№ 6979
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110138692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 21857/01.07.2021 г. от АЛ. Г. Н. против „ТС“
ЕАД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 868,48 лева, представляваща ½ от цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 606, вх. Д, ет. 5, ап. 99 с абонатен № 210847, ведно със законна
лихва върху главницата от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
124,68 лева, представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 26.03.2021
г., сумата в размер на 13 лева, представляваща ½ от цената на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 2,57 лева, представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
26.03.2021 г. и сумата общо в размер на 45,18 лева, от която сумата в размер на 20,18 лева,
представляваща внесена държавна такса и сумата в размер на 25 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на „ТС“ ЕАД срещу АЛ. Г. Н. е
издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2021 г. по ч. гр. д. №
19195/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
От служебно извършените проверки в деловодна система АСУД, ЕИСС и изискана
справка относно страните, предмета и етапа на гр. д. № 40435/2021 г. по описа на СРС, 175
състав се установява, че за процесните вземания по подадено от „ТС“ ЕАД срещу АЛ. Г. Н.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2021 г. по
ч. гр. д. № 19195/2021 г. по описа на СРС, 56 състав. За установяване на дължимостта на
вземанията по заповедта за изпълнение заявителят е подал срещу АЛ. Г. Н. искова молба с
вх. № 37437/06.08.2021 г., по която е образувано гр. д. № 40435/2021 г. по описа на СРС, 171
състав.
От изложеното следва, че са налице едновременно висящи пред Софийски районен
съд производства по положителен установителен и отрицателен установителен иск за едни и
1
същи претенции. Висящността на производството по положителния установителен иск
съставлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал.1 ГПК за започване и за
провеждане на производството по отрицателния установителен иск.
С разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките, на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяване на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне
обвързване на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи и,
когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса ( Решение № 119 от
17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС).
Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално
положение по всяко от делата и, че предявеният от кредитора установителен иск е
положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен
резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали „ТС“ ЕАД има вземане към АЛ. Г.
Н. за сумата в размер на 868,48 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 606, вх. Д, ет. 5, ап. 99 с абонатен № 210847, ведно със законна лихва върху
главницата от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 124,68 лева,
представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 26.03.2021 г., сумата в
размер на 13 лева, представляваща ½ от цената на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 2,57 лева, представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
26.03.2021 г.
Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за
отрицателен установителен иск в зависимост коя от двете страни вземе инициативата за
съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно
на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението
на доказателствената тежест е еднакво. Съществуването на вземането и по двете
производства ще се установява към момента на приключване на устните състезания, поради
което е налице тъждество между паралелно водените от страните дела. Разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира изцяло приложение и в производството по чл. 422 ГПК – напр.
Решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., Решение № 10 от
25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д.
№ 3092/2018 г. на II т. о. и др.
Настоящият съд не споделя изложеното в исковата молба виждане за допустимост на
производството. В този смисъл цитираната от ищеца практика касае хипотези, при които е
2
предявен отрицателен установителен иск без да е налице паралелен процес по чл. 422 ГПК
за същите вземания. Настоящата хипотеза обаче е различна, тъй като е налице висящо
надлежно образувано производство по чл. 422 ГПК. В случая длъжникът освен отрицателен
установителен иск е подал и възражение по чл. 414 ГПК, а в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
Следва да се посочи, че преобладаващата практика на ВКС намира за недопустим
предявен от длъжника отрицателен установителен иск при заведен успореден такъв по чл.
422 ГПК от заявителя, когато заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди подаване на
исковата молба по ОУИ – Решение № 46 от 08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на II т. о. на
ВКС, Определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на I т. о. на ВКС,
Определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, Определение
№ 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 274 от
12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС. В подобен смисъл е и Определение
№ 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10973/21 г. по описа на СГС.
Извод за недопустимост на настоящото производство може да бъде изведен и от
Определение № 222/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. № 335/2019 г., IV
г. о. на ВКС, съгласно което „изричното законодателно решение по чл. 424 ГПК,
предвиждащо възможност на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за
вземането по заповедта за изпълнение единствено при новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок, не би било необходимо ако длъжникът разполагаше с възможност да
предяви отрицателен установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.
Съдът намира, че възприетото в цитираното от ищеца Решение № 76/07.05.2013 г. по
гр. д. № 391/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО схващане за допустимост на предявен от
длъжника срещу заявителя отрицателен установителен иск за вземанията по заповедта не
следва да бъде споделено, тъй като води до неприемливи от гледна точка на процесуалния
ред последици разяснени подробно в особеното мнение на съдия БИ по Определение №
154/27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО. С подаване на
възражение правата на длъжника са защитени, тъй като заповедта за изпълнение не влиза в
сила и в тежест на заявителя е да предяви установителен иск за вземането си, като в случай,
че не стори това заповедта бива обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. В предявения
положителен установителен иск длъжникът може да изчерпи всички възражения срещу
вземането по заповедта, като съгласно задължителните указания дадени с т. 11, б. „а“ от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на заповедното производство, в производството по чл. 422 ГПК е
допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника оспорвания на
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или не е
навел подобни възражения в срока за отговор. От изложеното следва, че производството по
отрицателния установителен иск става безпредметно доколкото предмета на делата е един и
3
същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение,
респ. за което е предявен иск за несъществуването му. Ако длъжникът не възрази срещу
заповедта за изпълнение тя влиза в сила, в който случай той не може да предяви иск за
несъществуване на вземането въз основа на обстоятелства, които са съществували към
момента на изтичане на срока за възражение по аргумент от разпоредбата на чл. 424, ал. 1
ГПК. Съгласно съображенията на съдия БИ законът не предвижда като процесуална пречка
за влизане в сила на заповедта фактът предявяване между момента на издаването й и този на
влизането й в сила на отрицателен установителен иск за същото вземане. Ако отрицателният
установителен иск на длъжника се приравни на възражение по чл. 414 ГПК следва, че за
заповедния съд възниква задължение да даде указания на заявителя да предяви положителен
установителен иск, който иск съгласно фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От изложеното
следва, че предявеният отрицателен установителен иск на основание чл. 126, ал. 1 ГПК
подлежи на прекратяване. Не е налице законова опора, която да обоснове извод, че фикцията
по чл. 422, ал. 1 ГПК в сочената хипотеза не намира приложение. В подкрепа на изложеното
виждане, че предявен от длъжника в срока за възражение отрицателен установителен иск е
недопустим са и Определение по ч. т. д. № 764/2011 г. по описа на ВКС, II ТО, Определение
по ч. т. д. № 867/2011 г. по описа на ВКС, I ТО и Определение по ч. т. д. № 131/2012 г. по
описа на ВКС, II ТО, както и Определение по в. ч. т. д. № 179/2018 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Варна, Определение № 854/06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 577/2018 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Перник.
Ако цитираната от ищеца практика се тълкува в смисъл, че „при оспорване от
длъжника на вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по
чл. 415 от ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а
предявеният иск по чл. 422 ГПК за същото вземане е недопустим и подлежи на
прекратяване“ би се достигнало до неприемлив от гледна точна на правния мир резултат.
Подобно тълкуване противоречи на чл. 126 ГПК, а в разпоредбите относно заповедното
производство не е предвидено подобно изключение. Не е налице законова опора, която да
обоснове извод, че фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК в сочената хипотеза не намира
приложение. При споделяне на подобно разрешение, то предявявайки последователно
отрицателен установителен иск и възражение срещу издадената заповед за изпълнение, дори
впоследствие този иск да бъде отхвърлен, длъжникът ще постигне резултат, при който
производството по положителния установителен иск на заявителя следва да бъде
прекратено. Кредиторът ще загуби разноските по заповедното производство и при
наличието на обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдебният изпълнител
ще следва да прекрати изпълнителното производство. Подобно разрешение противоречи
пряко на чл. 3 ГПК. Разбирането, че предявен от длъжника иск за установяване, че вземането
по заповедта за изпълнение е недължимо е всякога допустим би довело до образуване на
множество дела с идентичен предмет и страни, и оставя отворен въпроса по какъв ред
кредиторът ще се снабди с изпълнителен титул за вземането си срещу длъжника.
Евентуално би довел и до необходимост кредиторът да предяви нов осъдителен иск, за да
4
може да се снабди с изпълнително основание за принудително осъществяване на правото си.
Предявения от „ТС“ ЕАД положителен установителен иск, по който е образувано гр.
д. № 40435/2021 г. по описа на СРС, 171 състав, се счита на основание чл. 422, ал.1 ГПК
предявен от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 19195/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав, която дата предхожда подаването на исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, поради което е налице абсолютна отрицателна
предпоставка за допустимост на по–късно заведеното производство, чийто предмет изцяло
поглъща. Оттук и следва да се приложи разпоредбата на чл. 126 ГПК и да се прекрати по-
късно заведеното дело. Ето защо настоящото производство е недопустимо и следва да се
прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 21857/01.07.2021 г. от АЛ. Г. Н. против „ТС“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 38692/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5