Р Е Ш Е Н И
Е
№ 286
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10283/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касаторът – Централно
управление на НАП, ГД „Фискален контрол“, обжалва Решение №205 от 19.10.2021г.
по НАХД №20214120200556/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с
което е отменено Наказателно постановление № 573943-F606937/23.04.2021г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „РИМИНИ 2002“ ЕООД, гр. Горна
Оряховица, на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на
финансите, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. С касационната жалба решението се оспорва като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът намира,
че съдът неправилно е приел наличие на допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на административнонаказателното производство, водещи до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл посочва,
че за такова нарушение не може да се приеме липсата на отбелязване в АУАН, че деянието не е довело до неотразяване на
приходи, тъй като въпросното обстоятелство е отбелязано в наказателното
постановление. Намира за неправилен и изводът на въззивния съд, че в НП е
налице неточна правна квалификация, тъй като не е посочен целия текст на
чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС. Посочва, че в случая административното
нарушение е описано в цялост в АУАН, ПИП и НП, като ясно и конкретно е посочено
в какво се състои то и не буди съмнение, че лицето се санкционира за разлика в
касовата наличност, а не заради нещо друго. Излага доводи, че дори и да се
приеме, че е налице неточна правна квалификация, то е следвало районният съд да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
каквото правомощие има съгласно Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС.
На последно място намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да постанови
ново, по същество, с което да потвърди наказателното постановление,
алтернативно да върне делото на РС за преквалификация на изпълнителното деяние.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени
бележки, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. Прави възражение за евентуална прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Ответникът
по касация - „РИМИНИ 2002“ ЕООД, гр.Горна
Оряховица, чрез представителя си ***И.И. от ВТАК, оспорва основателността на
жалбата. Развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и
незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно
постановление. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски
за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на жалбата.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление №
573943-F606937/23.04.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „РИМИНИ
2002“ ЕООД, гр. Горна Оряховица, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.200 6г. на министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
За да
постанови съдебният си акт, ГОРС е приел за установена следната фактическа
обстановка: На 20.03.2021 г. от инспектори по приходите в ЦУ
на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“ била
извършена проверка на търговски обект – кафе-бар „Римини“, находящ се в гр.Горна
Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ №39, стопанисван от „Римини 2002“ ЕООД. При
така извършената проверка, служителите на касатора установили, че дневният
оборот от монтираното в обекта фискално устройство модел TREMOL M20, с
индивидуален номер ZK142632 и индивидуален номер на фискална памет 50180727,
съгласно междинен отчет № 0ЗЗ468/16: 57: 04 ч. от описаното фискално устройство
е в размер на 478, 20 лв., а фактическата наличност в касата е в размер на 134,
74 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Установената разлика в
касовата наличност е в размер на 363,46 лв. и представлява извеждане на пари от
касата, което не е регистрирано на фискалното устройство в момента на
извършването с точност до минута. За извършената проверка е съставен Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0009006/20.03.2021 г., подписан от служителите в ГДФК при ЦУ на НАП и от присъствалата
на място Й.М. – сервитьор. От последната в протокола е вписано, че има
възражения. На 25.03.2021 г. от участвал в проверката инспектор по приходите,
на „Римини 2002“ ЕООД е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F606937/25.03.2021 г., за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на представляващия дружеството и връчен на датата на
издаването му, като в него е вписано, че ще бъдат представени възражения в
срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН представляващия
дружеството е подал писмени възражения, които са обсъдени от наказващия орган и
са приети за неоснователни. Въз основа на установеното в АУАН, началникът на
Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издал НП №
573943-F606937/ 23.04.2021 г., с което за извършено от „Римини 2002“ ЕООД нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и
на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 600,00 лева. Последното е връчено
на представляващия дружеството на 23.07.2021г., видно от разписката към същото.
Въз основа
на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя в него производство. Конкретно съдът е преценил, че при
съставянето на АУАН не е спазено изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, като не е
посочено, че става въпрос за деяние от което не са настъпили вредоносни
последици за фиска. Освен това е приел, че е налице неточна правна квалификация
на нарушението, доколкото АНО не е конкретизирал коя от посочените в чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС няколко хипотези е налице. За пълнота решаващият състав е посочил,
че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението е
правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице
нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по
делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи,
които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Правилно ГОРС
е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В приложената от АНО санкционна норма на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена
санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея са установени превилегировани
състави на нарушения от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена
санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000
лева. Видно от съдържанието на АУАН е, че в него не е посочено дали
констатираното при проверката нарушение е довело до неотразяване на приходи или
не. Това обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението, и е било
лесно установимо в хода на проверката - касае за надвишение на разчетената
посредством ФУ касова наличност, над действително установената такава, при
което положение не може да става въпрос за неотразени приходи. Поради това не
могат да бъдат споделени доводите на касатора, че за актосъставителя е било
необходимо допълнителното негово изясняване, вкл. след евентуални справки и
проверки. Освен това следва да се отбележи, че в случая актът е издаден 5 дни
след проверката, време което е достатъчно за изясняването на коментираното обстоятелство
и съответното му отразяване от актосъставителя. Налице е установеното от
районния съд несъответствие на АУАН с изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН и то представлява съществено процесуално нарушение, доколкото осуетява
възможността на соченото за нарушител лице, да узнае в началния етап на
производството изпълнителния състав на деянието, претендиран от
административното обвинение. Този порок не може да бъде саниран с наказателното
постановление, още повече, че в случая конкретизирането на изпълнителния състав
на нарушението е отразен от АНО едва ли не като резултат от подаденото
възражение, чието съдържание поначало не касае коментираното
обстоятелство.
Налице е и
второто установено от районния съд нарушение, а именно липсата на коректна правна
квалификация на деянието. Съобразно цитираната по-горе санкционна норма и
установеното нарушение, точната правна квалификация на същото следва да съдържа
посочване на изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Както в АУАН, така и в
НП обаче такава не е направена, което при обсъденото по-горе словесно описание
на нарушението в АУАН, допълнително препятства санкционираното лице да се
ориентира относно претендираното от администрацията деяние. От актосъставителя
не е посочена санкционната норма, определяща състава на нарушението. Това не
представлява порок, доколкото задължение на наказващия орган е да даде точната
правна квалификация на деянието. В случая обаче, както се посочи, това
задължение не е коректно изпълнено от АНО, с което е препятствано адекватното
реализиране на правото на защита на санкционираното лице.
Обсъдените
до тук нарушения в своята съвкупност, са особено съществени и опорочават
наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, до какъвто
извод е стигнал и решаващия състав на ГОРС.
Неоснователно се поддържа, че в случая е следвало съдът да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, а
не да отменя същото. Както се каза, АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, не отговаря на изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН, тъй
като в същото не е налице елемент от фактическия състав на нарушението. Констатираното нарушение е съществено, тъй като
прави неясна волята на актосъставителя и ограничава правото за защита на ответника
по касация. Това обстоятелство не позволява преквалификация от съда. Такава
възможност за изменение на наказателното постановление би била налице в случай,
че АУАН и НП бяха съставени в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН и по
делото беше доказано извършването на соченото административно нарушение.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по
касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лв. Сумата на адвокатското възнаграждение е в предвидения
минимален размер от 300,00 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението за
прекомерност е неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 205/19.10.2021 г., постановено по НАХД № 20214120200556/2021 г. по описа
на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Централно
управление на НАП да заплати на „РИМИНИ 2002" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул. "Шейново" №
5, ет. 2, разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.