МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 32 от 09.10.2017 година
по НОХД № 584/2017 година на Районен
съд - Свиленград
С
Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 214/2017 година по описа
РУ – Свиленград (преобразувано в такова с постановление на Районна прокуратура
– Свиленград от дата 22.05.2017 година), преписка с вх.№ 568/2017 година по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, Мария Кирилова - Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Ю.С.А., роден на ***
***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, за това че на 13.05.2017
година на ГКГП „Капитан Петко Войвода”, област Хасково, управлявал моторно
превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с държавен
регистрационен № СН 85 86 КК без съответно Свидетелство за управление (СУ) в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
Наказателно постановление (НП) № 15-0243-000622/14.12.2015 година, издадено от
Началник РУ – Берковица към ОДМВР - Монтана, влязло в сила на 09.06.2016 година
- престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Настоящата
Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.3 и т. 4, б. „в” от НПК в отсъствие на подсъдимия Ю.С.А., тъй като
1./ обвинението не е за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба
на НК – наказанията, които предвижда чл. 343в, ал. 2 от НК са „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и „Глоба”
от 500 лв. до 1 200 лв.;
2./ редовно е призован подсъдимият за
датата на днешното съдебно заседание при условията на чл. 180, ал. 2 от НПК;
3./ не е посочил уважителна причина за
неявяването си;
4./ изпълнена е процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК – съобщено е на подсъдимия за датата на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК и
5./ подсъдимият се намира извън
пределите на Република България, а именно в Гърция.
Участващият по делото Прокурор
Мария Кирилова поддържа обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го
доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа обстановка
изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за
формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК,
както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия. Пледира същия да бъде
признат за виновен по обвинението, като за извършеното престъпление му се наложи
административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от НК, тъй като счита че
са налице предпоставките за това.
Подсъдимият Ю.С.А., участва чрез своя служебен защитник –
адвокат В.О., която пледира за налагане на административно наказание при
условията на чл. 78а от НК в минималния размер.
Съдът, след като прецени събраните и
проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената Справка за съдимост с
рег.№ 11996 от 31.07.2017 година, издадена от Районен съд – София, подсъдимият
е осъждан два пъти – 1. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК като му
наложено административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от НК и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” и 2. за престъпление по 343б,
ал. 1 от НК като са му наложени наказание „Лишаване от свобода”, което не
следва да изтърпи ефективно и наказание „Глоба”.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние подсъдимият няма други доходи, вкл.от
трудова дейност, не притежава недвижими имоти, движимо имущество в т.ч. МПС-та
с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и
парични средства по банкови сметки, няма семейство, нито деца, на които
да дължи издръжка.
Видно от Характеристичната справка на подсъдимия,
изготвена от служител на ІІ РУ – София, същият не се издирва от органите на полицията, има криминалистическа регистрация по 5 проверки и има
съдебна регистрация, касаеща две дела.
Подсъдимият Ю.С.А. се издържа като
поправя покриви на къщи или поставя външни изолации. Няма постоянна работа и за
това отива там където бъде ангажиран.
На 12.05.2017 година подсъдимият А. съобщава
на свои колеги, че намерил работа в едно гръцко село и по този повод трябва да
отидат там, за да сменят покрива на къщата.
На 13.05.2017 година около 10.30 часа
подсъдимият и още двама негови колеги тръгват от град София, като пътуват с лек
автомобил марка „Рено”, марка „Лагуна” с
държавен регистрационен № СН 85 86 КК, управляван от подсъдимия А.. Преминават
през ГКПП „Капитан Петко Войвода” и когато стигнали гръцкото село започнали да
търсят човека, който ги бил наел, но не успели да се срещнат и по тази причина
решават да се върнат в България. Около 18.30 часа на 13.05.2017 година се явяват
на ГКПП „Капитан Петко Войвода” за влизане в страната, където на работа са З.Г.Л.
и Христо Йорданов. Водачът на лекия автомобил – подсъдимият А. подава на
Йорданов документите за самоличност на тримата пътуващи в лекия автомобил,
талона на последния и Договора за покупко-продажба на МПС. При въвеждане на
данните на водача на МПС – подсъдимият А., в АИС „Граничен контрол” се установява,
че същият е заложен в системата на задача „Уведомяване” на РУ - Момчилград. Дежурните
гранични служители се свързват с инициатора на задачата, който ги уведомява, че
А. от около 2 години е с изтекъл срок на валидност на СУ на МПС, но въпреки
това продължава да управлява МПС. Веднага е извършена допълнителна проверка в
системата и информацията, подадена от оперативния работник на РУ - Момчилград е
потвърдена. Свидетелят Л. пита подсъдимия къде му е шофьорската книжка, при
което същият обяснява, че като работил в Гърция му била задържана от
работодателя. За случая е подаден сигнал до звено „Пътен контрол” при РУ - Свиленград
като на место пристига полицейски служител – свидетелят Б.П.Р. заедно с
колегата си Димитър Славов. След като са запознати със случая подсъдимият е
отведен в РУ - Свиленград, където отново се извършва проверка и е констатирано,
че същият притежава СУ на МПС с изтекъл срок на валидност, същото не е подновено,
наказван е по административен ред за управление на МПС без СУ с НП №15-0243-000622/14.12.2015
година, издадено от Началник РУ – Берковица при ОДМВР – Монтана, но продължава
да управлява автомобил, с което нарушава разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП). За констатираното нарушение на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП, а също така и на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДвП,
свидетелят Р. съставя на подсъдимия Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 462449/13.05.2017 година, който му е връчен и
подписан без възражение.
От приложените по делото Справка от
15.05.2017 година, изготвена от Инспектор Веселин Станков и Справка за
нарушител/водач е видно, че подсъдимият А. е притежавал СУ на МПС с № *********,
издадено на 14.11.2005 година, което е с изтекъл срок на валидност на
14.11.2015 година и има наложени множество наказания с НП и Фишове по ЗДвП и КЗ,
едно от които е за управляване на МПС без да притежава СУ на МПС - НП №
15-0243-000622/14.12.2015 година, издадено от Началник РУ – Берковица при ОДМВР
– Монтана, влязло в сила на 09.06.2016 година.
Приложени са по делото и Справки
относно изтърпяване на наложените на подсъдимия наказание по двете му предходни
дела.
Изискани и са приобщени множество
документи във връзка с преценката относно реабилитацията на подсъдимия.
Изложената
фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените
такива. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени
средства се включват показанията на свидетелите – Б.Р. и З.Л.. Така изброените свидетелски показания, Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци,
формирали непосредствени впечатления от случилото се събитие. В този смисъл
показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани
в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага
извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и
еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не
съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им. Разпитаните свидетели са две лица, незаинтересовани от
изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители,
които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в
единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната
заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява,
който и да е от свидетелите да се е
намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му,
като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за
правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни,
давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на
фактическите правни изводи.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП
– кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с останалата
доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.
За достоверни се възприеха и
писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на
съдебното следствие, по реда на чл. 283 от НПК, а именно: АУАН, Справки от АИС
на МВР за нарушител, Заповед за задържане по ЗМВР, НП
№ 15-0243-000622/14.12.2015 година, издадено от Началник РУ – Берковица при
ОДМВР – Монтана, ведно с АУАН, Писмо от СДВР, Свидетелство за регистрация –
част ІІ, Договор за покупко-продажба на МПС от дата 09.05.2017 година и
документи, установяващи кога са изпълнени наложените на подсъдимия наказания по
предходните две дела, които по съдържанието си не се оспориха от
страните, следователно и касателно данните за времето на извършване на
деянието, съставянето си и обективирани данни за управлението на МПС без
съответно СУ в едногодишния срок от наказването му по административен ред и на
инкриминираната дата, така и за неправоспособността на водача, те имат
доказателствена стойност.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Ю.С.А. е осъществил състава на
престъплението чл. 343в, ал .2 от НК.
За управляване на МПС всеки водач трябва да
притежава СУ на МПС, което се издава от органите на МВР при наличието на
предвидените в ЗДвП условия и ред.
ЗДвП и приетите въз основа на него
други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението
на МПС. Докато СУ на МПС удостоверява правоспособността на лицето да
осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на
придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени
знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални
стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните пътно
превозно средство, което намира своето отражение при първоначалното издаване
или при периодичното подновяване на СУ на МПС, което, според европейските
Регламенти и Директиви, инкорпорирани в законодателството ни, ще даде
възможност за „редовен контрол ... за съответствие” с тези минимални стандарти
за постигане на посочените цели, общи за Европейския съюз (ЕС), поради което те
„следва да съвпадат с подновяването ..... и да се определят от срока на
валидност на СУ на МПС”. По този начин, всяка Държава-членка на ЕС,
съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на
СУ на МПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на
водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед
специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че
изискването за „съответно СУ на МПС” значи да е валидно както с оглед на срока
на неговата „административна валидност”, така и за „категорията МПС”, което се управлява
от водача. В този смисъл е Решение № 44 от 19.02.2013 година по дело № 2161/2012 година на ВКС, НК, I н.о., докладчик Съдията Николай Дърмонски.
Както вече бе посочено съвкупната
преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на
събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е
доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Ю.С.А.
е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От обективна страна
– на 13.05.2017 година на ГКГП „Капитан Петко Войвода”, област Хасково, подсъдимият
Ю.С.А. управлява МПС - лек автомобил
марка „Рено”, модел „Лагуна” с държавен регистрационен № СН 85 86 КК без
съответно СУ в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние с НП № 15-0243-000622/14.12.2015 година, издадено от Началник РУ
– Берковица към ОДМВР - Монтана, влязло в сила на 09.06.2016 година. По делото категорично и безспорно са доказани
фактическите действия по управление на МПС без съответно СУ, осъществени от
страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на
престъплението. Преки доказателства в тази насока са показанията на свидетелите
Б.Р. и З.Л., който Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха
правни съображения в настоящите мотиви, обосноваващи преценката за тяхната
обективност и достоверност. Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по посочения
текст от наказателния закон, при безспорно са доказани обективните признаци на
изпълнителното деяние и авторство. Процесното НП № 15-0243-000622/14.12.2015
година, явяващо се фактическо основание за инкриминиране на настоящото
деяние, е издадено от Началника на РУ – Берковица към ОДМВР - Монтана.
Официално заверен препис от същото, ведно с надлежната разписка за връчването
му, както и предпоставилия го АУАН са приложени в ДП и са приети - приобщени в
съдебната фаза на производството по реда на чл. 283 от НПК. Видно от
съдържанието на НП и АУАН, материализиращи две различни нарушения по ЗДвП,
извършени от А., едното от които е именно административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което е санкциониран с наложена „Глоба” на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2, предложение първо от ЗДвП. Второто нарушение е различно и не се обсъжда.
Цитираното НП е надлежно връчено – лично на нарушителя, на дата - 01.06.2016
година, видно от Разписката за връчване, съдържаща се в самия документ. Поради това и тъй като не е обжалвано в предвидения 7-дневен
срок според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, НП е влязло в
сила на 09.06.2016 година. Идентично на така направения правен извод на Съда
относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и
материализираното от Административнонаказващия орган в процесното НП удостоверяване за влизането му сила на
същата дата (09.06.2016 година). Предвид липсата на оспорване в хода на процеса на
истинността и съдържанието на този документ (НП), Съдът го цени, във връзка с
установяването на релевантните факти от предмета на доказване – наказването по
административен ред, правната квалификация на нарушението и съответно Разписката
– удостоверяваща датата на връчването и личното му получаване. При тези
фактически данни, към момента на съставяне на АУАН с бланков № 462449 (13.05.2017
година) от 09.06.2016 година, А. вече е бил наказван по административен ред за
същото деяние, с цитираното, влязло в сила НП № 15-0243-000622/14.12.2015
година, издадено от Началник РУ – Берковица към ОДМВР - Монтана, като
едногодишният срок от това наказание не е изтекъл. Т.е.
безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци.
За доказването на тези факти, вече се посочи по делото са приети - приложените
в ДП, заверен препис от същия санкционен акт (НП), така и Справки от АИС на
МВР.
От субективна страна подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява
автомобил от неправоспособни водачи, т.е. такива, които не притежават СУ, както
и установителният режим за тази дейност, предвиждал е неизбежността от
настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна се е
съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно, подсъдимият е имал формирана
ясна представа в съзнание си, че управлява МПС без СУ
и е следвало да направи необходимото за подновяването му, като докаже със
съответните документи пригодността си за управление на МПС от категорията на
добитата от него правоспособност, но не го е направил, а е продължил да
управлява автомобила. В съзнанието му е била формирана и представа, че вече за
същото такова деяние му е наложена административно наказание, обективирано във връчването на НП - законна последица
от издаването на АУАН, въпреки това е решил да управлява превозно средство.
Подсъдимият Ю.С.А. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от български произход. Живее в град Нови искър, ул.„Малко бърдо” №
29, област София. С основно образование е. Не е женен. Осъждан е, но е
реабилитиран.
От Справката за съдимост
на А. се установява, че той има наложени
наказания за две престъпления през 2002 година и 2003 година. За първото
престъпление са наложени наказани наказание „Лишаване от свобода” при условията
на чл. 66, ал. 1 от НК и наказание „Глоба” в размер на 10 лв. За второто
престъпление са му наложени административно наказание по чл. 78а от НК в размер
на 500 лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година
и 1 месец, считано от 07.04.2003 година. За наказанията „Лишаване от свобода” и
„Лишаване от право да управлява МПС”, подсъдимият би бил реабилитиран на 05.12.2008
година.
Никоя от глобите не
е била платена. Съдът се е снабдил с множество доказателства относно това какво
е правено във връзка със събирането на сумите по тях. Установено е, че през 2003
година в ТД на НАП – София, отдел „Принудително изпълнение” е образувано
изпълнително дело № 20357/2003 година. По това дело са протичали събиранията на
двете посочени глоби. На 19.08.2016 година вземанията за глобите, наложени с
цитираните по-горе наказания са обявени за погасени по давност и производството
по тях е прекратено.
Давностните срокове,
които следва да се съобразяват в случая са тези по ДОПК (Тълкувателно решение №
2/2017 година на ОС на ВАС), тъй като обект на разглеждане по него са глоби,
наложени като административно наказание. В случая става въпрос за налагане на
наказание „Глоба” като осъждане по реда на НПК. ДОПК предвижда 5-годишна
давност, с изтичането на която се погасява вземането. Предвидено е всяко ново
действие за събиране на вземането да започва нова давност, а 10-годишната
давност е абсолютна, независимо от предприетите действия след изтичането й,
вземането се погасява. Предвидено е броенето на срока да започва от годината,
следваща налагането на наказанието. В конкретния случай на А. са наложени
наказания „Глоба”, протичащи по посоченото изпълнително дело по общо две дела. Едното
е от 2002 година, а другото – от 2003 година. Срокът започва да тече от 2004 година.
Предвиденият 5-годишен срок е изтекъл в края на 2009 година. Срокът от 2 години
по смисъла на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е изтекъл в края на 2011 година. Към
този момент вече са налице условията за настъпването на реабилитация по право
по смисъла на чл. 88а от НК. Предвиденият срок от 5 години не е прекъснат,
съответно подновен с действие през времетраенето му. След изтичането му
давността е изтекла. След изтичането на още е години деецът се счита за
реабилитиран по право по смисъла на чл. 88а от НК. Към момента на извършване на
деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК деецът е бил реабилитиран, съответно се счита
неосъждан. В този смисъл е Решение № 62 от 25.04.2017 година, постановено по
ВНОХД № 202/2017 година на Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Кольо
Димитров.
В настоящия случай са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия Ю.С.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното
от А. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от 1 до 3 години и наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 200 лв.; подсъдимият А. не е
осъждан за престъпление от общ характер – реабилитиран е; не е осъждан за престъпление от общ характер и към
релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, раздел IV от НК (реабилитиран е), като именно към този период, според правната теория
и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия
състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица
имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки Ю.С.А.
следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за
което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Ю.С.А., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, младата му възраст, чистото му
съдебно минало, изразеното съжаление, искрено разкаяние, и чисто човешкия
мотив, поради който е управлявал МПС без да притежава СУ, а именно за да си
осигури прехрана. Като отегчаващи вината
обстоятелства се констатираха
наличието на множество нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с
други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът
отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви
задръжки относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на
наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия
– работи на частно когато намери работа и не притежава парични средства в
банки, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с единична стойност
над 1 000 лв., ценни книги и дялове в дружества и със семейното му такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена
обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата си, с която
призна подсъдимия А. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му
наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1
000 лв.
Определеното при горепосочените
съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
По
делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването
на А. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв., в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд –Свиленград.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)