Година 30.05.2025
Карловски Районен съд На тридесети април
В публично заседание в следния състав: първи
граждански състав
две хиляди и двадесет и пета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 589 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 108, ал.1 от ЗС, предявен от С.Н.М. *** с ЕГН **********
против МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, адрес: С.****,
улица „****“ 17-19, М.Н.О.С.И В. адрес: *** и НАЦИОНАЛЕН ПАРК „ЦЕНТРАЛЕН
БАЛКАН“, адрес: град Г.****, улица „Б.С.“ № 3.
В ХОДА на делото, с Определение №
260037/28.11.2022г., съдът е прекратил частично производството спрямо
ответниците Министър на околната среда и водите и Д.Н.п. „Ц.Б.“, както и е
заличил като представител на държавата в процеса - министърът на регионалното
развитие и благоустройството, а на негово място е конституирал - министърът на
земеделието.
С Определение № 720/22.03.2023г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 563/2023г. по описа на ОС - Пловдив е потвърдено
прекратителното определение на PC - К..
С Определение № 3153 от
23.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № 3081/2023г. на ВКС, Определение №
260037/28.11.2022г. на КрлРС е частично отменено, като ответник по делото
понастоящем е Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ИЩЕЦЪТ твърди, че бил собственик
на следните земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на град К.,
община К., област П., местност „М.”, а именно: ИМОТ № 062002 с площ 6.486 дка,
врем.неизп.нива, при граници и съседи: имоти №№ 000217, 062001, 062004; ИМОТ №
062007 с площ 5.744 дка, врем. неизп.нива, при граници и съседи: имоти №№
062009, 000217, 062004, 062019, 062015 и ИМОТ № 062018 с площ 4.768 дка,
посевна площ, при граници и съседи: 062004,062001,083003, 062017,062020. И
трите имота били
реституирани по силата на
ЗСПЗЗ на неговия
наследодател
Т.Ц.М.. Освен ищецът, имало и още четирима наследници, с
които била извършена доброволна делба при Нотариус Т.Р.- К., с акт 129, том V,
рег.№ 6835, нотариално дело 798/2018г., вписана в Служба по вписванията - К. с
вх.рег.№ 4845 от 14.12.2018 г., акт 140, том 4. Въз основа на посочения делбен
протокол бил издаден констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията
- К. като акт № 68, том 5, дело № 857/19, вх.рег.№ 1170/11.04.2019 г., дв.вх.№
1167 и акт№ 10, том И, рег.№ 1741, дело № 181/2019г.
на Нотариус № 517.
Въпреки правото му на собственост, не бил допускан до
имотите си от служители на Национален парк „Централен Балкан“, като се издавали
от същия разрешителни за ползване (паша на селскостопански животни) на трето
лице - в случая на майка му, която била земеделски производител и плащала наем
на Национален парк „Централен Балкан“. При издаване на скици от Общинска служба
„Земеделие“ - К. за посочените имоти, в графата ограничения на имотите било
записано: „67 Защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата
флора и фауна, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ^ Закона за биологичната
разнообразие. Забраняват се дейности, определени със заповедта за обявяване на
защитената зона и с плана за управление“
Твърди, че съгласно издадена Заповед № РД-559 от
05.09.2008г. на МОСВ, обнародвана в ДВ 84/2008г., т. 4.22 и трите имота
попадали в защитена зона „Централен Балкан“, съгласно Закона за биологичното
разнообразие. Член 13 от ЗБР гласи, че обявяването на защитената зона не
променя собствеността върху земите в нея.
Сочи, че при кандидатстване за съответни субсидии от ДФ
„Земеделие“ се оказало, че подавана от МОСВ, респ. нейните структури на РИОСВ -
Пловдив и НПЦБ информация е, че трите му имота били в защитената територия на
НПЦБ, т.е. влизат в определената площ на парка. На това основание исканията не
се уважавали и за календарните 2016, 2017, 2018, а и за настоящата 2019г.
довело до вреди за семейството му и пропуснати ползи за хиляди лева. Освен това
търпели и санкции. Програмите на Министерство на земеделие и неговите структури
били свързани с информационните масиви на МОСВ и неговите поделения и наличната
подавана от МОСВ и поделенията му информация, че имотите им били в защитена
територия било основание за отказване на дължими субсидии. Опитът да постигнат
някакъв диалог и решаване на проблема със структурите на МОСВ не дал резултат.
Твърденията, че трите му имота били защитена територия
юридически означавало, че статутът им се уреждал не от ЗБР, а от Закона за
защитените територии, съгласно чл. 8 на който, имотите му били изключителна
държавна собственост, в конкретния случай като част от НПЦБ. Съгласно обаче
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии, територията
на НПЦБ била определена със Заповед № РД-396 от 15 октомври 1999г. н.М.н.о.с.и в.
Е.М., обнародвана в ДВ 44/30.05.2000г. Посочената заповед не обхващала имоти
062002, 062007 и 062018. Имотите, влизащи в територията на парка в землището на
град К. били само горски земи и гори по лесоустройствения проект на ДЛ - К..
Т.е.
нямало никакво основание Държавата да продължава да
приема, че имотите му били защитена територия, национален парк и изключителна
държавна собственост, като по този начин лишавал от правата му него и
семейството му, като собственик да владее и ползва собствеността си, печели
незаконно от техните имоти, като ги давали за ползване на трети лица, лишавал
го от дължимо субсидиране, накърнявал правата му.
Изложеното определяло правния му интерес от завеждане на
настоящия процес. Тъй като не владеел и ползвал имотите си, искът му е
осъдителен. По правилата на гражданския процес следва да предяви иска си срещу
МРРБ. В същото време подаваната официално невярна информация от МОСВ води до
негови загуби. Прекият орган на МОСВ, който контролира на място защитената
територия и неговите имоти, респ. е зависим и подчинен е НПЦБ. Смята, че
тримата ответника са другари в настоящия процес. Данъчните оценки на трите
имота са в общ размер на 535.40 лева.
Според чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ парковете с национално значение,
какъвто бил Национален парк „Централен Балкан“, съгласно т. 2 от Приложението
били w „изключителна държавна собственост“. Структурно Национален
парк „Централен Балкан“ бил включен в системата на МОСВ.
Национален парк „Централен Балкан“ и МОСВ подали
информация в МЗХ, а оттам и в ОСЗ - К., че имотите му попадали в защитена
територия по смисъла на ЗЗТ и били част от територията на Национален парк
„Централен Балкан“. Тъй като ставало въпрос за изясняване дали процесиите имота
били държавна собственост съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ, то МРРБ е длъжен да
участва в съдебния процес съгласно чл. 31, ал. 2 от ГПК. В тази връзка искът е
насочен не срещу министерството, а срещу министъра като представител на
държавата.
Ето защо първият ответник - държавата, представлявана
съгласно чл. 31, ал. 2 от ГПК от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
МОЛИ съда, след като установи, че ищецът е собственик на
недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на град К., община К.,
област П., местност „М.”, представляващи: ИМОТ № 062002 с площ 6.486 дка,
врем.неизп.нива, при граници и съседи: имоти №№ 000217,062001, 062004; ИМОТ №
062007 с площ 5.744 дка, врем.неизп.нива, при граници и съседи: имоти №№
062009, 000217, 062004, 062019, 062015 и ИМОТ № 062018 с площ 4.768 дка,
посевна площ, при граници и съседи: 062004, 062001,083003, 062017, 062020, да
осъди Министъра на регионалното развитие и благоустройството, М.н.о.с.и в.и
Национален парк „Централен Балкан“ (но с оглед Определение № 3153 от
23.10.2023г. по ч.гр.д. № 3081/2023г. на ВКС - да осъди Министъра на
регионалното развитие и благоустройството) да му отстъпят
собствеността и му предадат владението. Претендира на направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - Министъра на регионалното развитие и
благоустройството оспорва изцяло предявеният установителен иск за собственост
по основание и размер. Липса на правен интерес у ищеца за предявяване на
настоящият иск и образуване на настоящото съдебно производство. Ищецът е
безспорен собственик на процесиите имоти по силата на договор за доброволна
делба и констативен нотариален акт за право на
собственост, предоставен с исковата молба. Държавата не оспорва правата на
собственост на ищеца; за процесиите имоти има съставени официални писмени
доказателства, че са частна собственост, а не собственост на държавата; същите
са възстановени в реални граници с решение на органа по поземлена собственост -
ПК К. през 1997- 1999г.; правото на собственост върху които се притежава от
ищеца на правно основание.
Налице е издадена Заповед №РД-396/15.10.1999г. на
Министерство на околната среда и водите, публикувана в неофициалния раздел на
Държавен вестник пред 2000г., с която е прекатегоризиран Народен парк
„Централен Балкан“ в Национален парк със същото наименование, като са изброени
и териториите, които се включват в него. От Община К. по лесоустройствения
проект на Държавно лесничейство-К. от 1994г. се включват поземлени имоти с
трайно предназначение гори с обща площ 8 610.5 ха (т.10 от заповедта), по
отдели, включително са посочени отдели 438-456, което означава, че ПИ №062002,
индивидуализиран в констативен нотариален акт №10, том И, рег.№1741, дело №181
от 2019г. като: „врем. неизползв. нива, осма категория, местност „М.“
с площ от 6.486 дка, имотът попада е отдел 441 подотдел „и“ с площ от 0.005
дка, вид на горите ши на подотдела - широколистни гора, при граници и съседи: №
000127 - полски път на Държавата-МОСВ; № 062001 - пасище с храсти на
Държавата-МОСВ; № 062004 - врем.неизползв.нива наел. на Г. Ц. М.“,
притежава статут на защитена територия и съгласно чл.8, ал.1 от ЗЗТ е
изключителна държавна собственост ех lege. Критерият, определен от нормата на
чл.8, ал.1, за да е налице изключителна държавна собственост е паркът с
национално значение, респ. поземлените имоти, включени в него, да служи за
задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост. Ето защо, по
отношение на ПИ № 062002, попадащ в горски фонд, възражението за право на
изключителна държавна собственост, от страна на държавата, в качеството й на
конституиран ответник, е основателно.
Със Заповед №РД-559/05.09.2008г. на министър Д. Ч. е
обявена защитена зона „Централен Балкан“ и кои землища обхваща; заповедта е
издадена съобразно Закона за биологичното разнообразие и РМС №122/02.03.2007г.
Процесиите имоти попадат в защитена зона (точка 4.22 на заповедта) и за същите
важат ограниченията на защитената зона.
Фактът, че земеделски земи се намират в защитена зона, не
ограничава продажбата на такива земи. Такова ограничение не се съдържа в ЗБР.
Напротив - нормата на чл. 13 от ЗБР сочи, че обявяването на защитената зона не
променя собствеността върху земите, което означава, че няма ограничения относно
собствеността на земеделската земя. Единственото ограничение в ползването на
такива имоти е свързано с необходимостта по опазване на местообитания на видове
по Директива79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици - за
видовете птици, посочени в приложение № 2 и опазване на територии, в които по
време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни
количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2.
Но това не е основание да не се извършват разпоредителни сделки с
такива имоти.
Съобразно нормата на чл.13 от Закона за
биологичното разнообразие и чл.9, ал.2 от Закона за защитените територии
обявяването на конкретни имоти за защитена зона не променя тяхната собственост;
същите имоти могат да бъдат обект на разпореждане и единственото ограничение е
свързано със запазване местообитанието на отделни видове или опазване на
територии, в които има размножаване, линеене, зимуване и миграция.
Собствениците на имоти в национални паркове следва да спазват стриктно
ограниченията, визирани в чл.21 на Закона за защитените територии. Цитираните
две заповеди запазват своето действие и към настоящия момент, тоест същите не
са отменяни или променяни. Промените и обявяването в защитените територии е
вменено по чл.35 на ЗЗТ н.М.н.о.с.и в. В настоящия случай не е приложена и
разпоредбата на чл.9, ал. 1 на ЗЗТ, тоест липсва отчуждаване в полза на
Държавата по реда на Закон за държавната собственост на процесиите имоти,
съобразно включването им по приложение на чл.8, ал.1 на Закона за защитените
територии.
Ищецът, чиито имоти попадат в защитена
територия следва да спазва w разпоредбата на чл. 11 на ЗЗТ „собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в
защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този
закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за
управлението й“, и това
не може да бъде отменено или премахнато, без да има изменение на съществуващата
заповед № РД- 559/05.09.2008г. Обявяването и промените в защитените територии
се извършват по реда на Глава Трета на Закона за защитените територии и в тези
процеси МРРБ респективно областен управител на Област Пловдив не участва.
Видно от съдържанието на исковата молба
твърдението, че процесиите останали 2 недвижими имоти, със статут на защитена
зона, попадат едновременно и в определените с т. 10 на Заповед №
РД-396/15.10.1999г. на Министерство на околната среда и водите защитени територии,
индивидуализирани по отдели гори по лесоустройствен проект, не се подкрепя от
нито едно от представените към исковата молба писмени доказателства, поради
което е изцяло необосновано.
Областният управител на област Пловдив,
съобразно дадените му от закона
правомощия и задължения,
регистрира, управлява и опазва държавната собственост на територията на
областта. За процесиите имоти няма съставени актове за държавна собственост
тоест същите са изключени от патримониума на Държавата.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.108 от ЗС, касаещ иск, с който невладеещият собственик
претендира от владеещия несобственик отстъпване на собствеността и предаване на
владението на процесния имот. Собственикът на една вещ, наред с останалите
правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да
владее вещта - лично или чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическата
власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа
власт от всяко трето лице.
За ищеца съществува правен
интерес да установи спрямо ответника правото си на собственост върху процесиите
имоти с номера 062002, 062007 и 062018 по КВС на гр. К., находящи се в
землището на гр. К., община К., област П., местност „М.”, с оглед твърдението,
че не бил допускан до тях от служители на ответника Дирекция НПЦБ. Освен това
от НПЦБ се издавали разрешителни за ползване (паша на селскостопански животни)
на трети лица, а при кандидатстване за субсидии на ищеца му било отказвано от
ДФ „Земеделие“ с аргумента, че имотите му били част от площта на парка.
За успешното провеждане на иска
по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки - ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във
владение на ответника и последният да го държи без правно основание.
В разглеждания случай правото
на собственост на ищеца не се оспорва от ответника МРРБ.
Ищецът се легитимира като
собственик на процесиите имоти с Нотариален акт за констатирано право на
собственост върху недвижими имоти № 10, том II, per. № 1741, дело № 181 от
11.04.2019г. по описа на нотариус Т.Р.гр. К., съставен въз основа на Договор
доброволна делба, вписана в Служба по вписванията - К. под Акт № 140, том 4, с
вх.рег.№ 4845 от 14.12.2018г. (представен по делото, л.47-48, том I). От
съдържанието на Договора доброволна делба е видно, че при съставянето му е
представен като документ, установяващ право на собственост на продавачите
Решение № 02271/12.08.1997г. по преписка № 1731/10.09.1991 г. на ПК - гр. К.;
Решение № 02272/12.08.1997г. по преписка № 1731/10.09.1991 г. на ПК - гр. К.;
Решение № 02274/12.08.1997г. по преписка № 1731/10.09.1991г. на ПК - гр. К.,
както и скици на имотите от Общинска служба „Земеделие“ - К., удостоверения за
данъчна оценка и липса на данъчни задължения, декларация по чл. 226, ал. 1 от
ДПК, удостоверения за наследници от Кметство К., удостоверения за наследници. По
делото се установи (преписка, л. 163-194, том I от делото), че собствеността
върху процесиите имоти с номера 062002, 062007 и 062018 са възстановени в полза
на праводателя на ищеца с Решение № 02271/12.08.1997г. по преписка № 1731/10.09.1991г.
на ПК - гр. К., като видно от Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ,
имот № 062018 е получен от разделянето на имот 062003 с площ от 7.368 дка.
Трайната съдебна практика на
Върховния касационен съд и на съдилищата приема, че по влезлия в сила
административен акт, респективно по заместващото го съдебно решение, издадено
по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в исковото производство за собственост,
решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако
страната, която не е взела участие в административното производство, възразява
за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. Провеждането му в
исковия процес е единствената защита на тази страна да релевира възраженията си
за материална незаконосъобразност на акта за възстановяване. С Решение №
198/2006г. по гр.д. № 2898/2004г. на IV отд. на ВКС е прието, че „когато
въпросът за законосъобразността на административния акт обуславя изхода на
гражданско-правния спор, съдът не само има право, но е и длъжен да упражни
косвен контрол за законосъобразност”.
Тъй като в случая ответникът не
са участвал в административното производство, в което са издадени решенията за
възстановяване правото на собственост върху спорните имоти, съдът е длъжен, на
основание чл. 17, ал. 2 ГПК да извърши косвен съдебен контрол по отношение
законосъобразността на тези индивидуални административни актове, но само
относно наличието на законоустановени пречки за възстановяване на
собствеността.
За изясняване статута на
процесиите имоти по делото е назначена комплексна съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещите лица - Г.Г. и Л.С.. Експертното заключение -
вх. № 1314/04.02.2020г. основно и допълнение към нето вх. № 4202/20.05.2020г. е
било оспорено от ищеца и съдът е уважил искането му да бъде назначена
допълнителна експертиза, която е била възложена на вещите лица Е.С. и В.Я. - П..
Съдът намира, че и двете
експертизи следва да бъдат кредитирани като обективни и компетентно изготвени,
тъй като си кореспондират, в съответствие са с доказателствата по делото,
взаимно се допълват и не са налице съществени противоречия между тях. От
експертните заключения и след изслушването на вещите лица в съдебно заседание
се установява, че трите процесии имота попадат в границите на Народен парк
„Централен Балкан“ съгласно Заповед № 843/31.10.1991 г. н.м.н.о.с.и в.
съответно в рамките на територията на Национален парк „Централен Балкан“
съгласно Заповед № РД- 396/15.10.1999г. н.м.н.о.с.и в. Със Заповед № 988 от
04.11.1993г. територията на национален парк „Централен Балкан“ е обявена за
природен обект с международно значение. Имотите са били включени в територията
на Народен парк „Централен Балкан“ още при обявяването му през 1991 г. и не са
изключвани от нея нито при прекатегоризирането му като Национален парк
„Централен Балкан“ през 1999г., нито последствие. Действително, налице е
разлика между площите на високопланинските пасища и ливади по Заповед №
843/31.10.1991г. и Заповед № РД-396/15.10.1999г. Вещите лица обаче посочват, че
тази разлика се дължи не на фактическо изменение на контура на границата, а
единствено поради използване на по-точен цифров графичен материал и
възможността за изготвяне на по-точно определяне на граници и площи. Съгласно
чл. 7, ал. 4 от Закона за държавната собственост, собствеността върху имоти -
публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване. В чл. 24, ал. 4 от
ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че не се възстановява правото на собственост върху
земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати
- изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените
територии, както и върху земите под и върху които се намират неотделими от тях
археологически обекти.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ, подземните богатства, крайбрежната плажна ивица,
републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост. За НП „Централен Балкан“ от Министерството
на финансите е издаден Акт № 1/16.01.1997г. за изключителна държавна
собственост.
От събраните по делото доказателства,
включително и от приетите експертизи, се установи по категоричен начин, че към
момента на реституирането им, процесиите имоти са попадали по силата на
действащото законодателство в предметния обхват на Заповед № 843/31.10.1991 г.,
тоест бил са изключителна собственост на държавата.
Изложеното налага фактическия и правен извод,
че реституционните решения на ПК К., с които процесиите недвижими имоти са били
възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на бившите им собственици,
са нищожни. Договорът за доброволна делба, с който ищецът е придобил имотите не
го легитимира за собственик и не му създават права, включително и чрез
издадения въз основа на договора за доброволна делба - констативен нотариален
акт за собственост, тъй като никой не може да се разпорежда с права, каквито не
притежава, респективно - с повече права, отколкото притежава. Сделката е
действителна, но този договор за делба, съответно - нотариален акт не могат да
се противопоставят на истинския собственик.
Доколкото липсва една от предпоставките за
уважаване на иска по чл.108, ал.1 ЗС, а именно - ищецът да е собственик на
процесиите имоти, то същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за необходимо да поясни, че
произнасянето му по реда на косвения контрол по чл.17 от ГПК е само в мотивите
на решението, доколкото е във връзка с основния граждански спор. Гражданският
съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността
на административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в
процедура по обжалване на административния акт, при спазване правилата на АПК.
Косвен съдебен контрол за законосъобразност е изключен, когато е проведен пряк
съдебен контрол по административно обжалване на акта, тъй като, съгласно
чл.177, ал.1 от АПК, решенията по административен спор, с които се отменя или
изменя административен акт имат действие за всички. Решенията на съответните
Поземлени комисии във връзка с реституционните процедури по ЗСПЗЗ са
индивидуални административни актове, издадени в едностранно административно
производство, които в исковото производство са противопоставими само на
страната, която е била страна и в административното производство по издаването
им или на неин правоприемник.
По отношение на разноските:
На ответника, с оглед претендираните
разноски, следва да се присъдят 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр.
с чл.25, ал.1 от НЗПП.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК, разноски се
полагат и на ответника Д „НПЦБ“, по отношение на който, производството е било
прекратено, в общ размер от 2393.20 лева, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК (л. 911, том VI от делото), за което страната е депозирала нарочна
молба по реда на чл. 248 от ГПК (л. 990, том VI от делото), по която липсва
произнасяне.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК,
разноски се полагат и на ответника МОСВ, по отношение на който, производството
е било прекратено, в общ размер от 450 лева, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК (л. 910, том VI от делото), за което страната е депозирала нарочна
молба по реда на чл. 248 от ГПК (л. 985, том VI от делото), по която липсва
произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание
чл.108 от ЗС, предявен от С.Н.М. *** с ЕГН ********** против МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, адрес: С.****, улица „****“ 17-19 за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следните
недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на град К., община К.,
област П., местност „М.”, представляващи: ИМОТ № 062002 с площ 6.486 дка,
врем.неизп.нива, при граници и съседи: имоти №№ 000217,062001, 062004; ИМОТ №
062007 с площ 5.744 дка, врем.неизп.нива, при граници и съседи: имоти №№
062009, 000217, 062004, 062019, 062015 и ИМОТ № 062018 с площ 4.768 дка,
посевна площ, при граници и съседи: 062004, 062001, 083003, 062017, 062020,
както и да осъди Министъра на регионалното развитие и благоустройството да му
отстъпят собствеността и да му предадат владението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, С.Н.М. *** с ЕГН ********** да заплати на МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, адрес: С.****, улица „****“ 17-19, направените по
делото разноски в размер на общо 300.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4
от ГПК, С.Н.М. *** с ЕГН ********** да заплати на Д. „Н.П.Ц.Б.“, адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на общо 2393.20 лева.
ОСЪЖДА, основание чл.78, ал.4 от ГПК, С.Н.М. *** с ЕГН ********** да заплати н.М.Н.О.С.И В. адрес: ***
направените по делото разноски в размер на общо 450.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.