№ 1657
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110216815 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С Решение № 23975/18.11.2024 г., постановено по КАНД № 4928/2024 г.
по описа на АССГ, XIV к.с., касационният съд е отменил Решение №
5493/28.11.2023 г., постановено по НАХД № 9756 по описа за 2024 г. на СРС,
НО, 109 състав, и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от
друг състав. Производството е образувано по подадена жалба от Н. Д. Ц.
срещу Наказателно постановление (НП) № 704488-F702070/09.06.2023 г.,
издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в
ТД на НАП София и с което на жалбоподателя е наложена за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС „глоба“ в размер на
361819,36 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че обжалваното НП не е
издадено от материално компетентен административнонаказващ орган по
смисъла на чл. 47, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 182, ал. 1 от
ЗДДС лeгитимиран субект на нарушението е данъчно задълженото лице –
ДЗЗД „***“, а не физическото лице, което е изпълнителен директор на едно от
дружествата – съдружници в дружеството по ЗЗД (ДЗЗД). Изложени са
1
съображения, че с оглед систематичното тълкуване на чл. 9, ал. 2 и чл. 80, ал. 1
от ДОПК, чл. 10а, чл. 94 и чл. 132, ал. 5 от ЗДДС ДЗЗД, като гражданско
неперсонифицирано дружество, за целите на данъчното облагане се
приравнявало на юридическо лице и било самостоятелно данъчно задължено
лице, с отделни от тези на съдружниците в него ЕИК и счетоводство, предвид
което ДЗЗД било пасивно легитимирано да понесе санкцията в процесния
случай, а не физическото лице, законен представител на единия от
съдружниците в него. Твърди се, че жалбоподателят не бил управител на
ДЗЗД, а на дружеството „***“ ЕАД – един от съдружниците в ДЗЗД. Посочва
се, че санкционираното физическо лице не е действало умишлено за
извършване на нарушението. Поддържа се, че санкционната разпоредба на чл.
182 от ЗДДС е неправилно приложена, доколкото диспозицията на правната
норма предпоставяла неотразяването на издадения документ в съответния
регистър да е довело до съответен противоправен резултат, а в случая такъв
липсвал, процесният данъчен документ бил отразен, макар и по-късно и не се
ощетявал бюджета. Предвид последното се твърди несправедливост на
наложеното наказание. Твърди се наличието на маловажен случай предвид
липсата на изводи и доказателства за налична висока обществена опасност.
Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, но е
бил представляван от упълномощен адвокат, който накратко е преповторил
доводите и исканията, изложени в жалбата, и е добавил, че в случая било
допуснато и съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – АУАН бил
съставен в отсъствието на нарушителя, като на жалбоподателя не била
отправена покана за връчване на АУАН и не било изяснено конкретното
нарушение. В АУАН не било отбелязано, че същият е съставен в отсъствието
на свидетели, които да са установили нарушението. Направено е отново
искане за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, представляван от процесуален
представител, е направила искане жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Посочва се, че нарушението било безспорно установено –
ДЗЗД издало фактура, която не била включена в дневника му за продажби за
данъчен период – месец декември 2022 г. Доколкото същото за целите на
ЗАНН е неперсонифицирано дружество, а ЗАНН предвиждал като
2
наказателноотговорни лица само физическите и юридическите лица,
отговорността следвало да бъде ангажирана на лицето, което имало
задължение да извършва волеизявления от името и за сметка на ДЗЗД, а
именно законният представител. Посочва се, че фактурата имала положен
подпис на представителя и печат на дружеството, от което се доказвал и
субективният елемент. Посочва се, че със закъснение от 3 месеца била
подадена съответната справка– декларация, от което се извеждало, че ДЗЗД не
отрича издаването на въпросната фактура. Случаят не разкривал по-ниска
обществена опасност, доколкото ставало въпрос за данък в особено големи
размери – над 360000,00 лева. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна. Направено е искане
за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане в полза на страната на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от данните, вписани в публично достъпния регистър „БУЛСТАТ“
и които са служебно известни на настоящия съд, от 25.10.2022 г. до датата на
обявяване на делото за решаване включително управител на "***"
ДЗЗД, Код по БУЛСТАТ ***, е Н. Д. Ц..
При извършена проверка в периода 14.02.2023 г. до 15.05.2023 г. на
Столична община инспектор по приходите констатирал, че между общината и
"***" ДЗЗД бил сключен Договор от 21.11.2022 г., по силата на който
дружеството, в качеството му на изпълнител, срещу възнаграждение в размер
на 9950032,40 лева без ДДС или 11940038,88 лева с ДДС поело задължението
за извършване на ремонт на пътен участък. За авансовото плащане по
договора била издадена фактура № **********/01.12.2022 г. за сумата в
размер на 2170916,16 лева с ДДС. След извършена проверка от свидетелката
К. Н. В., заемаща длъжност инспектор по приходите в НАП – гр. София, било
установено, че общината е подала справка – декларация и е включила в
дневника за покупки за месец 12.2022 г. фактурата. Свидетелката
констатирала, че ДЗЗД подало справка – декларация от 16.01.2023 г. за периода
01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. с деклариран резултат 0,00 лева, ведно с отчетни
регистри по чл. 124 от ЗДДС. В справката – декларация и в дневника за
3
продажби не била включена процесната фактура. Това било направено едва
през месец април 2023 г.
Контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС, като нарушението е извършено на 17.01.2023 г. – денят, следващ
крайния срок за подаване на справка – декларацията по чл. 125 от ЗДДС, в ТД
на НАП - София. За нарушението бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение от 19.04.2023 г. от свидетелката В., като за
санкционирано лице било прието, че следва да бъде законният му
представител. На същата дата препис от акта бил връчен на упълномощен
представител на ДЗЗД (л. 11). Жалбоподателят не подал възражение срещу
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 09.06.2023 г.
директорът на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП
София издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 361819,36 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС.
На 27.06.2023 г. на упълномощен представител на ДЗЗД било връчено
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– пълномощно на л. 11, резолюция за извършване на проверка № П-
22222523031574-0РП-001/14.02.2023 г., искане за предоставяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице № П-22222523031574-040-
001/15.02.2023 г., фактура № 000000000001/01.12.2022 г., справка за плащане
от 17.12.2022 г., договор от 21.11.2022 г., ведно с приложенията към него,
справки – декларации с вх. № 22251321496/16.01.2023 г., №
22051415989/18.04.2023 г. и № 22051404241/16.01.2023г., заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са
непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения
смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. В синхрон с тях са и
свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и подробни в изложението им.
4
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, като е спазена процедурата по връчване и
обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Съгласно чл. 193, ал. 2
от ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават
от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на
нарушението е съставен от лице, заемащо длъжност „инспектор по приходите“
в ТД на НАП - София, и имащо качеството „орган по приходите“ съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от директора
на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София,
който е оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава
наказателни постановления за нарушения по чл. 182 от ЗДДС, видно от т. 1.3,
б. „в“ от приетата като писмено доказателство заповед.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС императивно предвижда, че всяко
данъчно задължено лице, регистрирано за целите на данъка върху добавената
стойност, е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително и когато са издадени от лица, на които е прекратена
регистрацията по този закон. По силата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС,
5
регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази
издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лева.
В настоящия случай регистрираното лице по ЗДДС е ДЗЗД „***“.
Съобразно уредбата в ЗЗД гражданското дружество е неперсонифицирано и с
дружествения договор за същото не се учредява нов и различен правен субект.
То не е юридическо лице и не е обособено посредством отделно имущество
или органи, чрез които да формира своя воля, което пък означава, че е
неправосубектно - т. е. поначало не може да упражнява права и да носи
задължения, а носители на правата и задълженията са отделните съдружници
в него. Нещо повече, съобразно правилата на чл. 358 - чл. 364 от ЗЗД, самото
гражданско дружество не притежава имущество, то поначало не може да бъде
адресат и на имуществени санкции. Обстоятелството, че за целите на отделни
административни производства (например тези по ЗОП и ДОПК), за
дружествата по ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност, даваща
им право да участват в административните процедури и обжалват резултатите
от тях, включително и по съдебен ред, не променя горния извод. Посочените
случаи на фикция за процесуална правосубектност на гражданското
дружество, като изключения от правилото, са изрично законодателно уредени
и производствата от вида на настоящото не попадат между тях. Лицата, които
могат да носят административнонаказателна отговорност, са изчерпателно
определени в разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 26, чл. 83 и чл. 83а от ЗАНН и
това са физическите лица, а в предвидени от нормативни актове случаи - и
юридически лица или еднолични търговци.
Разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН се отнася само до изрично посочените в
нормата правни субекти - еднолични търговци и юридически лица. Видно от
съдържанието на разпоредбата, неперсонифицираните дружества по ЗЗД не
попадат сред така дефинирания кръг от субекти, дори и като носители на
безвиновна отговорност. Недопустимо е да бъдат тълкувани разширително
или прилагането по аналогия на посочените по-горе разпоредби, тъй като
същите са създадени с цел определяне персоналния обхват на санкционни
норми. Различна от тази правосубектност не въвеждат и
6
административнонаказателните разпоредби на ЗДДС. Следователно
дружеството по ЗЗД не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност по ЗДДС.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателната
отговорност е лична. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са
наредили или допуснали да бъдат извършени. Отделно от това, съгласно
разпоредбата на чл. 360, ал. 2 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, всеки
съдружник има право да управлява. В случая не се спори, а и от вписаното в
Регистър „БУЛСТАТ“ се установява, че включените в състава на дружеството
съдружници изрично са уговорили ДЗЗД да се управлява от жалбоподателя.
Като управител обаче същият не попада в категорията „работници и
служители“, използвана в цитираната разпоредба. За да се ангажира неговата
административнонаказателна отговорност съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗДД,
същият в качеството си на ръководител следва да е наредил или допуснал да
бъде извършено вмененото нарушение. В случая обаче същият е
санкциониран в качеството му на пряк извършител на нарушението, доколкото
изпълнявал правата и задълженията на законен представител и обективирал
правнорелевантна воля на неперсонифицирания субект, а не като допустител
или наредител, за което не може да носи отговорност съобразно изложеното
по-горе. Отделно от това, разпоредбата на чл. 182 от ЗДДС не предвижда
отговорност за допустителство или наредителство.
Както беше посочено, данъчно задължено лице по ЗДДС в случая е
неперсонифицираното гражданско дружество, а не неговият управител, а под
„физически лица, които не са търговци" законът има предвид физически лица,
извършващи облагаеми доставки по занятие, длъжни да се регистрират по
ДДС. Следователно жалбоподателят, в качеството си на законен представител,
не попада и в този кръг лица, предвидени в закона да носят
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателна отговорност на физическото лице,
макар и управител на гражданското дружество, тъй като в случая същият не
7
може да бъде субект на вмененото нарушение, респективно да носи
административнонаказателна отговорност за извършването му.
За пълнота следва да бъде обсъден и въпросът за отговорността, която
гражданското дружество носи пред трети лица. За задълженията на
дружеството отговаря всеки от съдружниците съразмерно с размера на
участието си в общото начинание, и доколкото не следва друго от уговорките
между страните, и не е налице ex lege случай на солидарност, съдружниците
отговарят пред трети лица в условията на разделност. Следователно печалбите
и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял (чл.
361, ал. 1 от ЗЗД). Имуществената съвкупност на гражданското дружество е
дялова, от което следва, че всеки съдружник разполага с права и задължения,
съответстващи по обем на участието му във вноските. Същото важи и по
отношение на отговорността на субекта за публични задължения – за
налагането на наложена санкция би следвало да се призоват всички
съдружници, като всеки от тях понесе отговорност съобразно собственото си
дялово участие в гражданското дружество под формата на глоба. В случая
обаче това не е било сторено.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че наказващият орган
недопустимо е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Това предполага незаконосъобразност на обжалвания акт,
поради което същият следва да бъде отменен в цялост, като се явява
безпредметно обсъждането на останалите доводи в жалбата.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски. Същият претендира разноски за
адвокатски хонорар в размер на 6000,00 лева за първоинстанционното
разглеждане на делото, за уговарянето на който се представят доказателства.
Съдът счита обаче, че не са представени доказателства за заплащането на
възнаграждението именно от жалбоподателя – в платежното нареждане като
наредил е отбелязано „***“ ЕАД, в разрез със страната по договора за защита,
отбелязаното като „получател/възложител“ в представената фактура и
страната в настоящото производство. Предвид това същата не доказва, че
именно от патримониума на жалбоподателя е направен разходът по заплащане
на адвокатското възнаграждение, за да бъде възстановяван този разход именно
на него. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК и предвид изхода на делото следва
8
да се присъдят в полза на жалбоподателя и сторените разноски за адвокатски
хонорар във връзка с развилото се касационно производство по НАХД №
4928/2024 г. по описа на АССГ, XIV к.с. Пред касационния съд са
претендирани разноски в размер на 22947,32 лева, за уговарянето на който се
представят доказателства. В представените доказателства – платежно
нареждане, за плащането на хонорара отново обаче е вписано „***“ ЕАД, като
предвид изложените по-горе доводи съдът счита, че не следва да уважава и
тази претенция за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 704488-F702070/09.06.2023 г.,
издадено от директор на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД
на НАП София и с което на Н. Д. Ц., ЕГН ********** е наложена за
нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС
„глоба“ в размер на 361819,36 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9