Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
15.01.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 1221 по описа за 2019
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
депозирана от С.К.А. от гр.Хасково, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1253-000645/08.10.2019г.,
издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково
Здравко Тончев Иванов.
Жалбоподателят твърди, че заповедта
е незаконосъобразна и неправилна. Прави възражение за изтекла абсолютна давност
по отношение на всички наложени му наказания. Изтекла била и давността за
налагане на наложеното му наказание. Освен това заповедта била немотивирана и
неясна. Моли за отмяната ѝ.
ОТВЕТНИКЪТ – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково Здравко
Тончев Иванов, не изразява становище по подадената жалба.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-1253-000645
от 08.10.2019г., Здравко Тончев Иванов, заемащ длъжността Началник група „Отчет пътни-транспортни произшествия,
административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност“ в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019г.
на директора на ОД на МВР - Хасково, е наложил на С.К.А. принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, на който са му отнети всички контролни
точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Заповедта
е обоснована със следното: отнети всички
контролни точки с влезли в сила наказателни постановления: НП №
4308/29.09.2005г. – 12 к.т., НП № 1682/11.05.2006г. – 10 к.т., НП №
3211/22.08.2006г. – 10 к.т., НП № 6484/02.02.2007г. – 5 к.т., възстановени 13
к.т. на 03.03.2007г. с протокол на фирма ЕТ „Автокурс – П. И.Д.“, НП №
1652/02.10.2007г. – 16 к.т., НП № 3758/19.09.2008г. – 10 к.т.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя срещу подпис на 08.10.2019г. Жалбата срещу заповедта е подадена
на 22.10.2019г.
С оглед
така изложените факти, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима -
подадена е в преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на оспорване
административен акт от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната
заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган,
разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
административната преписка е приложена цитираната в оспорения акт Заповед №
272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с която последният,
на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи и на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е
оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР - Хасково, между които и (т. 5) Началника на група „Отчет пътни-транспортни произшествия,
административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност“ в сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР - Хасково, да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки, включително по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. С това е удостоверена компетентността на издателя на процесната ЗППАМ,
която компетентност не се оспорва по делото.
Обжалваната
заповед е мотивирана с посочване както на правните, така и на фактическите
основания за издаването ѝ, като не се констатира нарушаване на някое от
изискванията относно формата на акта, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Приложената
законова хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП. За да наложи процесната принудителна административна мярка, административният
орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на
жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които тези
точки са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП.
Според
чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като
принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички
контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на
МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Тоест изземването на
свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4, във вр. с чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, може да се приложи при установяване, че за допуснати
нарушения на правилата за движение на водача са отнети всички контролни точки и
свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.
При
преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че към момента на
издаването му не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
На първо
място, следва да бъдат съобразени удостоверените в Справка за нарушител/водач и
неоспорени от страните по делото обстоятелства, че С.К.А. е придобил категории
В, АМ от 11.07.2005г., а посоченото като отнето Свидетелството за управление –
СУМПС № ********* на същото лице е издадено на 11.07.2005г., валидно до 07.07.2014г.
По този
повод следва да бъде изтъкнато, че за да се наложи принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е необходимо свидетелството за
управление на МПС, което се изземва, да е валидно. В противен случай се
обезсмисля прилагането на ПАМ, тъй като невалидното свидетелство, тоест такова
с изтекъл срок, не произвежда правно действие, съответно не удостоверява
правоспособността на водача и следва да бъде подменено. В този смисъл Решение №
7071 от 27.05.2014г. по адм. дело № 337/2014г. на ВАС. В случая безспорно от
представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на
МПС на жалбоподателя, е с изтекъл срок на валидност към 07.07.2014г.,
респективно към датата на издаване на обжалваната заповед е невалидно и
съответно не поражда удостоверително действие. Предвид това, с изземването на
същото не се постига целеният от закона ефект на принудителната административна
мярка. Невръщането на СУМПС с изтекъл срок на валидност в случая може да е
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, респективно
е основание да не се издаде при подадено заявление ново СУМПС, преди водачът да
възстанови правоспособността си като водач на МПС, но не е основание за
издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Казано по
друг начин и отнесено към настоящият казус, административният орган е можел
законосъобразно и в съответствие с целта на закона да издаде заповед, с която
да приложи ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя, само до изтичане
срока на валидност на СУМПС на последния, но не и след този момент.
На
следващо място, следва да бъде отбелязано следното:
Съгласно
чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят
му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки,
а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца
стаж като водач на моторно превозно средство. Ал. 2 постановява, че, когато
водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи
право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на
притежаваните от него контролни точки не се променя, а ал. 3 - Министърът на вътрешните работи с наредба
определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането
и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Съгласно
последователно издаваните на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП наредби на
министъра на вътрешните работи (отменените Наредба № I-167 от 26.06.2001г.,
Наредба № I-139 от 16.09.2002г. и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г., както и
сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.), първоначалният максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство е 39.
Издаването
в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането
на всички контролни точки на водача, извършено с посочени шест броя наказателни
постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 63,
като е налице и отбелязване за възстановени 13 контролни точки, тоест за отнети
общо 50 контролни точки. Представени са
пет от посочените наказателни постановления, а по отношение на Наказателно
постановление № 1652/02.10.2007г., с което са отнети 16 контролни точки, се
посочва, че същото е унищожено. Съответно следва да се приеме, че с представените
по делото наказателни постановления се удостоверява отнемане от жалбоподателя
на общо 34 контролни точки.
Според
регламентираната в чл. 170, ал. 1 от АПК тежест на доказване в процеса,
административният орган е този, който трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка съдът
приема, че в случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството
относно отнемането на всички 39 контролни точки на водача С.К.А., а с това и
наличието на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.
Съдът
приема, че обстоятелствата относно издаването на наказателните постановления,
връчването им и влизането им в сила, както и факта по колко контролни точки са
отнети с всяко едно от тях, следваше да бъдат доказани чрез пълно доказване от
ответника, което не бе сторено в настоящото производство.
В
случая, от една страна, броят на доказано отнетите контролни точки е по-малък
от 39, при което за жалбоподателя не е възникнало задължението да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР. От друга страна, видно е от датите на
цитираните в заповедта наказателни постановления е, че всички те са издадени в
периода от 29.09.2005г. до 19.09.2008г., като хронологически последното наказателно
постановление, на което административният орган се позовава в заповедта, е Наказателно
постановление № 3758/19.09.2008г., влязло в сила на 11.02.2009г.
В чл.
158, ал. 1 от ЗДвП (включително в редакцията на нормата, изм. и доп. ДВ бр. 51
от 26.06.2007г.) е предвидено, че броят на точките за потвърждаване валидността
на свидетелството (респ. за отчет на извършваните нарушения) се възстановява:
(т. 2) служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки. Това означава, че с изтичането на двугодишния
срок от 11.02.2009г., тоест към 11.02.2011г., на водача С.К.А. е следвало
служебно възстановяване до максималния размер на контролните точки. Макар и да
са налице данни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя след тази дата (доколкото в представената справка е отразено, че
на жалбоподателя са били отнемани и други контролни точки след този период с
други наказателни постановления), в оспорената заповед няма посочено наказателно
постановление, издадено след тази дата, на което административният орган да се
позовава за прилагането на ПАМ. В този смисъл и доколкото тези наказателни
постановления не са посочени като основание на оспорената заповед, те са извън
предмета на настоящото дело.
С оглед
на гореизложеното, Административен съд - Хасково намира, че не са налице
предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като
правно основание за изземване на СУМПС, предвид което оспорената заповед се
явява незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и като
такава следва да бъде отменена.
Искане
за присъждане на разноски не е заявено в настоящото производство, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0253-000645 от 08.10.2019г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Хасково Здравко
Тончев Иванов, с която на С.К.А. с
ЕГН: ********** ***, е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – „изземване на
свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: