№ 4403
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110126913 по описа за 2023 година
„Ю“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... като
правоприемник на „БППФ“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
*********, с адрес на управление в Р. Ф, гр. П, бул, ...., чрез „БППФ С.А., клон Б“, с ЕИК
*********, последният понастоящем заличен търговец, е предявило срещу В. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С..., следните искове:
Да се признае за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК,
че в полза на ищеца съществува вземане по договор № CARU-.../30.10.2018г., обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
45901/2021 г. по описа на Районен съд София, а именно: сумата от 8754,89 лв. – главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 1948,47 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.08.2020 г. до 05.11.2025 г.; разноски в заповедното производство в размер на
244, 10 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските
по настоящото дело в размер на 214, 13 лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение - искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
В условията на евентуалност, ако установителният иск бъде отхвърлен, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се прави изявление за предявяване на
осъдителен иск и се иска да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба,
1
процесния кредит се обявява за предсрочно изискуем.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Ищецът твърди, че на 30.10.2018г. между „БППФ С.А., клон Б“ и ответника бил сключен
договор за потребителски кредит № CARU-..., по силата на който на В. И. А. била
предоставена сумата в размер на 10 000 лв., която била преведена по декларираната в
договора лична банкова сметка на последния. Ответникът от своя страна се задължил да
върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва в срок до 05.11.2025г. на
равни 84 месечени вноски от по 236,12 лв. всяка. Кредитополучателят изпълнявал своите
задължения по договора до 05.08.2020г., когато преустановил погасяването на кредита, като
към посочената датата били погасени 20 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора
вземането на кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била 05.09.2020г., от която дата вземането станало
ликвидно и изискуемо в пълен размер, за което от страна на кредитодателя било изпратено
изрично уведомление до длъжника. За вземанията си кредиторът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2021 г. по ч. гр. д. № 45901/2021
г. по описа на СРС, 30 с-в. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове.
Ищецът твърди, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са постъпили
плащания от страна на длъжника, както следва: сумата от 700 лв. на 24.01.2022 г., сумата от
300 лв. на 21.02.2022 г. и сумата от 2000 лв. на 13.05.2022г., в общ размер на 3000 лв., които
не били достатъчни за погасяване на цялото задължение. С постъпилата сума ищецът
твърди, че е пристъпил към погасяване на задължението в следния ред: разноски, лихви и
главница, съгласно чл. 76 от ЗЗД. Именно след това погашение била формирана сумата по
процесните искове, а именно: 8754, 89 лв. – главница и 1948, 47 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 05.08.2020г. до 05.11.2025г. Дължимата мораторна лихва за периода от
05.09.2020г. до 16.07.2021г. била погасена. Затова моли съда да постанови решение, с което
да уважи исковете, предявени в тези размери. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът В. А., чрез адв. К. К., оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Не оспорва, че ответникът е подписал приложения към исковата молба договор
за потребителски кредит, но оспорва същият да е получил посочената в договора сума от 10
000 лв. в пълен размер. Твърди, че клаузата на т. 2 от договора, предвиждаща задължение на
кредитополучателя при сключването на договора да закупи застраховка „Защита на
плащанията“ при едностранно определена от банката застрахователна премия, платима като
част от месечните погасителни вноски, е неравноправна, поради което прави възражение за
нищожност на същата. Предвид нищожността на посочената договорна клауза, ответникът
иска заплатените от него суми за застраховката по кредита да бъдат отнесени за погасяване
на главницата по кредита. Не се оспорва, че ответникът е спрял плащанията по кредита,
считано от 05.08.2020г., но оспорва предсрочната изискуемост на задълженията по кредита
2
да е възникнала по – рано от датата, на която е получил препис от исковата молба, а именно
на 05.01.2024г. Оспорва се извършеното погасяване на задълженията в поредността и
размерите, посочени в исковата молба, с направените от ответника плащания в общ размер
на 3 000 лв. за времето от 24.01.2022г. до 13.05.2022г., тъй като счита, че ищецът не е спазил
императивните законови норми относно поредността на погасяване на задълженията и
същият е погасил несъществуващи задължения. Оспорва иска за договорна лихва за периода
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че таква не се дължи след
обявената предсрочна изискуемост.
На ищеца е указано да докаже: наличието на валидно облигационно правоотношение
между „БППФ С.А., клон Б“ и ответника, възникнало въз основа на договор за
потребителски кредит № CARU-... от 30.10.2018г., което е съществувало през процесния
период; че ответникът е усвоил предоставената сума от 10 000 лв. в пълен размер; размера
на непогасените задължения по процесния договор за кредит; осъществяването на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и че
кредиторът „БППФ С.А., клон Б“ е уведомил ответника за упражняване на правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение; всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите възражения.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и
правно отношение:
На 30.10.2018г. в гр. София между „БППФ“ С.А., клон Б като кредитор и В. И. А., с ЕГН
********** от гр. София е сключен договор за потребителски паричен кредит CARU-... при
следните основни параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 10 000
лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0 лв.;
застрахователна премия – 3 150 лв.; общ размер на кредита – 10 000 лв.; такса ангажимент в
размер на 200 лв.; брой погасителни вноски – 84; месечна погасителна вноска – 236, 12 лв.;
обща стойност на плащанията – 19 834, 08 лв.; годишен процент на разходите – 17, 95 %;
лихвен процент – 15, 92%. Съгласно чл. 2 от договора, посочената в поле „застрахователна
премия“ сума е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в
поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
посочена в съответното поле срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия,
размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита,
като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Точка 3 от договора предвижда, че с предоставяне на сумата по кредита, за
кредитополучателят възниква задължение да заплати на кредитора по посочена от него в
договора банкова сметка уговорените между тях погасителни вноски. Съгласно т. 4 от
3
договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати – падежи,
посочени в погасителния план. Според т. 5 от договора, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. В точката е посочен и размера на законната лихва за забава.
Съгласно т. 9 всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя се считат за получени и узнати от последният, ако бъдат изпратени на
адрес, съответно изпратени по факс или на ел.поща, или съобщени по телефона,
предоставени от кредитополучателят.
От платежно нареждане за кредитен превод № ... от 31.10.2018г. се установява, че
кредиторът по процесния договор – „БППФ С.А.“, чрез клон в София, е превел на
кредитополучателя В. И. А. сума съгласно процесния договор за кредит в размер на 9 800
лв. Съдът приема, че тази сума е преведена на ответника по делото и кредитополучател по
процесния договор за потребителски кредит като сума по кредита, уговорен между страните,
тъй като те не спорят относно осъществяването на превода. Действително не са преведени
10 000 лв., но както се установи от условията при които е сключен договора – т.2 – от тази
сума при усвояване на кредита е удържана стойността на таксата ангажимент в размер на
200 лв. Ответникът не възразява срещу нейната законосъобразност и съдът не я счита за
неравноправна клауза, тъй като я счита за индивидуално уговорена.
Възражението на ответника, че уговорената в договора за потребителски паричен кредит
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3150 лв. е
неравноправна клауза, е основателно. За същата може да се направи обоснован извод, че е
сключена във вреда на потребителя, защото не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Това е така, защото в договора липсват условията на
застраховката, името на застрахователя, който ще предоставя застрахователната услуга,
правата и задълженията на страните по застрахователния договор. Към договора не е
приложен посочения в него застрахователен сертификат. Така на потребителя се налага
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора, въпреки че за същите следва да заплати значителна по размер сума от 3150 лв.,
която представлява около 1/3 от предоставения кредит. Затова тази клауза е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП, а по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е нищожна.
Видно, обаче, от извлечението по процесния кредит, предоставено от ищеца, но неоспорено
от ответника /л.15-18 от делото/, месечната главница по застраховката, в размер на 37, 50
лв., се е плащала от кредитополучателят само за времето от 05.12.2018г. до 05.07.2020г. вкл.
4
За времето от 05.08.2020г., когато са преустановени плащанията по договора, до 05.01.2021г.
вкл. тази сума е била начислявана като дължима от ответника, а след това, от 05.02.2021г. до
05.11.2025г. вкл. тя е била анулирана като задължение за кредитополучателя.
В посоченото извлечение по процесния кредит, на л.17 и л.18, са посочени получените
плащания от кредитополучателя преди 05.08.2020г. Същите са общ размер на 4 722, 40 лв.
След като към тази сума се прибави сумата в общ размер от 3 000 лв., платени след
издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, общо
платените суми по процесния договор възлизат на 7 722, 40 лв.
Във връзка със спора между страните кога е обявена предсрочната изискуемост на кредита,
в хода на делото на 15.08.2024г., с молба вх. № 262431/15.08.2024г. ищецът е посочил, че е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер с връчването
на исковата молба. Това твърдение на ищеца съвпада с фактите по делото имащи значение за
изясняване на това обстоятелство, поради което съдът приема, че предсрочната изискуемост
на кредита е обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба по настоящото
дело, а именно на 05.01.2024г.
Предвид установеното от фактическа и правна страна, установителните искове се явяват
основателни и доказани, в част от предявените размери, поради следното:
Съгласно т.9 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по установителния иск, предявен по реда
на чл. 422 от ГПК, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес по чл. 422 от ГПК, тъй като исковото производство се явява продължение на
заповедното, но с изпълнителна сила ще се ползва издадената заповед за изпълнение при
уважен установителен иск, а със сила на пресъдено нещо – решението по иска по чл. 422 от
ГПК. Освен това, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, новопостъпилите факти, които са от
значение за спорното право, следва да се съобразят в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 от ГПК.
По настоящото дело, към момента на приключване на съдебното дирене, се установи, че
предсрочната изискуемост на вземането съгласно заповедта за изпълнение, в размерите след
плащането на сумата от 3 000 лв., а именно размерите предявени с исковата молба, е
настъпила на датата на връчването й на длъжника – ответник по делото – на 05.01.2024г.
Това е датата към която следва да се изчислят всички вземания на кредитора ищец.
Тъй като в хода на настоящото дело се установи неравноправността съответно
нищожността на клаузата за заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита
на плащанията“, всички платени и начислени като дължими от ответника суми по тази
застраховка се явяват платени съответно начислени без правно основание. Затова от общо
дължимата и претендирана от ищецът главница по процесния договор за кредит от 8754, 89
лв. следва да се приспаднат сумите по посочената застрахователна премия, както внесените
от ответника, така и начислените за плащане, включени към задължението му, съгласно
извлечението по кредита на л.15-18 от делото. Платената сума по застраховката е в размер
5
на 750 лв., а начислената за плащана и включена като дължима към главницата е в размер на
187, 50 лв. Затова недължимата сума във връзка със застраховка „Защита на плащанията“ е в
общ размер на 937,50 лв. При това положение, дължимата главница е в размер на 7817, 39
лв.
Относно възражението на ответника, че с платената след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение сума от 3000 лв., задълженията не са погасени в
установения от закона ред, с оглед посоченото от ищеца, че са погасени първо разноските,
след това лихви и главница, и при липса на експертиза или други доказателства, които да
опровергаят това твърдение, с оглед приетото в т. 1 на тълкувателно решение № 3/17 от
27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че кредиторът е
спазил правилото, при което, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният
ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал.2 от ЗЗД.
Възражението на пълномощника на ответника, че в процесния казус възнаградителна
лихва не се дължи след датата на която е обявена предсрочната изискуемост на
задължението, е основателно. Предвид задължителните за съда разяснения, дадени в т. 2 на
тълкувателно решение № 3/17 от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне
до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. В разглежданият казус тези предпоставки са налице. Договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че
съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Затова възнаградителна
лихва в разглежданият казус, която се претендира за времето от 05.08.2020г. до 05.11.2025г.,
6
се дължи само за времето от датата, на която длъжника е спрял плащанията – 05.08.2020г. до
датата на обявената предсрочна изискуемост – 05.01.2024г. От претендирания от ищецът
размер на лихвата от 1948, 47 лв. следва да се извадят задълженията, начислени за времето
от 05.01.2024г. до 05.11.2025г. в размер на 615, 62 лв. Затова дължимата сума за лихва,
изчислена от съда въз основа на неоспореното от ответника извлечение по кредита е в
размер на 1332, 85 лв. Така изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК, задължението на
ответника възлиза в размер на: 7817, 39 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и 1332, 85 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2020г. до 05.01.2024г. и в тези размери следва да се уважат предявените
искове.
С оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 519, 97 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. На ответника се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 188, 64 лв., на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК,
по исковете по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, предявени от „Ю“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.... като правоприемник на „БППФ“ С.А., чрез „БППФ С.А., клон Б“, с ЕИК
*********, срещу В. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., че в полза на „Ю“ АД
съществува вземане срещу В. И. А. по договор № CARU-.../30.10.2018г., а именно: сумата
от 7817,39 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 04.08.2021 г.
– датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1332, 85 лв. – възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.08.2020 г. до 05.01.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2021г. по
ч.гр.д. № 45901/2021г. по описа на СРС, като иска за главница отхвърля като
неоснователен за сума в размер на 937, 50 лв., а иска за възнаградителна лихва отхвърля
като неоснователен за сума в размер на 615, 62 лв., начислени за периода от 05.01.2024г. до
05.11.2025г.
ОСЪЖДА В. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... да плати на „Ю“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... сторени по делото разноски в
размер на 519, 97 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ю“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... да
заплати на В. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С... сторени по делото разноски в
размер на 188, 64 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
7
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8