№ 31
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20241100106577 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
този водач и ответника - застраховател.
ИЩЕЦЪТ-Ю. Т. Б. ЕГН : **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ *******, чрез
процесуалния си представител адвокат А. Х. Г., твърди, че на 18.12.202г., около 15.30 часа, в
гр. София, на кръстовището на бул. „ Черни връх „ и ул. „ Златен Рог в качеството си на
пешеходец на пешеходна пътека е пострадала при пътно - транспортно произшествие,
причинено виновно от А. Й. М., ЕГН : **********, в качеството му на водач на л.а. марка „
Порше“, модел „ Панамера Турбо С „ с per. № *******., който движейки се в гр. София, по
бул. „ Черни връх „ с посока на движение от бул. „ Никола Вапцаров „ към бул. „ Джеймс
Баучер „на кръстовището с ул. ,, Златен Рог „ реализира процесното ПТП .Твърди, че в
езултат на ПТП са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горния
край на раменната кост / хумсрус /, закрито. За настъпилото ПТП е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-739 от 18.12.2023г. от мл. автоконтрольор А. Й. -
дежурен ПТП - 0"ПП"-СДВР. Образувано е ДП № 11402/23 по описа на СДВР, както и пр.пр.
1
№ 52872/23 по описа на СРП. Подробно описва описаните болки и страдание в
обстоятелствената част на исковата молба. Сочи, че към датата на настъпване на ПТП -
18.12.2023 г. за процесния л.а. марка „ Порше „ модел „ Панамера Турбо С „ с per. №
******* има валидно сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на
автомобилистите в „ ЗАД А. „ АД. На 29.02.2024г. Ю. Т. Б. е входирала претенция в „ ЗАД А.
„ АД, която е заведена при ответника с входящ № 100-566 от 29.02.2024г. По входираната
претенция при ответника е образувана Щети с № 10024100100465Н. С уведомление с изх. №
Л-1863 от 13.03.2024 г. е уведомена , че трябва да представи документи, с които на този етап
не може да се снабдим, тъй като разследването по досъдебното производство не е
приключило. С уведомления с Изх. № 10024-КЗ-1428 от 27.05.2024г„ ЗАД А. „ АД я
уведомява, че към настоящия момент нямат правно основание да заплатят обезщетение и
отказват заплащане на обезщетение, въпреки многократните й опити да постигне
извънсъдебно споразумение с ответника. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 50000 ( петдесет
хиляди лева ) - представляващи неимуществени вреди причинени от процесното ПТП от
18.12.2023г., ведно със законна лихва от датата деликта — 18.12.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1920лв. (хиляда деветстотин и двадесет ),
представляващи имуществени вреди причинени от процесното ПТП от 18.12.2023г., ведно
със законна лихва от датата деликта - 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-„ЗАД А." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
СОФИЯ, ул. "*******, представлявано заедно от изпълнителните директори М. И.И К.В.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. М.-Л., оспорва иска по основание и размер.
Оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач на л.а.
„Порше Панамера" с per. № ******* - А. Й. М. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие; механизма на настъпване на ПТП; оспорва процесното
ПТП да е настъпило на пешеходна пътека или друго място, предназначено за пресичане на
пешеходци. В тази връзка оспорва и представения към исковата молба Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, в частта „Обстоятелства и причини за ПТП". Лицето, съставило
посоченият документ не е възприело лично обстоятелствата, при които е реализирано
процесното събитие. Твърди, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на л.а. „Порше
Панамера" и водачът М. не е имал техническа и професионална възможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие. Твърди, че А. М. е управлявал л.а.
„Порше Панамера" правомерно, със скорост, в рамките на разрешената такава за съответния
пътен участък, съобразена с конкретните пътни и метеорологични условия, като не е имал
възможност да допусне, предвиди и/или предотврати настъпването на ПТП. Твърди, че
единствената причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е
поведението на ищцата, в качеството й на участник в движението по пътищата като
пешеходец, която е предприела пресичане/ навлязла е върху пътното платно внезапно, на
непозволено и необозначено за целта място, без да се огледа, без да съобрази поведението си
2
с останалите участници в движението и конкретно с движещия се л.а. „Порше Панамера" с
per. № *******. Евентуално, твъри че пешеходката е удължила необосновано престоя си
върху пътното платно. Твърди, че с поведението си, ищцата сама е поставила живота и
здравето си в опасност. Оспорвам наличието на пряка причинно-следствена връзка между
процесното пътнотранспортно произшествие и твърдените неимуществени и имуществени
вреди. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че с
поведението си сама е поставила здравето и живота си в опасност и е допринесла значително
за настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента на телесните увреди,
тъй като е навлязла в рамките на пътното платно внезапно, без да се огледа, при ограничена
видимост, без да съобрази конкретната пътна обстановка, както и приближаващите моторни
превозни средства и конкретно л.а. „Порше Панамера" с per. № *******, и по този начин е
създала пряка опасност и сигурни предпоставки за настъпване на ПТП. Оспорва размера на
предявените искове за неимуществени и имущестевени вреди, като счита същите за
прекомерно и неоснователно завишени. Оспорва претенцията по акцесорния иск. В
условията на евентуалност оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва,
тъй като застрахователят не дължи лихва за забава, считано от датата на настъпване на
твръдяното ПТП. Съобразно чл. 429, ал.З от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" се дължи, считано от момента
на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, а не от
някакъв по-ранен момент, какъвто е моментът на настъпване на ПТП. Претендира разноски
и юриск. възнаграждение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени са с исковата молба-молба- претенция с вх. № 100-566 от 29.02.2024г.;
уведомление с изх. № Л-1863 от 13.03.2024 г.; уведомление с изх. № 10024-КЗ-1428 от
27.05.2024 г., с които се установява, че ишцата преди завеждане на иска е сезирала
застрахователя за изплащане на обезщетение.
Не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор с ответното дружество по отношение на процесния лек автомобил.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключенията на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценени от съда
изцяло като компетентни и обосновани, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на горния край на
лявата раменна кост. Това травматично увреждане е довело до трайно ограничение на
движенията на левия горен крайник за около 4-5 месеца. Между травматичното увреждане и
претърпяното ПТП има причинно – следствена връзка. Проведено е следното лечение :
болнично - от 18 12 2023 г до 22 12 2023 г - 4 дни, домашно - амбулаторно - от 22 12 2023 г
3
до около 10 04 2024 г - 4 месеца. По време на болничното лечение е оперирана на 20 12 2023
г - открито наместване и фиксация на лявата раменна кост с метална пластина и винтове. По
време на домашно - амбулаторното лечение е ходила на превръзки, прегледи и провеждала
раздвижване на крайника през м. януари 2024 г. Вещото лице сочи, че ищцата е претърпяла
болки и страдания с голям интензитет за 9-10 дни, болки с умерен интензитет за около 3
месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Ищцата изпитва болки
и понастоящем при влажно и студено време и при по-голямо натоварване на ръката. Такива
оплаквания тя ще има до около 2-3 години след ПТП. Налице са следните остатъчни
увреждания - белег от операция- 12 см, лявата раменна става извършва движения в обем по -
малък от нормата с 20 %.
Представена е с ИМ- фактура № ********** от 22.12.2023 г. от УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов „
ЕАД за извършено плащане от ищцата в размер на 1920лв., която фактура е обсъдена от в.
лице д-р Д. в о.з на 13.12.2024г. и според която същата е във връзка с операцията и отговара
на увредата на ищцата.
От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява следния механизъм на
процесното ПТП: На 18.12.2023 г., около 15:30 ч., в гр. София лек автомобил марка
„Порше“, модел „Панамера Турбо С“ с per. № ******* се движил по бул. „Черни връх“ в
посока от бул. „Н.Й. Вапцаров“ към бул. „Джеймс Ваучер“, като скоростта му в района на
кръстовището с ул. „Златен рог“ е била от порядъка 18 км/ч. В същото време пешеходката
Ю. Б. е предприела пресичане по пешеходната пътека на платното за движени на бул.
„Черни връх“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, със скорост от
порядъка на 5 км/ч. Първоначално поради спрял пред пешеходната пътека автомобил
водачът на лек автомобил „Порше“ не е имал възможност да възприеме опасността. Такава
възможност същият е имал, когато се е намирал на 11,84 метра до мястото на удара. Водачът
не е възприел своевременно пешеходката, при което е настъпил удар между предната част на
автомобила и лявата страна на пешеходката. От удара, който е под масовия център на
тялото, същото се е наклонило към автомобила и лявото рамо е достигнало до капака. В
следствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила тялото е било
отхвърлено напред и е паднала на пътната настилка. Вещото лице сочи, че удъръ т е
реализиран на пешеходна пътека. Водачът на лек автомобил „Порше“ е имал възможност да
предотврати произшествието при своевременно предприемане на спиране. Причините за
настъпване на ПТП са субективните действия или бездействия на водача на лек автомобил
„Порше“ с органите за управление, който своевременно не е предприел спиране.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят А. Й. М., деликвент- описва механизма на процесното ПТП от своя гледна
точка- имало задръстване, карал бавно, жената изскочила ненадейно.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
4
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид телесните увреждания, възстановяването на
ищцата, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 8 000 лв., поради което искът
следва да се уважи до този размер, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 27.05.2024г.( с писмо с изх. № 10024-КЗ-1428 от 27.05.2024 г..
застрахователят уведомил ищцата, че отказва изплащане на обезщетение по предявената
претенция към момента). Претенцията на ищцата за изплащане на зак.лихва от датата на
процесното ПТП-18.12.2023г., е неоснователна.
Относно претенцията за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства за проведено лечение, обсъдени детайлно от
в.лице д-р Д. в о.з, съдът счита, че искът за имуществените вреди, съставляващи разходи за
лечение, следва да се уважи изцяло- 1920 лв.
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 128лв. от направени 800лв. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
5
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 1292лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 1016.40 лв. от
1210лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК (за процесуално представителство
възнагр. е 300лв.). След компенсация на ответника следва да се присъдят 888.40лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 396.80лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ,
ул. "*******, представлявано заедно от изпълнителните директори М. И.И К.В., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Л. М.-Л., да заплати на Ю. Т. Б. ЕГН :
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ *******, чрез процесуалния си представител
адвокат А. Х. Г., по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 8 000 лв. (осем хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума от 27.05.2024г. (датата на уведомлението за отказ от страна на
застрахователя) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8
000 лв. (осем хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000 лв.(петдесет хиляди лева);
както и следва да й се заплати обезщетение в размер 1920 лв. имуществените вреди,
съставляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази суми от 27.05.2024г.
до окончателното им изплащане. ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от датата на
увредата 18.12.2023г. до от 27.05.2024г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗАД А." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ,
ул. "*******, представлявано заедно от изпълнителните директори М. И.И К.В., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Л. М.-Л., да заплати на адвокат А. Х. Г. на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
1292лв.
ОСЪЖДА Ю. Т. Б. ЕГН : **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ *******, чрез
процесуалния си представител адвокат А. Х. Г., да заплати на „ЗАД А." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ, ул. "*******, представлявано заедно от
изпълнителните директори М. И.И К.В., чрез процесуалния представител юрисконсулт Л.
6
М.-Л.на основание чл.78, ал.2 от ГПК направените разноски по делото в размер на
888.40лв.(след компенсация).
ОСЪЖДА „ЗАД А." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. СОФИЯ,
ул. "*******, представлявано заедно от изпълнителните директори М. И.И К.В., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Л. М.-Л.на, да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 396.80лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7