Определение по дело №503/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 7/26.01.2011год., постановена по Н.о.х.дело № 545/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ю. М. С.,, за виновен в това, че на 03.06.2009г. в Г.К. в маловажен случай унищожил противозаконно чужда движима вещ - гума марка «Л.» на лек автомобил «Р» с ДК № * на стойност 27,00 лева, собственост на Ф.М.М. от Г.К., поради което на осн. чл.216,ал.4 и чл.54 от НК го e осъдил на наказание глоба в размер на 100,00 лева,а на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.216,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и по отношение на задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата и преден десен калник.Признал е подсъдимия Ю. М. С., за невиновен в това, че на 03.06.2009 г. в Г.К., извършил непристойни действия - хвърлял бутилки от безалкохолни напитки към М. М. М., В. М. М. и Ф.М.М., тримата от Г.К., псувал същите с думите «ще ви еба майката», унищожил противозаконно чужди движими вещи задно панорамно стъкло, стъкло на п­една дясна врата, стъкло на задна дясна врата на лек автомобил «Р»с ДК №*, собственост на Ф.М.М. от Г.К. и повредил преден десен калник, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,поради което на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.325,ал. 1 от НК.Признал е подсъдимия С. Ю. С. за виновенв това,че на 03.06.2009 г. в Г.К., в съучастие като извършител с М. Ю. С. унищожил противозаконно чужди движими вещи - задно панорамно стъкло , стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата на лек автомобил «Рено19»с ДК №*, собственост на Ф.М.М. от Г.К. и повредил преден десен калник, всичко на обща стойност 303,00 лв., поради което на осн. чл.216,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от и чл.55,ал.1 т.2 букв. "б" НК го e осъдил на наказание пробация, като на осн. чл.42а и чл.42б от НК му е определил следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; - задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за една година, като на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.216 ,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК по отношение на съучастието му със Ю. М. С., двамата от Г.К. и унищожаването на гума марка «Ласа».Признал е подсъдимия С. Ю. С. за невиновен в това,че на 03.06.2009г. в Г.К., извършил непристойни действия - хвърлял бутилки от безалкохолни напитки към М. М. М., В. М. М. и Ф.М.М. , тримата от Г.К., псувал същите с думите «ще ви еба майката», унищожил противозаконно чужди движими вещи задно панорамно стъкло , стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата, гума марка «Ласа» на лек автомобил «Рено19»с ДК №*, собственост на Ф.М.М. от Г.К. и повредил преден десен калник, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.325,ал. 1 от НК.Признал е подсъдимия М. Ю. С. за виновенв това, че на 03.06.2009г. в Г.К., в съучастие като извършител със С. Ю. С. унищожил противозаконно чужди движими вещи - задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата на лек автомобил «Рено19» с ДК №*, собственост на Ф.М.М. от Г.К. и повредил преден десен калник, всичко на обща стойност 303,00 лв., поради което на осн. чл.216,ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от и чл.55,ал.1 т.2 букв. "б" НК го e осъдил на наказание пробация,като на осн. чл.42а и чл.42б от НК и е определил следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; - задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за една година, като на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чп.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК по отношение на съучастието му с Ю. М. С., двамата от Г.К. и унищожаването на гума марка «Ласа».Признал е подсъдимия М. Ю. С., роден на * г. в Г.К., жител и живущ в същия град, български гражданин, неженен, безработен,с основно образование, осъждан, ЕГН *, ЗА невиновенв това, че на 03.06.2009г. в Г.К., извършил непристойни действия - хвърлял бутилки от безалкохолни напитки към М. М. М., В. М. М. и Ф.М.М. , тримата от Г.К., псувал същите с думите «ще ви еба майката», унищожил противозаконно чужди движими вещи задно панорамно стъкло , стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата, гума марка «Ласа» на лек автомобил «Рено19»с ДК №*, собственост на Ф.М.М. от Г.К. и повредил преден десен калник, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.325,ал. 1 от НК.

Осъдил е Ю. М. С., С. Ю. С. и М. Ю. С. със снета по делото самоличност солидарно да заплатят по сметка на РС- К. направените по делото разноски в размер на 120,00 лева.Постановил е След влизане на присъдата в сила на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН делото да се изпрати на компетентния орган по чл. 4 от УБДХ - Районен съд К. за разглеждането му като преписка съгласно указанията в TP № * година на ОСНК.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия С. Ю. С. който,чрез пълномощника си А.С. У. - адвокат при АК -К., я обжалва като необоснована по смисъла на чл.313 от НПК-неправилна,незаконосъобразна, несправедлива и постановена в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Поради горното иска съдът на основаниечл. 334, т.1 и т.4 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПКда отмениизцяло присъдата, вместо което да постанови друга, с която да признае подсъдимияС. Ю. С. за невинен,като прави и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд за установяване на обективната истина по повдигнатото обвинение и за конкретизиране на противозаконно унищожените вещи от страна на дееца. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия М. Ю. С. който,чрез пълномощника си А.С. У. - адвокат при АК -К., я обжалва като необоснована по смисъла на чл.313 от НПК-неправилна,незаконосъобразна, несправедлива и постановена в нарушение на материалния, така и на процесуалния закон. Иска съдът на основаниечл. 334, т.2 и т.3 от НПК и чл. 337 от НПК да отмениизцяло присъдата, вместо което да постанови друга, с която да признае подсъдимияМ. Ю. С. за виновен,в престъпление по чл.216.ал.4 НКкато му се наложи справедливо наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата на Ю. С. е основателна и следва да се постанови нова присъда с която същия се признае за невиновен,поради факта,че към момента на постановяване на присъдата е действала разпоредбата на чл.218.ал1 НК,и не е имало искане от прокурора на осн.чл.287.ал.5 НПК.Жалбата на М. С. намира за неоснователна,а в останалата част счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените наказания намира за справедливи, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на С. Ю. С. е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 03.06.2009г. привечер подс. Ю. М. С. /с турско име Н./, С. Ю. С. /Ф./ и М. Ю. С. /Н. и известен с прякора „Г."/ - баща и двама сина, се намирали в заведение кафе - аператив „А.", в Г.К., кв.В., бУ."Х." -срещу бензиностанция „С.". Тримата седнали вън пред заведението да вечерят, а като по същото време собственикът на заведението А. Е. и сервитьорката св.Ш. С. се намирали вътре в заведението. Поръчали си вечеря и не след дълго към компанията на подсъдимите се присъединили и свидетелите С. Д. /С./ и Т. С. /"В/.

Междувременно, по същото време, свидетелят Ф. М. /с прякор „М."/ се намирал в Г.К. с лекия си автомобил, марка «Рено 19» с ДК №* със свидетелите В. М. /Ф./ и М. М. /М. С. Ю./, които били братовчеди на подсъдимите, като двете семейства не били в добри отношения,тъй като преди известно време подсъдимият М. С. нанесъл удар на бащата на братята М. - св.М. Х.. Св.В. и М. М. помолили брат си - св.Ф. М. да ги закара до кв.В., Г.К. за да се разходят и се уговорили той да дойде да ги вземе от бензиностанция «Симекс» в Г.К., кв.Възрожденци, бУ."Христо Ботев". След като ги оставил в кв.Възрожденци, св.Ф. М. се отправил с автомобила си в неизвестна посока. Свидетелите В. М. и М. М. /М. С. Ю./ отишли до бензиностанция „Симекс", където седнали да пият кафе и със сядането забелязалите отсреща - в заведение „А.", седели подсъдимите. След известно време св.Ф. М. взел братята си - В. и М.,като в колата бил и друг техен брат - М. М. /М. И./ и спрял внезапно - почти по средата на платното автомобила зад автомобила на подсъдимите М. С., Ю. С. и С. С.. Четиримата братя слезли от автомобила,като държали дървени сопи и метална тръба в себе си и се насочили към масата на поде. М. С., Ю. С. и С. С.. Подсъдимият Ю. С. бил нападнат от св.М. М., който го ударил по лявата ръка, от което паднал на земята, а подс.С. С. бил нападнат от св.Ф. М. с бухалка по главата, от който удар паднал на земята и отново бил ударен. Подсъдимият М. С. успял да вземе една от бухалките и ударил св.В. М. по гърба. В същото време поде.Ю. С. изкарал нож и посегнал срещу св.Ф. М. Подс.М. С. заедно с подс.С. С. влезли вътре в заведението, взели няколко бутилки безалкохолно от витрината и започнали да ги хвърлят към свидетелите М. и към лекия автомобил марка «Рено 19» с ДК №*. Последните се уплашили и започнали да бягат,като изхвърлили носените със себе си дървени сопи и метална тръба. Междувременно, св.Т. С., който бил роднина и на подсъдимите и на М., като видял пристигането на последните си тръгнал, а св.С. Д.,виждайки М. да слизат от колата с бухалки и да удрят подсъдимите, се уплашил и се прибрал вътре в заведението. По същото време собственикът на заведението - св.А. Е. и сервитьорката - св.Ш. С. също се намирали вътре в заведението и вечеряли, а други посетители, освен подсъдимите вътре или вън в заведението същата вечер нямало. Така, с взетите от витрината бутилки и дървени сопи,които свидетелите М. изхвърлили при бягството си, подсъдимите М. С. и С. С. заедно счупили задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата, както и повредили преден десен калник на лек автомобил «Рено 19» с ДК №*, а поде. Ю. С. с извадения от него нож спукал предната дясна гума марка „Ласа" на лекия автомобил «Рено 19» е ДК №*. Тъй като други клиенти в заведението нямало по това време и всичко се развило много бързо, други лица освен персонала на заведението не възприели извършените от подсъдимите действия и участието на свидетелите М. в скандала.

Свидетелката Ш. Н. С. по телефона сигнализирала в РУ на МВР - К.. На место пристигнали служители на РУ на МВР - К., свидетелят В. Д. и В. М.,които заварили на място подсъдимите, свидетелите Т. С.,С. Д.,А. Е. и Ш. С. На полицейските служители било обяснено, че подсъдимите се намирали в заведението, пред което спрял л.а. „Рено", от който слезли няколко човека, които се отправили към тях. След възникнал скандал, двете страни се сбили и подсъдимите взели от фризера бутилки безалкохолно и ги хвърлили по лицата от автомобила, при което били счупени и трите стъкла на л.а „Рено". В същия автомобил имало бутилки. Впоследствие били установени и задържани трима от братята М. и подсъдимите,като М. не оспорили,че същата вечер били на същото място и имало сбиване. Обяснили и че били забелязали поде.Ю. С. и синовете му в заведението и затова спрели пред същото заведение, вследствие на което станал побоят. Персоналът в заведението обяснил,че както си седели вътре,влезли подсъдимите вътре в заведението,взели бутилки от витрината и започнали да ги хвърлят

C протокол за доброволно предаване от 03.06.2009г. поде.Ю. С. предал на разследващия 3 бр. дървени сопи и 1 бр. метална тръба с дължина около 0,60 м.,за които обяснил,че предадените предмети били на лицата,които ги нападнали пред заведението.

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно - оценителната експертиза, се установява, че стойността на унищожените задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата, гума марка «Ласа» на лек автомобил «Рено 19» с ДК №* и повреда на преден десен калник възлизат на сума от 330,50 лв., от които стойността на гума „Ласа" възлиза на 27,50 лева. В с.з. вещото лице допълва,че е било начислено и овехтяване на гумата и при изваждане на нейната стойност, щетите възлизали на 303,00 лева.

Назначена е и СЧЕ,от заключението по която се установява,че общата пазарна стойност на унищожени 3 бр. пластмасови столове е 27,00 лева.

Горната фактическа обстановка е била установена от събраните по делото доказателства – гласни и писмени - обясненията на подсъдимите Ю. С., С. С. и М. С. - отчасти, показанията на разпитаните по делото свидетели В. М., М. М.,Ф. М., Т.С. - отчасти, М. Х., М. М., М. И., от показанията на св.Ш. С., С. Д., В. Д., В. М. и показанията на св.А. Е.,приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.1 т.4 от НПК,дадени на досъдебното производство - л.53, от проведената очна ставка между свидетелите М. И., С. Д. и Т. С. и подсъдимите Ю. С.,С. С. и М. С., както и разпита и заключенията на вещото лице Н. по назначените на досъдебното производство съдебно-счетоводни експертизи,както и от останалите писмени доказателства,приложени по делото.

При оценка и анализ на доказателствата,първоинстанционния съд е намерил,че не следва да дава вяра на обясненията на подсъдимите в частта,с която отричат унищожаването на вещите - предмет на престъпното деяние, като заявяват,че тъй като били нападнати само единият от тях - подс.М. С. хвърлял бутилки по свидетелите М., които попаднали в автомобила и така били нанесени щетите по него. В същото време,обосновано не е дал вяра и на показанията на свидетелите В. М., М. М.,Ф. М. и приближените до тях свидетели Т. С., М. Х., М. М., М. И. в частта, в която отричат братът М. И. да е бил на инкриминираното място и да е участвал в побоя, както и в частта,с която отричат да са нанасяли удари по подсъдимите. Обясненията на подсъдимите и показанията на посочените свидетели в индицираните им части не следва да служат като основа за формиране на изводи, тъй като е безспорно, че двете групи не разкриват всички факти и обстоятелства, настъпили в инкриминираната вечер, поради свое противоправно поведение,поради което правят опит да изграждат лични защитни версии. От друга страна,обаче,по делото са налице обективни доказателства, които оборват тезата на подсъдимите и горепосочените свидетели,а именно, показанията на свидетелите Ш. С., С.Д., В. Д., В. М. и показанията на св.А. Е., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.1 т.4 от НПК, дадени на досъдебното производство - л.53, проведената очна ставка между свидетелите М. И., С. Д. и Т. С. и подсъдимите Ю. С.,С. С. и М. С.,съдебно-медицинските удостоверения, разкриващи нанесени увреждания по св.В. М., поде.Ю. С. и С. С. и фотоалбумите от досъдебното производство. Така, на първо място, се установява, че действително свидетелите В. М., М. М., Ф. М.,както и техният брат М. И. са нападнали подсъдимите, с които имали стара вражда,като преди това те са забелязали подсъдимите да вечерят в заведение „Атеш-2009". Това обстоятелство, макар и косвено се потвърждава от разпита на св.В. Д.,който в качеството си полицейски служител пристигнал на място по сигнал за побой и изслушал и двете страни и пред когото свидетелите М. направили горното признание.

На следващо място, съдът е установил безспорно,че вътре в заведението са влезли подсъдимите М. и С. С. и те са взели бутилки от безалкохолно,който са хвърляли по свидетелите М. и по автомобила на същите,както и са удряли по калника на автомобила им с цел да го повредят. За тези обстоятелства свидетелстват свидетелите Ш. С. :"Момчета влизаха и взимаха бутилки от витрината. Двама влязоха", в прочетените показания на св.А. Е. :"...двама или трима от тях взеха бутилка безалкохолно от хладилната витрина...", св. В. Д. - "След сбиването му Ю. С. и синовете му вземат от фризера бутилки безалкохолно и ги хвърлят по лицата,които дошли с "Рено"-то, вследствие на което чупят трите стъкла на "Рено"-то .В автомобила имаше бутилки....", св. В. М. - "Те започнаха да хвърлят по нас бутилки - Ф. /С./ и Г. /М./... момчетата счупиха стъклата с бутилките...Първо по нас хвърляха бутилки, после започнаха да хвърля по колата...Първо по нас мятаха бутилки. Като избягахме,започнаха да мятат по колата. От яд,че избягахме М. счупи стъклото на колата... Не мога да кажа кой кое стъкло е счупил. Ф. и Г. хвърляха.", св.М. М. - "Двамата братя / С. и М./... взеха да викат и да мятат бутилки от бирени шишета...И двамата братя хвърляха бутилки. Те хвърляха бутилки...Бутилки от масата хвърляха.Някой от тях влезе вътре, взе бутилки от витрината...Те са отворили вратите- видях М. и С. да ги отварят. На л.14- сн.1 - те счупиха задното стъкло, удряха по колата, а бащата сряза гумите. Аз го гледах от 100 метра. Прозорецът на автомобила се счупи,когато ние избягахме. Преди това хвърляха бутилките по нас.И по автомобила имаше хвърлени бутилки....От вътре са взети бутилки - двамата братя взеха бутилки от витрината.", св.Ф. М. - "Малкият от тях влезе в заведението /сочи поде.М. С./Взе от там бутилки. Много бутилки хвърляха към нас... Хвърляха бутилки и по автомобила..автомобилът ми беше здрав. Те счупиха стъклата,спукаха гумата,изкривиха калника.... С бухалките удряха по автомобил -С. и М....Без причина започнаха да хвърлят сруще мен бутилки.Мен искаха да ударят, сигурен съм.Бутилки удариха автомобила...Избягах,братята ми също избягаха...Двамата братя започнаха да чупят колата,аз бях на 25-30 метра... И след като избягахме ,и преди това,хвърляха бутилки по колата. И с бухалка удряха по колата... Не мога да определя кой какво е счупил.Братята с бухалки удряха отзад. "

Или, при съпоставяне на гласните с писмените доказателства,като както беше посочено по-горе, част от гласните доказателства не се възприети от съда, поради необективност и недостоверност, и е направен извод,че предадените на съд лица са осъществили от обективна и субективна страна престъпни деяния за които са предадени на съд.

Съдът е приел,че подсъдимият Ю. С. е осъществил състава на чл.216,ал.4 от НК и следва да бъде признат за виновен и осъден за това,че на 03.06.2009г. в Г.К. в маловажен случай унищожил противозаконно чужда движима вещ - гума марка «Ласа» на лек автомобил «Рено19» с ДК № *на стойност 27,00 лева, собственост на Ф.М.М. от Г.К.. Деянието на същия е квалифицирано като маловажно,предвид минималната стойност на вещта - 27,00 лева,което обстоятелство занижава в значителна степен обществената опасност на извършеното. Същото е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е унищожил вещта след като свидетелите М. избягали от мястото. На следващо място, не бе установено по категоричен начин подс.Ю. С. да е участвал в унищожаването на задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата и преден десен калник заедно със синовете си - подс.С. и М. С.,поради което съдът е приел,че следва този подсъдим на осн. чл. 304 от НПК да бъде оправдан по предявеното обвинение по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и по отношение на задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата и преден десен калник.

Предвид гореизложеното,съдът е приел че е било безспорно установено,че подсъдимите С. Ю. С. и М. Ю. С. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК,за което са предадени на съд,като същите следва да бъдат признати за виновни и осъдени за това, че на 03.06.2009г. в Г.К. в съучастие помежду си като извършители унищожили противозаконно чужди движими вещи - задно панорамно стъкло , стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата на лек автомобил «Рено19»с ДК №*, собственост на Ф.М.М. от Г.К. и повредили преден десен калник, всичко на обща стойност 303,00 лв. От субективна страна, инкриминираното деяние на подсъдимите е осъществено п­и форма на вина пряк умисъл, обективирана в поведението им, като същите са съзнавали обществената опасност на извършеното, предвиждали са и са целели настъпването на общественоопасните последици - хвърляли са бутилки не само когато свидетелите М. били на място - и по тях ,и по автомобила им,но и когато последните избягали,като двамата с бухалка удряли и по калника на същия автомобил. На следващо място, бе установено,че чрез деянието си подсъдимите пряко и непосредствено са въздействали върху субстанцията на вещите, в резултат на което същите вещи са станали негодни за обикновеното им предназначение

За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения на кои от тях дава вяра и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

За определяне на наказанията, съдът е приел, че наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия Ю. С. за деянието му по чл.216, ал.4 от НК, следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и на същия следва да бъде наложена глоба,чийто размер с оглед недоброто материално положение на подсъдимия и стойността на причинената вреда,следва да бъде определен в минималните граници,посочени в закона, или, 100,00 лева.

По отношение на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимите С. С. и М. С. за извършеното от тях престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,съдът е приел,че същото следва да бъде определено при наличието на многобройни , при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказало несъразмерно тежко и на основание чл.55, ал.1 т.2, букв. „б" от НК бъде заменено предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, когато не е предвиден най-ниския предел с пробация,като на осн. чл.42а и чл.42 б от НК,следва да бъдат определени следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично; - задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за една година. Размерът на посоченото наказание след замяната му на осн. чл.55, ал.1 т.2, букв. „б" от НК съдът е счел, че следва да бъде определен под средния размер с оглед извода за невисоката като цяло обществена опасност на подсъдимите, като настоящият състав счита, че налагането и на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото е необходима, поради благотворното въздействие на труда като терапия на проблемни поведения.

Настоящата инстанция намира,е наказанията са справедливи и съответстват на извършеното от страна на подсъдимите.

По отношение на престъплението по чл.325,ал.1 от НК,за което и тримата подсъдими Ю. С.,С. С. и М. С. са предадени на съд,първоинстанционния съд е съобразил следното: преценката дали дадено поведение съдържа признаците на престъпление по чл.325,ал.1 от НК следва да се има предвид естеството,съдържанието,времето,мястото и начина на извършеното, като основният признак за разграничаване на подобни деяния от тези,които са обикновена укорима простъпка и подлежат на административна санкция по УБДХ, е наличието или липсата на престъпен резултат,тъй като при дребното хулиганство не се изисква грубо нарушение на обществения ред,нито явно неуважение към обществото,което е основен признак на престъплението хулиганство по чл.325,ал.1 от НК. Като цяло разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. В настоящия казус е установено,че действията на подсъдимите,които са били безспорно установени по делото - хвърляне на бутилки от безалкохолни напитки към М. М., В. М. и Ф. М., унищожаване противозаконно на чужди движими вещи - задно панорамно стъкло, стъкло на предна дясна врата, стъкло на задна дясна врата,гума марка "Ласа" на лек автомобил «Рено 19»с ДК №* и повреждане на преден десен калник,като не бе установено категорично същите да са псували тримата М. с думите «ще ви еба майката», доколкото, обаче, посочените действия са свързани с поведението на М., които нападнали с дървени сопи и метална тръба подсъдимите, поради предхождащ роднински конфликт и успели да им нанесат удари, то, съдът е счел, че в действията на подсъдимите няма формирано никакво решение за непристойни действия, с които да се изрази явно неуважение към обществото. Съдът приема,че поведението на подсъдимите е било провокирано от поведението на свидетелите М. М., В. М. и Ф. М. и брат им - св.М. И., поради което действията на подсъдимите са имали само един адресат - посочените свидетели М. В тази връзка е безспорно, че подсъдимите не са целели да демонстрират явно неуважение към обществото, а са били раздразнени от укоримото поведение на пострадалите, които са извършил насилие спрямо тях. По делото не бе установено и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Това е така, тъй като в заведението и извън него не е имало други клиенти или свидетели, които да възприемат случилото се, всичко е станало набързо, свидетелите Ш. С. и А. Е. останали възмутени, но като цяло възмутени от подобни скандални прояви, а не конкретно от поведението на подсъдимите, тъй като се намирали вътре в заведението и не видели нищо определено от случващото се навън. В този смисъл, доколкото се установи по делото, че случилото се между подсъдимите и свидетелите М., макар и случило се на публично място,където не е имало други лица и обществото като цяло не е било скандализирано, следва да обоснове и липса и субективният признак на хулиганството, а именно - умисъл у подсъдимите действията им да станат достояние на много хора и по този начин да демонстрират явното си неуважение към останалите членове на обществото. На последно място,бе установено,че след случилото се именно подсъдимите останали на място и изчакали идването на полицейските органи, на които разказали какво се е случило и останали на тяхно разпореждане, вместо да напуснат местопрестъплението, което несъмнено показва желанието им да спазват установения обществен ред.

Предвид изложеното дотук,извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства, които да характеризират поведението на подсъдимите като хулигански действия, съдържащи голяма, т. е. по-значителна от обикновената, типична, степен на обществена опасност и такъв мотив и същото,като поведение с ниска степен на обществена опасност, може да ангажира само административнонаказателната отговорност на подсъдимите по чл. 1, ал. 1 от УБДХ е правилен ,обоснован и законосъобразен.

Изложеното по-горе важи и за жалбата на М. С..Що се отнася до искането на представителя на прокуратурата за отмяна на присъдата по отношение на осъждането на подсъдимия Ю. С. по чл.146.ал.4 НК,то това не е от компетентността на въззивния съд,поради липсата на жалба или протест,както и поради факта,че в останалата част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № № 7/26.01.2011год., постановена по Н.о.х.дело № 545/2011 год . по описа на Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.