Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.07.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива И. като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 10646/2019
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 439 от ГПК- с искане да
се установи по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата в размер
на 268 866.68 лева, съставляваща остатък
от задължение за главница по изпълнителен лист, издаден срещу ищците на
27.05.2013год. по ч. гр. дело №21824/2013г., по описа на СРС, 43 състав и
изпълнителен лист, издаден срещу ищците на 19.06.2013г. по ч. гр. дело
№21823/2013г., по описа на СРС, 48 състав, въз основа на които е образувано
изпълнително дело №20138470400415 на ЧСИ Н.П..
ИЩЦИТЕ - И.С.М., ЕГН:**********, и Ц.В.М.,
ЕГН:**********, чрез адв. К.А.С. - САК,
твърдят, че срещу тях е образувано и се води изпълнително дело №20138470400415
на ЧСИ Н.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.05.2013год. по ч.
гр. дело №21824/2013г., по описа на СРС, 43 състав, по силата на който са
осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата в размер на 63608.51 евро -
главница по договор за банков кредит, както и сумата в размер на 330.21 евро -
начислена такса за периода 29.12.2008г. - 17.05.2013г., както и сумата в размер
на 5789.39 евро - договорна лихва за периода 02.07.2012г. - 17.05.2013г., както
и сумата в размер на размер на 4904.05 лева, представляваща направени разноски
по делото, и изпълнителен лист, издаден на 19.06.2013г. по ч. гр. дело
№21823/2013г., по описа на СРС, 48 състав, по силата на който са осъдени да
заплатят солидарно на ответника сумата в размер на 99434.61 евро - главница по
договор за банков кредит, както и сумата в размер на 359.57 евро - начислена
такса за периода 29.10.2009г. - 17.05.2013г„ както и сумата в размер на 8742.55
евро - договорна лихва за периода 02.07.2012г. - 17.05.2013г., както и сумата в
размер на 7332.94 лева, представляваща направени разноски по делото. Посочват,
че в рамките на изпълнителното
производство е продаден на публична продан ипотекиран в полза на ответника
недвижим имот и със средствата, получени от
продажбата, е
погасена част от дълга. Съгласно сметка за извършено разпределение от
09.12.2014г., към тази дата общият размер на всички вземания на взискателя „Ю.Б.“
АД по изпълнително дело №20138470400415 на ЧСИ Н.П. е бил в размер на 417
667.10 лева. След разпределяне на сумата в размер на 148 00.42 лева в полза на
„Ю.Б.“ АД, остатъкът от задължението е в размер на 268 866.68 лева - главница.
Оспорват да дължат посочения остатък от дължимата сума поради погасяване по
давност на вземането на кредитора. В подкрепа на горното твърдение излагат,
че изпълнително дело №20138470400415 на
ЧСИ Н.П. е образувано по молба на „Ю.Б.” АД от 24.07.2013г. На 21.07.2014 год. е издадено постановлението за възлагане на продаден на
публична продан ипотекиран имот. Посочват, че постановлението за възлагане на
недвижимия имот е последното извършено изпълнително действие по посоченото
изпълнително производство и от този момент, в продължение на две години не са
предприемани никакви валидни изпълнителни действия, поради което, на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ТПК, на 21.07.2016г. изпълнителното дело се явява
прекратено по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното дело, с
обратно действие - от датата на последното валидно предприето изпълнително
действие /в случая на 21.07.2014г./ започва да тече давността, с което се
погасява самото вземане, като в случая давността изтича на 21.07.2019год., тъй
като се касае за задължения произтичащи от договорен банков кредит, които се
погасяват с петгодишна погасителна давност. С оглед изложеното молят съда да
признае за установено по реда на чл. 439 от ГПК, че не дължат на ответника
сумата от 268 866.68 лева, съставляваща остатък от задължение за главница по
изпълнителен лист, издаден срещу ищците на 27.05.2013год. по ч. гр. дело
№21824/2013г., по описа на СРС, 43 състав и изпълнителен лист, издаден срещу
ищците на 19.06.2013г. по ч. гр. дело №21823/2013г., по описа на СРС, 48 състав
поради погасяване по давност.
ОТВЕТНИКЪТ „Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Юробанк И Еф Джи България” АД), ЕИК ******, представлявано от Д.Б.Ш.- изпълнителен
директор и М.И.В.– прокурист, чрез М.И.Д., юрисконсулт, оспорва предявените
искове като твърди, че същите са недопустими, евентуално оспорва същите по
основание и размер. Оспорва да е налице
изтекла погасителна давност в полза на ищеца. Посочва, че в настоящия случай
изпълнително дело № 415/2013 г. срещу ищците е образувано на 24.07.2013 г., по време
на действие на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съобразно
което давността се прекъсва с образуването на изпълнителното дело и не тече
докато то е висящо. Съответно твърди, че давността е била прекъсната с молбата
за образуването на изпълнителното производство и не е текла до постановяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., а именно до 26 юни 2015 г., с което
е възприета противоположната практика, че докато трае изпълнителното
производство тече давност, но тя се прекъсва с извършването на всяко
изпълнително действие. В тази връзка навежда, че от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова
погасителна давност, т.е. дори и да се приеме, че не са извършвани действия по
изпълнителното дело, то давността би изтекла на 26.06.2020 г. Ето защо,
изтъква, че твърдението на ищците, че давността е изтекла на 21.07.2019г., е
неправилно, а предявеният иск е неоснователен. Евентуално твърди, че давността
не е изтекла в полза на ищците и поради факта, че на 14.08.2014 г., 24.09.2014
г., 22.10.2014 г., 02.12.2014 г. - плащане по запори /за И. и Ц./, 04.12.2014
г. 22.01.2015 г. и 04.03.2015 г. по ИД № 415/2013 са постъпвали плащания по
наложени запори и на двамата длъжника И. и Ц. М.. Посочва, че запорът няма
еднократен характер, а съгласно съдебната практика се приема за съвкупност от
периодични действия, при които при всяко постъпване на суми/плащания в рамките
на този наложен запор, се прекъсват както
срокът за перемпцията по чл. 433,
ал. 1, т .8 от ГПК, така и давностният срок по чл. 110 от ЗЗД. Освен това
излага, че ИД № 415/2013 г. е прекратено, а по молба вх. № 02375/09.07.2019 г.
по описа на ЧСИ Н.П. е образувано ново ИД № 202/2019 г. срещу двамата длъжници.
По изп.д. № 202/2019 г. са извършени следните изпълнителни действия: на
23.08.2019 г. е наложен запор на банкова сметка *** И.М., а на 17.09.2019 г. е
наложена възбрана на негов наследствен имот. На 11.09.2019 г. е извършен опис
на движими вещи на Ц.М.. С оглед изложеното моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ-К.Б. АД( с предишно наименование
„С.Г.Г.“), ЕИК ******, приобретател на вземанията по силата на договор за цесия
от 27.03.2020 г., сключен в хода на делото, не представя становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди направените доводи, намира
за установено следното:
Безспорно е
между страните и се установява и от представените писмени доказателства, че
срещу ищците са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 ГПК от 27.05.2013 г. по гр.д. № 21824/2013 г. и заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 ГПК от 19.06.2013 г. по гр.д. № 21823/2013г. по описа на СРС
съответно изпълнителен лист от 27.05.2013 г. и от 19.06.2013 г.
От представения изпълнителен лист от 27.05.2013 г. е
видно, че ищците са осъдени солидарно да заплатят на ответника сумите от:
63 608,51 евро главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва за периода от 18.05.2013 г. до плащането на вземането, такса в
размер на 330,21 евро за периода от 29.12.2008 г. до 17.05.2013 г., договорна
лихва в размер на 5 789,39 евро за периода от 02.07.2012 г. до 17.05.2013
г. и 4 904,05 лв. разноски по делото, а именно: 2 727,53 лв. държавна
такса и 2 176,52 лв. възнаграждение за адвокат.
От изпълнителен лист от 19.06.2013 г. е видно, че ищците
са осъдени да заплатят солидарно на ответника сумите от: 99 434,61 евро-
главница по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL16841/19.02.2007 г., изменен на 12.08.2009 г. и на 15.12.2011 г., отделно
такса в размер на 359,57 евро за периода от 29.10.2009 г. до 17.05.2013 г.,
ведно със законна лихва върху тези суми за периода от 18.05.2013 г. до изплащането
им, отделно договорна лихва в размер на 8 742,55 евро за периода от
02.07.2012 г. до 17.05.2013 г., както и сумата от 7 332,94 лв. разноски по
делото, а именно: 4 245,59 лв. държавна такса и 3087,35 лв. адвокатско
възнаграждение.
Няма спор между страните, а се установява и от
представените писмени доказателства, че въз основа на описаните изпълнители
листове на 24.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20138470400415 по
описа на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ и район на действие СГС. С молбата за образуване ответникът е поискал
извършването на изпълнителни действия – налагане на запор на трудовите
възнаграждения, банковите сметки, акции и дялове в търговски дружества,
вземания от трети лица, както и налагане на възбрана, извършване на опис и
публична продажба на ипотекиран недвижим имот, като освен това на основание чл.
18 ЗЧСИ е упълномощил съдебния изпълнител да извършва действия по събиране на
вземанията.
От материалите по изпълнителното производство, приложени
към делото, се установява следното:
Със запорни съобщения са наложени запори на трудовите
възнаграждения на ищците, като това е станало най-късно на 01.10.2013г.( датата
на постъпване на отговора на работодателя до ЧСИ, доколкото запорните съобщения
са изпратени по пощата, но разписките за връчването им не са приложени по
делото).
На 30.09.2013 г. на длъжниците са връчени покани за
доброволно изпълнение.
На 04.10.2013 г. е вписана възбрана върху недвижим имот.
На 21.10.2013 г. е извършен опис на недвижим имот.
Публична продан на имота е проведена от 16.06.2014 г. до
16.07.2014 г., като с протокол от 17.07.2014 г. е обявен купувачът, а с
протокол за възлагане от 21.07.2014 г. имотът е и възложен.
Видно от приложените платежни нареждания по изпълнителното
дело, считано от 04.10.2013 г. до 04.03.2015 г. по делото ежемесечно са
постъпвали парични суми по наложените на ищците запори.
С нарочно постановление изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, т.8 ГПК на 27.06.2019 г.
С молба от 09.07.2019 г. е образувано ново изпълнително
дело № 20198470400202 по описа на ЧСИ Н.П.. С молбата е поскано извършването на
множество проверки, както и налагане на запори на трудови възнаграждения,
банкови сметки, движими вещи, вземания към трети лица, акции, дялове и други.
Покани за доброволно изпълнение са връчени на ищците по
реда на чл. 47 ГПК.
На 27.09.2019 г. е наложена възбрана на недвижим имот.
По делото е приета и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Съобразно същото към 25.02.2020 г., дата на извършване на проверката
в счетоводството на „Ю.Б.“ АД, задължението по изпълнителен лист, издаден на
19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 21823/2013 г. по описа на СРС 48 състав, по Договор
за банков кредит № HL 16841, кредитна сделка № 692566, е в общ размер на 75
879,13 евро. На 27.03.2020 г. между „Юробанк България” ДД и „С.Г.Г.“ ЕАД е
подписан Договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който Банката е
прехвърлила своите вземания от ищците по настоящото дело. От Справка „Дълг“ на И.С.М.
към 03.04.2020 г. по Договор за банков кредит № HL 16841 се установи, че
задълженията са в размер на 60 084,38 евро. От Справка изх. № 03736/08.10.2020
г. по ИД №№ 20138470400415 и 20198470400202, издадена от ЧСИ Н.П. се
констатира, че вземането по изпълнителен лист, издаден на 19.06.2013 г. по
ч.гр.д. № 21823/2013 г. по описа на СРС, 48 състав, е както следва: - 55 080,62
евро - главница; - 32 586,26 евро - законна лихва върху главницата, считано от
10.12.2014 г. до 08.10.2020 г.
Към 25.02.2020 г. - дата на извършване на проверката в
счетоводството на „Ю.Б.“ АД, задължението по изпълнителен лист, издаден на
27.05.2013 г., по ч.гр.д. № 21824/2013 г. по описа на СРС 48 състав, за
задължения по Договор за банков кредит № HL 40695, кредитна сделка № 932968, е
113 302,21 евро и 1 020,00 лева. От Справка „Дълг“ на И.С.М. към 03.04.2020 г.
по Договор за банков кредит № HL 40695 се установи, че задълженията към тази
дата са в размер на 82 671,43 евро и 1 020,00 лв. От Справка изх. №
03736/08.10.2020 г. по ИД №№ 20138470400415 и 20198470400202, издадена от ЧСИ Н.П.
се установи, че вземането по изпълнителен лист, издаден на 27.05.2013 г. по гр.
дело по гр.д. № 21824/2013 г. по описа на СРС 43 състав, е както следва: - 63
608,51 евро – главница; - 6 119,60 евро - други лихви; - 47 744.28 евро -
законна лихва върху главницата, считано от 18.05.2013 г.до 08.10.2020 г.,
4904,05 лв. съдебни разноски.
По делото е представен договор за цесия, сключен между
ответника и третото лице помагач, по силата на
който първият е прехвърлил на втория процесните вземания след образуване
на настоящето производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, съобразно
който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Такъв факт се явява и твърдяната изтекла
погасителна давност, поради което възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установи, че първото
изпълнително производство е образувано на 24.07.2013 г. срещу двамата солидарни
длъжници. Към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС №
3/1980 г., съобразно което погасителната давност за вземания, признати с влязло
в сила съдебно решение, се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не
тече до неговото прекратяване. На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното
решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,с което в противоречие с
действащото до този момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД по ППВС № 3/1980 г. е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изпълнителни действия, които
прекъсват давността са например насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, или т. нар "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Със същата точка 10 от това ТР на ОСГТК на ВКС е било обявено за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170 от
14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 774/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 735 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК, решение № 51/21.02.2019 г. по
гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС IV г. о. и други, която настоящият съд напълно споделя,
е прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен
акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма
се прилага от момента на постановяването му. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя вече даденото тълкуване и възприема ново такова, старото тълкуване
важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от
две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващи
тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването
на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт
престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
В настоящия случай изп.д. № 20138470400415 по описа на
ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано през 2013 г., в който момент е действало ППВС
№ 3/1980 г. и същото е висящо към момента на постановяване на тълкувателното решение по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съответно следва да се прецени какво значение
имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от ищеца
погасителна давност.
На първо място следва да се установи дали ППВС № 3/1980 г. е приложимо досежно вземания, за които е
издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото постановлението касае единствено
установени с влязло в сила съдебно решение и не включва в приложното си поле
изпълнителните листове, издадени въз основа на несъдебни изпълнителни основания
по чл. 237 от ГПК(отм.). В хипотезите, предвидени по чл. 416 ГПК, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение, тъй като по новия процесуален ред
заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират извън специалните хипотези на
чл. 424 и чл. 439 ГПК. (решение № 6
от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., Т. К., І Т.О. на ВКС). Съответно
следва да се приеме, че заповедта за изпълнение по действащия към момента ГПК е
приравнена по правни последици към влязлото в сила съдебно решение, в
случаите когато не е подадено възражение
по реда на чл. 414 от ГПК и тя е влязла в сила. В този смисъл е практиката
възприета в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
ВКС, IV г., както и в редица решения на СРС и СГС.
От приетото до тук следва изводът, че завареното като
висящо от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ИД №
20138470400415 по описа на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ и район на действие
СГС принудително изпълнение, се урежда
съгласно задължителното тълкуване в ППВС № 3/1980 г. до 26.06.2015 г.( по
отношение на настъпилите факти с правно значение), а от 26.06.2015 г. е
приложимо приетото с тълкувателното решение.
Съответно изпълнителното дело № 20138470400415 по описа
на ЧСИ Н.П. е образувано на 24.07.2013 г., с което давността за вземанията е
била прекъсната съобразно ППВС № 3/1980 г. Последното изпълнително действие по
делото е от 04.03.2015 г., тъй като на тази дата е последното плащане от трето
лице по наложен запор, което е изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР №
2/2013 г. Съответно на основание чл. 433, т.8 ГПК изпълнителното дело се е
прекратило по силата на закона на 04.03.2017 г. като междувременно от
26.06.2015 г.(датата на постановяване на ТР, което се прилага от момента на
приемането му към висящите производства) е започнала да тече нова 5- годишна
давност, тъй след 26.06.2015г. няма извършвани други изпълнителни действия. За
периода от 04.03.2015 г. до 26.06.2015 г. не може да се изисква от взискателя
да поддържа изпълнителния процес с цел да избегне изтичането на погасителната
давност, тъй като в този период задължителната съдебна практика, обективирана в
ППВС № 3/1980 г. му е давала защита, че от момента на образуване на изпълнителното
производство за вземането не тече погасителна давност. В тази връзка съдът
държи сметка за това, че до 26.06.2015 са се осъществили факти (изтеклия период
от време), които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение и те са проявили
правните си последици, предвид което следва да се
тълкуват в светлината на действащото към момента на настъпването им ТР или
ППВС.
Новото изпълнително дело е образувано на 27.06.2019 г.,
като с молбата за образуване е поискано извършването на изпълнителни действия и
на 27.09.2019 г. е наложена и възбрана на недвижим имот, с което е прекъсната
течащата давност и е започнала нова, която не е изтекла към настоящия момент.
С оглед изложеното се установява, че не е налице изтичане
на петгодишната погасителна давност досежно процесните вземания, предвид което
предявеният иск с правно основание се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв.
По разноските:
При този изход на делото ответната страна има право на
направените в хода на производството разноски на основание чл. 78, ал.3 вр.
ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Закона за правната помощ в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 800 лв. заплатен депозит за
експертиза.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.М., ЕГН:**********, и Ц.В.М., ЕГН:**********,***, чрез адв. К.А.С. - САК, с адрес ***, партер искове с правно основание
чл. 439 от ГПК за установяване, че същата не дължат на „Ю.Б.” АД (с предишно
наименование “Юробанк И Еф Джи България” АД), регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписвания, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Б.Ш.- Изпълнителен директор и М.И.В.– Прокурист сумата от 268 866.68 лева, съставляваща остатък от задължение за главница
по изпълнителен лист, издаден срещу ищците на 27.05.2013год. по ч. гр. дело
№21824/2013г. по описа на СРС, 43 състав и изпълнителен лист, издаден срещу
ищците на 19.06.2013г. по ч. гр. дело №21823/2013г., по описа на СРС, 48
състав, въз основа на които е образувано изпълнително дело №20138470400415 на
ЧСИ Н.П., което е прекратено и по настоящем е образувано № 20198470400202 по
описа на ЧСИ Н.П., рег. № 847 и район на действие СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, И.С.М.,
ЕГН:**********, и Ц.В.М., ЕГН:**********,
да заплатят на Ю.Б.” АД,
ЕИК ****** сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 800 лв. деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника- К.Б. АД( с предишно наименование „С.Г.Г.“), ЕИК ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :