Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 06.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на втори
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Марина
Гечевска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 2767 по описа
за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, *** против Д.Н.И. с ЕГН **********, с адрес *** обективно
съединени искове с правно основание чл.240 вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени
по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2178,91
лева- неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит от ***., сключен с „Р.(Б.)“ ЕАД, сумата от 134,32 лева –
редовна лихва за периода от 20.01.2019г. до 02.01.2020г., сумата от 88,61 лв. –
наказателна лихва за периода от 20.02.2019г. до 30.01.2020г., ведно със
законната лихва считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***по описа за 2020г. на РС П..
В
исковата молба се сочи, че по силата на Договор за потребителски
кредит от ***. „Р.(Б.)“ ЕАД е предоставила на Д.Н. И., ЕГН ********** като кредитополучател
кредит в размер на 4090,00 лв., който бил напълно усвоен от ответницата на
03.06.2016г. Кредитът следвало да бъде погасен в срок до 20.06.2021г. В
договора страните били уговорили възнаградителна лихва в размер на 8,10% за първите 12 месеца, считано
от първата падежна дата на кредита, след което дължимата редовна лихва става в
размер на 6-месечен Sofibor и надбавка в размер на 7,650 пункта над редовната лихва върху усвоената и
непогасена главница на годишна база.
Страните уговорили при забава в плащанията на дължимите вноски заплащане на
обезщетение за забава – наказателна
лихва, чиито размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна
лихва се надбавят 10 пункта годишно. Страните уговорили кредитът да бъде
погасен на 60 анюитетни вноски, дължими до 20 число на месеца, считано от
20.07.2016г. до 20.06.2021г., а размерът на вноската за първите 12 месеца бил
83,13 лева. В молбата се твърди, че банката е изпълнила задълженията си по
договора като отпуснала сумата на ответника за възмездно ползване. Твърди, че
съгласно договора, неплащането на погасителните вноски представлява
неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника и съгласно чл.9.2
от същия, при неизпълнение, банката има право да обяви договора за предсрочно изискуем.
Твърди, че предсрочната изискуемост била обявена на кредитополучателя на 03.01.2020г,
с изпратено до адреса писмо с обратна разписка.Твърди, че в договора е
предвидено писмото да се счита получено от длъжника и съответно ответникът е
уведомен за предсрочната изискуемост с оглед разпоредбата на чл.11.8 от
договора.
Твърди, че на същата дата – 03.01.2020г.
предсрочната изискуемост на всички плащания била осчетоводена и банката
предприела действия за принудително събиране на вземанията си.
В срока за отговор, ответницата,
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Чрез назначения си
особен представител твърди, че по договора няма обявена предсрочна изискуемост.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №***, по ч.гр.д.№ ***/2020г
по описа на ПлРС. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК и съдът е
указал на заявителя, че може да предяви установителни искове по реда на чл.422 ГПК. В указаният от съда срок, ищецът е предявил настоящата искова молба.
По делото безспорно се установява сключването на
Договор за потребителски кредит от ***. между страните - ищецът “Р.Б.” ЕАД - като
кредитодател и ответницата Д.Н. И.- като кредитополучател, въз основа на който
ищецът, е предоставил на ответницата, кредит в размер на 4090лв., с краен срок
за погасяване - 20.06.2021г. Към договора е приложен погасителен план, от който
се установява, че кредитът следва да бъде издължен на 60 равни месечни вноски в
размер на по 83,13 лева.
В договора е посочено, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва която за първите 12 месеца
е 8,10%, а след изтичане на този срок, кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва, формирана от сбора на два компонента : променлив референтен
лихвен процент, представляващ шестмесечен SOFIBOR и надбавка в размер на 7,650 пункта.
По делото се установява също, че до ответника Д.Н. И.,
е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, върнато в цялост
като непотърсено.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по
която се установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца, вещото
лице е установило, че въз основа на сключеният договор за кредит от ***, е
отпусната сумата от 4090лв., усвоена от кредитополучателя на 03.06.2016г. Вещото
лице е установило, че съобразно клаузите в договора, годишната договорна лихва за
първата година е в размер на 8,10%, а след тази дата договорения референтен
процент на банката е сбор от шестмесечен Софибор и 7,650 надбавка. В договора
страните са уговорили, че при забава на плащането кредитополучателят дължи
наказателна надбавка към лихвата в размер на десет пункта и към датата на
сключване на договора тя е в размер на 18,10%. Видно от договора, кредитът се
погасява на 60 месечни вноски, а крайният му срок е 20.06.2021г. Вещото лице е
установило, че общата дължима сума по кредита е в размер на 4987,80 лева, от
които 60 анюитетни вноски в размер на по 83,13 лева, както и месечни такси в
размер на по 4,57 лева, за периода 20.07.2016г. – 20.06.2021г.
В заключението си вещото лице е установило от
счетоводните записвания в ищцовото дружество, че кредитополучателят е
погасил общо сумата от 2646,76 лева, с
които са погасени дължимите вноски за периода 20.07.2016г. – 20.01.2019г.
Установило е в заключението, че погасителните вноски с падежи от 20.02.2019г.
до 20.12.2019г не са – заплатени, поради което банката е предприела действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.01.2010г. Вещото лице е
посочило в заключението си неизплатената дължима главница за периода от
20.02.2019г. до 20.12.2019г. в размер на 2178,91 лева и лихва за същия период в
размер на 134,32 лева. В счетоводството на ищеца е начислена и дължима
наказателна лихва съобразно договора в размер на 88,61 лева за периода
20.0.2019г. – 30.01.2020г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По делото безспорно се установи съществуването на
валиден договор за кредит между страните, въз основа на който, Договор за
банков кредит от ***., между страните- ищецът “Р.Б.“ ЕАД, -като кредитодател и
ответника Д. И.- като кредитополучател, въз основа на който ищецът, е
предоставил на ответника кредит в размер на 4090лв., с краен срок за
погасяване- 20.06.2021г. По делото се установи, че в счетоводството на ищеца, кредита е обявен
за предсрочно изискуем на 03.01.2020г.
Съгласно т.18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор, следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Заедно с това, както бе посочено, е
необходимо волеизявлението на Банката, да е достигнало до адресата-
кредитополучател, за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост/ ведно с
условието да са налице основанията за това/. Следва да се отбележи, че в
случая, банката- кредитор, не се е възползвала от правото си да депозира
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК- въз основа на извлечение от сметка,
като заповедното производство се е развило по реда на чл.410 от ГПК. Независимо
от факта, че производството се е развило по реда на чл.410 от ГПК, обаче, за да
настъпи предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора, дори при
наличие на уговорки за автоматична такава, следва кредиторът да е упражнил това
свое право и да е уведомил длъжника за това. Вземането, предмет на заявлението
по чл.410 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението
в съда, а това подлежи на доказване именно в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува
задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл (Решение № 123/09.11.2015г по т.д.№ 2561/2014г на ІІ
т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
По принцип, законът не предвижда способ за начина на
уведомяване, като уведомяването може да бъде извършено по всички възможни
правнорегламентирани начини- чрез писмо с обратна разписка, чрез нотариална
покана, чрез ЧСИ и др. Възможно е също страните по договора да са избрали
способ за извършване на връчването на писма, свързани с изпълнението на договора.
В случая, съгласно чл.11.8 от Договора за кредит, страните са уговорили, че
всички съобщения, до кредитополучателя,
ще бъдат изпращани в писмена форма, и ще се считат за получени, ако по факс,
чрез лично доставяне, или чрез изпращане по пощата или чрез куриерска служба, с
обратна разписка, достигнат до адреса на кредотополучателя, посочен в договора.
Съдът констатира, че съобщението- чрез препоръчано писмо с обратна разписка до
кредитополучател Д. И., е изпратено до посоченият в договора адрес в гр.П., ***,
върнато в цялост като непотърсено от адресата. Така формулирана, съдът намира,
че клаузата в чл.11.8 от Договора,
предвижда т. нар. „фингирано” връчване, при която опитът за връчване, е приравнява на фактическо връчване
на адресата, доколкото същата изрично и
ясно посочва, при наличието на кои конкретни обстоятелства, опитът за връчване,
ще се приравнява на фактическо предаване на съобщението. (В този смисъл Решение №148/02.12.2016г, т.д.№
2072/2015г. на І т.о.)
На основание гореизложеното, съдът намира, че към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, е налице настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, тъй като са били
налице основания за това и настъпването на предсрочната изискуемост е била
съобщена на длъжника по договора. Съобразно заключението на вещото лице, към
дата 03.02.2020г.- датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
задължението по договора е в размер на: сумата от 2178,91 лева - главница, от
която: сумата от 778,83 лева падежирала и неплатена главница за периода от
20.02.2019г. до 20.12.2019г. и 1400,08 лева предсрочно изискуема главница от
03.01.2020г.; сумата от 134,32 лева- изискуема редовна лихва, от която – сумата
от 130,40 лева редовна лихва върху вноски с настъпил падеж от 20.01.2019г. до
20.12.2019г. и 3,92 лева редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за
перида 20.12.2019г. до 02.01.2020г. и 88,61 лева изискуема наказателна лихва,
от които- 69,27 лева наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж от
20.02.2019г. до 30.01.2020 и 19,34 лева наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода 03.01.2020г. до 30.01.2020г.
По делото безспорно се установи, че след обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита ответникът не е правил плащания.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е
основателен изцяло до предявения размер за 2178,91
лева изискуема главница, от които 778,83 лева редовно падежирала главница и
1400,08 лева предсрочно изискуема главница, 134,32 лева изискуема редовна лихва начислена за периода
20.01.2019г. до 02.01.2020г. и 88,61
лева начислена за периода 20.02.2019г. до 30.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед на основателността на предявеният по реда на
чл.422 ГПК като главен, установителен иск, съдът намира, че не следва по
същество да бъдат разглеждани предявените осъдителни искове.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него в настоящето производство разноски. Ищецът претендира юрк.възнаграждение в
размер на 450лева. Съдът счита, че такова се дължи в размер на 150 лева
съобразно фактическата и правна сложност на делото. При така изложеното, на
ищеца ответникът следва да заплати разноски в общ размер на 872,12 лева, от
които 139,12 лева държавна такса, 150 лева юрк.възнаграждение, 383 лева депозит
за особен представител и 200 лева депозит за вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от него разноски в заповедното производство, в размер на 98,04 лв.-
вкл. юрк възнаграждение и държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Д.Н. И.с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „Р.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от ***– *** и ***- ***, 2178,91
лева изискуема главница, от които 778,83 лева редовно падежирала главница и
1400,08 лева предсрочно изискуема главница, 134,32 лева изискуема редовна лихва начислена за периода
20.01.2019г. до 02.01.2020г. и 88,61
лева начислена за периода 20.02.2019г. до 30.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението-02.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №***. по ч.гр.дело №***/2020г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА, Д.Н. И.с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Р.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано
от ***– ***и ***- *** сумата от 872,12 лв.,
съставляващи направени по делото разноски, и сумата от 98,04лв., съставляващи направени разноски по ч. гр.д. №***/2020г.
на ПлРС.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: