Определение по дело №425/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 259
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20211500500425
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. Кюстендил, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
Членове:Веселина Д. Джонева

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500425 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.423 ГПК.
Образувано по възражение, подадено от АНК. Г. Р., ЕГН **********, от гр.Кюстендил,
ул.“Раковски“№42, ет.14, ап.65 в качеството й на настойник на Б. Г. Г. от с.Ябълково, ЕГН
**********.В подаденото възражение се твърди, че на 13.07.2021г. молителката узнала за
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1675/2019г. срещу Б. Г. Г.
по повод връчено съобщение за образуване на изпълнително производство по изп.д.
№2021742050515 на ЧСИ Валентина Александрова.Посочено е, че Г. е поставен под пълно
запрещение с решение по гр.д. №624/2010г. по описа на КнОС, влязло в сила на
17.02.2011г.Издадената заповед за изпълнение не била връчена на настойника на Г. –
молителката, Г. не бил съобщил за издадена заповед за изпълнение.С обстоятелството, че Г.
не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи интересите си
се обосновава становище, за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.Оспорва се и
валидността на сключени договори, въз основа на които се твърди, че е възникнало
задължението по издадената заповед , предвид неспособността на длъжника да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.Формулирано е искане за
приемане на подаденото възражение и спиране изпълнението на заповед за изпълнение,
издадена по ч.г.д.№1675/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил. С допълнително
заявление постъпило по делото на 27.07.2021г. е уточнено, че за издадената заповед за
изпълнение А.Р. била узнала от съобщение за образуване на изпълнително производство по
изп.д.№20217420400515 на ЧСИ Валентина Александрова, което било намерено в къщата в
с.Ябълково, без да е наясно кому и кога е връчено съобщението.ПО този начин узнала за
процесната заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
1
С възражението на съда са представени заверени по реда на чл.183, ал.1 ГПК:
изпълнителен лист от 21.10.2019г. , според който Б. Г. Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ** сумата ** лева, дължима на основание договор
за мобилни услуги №********* от 09.06.2015г., допълнително споразумение №********* ,
договор за мобилни услуги №********* от 1 07.03.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 19.08.2018г. до изплащане на вземането, както
разноски 25.00 лева държавна такса и ** лева адв.възнаграждение, съобщение изх.
№06471/02.07.2021г. за образувано изпълнително дело №20217420400515 до Б. Г. Г. с
баркод123987713, удостоверение, издадено от Община Кюстендил с рег.№94-А-
59/25.03.2020г. според отразеното в което, АНК. Г. Р. от гр.Кюстендил е назначена за
настойник на Б. Г. Г., от с.Ябълково, поставен под пълно запрещение с решение от
28.01.2011г. на КнОС по гр.д.№624/2010г., решение от 28.01.2011г. по гр.д.№624/2010г. на
КнОС с което Б.Г. Гълобов от с.Ябълково е поставен под пълно запрещение, поради
заболяване с диагноза“персистиращо налудно разстройство“.
По искане на Р. по делото са представени от ЧСИ Валентина Александрова по изп.д.
№20217420400515 удостоверение изх.№274438/14.08.2021г. според което Б.Г. е получил
лично съобщението за изпълнително дело на 08.07.2021г.Представено е ксерокопие от
съобщение за образувано изпълнително дело изх.№06471/02.07.2021г. адресирано до Б.Г.,
както и обратна разписка – известие за доставяне ИД PS250000JNSO 6, посочено и в
съобщението с отбелязване за връчването му на 08.07.2021г. на Б.Г. и подпис за получател.
Препис от възражението е връчено на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ** на
15.09.2021г.На 23.09.2021г. е подаден отговор на възражението чрез адв.Цанев -
упълномощен надлежно, съгласно пълномощно л.5 от д).В отговора са изложени доводи по
основателността на подаденото заявление, като се твърди, че са били налице всички
необходими условия за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, правилно
преценено от съда, който е издал изпълнителен лист срещу длъжника.Ответникът прави
възражение за недопустимост на възражението, като подадено извън законоустановения 1 –
месечен преклузивен срок.Ответникът сочи, че според намираща се по ч.гр.д.№1675/2019г.
документи, заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 18.09.2019г. по постоянния му
адрес.Твърдението, че А.Р. узнала за издадената заповед приблизително 2 години по – късно
се оспорва с довода, че на основание чл.163 СК поставеният под настойничество живее с
настойника, освен ако важни причина налагат отделно живеене.Следователно към датата на
връчване на заповедта за изпълнение, настойникът на поставения под запрещение длъжник е
живял на адреса и е невъзможно да не е узнал почти две години за издадената
заповед.Съдебната практика приема, че в тежест на подалия възражението е да докаже по
делото, че са налице сочените във възражението по чл.423 ГПК предпоставки за приемането
му, а именно, че е спазен едномесечният срок от узнаване на заповедта.Цитирана е съдебна
практика постановяваща прекратяване на производството, когато възражението не е
подадено в срок – определение №107 от 27.01.2014г. по в.ч.гр.д. №707/2013г. на Окръжен
2
съд Кюстендил, определение №137 от 26.02.2018г. по в.ч.гр.д. №69/2018г. на Окръжен съд
Кюстендил, определение №189 от 19.02.2015г. по в.ч.гр.д. №37/2015г. на Окръжен съд
Кюстендил и определение №101 от 03.02.2017г. по в.ч.гр.д. №514/2016г. на Окръжен съд
Кюстендил.В подадения отговор се съдържа искане за оставяне на подаденото възражение,
депозирано от АНК. Г. Р. без разглеждане, поради липса на предвидените в чл.423, ал.1 т.1
от ГПК положителни предпоставки.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните
по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено
следното:
По заявление с вх.№18797/20.08.2019г. подадено от „Теленор България“ ЕАД срещу Б.
Г. Г., ЕГН ********** по ч.гр.д.№1675/2019г. е издадена заповед за изпълнение, съгласно
която длъжникът Б. Г. Г., ЕГН ********** от с.Ябълково, ул.“Първи май“№12,
общ.Кюстендил е осъден да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ** сумата ** лева, за
неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между
него и „Теленор България“ ЕАД, с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД
– договор за мобилни услуги №********* от 09.06.2015г., допълнително споразумение
№********* към договор за 2 мобилни услуги и договор за лизинг от 07.11.2016г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни услуги от 07.03.2017г.,
договор за мобилни услуги №********* от 07.03.2018г., за които са издадени фактури с
№**********/18.04.2018г., №**********/18.05.2018г.,№**********/18.06.2018г.,
№**********/18.07.2018г. и №**********/18.09.2018г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението – 19.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сторените
разноски – 25.00 лева държавна такса и ** лева адвокатско възнаграждение. В делото се
съдържа съобщение №20504/18.09.2019г. по образец съгласно Наредба №7 от 22.02.2008г.,
за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК.Според отразеното в
това съобщение, издадената по посоченото гр.д.№1675/2019г. заповед за изпълнение е
връчена от Б.Златков – кмет и получена лично – в графата за получател е налице подпис, не
са посочени имената на получателя. На 21.10.2019г. е издаден изпълнителен лист( според
отбелязването върху заповедта). С решение от 28.01.2011г. постановено по гр.д.№624/2010г.
на КОС Б. Г. Г. от с.Ябълково, общ.Кюстендил е поставен под пълно запрещение, поради
заболяването с диагноза „персестиращо налудно разстройство“.Решението е влязло в сила на
17.02.2011г.
С възражението е представен екземпляр на съобщение с изх.№06471/02.07.2021г. за
образувано изпълнително дело – една страница, без отбелязване за връчването му. С писмо
вх.№274438/04.08.2021г. от ЧСИ Валентина Александрова на съда е представено съобщение
изх.№06471/02.07.2021г.Както бе посочено по горе, това съобщение е адресирано до Б.Г.,
както и обратна разписка – известие за доставяне ИД PS250000JNSO 6, посочено и в
съобщението с отбелязване за връчването му на 08.07.2021г. на Б.Г. и подпис за получател.В
съобщението са посочени дължими суми, въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2019г.
3
по ч.гр.д.№1675/2019г. в полза на "Теленор България" ЕАД, посочена е сума за главница
съответстваща на отразената в заповедта за изпълнение, законна лихва от 19.08.2018г. до
момента възлизаща на 278.81 лева, присъдени разноски 385.00 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 240.00 лева, платена такса образуване в размер на 60.00 лева,
такси и разноски по ИД в размер на 96.00 левда, както и дължима сума по т.26 в размер на
202.53 лева.В съобщенето се сочи запор върху банкови сметки, МП-та, вписана възбрана
върху недвижим имот и насрочен опис на движими вещи на дата 27.07.2021г. -11.30ч. В
съобщенето е обективирана покана за доброволно изпълнение .
С оглед на установените, релевантни към преценка основателността на подаденото
възражение обстоятелства и разпоредбата на чл.423 ГПК, съдът прецени подаденото
възражение за доупстимо и основателно.Съображеиня:
Съгласно чл.423, ал.1 ГПК – в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с
възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. 3
Според чл.423, ал.2 ГПК -подаването на възражение пред въззивния съд не спира
изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при
условията на чл. 282, ал. 2, а според ал.3 съдът приема възражението, когато установи, че са
налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената
заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с
възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието,
защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 , съдът служебно
обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
С оглед съдържанието на цитирания законов текст следва, че за да бъде разгледано и
уважено подадено възражение по чл.423 ГПК е необходимо да бъде установено на първо
място, че подателят е узнал заповедта за изпълнение, както, че е е подал възражението в 1 –
месечен срок от узнаването й.След като бъдат доказани тези обстоятелства, които
обосновават допустимостта на възражението, по делото следва да бъде доказано наличието
на твърдяното допуснато нарушение в процедурата, касаеща връчването на издадена
заповед за изпълнение, което е лишило подателят на възражението от възможността да
оспори същата.
Заявителката твърди, че е узнала за заповедта за изпълнение по повод съобщение, което
открила в къща в с.Ябълково на 13.07.2021г.От изложението във възражанието и
4
допълнително заявление става ясно, че тя се е запознала и с материалите по делото,
следователно и с издадената заповед за изпълнение, като препраща към материалите по
делото за установяване времето,мястото и лицето на което е връчена заповедта, за което тя в
качестовто на настойник на длъжника не е узнала до 13.07.2021г. ЧСИ Валентина
Александрова е представила на съда съобщение изх. №06471/02.07.2021г. и обратна
разписка с горецитирания баркод, според отразеното в която на 08.07.2021г. е връчено на
Б.Г. посоченото съобщение по цитираното изп.д.Тезата на заявителката, относно момента на
узнаване на заповедта за изпълнение при това положение звучи логично – екземпляр от
съобщението е намерен на адреса на който е изпратено съобщението, само няколко дни след
посочената в обратната разписка дата на връчване на съобщението, като възражението е
подадено в рамките на 1 месец от датата на връчване на това съобщение и намирането му от
подателят на възражението.Съдът я приема, като има предвид, че не се сочат факти и
обстоятелства опровергаващи я.Ответникът се позовава на намиращо се в приложеното
заповедно производство съобщение за връчване на заповед за изпълнение на самия длъжник
– Г. лично, но не сочи доказателства, от които да се направи извод, предвид данните за
състоянието на лицето – поставено под запрещение и неразбиращо свойството и значението
на постъпките си и неможещо да ги ръководи, че това съобщение е достигнало до неговия
настоник, факти и обстоятелства – съдържащи следи, сочещи на действия на настойника,
разкриващи, че е узнал заповедта за изпълнение по- рано.Да вярно е, че по силата на
законова норма чл.163, ал.1 СК поставеният под настойничество живее при настойника,
освен ако важни причини налагат отделно живеене, но това е факт от който не следва
непременно и, че настойникът е узнал за връчената заповед за изпълнение - съществуват
много хипотези, които изключват такова категорично становище.
Предвид изложеното съдът приема, че заявителката е узнала заповедта за изпълнение и
е подала възражение в законоустановения срок. Доколкото с решение от 28.01.2011г. по
гр.д.№624/2010г. на КОС, влязло в сила на 17.02.20211г. Б. Г. Г. е поставен под запрещение,
поради което на основание чл.5, ал.1 ЗЛС той не може да извършва сам правни действия,
които вместо него следва да извършва настойникът му А.Р. , като съгласно чл.28, ал.4 ГПК
поставеният под запрещение е лишен и от процесуална дееспособност, което изключва
възможността на такова лице да бъдат връчвани съдебни книжа, следва, че заповедта за 4
изпълнение издадена по в.ч.гр.д.№346/20121г. не е връчена надлежно.
В обобщевие - подаденото възражение е основателно и следва да бъде прието, като бъде
указано на първоинстанционния съд, че следва да продължи с указания по чл.415, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение, подадено от АНК. Г. Р., ЕГН **********, от гр.Кюстендил,
ул.“Раковски“№42, ет.14, ап.65 в качеството й на настойник на Б. Г. Г. от с.Ябълково, ЕГН
********** срещу заповед за изпълнение №846/20.08.2019г. издадена по ч.гр.д.
5
№1675/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд, по силата на която Б. Г. Г., *** от
с.Ябълково, обл.Кюстендил следва да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ** с адрес
София, общ.Столична, гр.София, жк“Младост“4 сумата ** лева, за неизпълнени парични
задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Теленор
България“- ЕАД( с предишно наименование „Космо България Моблайл“ – ЕАД): договор за
мобилни услуги №********* от 09.06.2015г., допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 07.11.2016г., допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни услуги от 07.03.2017г., договор за мобилни услуги
№********* и договор за лизинг от 07.03.2018г., договор за мобилни услуги
№********* от 07.03.2018г.,за които са издадени фактури №**********/18.04.2018г.,
№**********/18.05.2018г. и №**********/18.06.2018г.,№**********/18.07.2018г. и
№**********/18.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявленето – 19.08.2018г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски 25.00 лева
държавна такса и ** лева адвокатско възнаграждение.
СПИРА изпълнението по изп.д.№20217420400515 по описа на ЧСИ Валентина
Александрова, с рег.№742 и район на действие – Окръжен съд Кюстендил образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение, постановена
по ч.гр.д.№1675/2019г. на Кюстендилския районен съд.
Разглеждането на делото от първоинстанционния съд следва да продължи с указания по
чл.423, ал.4 ГПК – с указания по чл.415, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6