№ 18829
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110168797 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „**** /уточнена с молба с вх. №
34395/08.02.2023 г./ срещу Ц. П. Ц., с която са предявени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот,
находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 2 208.26 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
03.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 300.02 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2019 г. до 24.01.2021 г.; сумата от 23.95 лева – стойност на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 03.02.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 3.26 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.12.2019 г. до 24.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5486/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на ползвател на процесния имот, към
което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Термокомплект” ООД по реда за
дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез
1
назначения й особен представител, с който оспорва предявените исковете. Оспорва през
исковия период да е била клиент на ищцовото дружество. Твърди, че е прехвърлила
процесния имот през 2008 г., поради което не следва да отговаря за задълженията за него.
Оспорва влизането на ищцовите Общи условия в сила. Оспорва реалната доставка на
топлинна енергия и нейното количество. Оспорва претенцията за стойността на услугата
дялово разпределение по основание и размер, като счита, че такава може да се претендира
единствено от фирмата, която го е извършило, но не и от „****, защото липсват
доказателства за прехвърляне на вземането. Оспорва исковете за мораторни лихви поради
неоснователност на главните искове и поради липсата на доказателства за изпадането й в
забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК ответницата релевира възражение за частично
плащане на задълженията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5486/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на
2
топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта.
В случая от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
****, том ВІ, рег. № ****, дело № 128/2008 г. на нотариус с рег. № *** /л. 16 – 17/, се
установява, че през 2008 г. Ц. П. Ц. е продала на трети лица имот, за който от
Удостоверение с изх. № ***/24.10.2013 г. на ГИС София /л. 18/ и Удостоверение на **** /л.
19/ е видно, че е идентичен с процесния имот, като си е запазила пожизнено правото на
ползване върху него. Следователно именно тя е материалноправно легитимирана да
отговаря за задълженията за доставената в имота топлинна енергия през исковия период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, който
договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**** на клиенти в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, за които с Определение №
31543/11.09.2023 г. е съобщено на страните, че на съда е служебно известно тяхното
публикуване в един централен и един местен всекидневник.
За установяване факта на доставяне на топлинна енергия, нейния обем и цена,
включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на
доставената топлинна енергия на ответницата през процесния период, е прието
заключението на съдебно-техническата експертиза, за изготвянето на което вещото лице е
съобразило редица документи, включително главните отчети и изравнителните сметки,
съставени от ****. Съдът кредитира заключението на вещото лице Т. като обективно,
компетентно и обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за
сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е
формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото
лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй
като е преминал проверка, която макар да е извършена след нормативно определения срок, е
приключила със заключение за съответствие, което от техническа гледна точка означава, че
топломерът е бил годно средство за търговско измерване през исковия период. Изяснява се,
че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение ****. Установява се,
че през процесния период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, като
радиаторите са били демонтирани. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
през периода е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота.
Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по нормативно
установена формула, както и топлинна енергия за отопление на общите части, като те са
разпределяни между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
3
имотите им по проект. Вещото лице Т. е констатирало, че за периода 2019 г. – 2020 г.
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена от **** за открита
отоплителна инсталация, но в случая сградата е със скрито изпълнение на отоплителната
инсталация по проект, поради което вместо коефициент 0.15 е трябвало да се приложи
коефициент 0.10, като това нарушение ощетило абоната с 45.54 лв. Вещото лице Т. посочва,
че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с
изключение на горепосоченото нарушение.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на
ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
При определянето на реално дължимата от ответницата стойност на доставената
топлинна енергия следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, но при съобразяване на
констатираното от вещото лице Т. нарушение при изчисляване на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, за част от исковия период. Ето защо при определяне
размера на дължимата за имота цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-
техническата експертиза в частта, в която вещото лице посочва различна от изчислената от
**** стойност на доставената топлинна енергия. Следователно дължимата цена за
доставената в имота през исковия период топлинна енергия възлиза на 2 486.63 лв.
По възражението на ответницата, направено с възражението по чл. 414 ГПК, за
частично плащане на задължението съдът намира следното:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че липсват
плащания от ответницата след завеждане на делото, а извършените преди това плащания в
общ размер на 169.06 лв. /сбор от 37.22 лв., 37.27 лв. и 94.57 лв./ са взети предвид при
формиране на съдебно предявените претенции, като с тях е намалена претенцията по общата
фактура за първия отоплителен сезон.
Съдът намира, че щом цената на действително доставената топлинна енергия се
установява при съвкупна преценка на доказателствата по делото, но най-вече – въз основа
на заключението на съдебно-техническата експертиза, а не единствено на база издадените
от доставчика фактури и данните от воденото от него счетоводство, то при извършване на
собствена преценка за размера на неплатената част от цената съдът следва да съобрази
извършените преди образуване на делото плащания, като намали с техния размер приетата
за установена стойност на действително доставената топлинна енергия през исковия период.
В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че в
счетоводството на ищеца са отразени като постъпили в погасяване на главницата за
процесния период само две плащания – на 07.05.2019 г. и на 05.03.2020 г. От представените
4
към възражението по чл. 414 ГПК платежни документи е видно, че плащането от 07.05.2019
г. касае задължения за м. 05.2018 г. и м. 06.2018 г., т.е. най-старите задължения, включени в
исковия период, а плащането на 05.03.2020 г. на сума в размер на 94.57 лв. касае частично
погасяване на задължението по общата фактура за първия отоплителен сезон, а за част от
така платената сума е посочено, че се отнася за задължения за периода от м. 10.2019 г. до м.
12.2019 г. В случая обаче по делото е недоказан размерът на месечните задължения за
периода от м. 10.2019 г. до м. 12.2019 г., защото не са представени посочените в платежния
документ от 05.03.2020 г. фактури, което възпрепятства формирането на извод, че
длъжникът е предложил изпълнение на целите задължения за посочения период, което да
обвързва кредитора. При тези данни съдът приема, че извършените частични плащания
правилно са отнесени от кредитора за погасяване на най-старите задължения, включени в
исковия период. Следователно неплатеното от ответницата задължение за доставената
топлинна енергия в ползвания от нея имот през процесния период възлиза на сумата от
2 317.57 лв.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
5
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 03.02.2022 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 26.11.2018 г., а това са
задълженията за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г. включително.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 10.2018 г. до м. 04.2021 г., съдът определи
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, като възприема
посочената стойност за този период при отчитане на допуснатото нарушение, ощетяващо
абоната със сумата от 45.54 лв., и приема, че възлиза на 2 264.95 лв. Тази сума не следва да
бъде намалявана с размера на направените от ответницата частични плащания за исковия
период, защото те касаят най-старите задължения, които са погасени по давност.
В случая обаче ищецът претендира цена на доставената топлинна енергия в по-малък
размер от действително дължимия, поради което и с оглед принципа на диспозитивното
начало искът следва да бъде уважен в пълен размер, но за периода от м. 10.2018 г. до м.
04.2021 г., като върху тази сума ответницата дължи и законната лихва, считано от 03.02.2022
г. до окончателното плащане. Искът подлежи на отхвърляне за периода от м. 05.2018 г. до м.
09.2018 г. поради изтичане на погасителна давност за вземането за посочения период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг за необхванатата от
погасителната давност част от исковия период. По отношение на забавата в плащането му
съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая ответницата е изпаднала в забава в плащането на главното задължение
6
предвид липсата на извършени в срок плащания на задълженията за необхванатата от
погасителната давност част от исковия период. Началото на забавата е 15.09.2019 г. – за
главницата за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., 15.09.2020 г. – за главницата за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., и 15.09.2021 г. – за главницата за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г.,
31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. В исковата молба обаче се претендира мораторна лихва само за
периода от 15.09.2019 г. до 24.01.2021 г., от което следва, че такава се дължи само върху
главницата за първите два отоплителни сезона, защото забавата по отношение на главницата
за третия отоплителен сезон е настъпила след крайния момент на периода на претенцията за
мораторна лихва.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.01.2021 г.
върху непогасената по давност главница за първите два отоплителни сезона /размера на
която съдът определи въз основа на изравнителните сметки и заключението на съдебно-
техническата експертиза/ съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 142.35 лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия е частично основателен – за сумата от 142.35 лв. за период на забава от 15.09.2019 г.
до 24.01.2021 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от ****. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на
чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата
дялово разпределение за доказан по основание. Ответницата не оспорва размера на таксата
за целия исков период, поради което съдът приема, че дължимата стойност на услугата
дялово разпределение е 23.95 лв., както е посочено в исковата молба, като върху нея се
дължи и законната лихва, считано от 03.02.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 94.67 лв., както
следва: 47.67 лв. – държавна такса, и 47 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за исковото
7
производство – в общ размер на 1 038.01 лв., както следва: 47.67 лв. – държавна такса,
520.34 лв. – депозит за особен представител, 376 лв. – депозит за вещо лице, и 94 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На ответницата не се дължат разноски, защото не е извършила такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Ц. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон.
№ ****, а именно: сумата от 2 208.26 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 142.35 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 24.01.2021 г.; сумата от 23.95 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5486/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като
ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за главница за стойността на доставената
топлинна енергия – за периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г.; частично иска за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 142.35 лв. до
пълния предявен размер от 300.02 лв.; изцяло иска за сумата от 3.26 лв. – мораторна лихва за
периода от 31.12.2019 г. до 24.01.2022 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Ц. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
1 038.01 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 94.67 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8