензиностанция „ОМV“ на К.. Брат ми работи през деня, за да може
да се стиковат през нощта, когато тя е на работа той да гледа детето. Живеят в
голяма къща, не е малък апартамент. Не се оставя детето само, по принцип, не
само вечерта. Тези дни, докато брат ми е в ареста, на снаха ми й разрешиха
отпуска, която вече изтече, онзи ден. Майка ми не може да се премести при
тях в с. К. за постоянно, помага, но много рядко помага. Аз отскачам, но тези
неща не вършат работа. Р. е казано на жаргон веселяга, добряга. Познава го
цялото село, усмихнат и добър е, ще помогне на всеки, страшно отговорен
баща и съпруг е. Епилепсията му е доста отдавна, особено нещата се засилиха
след смъртта на баща ни. Последно беше при д-р Кастрев на преглед преди
двадесетина дни. Пристъпите, за щастие, успяваме да ги овладеем, не винаги,
но когато е повече напрегнат настъпват пристъпите. Има и паник атаки с
епилепсията, те са свързани.
АДВ. Д.: Нямам повече въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания, няма да сочим нови доказателства.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, считам частната жалба за
неоснователна, а определението на РС П., с което е наложена мярката за
неотклонение по отношение на обв. П. за правилно. Същото е аргументирано
3
подробно за причините, поради които е наложена тази първоначална МНО
„Задържане под стража“, досежно възраженията, които са изложени конкретно
в частната жалба и касаят реалната опасност от извършване на
общественоопасно деяние. Очевидно е, че и защитата счита, че е налице една
от основните предпоставки за обоснованото предположение за съпричастност
на П. към вмененото му деяние. Оттук насетне дискусията, единствено и
само, доколкото е налице интензивността на втората предпоставка, реалната
опасност от извършване на общественоопасно деяние, в тази връзка вземам
повод, колкото и процесуално, чисто от формална гледна точка некоректно да
е, да се цитира разпита като свидетел на П., но все пак не може да бъде
подминат изказът му „падна ми пердето“. Това е цитат от разпита. Вземайки
повод от това негово чистосърдечно изявление и съпоставяйки го с начина на
извършване на деянието, което е отразено и в първоинстанционния съдебен
акт с това озлобление, нервност, гняв, желание за мъст, което е било
възбудено у него, защото се твърди и чл. 132, това е въпрос на доказване, но
на този етап нямаме такава квалификация от НК, та той дори започва да
преследва пострадалото в случая лице и да му причинява телесната повреда
по начин и средства, които реално застрашават живота му. Не просто го
поставят в опасност, този живот и това здраве по смисъла на чл. 129 от НК, но
като целенасоченост на ударите, средство, с което се нанасят ударите, може да
се помисли за по-голям интензитет дори, какъв е бил моментният умисъл за
конкретното деяние в случая и с оглед резултатът, който е причинил това
деяние - изключително тежки травматични увреждания, в областта на главата,
на черепа на пострадалото лице. Това ми дава повод да кажа и аз, че реалната
опасност е с достатъчно висока степен на интензитет и никак не е
хипотетична. Именно за това и според мен РС П. е мотивирал тази
първоначална мярка за неотклонение, която е постановил, съобразявайки
основно тези обстоятелства, поради което считам, че е аргументиран актът,
следва да бъде потвърден, а досежно социалните измерения на грижата,
изтъкна се, че момчето, за което се грижи бащата е на 14 години. Аз разбира се
нямам претенцията да се явявам пример за каквото и да е било, но все пак ще
споделя чисто житейски опит, че аз бях доста по-малък, когато нашите ходеха
на работа на смени, нощно време, и съм стоял вкъщи и сам съм спял. През
деня те са полагали съответните грижи за мен, не е имало проблем. Не зная
какви са конкретните причини и съображения в тази посока, но считам, че
няма проблеми едно момче, в пубертета, да изкара осемчасова нощ, само
вкъщи да спи ако са му осигурени другите условия. Това не са аргументи,
които биха могли да се отразят според мен на правилността на взетото
решение от РС П..
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, обжалваме определението на РС П.
за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“ спрямо доверителя
ми Р. П.. По отношение на предпоставките, които съдът прие, че са налице,
трите, нашият основен аргумент наистина е свързан с това, че не е налице
4
реалната опасност да се укрие или да извърши друго престъпление обв. П.. Ще
кажа само накратко, по отношение на обоснованото предположение. Да, съдът
прие, че има съпричастност на П. в извършеното деяние, ние също сме на това
мнение, но не съм съгласна със становището, което изрази прокурорът, че
доверителят ми е преследвал Н.Д.. Това не е така, тъй като по делото има
данни, че Дюлгеров пръв е отишъл в къщата му, а това, че доверителят ми се е
качил на колата е било да отиде при баща му, да разговаря с него, за да не се
случват друг път тези неща, тъй като не за пръв път е тормозен от това лице,
идва пред къщи, псува жена му, въобще имат отдавна проблеми само с него,
но не със семейството му, с което са в много близки отношения, семейството
на Николай. Последната ни информация е, че Николай вече е изписан от
болницата в гр. П., той се чувства добре, самият той е казал, че няма
претенции да участва в наказателното производство, не иска предявяване на
материалите. Според мен той по-нататък, когато даде и обясненията си, ще
изясни как се е случило всичко, макар че тук не е мястото да тълкуваме, да
определяме механизма на деянието, но пак казвам, че наистина, според мен
това деяние има възможност да бъде преквалифицирано по-нататък, тъй като
действията на П. са провокирани с тежки обидни думи и най-вече с
противоправно поведение от страна на пострадалото лице, което още не е
конституирано като такова, но първият удар, първото удряне и влачене е от
стана на Н.Д., който е доста по-едър от моя доверител и той е провокирал
самото сбиване между тях. Да, имало е инцидент. Наистина, лошото е, че
телесната повреда е за Н.Д., но той вече е извън опасност. Той отдавна, от
първия ден на настаняването му е извън опасност за живота, за травмите му.
Роднините на доверителя ми, вкл. и аз сме в постоянна връзка, следим
здравословното му състояние и знаем, че вече е изписан и е вкъщи. Затова
обоснованото предположение за съпричастност и ние го признаваме, че е
налице. Не сме съгласни, че фактът, че Р. е осъждан, той има 2 месеца до
изтичане на изпитателния срок от предишното му осъждане, което е едно, тъй
като първото деяние е по чл. 78а от НК, с глоба, не сме съгласни, че това
именно обуславя високата степен на обществена опасност на Р., тъй като в
практиката всички знаем, че има случаи, когато лицата са осъждани и в
изпитателен срок им се налага по–лека мярка за неотклонение, не е
задължително като най-справедлива това да бъде най-тежката такава. Не сме
съгласни с мотивите на РС П., в които липсват почти основания за
здравословното състояние или те са лаконични и свързани с това, че съдът
налага извода, че епилепсията като заболяване не е активирано сега и може
той да лежи в ареста с това заболяване. Да, това е така, но епилепсията като
заболяване е свързана с пристъпи, които никой никога не може да каже кога
ще се случат, а заедно с това, че Р. има и панически атаки, стресът от смъртта
на баща му, когато са се отключили тези атаки, епилепсията и към момента
фактът, че той за пръв път от живота си е в арест, могат да отключат едни
такива пристъпи, и не е нужно да чакаме те да настъпят, за да се установи, че
той не може да лежи в ареста. Отделно, хапчетата, които са му вече внесени в
5
ареста и той ги приема са свързани с паник атаките и епилепсията, така че за
нас това здравословно състояние не е за подценяване, а би следвало при
определяне на мярката да се акцентира върху него. Детето е само в момента,
майка му от утре трябва да е на работа, в бензиностанцията. Тя е направила
опит да се смени, но няма как, ще загуби работата си, а те разчитат на тази
заплата, като семейство, тримата. Р. се грижи за издръжката на по-голямата си
дъщеря, която живее в гр. Сандански с майка си. Р. работи там, където го
викнат, като тип надник и затова, че детето им е само през нощта, досега не е
могъл да започне работа на постоянен трудов договор. Не знаем как ще е
оттук нататък ако той продължи да е в ареста, кой ще се стои при това дете. Не
съм съгласна, че едно момче на 14 години, в самостоятелна къща в с. К., маже
да стои само през нощта, в това село, още повече че към този момент майката
на момчето и то се притесняват и от факта, че Николай вече е изписан и е в
къщи. Цяло село знае, че той има психични проблеми, това го потвърди и
нашия свидетел, който беше разпитан пред първата инстанция, и просто това
дете да се остави само вкъщи, и ако Николай пак дойде, както го е правил
неведнъж пред къщата и да вика, смятам, че не е целесъобразно да бъде така
оставено това дете. Аз и в жалбата съм предложила като по-лека МНО, която
искаме да бъде наложена на доверителя ми е мярката „домашен арест“ или
„парична гаранция“. Според нас домашният арест пак е един вид задържане,
защото обвиняемият няма да напуска дома си, но пък от друга страна ще може
да се грижи за детето си, да бъде вкъщи, да бъде на разположение на органите
на разследването тогава, когато го викнат, и само ще вметна, че на този етап в
ДП се чака само да бъде свършена експертизата от докторите и вървим към
споразумение, евентуално, с прокурора. Разговаряли сме, т.е. няма действия,
които да налагат Р. да бъде в ареста, той може да бъде и вкъщи, когато бъде
извикан евентуално за предявяване на материалите, друго участие той няма в
наказателното преследване срещу него. Поради това ви моля, като най-
справедлива и целесъобразна мярка, ако вие прецените, да наложите
домашния арест за доверителя ми.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, съдът приема следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Ц. Д. в
качеството й на защитник на обвиняемия по досъдебно производство № 314
ЗМ-415/2024 г. по описа на РУ гр. П. – Р. О. П., ЕГН **********, който е
обвинен за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С жалбата се иска
отмяна на определение № 397 от 22.10.2024 г. по ч.н.д. № 760/2024 г. описа на
РС П., с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
алтернативно – да се определи по-лека такава.
В жалбата се навеждат доводи, че определената мярка за неотклонение е
6
неправилна и нецелесъобразна. Защитникът счита, че районният съд
неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 63 НПК. Навежда се,
че поведението на обвиняемия е било предизвикано от пострадалия с тежки
обиди и с нанасянето на първия удар. Защитникът оспорва изводите за
наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление и да се
укрие. Посочва се, че обвиняемият е осъждан, но и че срещу него няма висящи
производства, като за период от почти три години той не е осъществявал друга
противоправна проява. Изразява се становище, че по делото са събрани
доказателства за добри характеристични данни на обвиняемия и за неговото
заболяване. Посочва се, че обвиняемият трябва да се грижи за своя син, тъй
като съпругата му работи нощна смяна.
Представителят на държавното обвинение намира жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт,
поради наличието на всички предпоставки за определяне на най-тежката
мярка за неотклонение.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по
делото и като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до шест години.
Събраният доказателствен материал – протоколи за разпит на свидетели,
протоколи за разпит на обвиняемия, протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, фотоалбуми,
протокол за освидетелстване, резултат от образно изследване, справка в
централна база – КАТ, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка за съдимост, справка за сведения за осъждане в
чужбина, удостоверение за раждане, допълнително споразумение № 4 от
01.01.2023 г. към трудов договор № 77 от 18.07.2020 г., епикриза и етапна
епикриза – в своята съвкупност дава основата за извод, че е обосновано
предположението за авторството на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
НК. Затова е правилна преценката на първоинстанционния съд, че са налице
достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение за
съпричастност на Р. О. П. към престъплениeтo, в коeто е обвинен.
Относно доводите за правна квалификация по чл. 132 НК, следва да се
има предвид, че при анализа за наличието на обосновано предположение
степента на доказаност на обвинението се преценява и с оглед на конкретния
етап на развитие на досъдебната фаза. Различни са изискванията към степента
на доказаност при първоначално вземане на мярка задържане под стража,
когато това става в началото на разследването, и при проверка на законността
7
на мярката по-късно, след извършване на множество процесуалноследствени
действия. В същото време обоснованото предположение за участието на
обвиняемия в извършване на престъплението не следва да се приравнява на
по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за
вината и отговорността на подсъдимия по реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за
доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на
осъдителна присъда (в този смисъл решение № 466 от 04.10.2001 г. по н. д. №
402/2001 г., II н. о на ВКС). Затова, въпреки че към настоящия момент все още
не е изготвено по делото заключение по съдебномедицинска експертиза, съдът
е на мнение, че на настоящия етап от разследването посочената по-горе
доказателствена съвкупност е достатъчна за формирането на извод за
съпричастността на обвиняемото лице към разглежданото престъпно деяние.
С оглед на събрания доказателствен материал към настоящият момент
обоснованото предположение е налице, като впоследствие в хода на
разследването то би могло да бъде разколебано.
Събраният доказателствен материал по делото не подкрепя извода за
реална опасност от укриване. Обвиняемият не предоставя работна сила въз
основа на сключен трудов договор, но той живее на постоянен адрес със
своята съпруга и със своя син.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за съществуването на
реална опасност обвиняемия да извърши престъпление. Според приложената
справка за съдимост на осн. чл. 78а НК обвиняемият е бил освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След
това със съдебен акт, влязъл в сила на 20.01.2022 г. е бил осъден за
престъпление по чл. 354в, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 НК и за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 1 и предл. 2, т. 1 вр. чл. 26 НК. Двете
престъпления са били осъществени в съвкупност, поради което на осн чл. 23,
ал. 1 НК за тях е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 година и 2 месеца, като на осн. чл. 23, ал. 3 НК е присъединено
към него наказанието „глоба“ в размер на 500 лв. На осн. чл. 66, ал. 1 НК е
отложено изпълнение на общото най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години. Престъплението, което е предмет на настоящото обвинение,
е осъществено 19.10.2024 г., т.е. в изпитателния срок на предходното
осъждане. Обстоятелството, че обвиняемият вече е бил осъждан за
общоопасни престъпления го характеризира като личност със завишена
обществена опасност. Посочените съображения обосновават наличието на
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице. При преценка на това дали наложената мярка е подходяща и адекватна
се вземат предвид критериите, посочени в чл. 56, ал. 3 от НПК (определение
№ 133 от 04.05.2015 г. по ч. н. д. № 359/2015 г. на Апелативен съд - София). По
делото са налице доказателства за добри характеристични данни, но съгласно
8
чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на мерките за неотклонение освен
данните за личността се взема предвид и степента на обществената опасност
на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното
състояние, семейното положение, професията и възрастта на обвиняемия.
Следва да се отхвърлят доводите на защитата относно здравословното
състояние на обвиняемия, понеже по делото липсват доказателства той да
страда от заболявания, които да са несъвместими с условията на следствения
арест и с възможностите за лечение там. При възникване на здравословни
проблеми на обвиняемия може да бъде оказана необходимата медицинска
помощ по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
При така установеното, въззивният съд намира, че не са налице основания
за определяне на по-лека мярка за неотклонение от определената такава,
поради което следва да бъде потвърдено определението на районният съд, с
което по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Поради изложеното, на основание чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 397/22.10.2024 г., постановено по
ЧНД № 760/2024 г. по описа на РС П., с което е взета спрямо Р. О. П., с ЕГН –
**********, обвиняем по ДП № 314 ЗМ 415/2024 г. по описа на РУ – П., мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
За определението да се уведомят социалните служби към Община П.,
предвид непълнолетния син на задържания и сложната семейна обстановка, за
предприемане на съответните действия.
Копие от мотивите и протокола да се изпрати на защитника на
задържания адв. Д..
Определението на съда е окончателно.
9
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10