МОТИВИ
към решение по НАХД №8167/2012 година по опис на Пловдивски Районен
съд, Двадесет и първи наказателен състав
Производството
е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Районна
прокуратура - гр. П. с Постановление от 28.11.2012 година е направила предложение
обвиняемия Н.М.Б. /ЕГН: **********/ да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 316, във вр. чл.308, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, което се е изразило в това, че през
периода от 13.04.2011 г. до 15.04.2011 г. в град П., при условията на
продължавано престъпление, на всяка една от посочените дати съзнателно се е
ползвал - представяйки го пред ОД на ДФ „З." гр. П., от неистински
официален документ - Удостоверение от ТД на НАП град П. на основание чл.87,
ал.6 от ДОПК за наличието или липсата на задължения, изх.
№160201100078219/07.04.2011 г. издадено на „Д." ООД гр. П., когато от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Представителят
на Районна Прокуратура – гр. П. се явява в съдебно заседание и поддържа
направеното предложение. Дава становище, че обвиняемия е осъществил
престъплението съгласно вмененото и обвинение и затова следва да бъде признат
за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на
чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. Конкретният размер счита, че следва да бъде
ориентиран към минимума на предвидения в закона, както и да се възложат
направените разноски.
Обвиняемият Б. се явява в съдебно
заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното
следствие по вмененото му престъпление. Изразява съжаление и моли за минимално
наказание.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият Н.М.Б. е роден на *** ***. Той е българин и
български гражданин. Семейното му положение е разведен. Не е осъждан и няма
противообществени прояви. Има образователна степен “средно-специално образование”,
като работи на длъжността управител на „Д.” ООД – гр. Х.. Живущ постоянно на
адрес в гр. Х., ул. „Р.Д.” № **. Има ЕГН **********.
През 2001 г. обвиняемият
регистрирал търговско дружество „Д." ЕООД гр.П., в което същият бил
едноличен собственик на капитала и управител. На 15.03.2011 г. дружеството било
преобразувано в ООД със съдружници и управляващи заедно и поотделно Н.Б. и
неговият син, свидетелят М.Н.Б. Основен предмет на дейност на дружеството към
2011 година била производство и търговия със селскостопанска продукция. В хода
на дейността си дружеството било натрупало публични задължения, които към
датата на преобразуването му не били погасени и били дължими и изискуеми. В
началото на месец април 2011 г. обвиняемият и свидетеля М.Б. се осведомили за
възможността да кандидатстват с фирмата си „Д." ООД пред Държавен фонд „З."
за отпускане на парични средства по две направления - кредит за закупуване на
семена, минерални торове и препарати за производство на пипер, реколта 2011 г.
и държавна помощ по схемата „П.С.З.П.З.С.П.". Взели решение да подадат
необходимите документи за кандидатстване и по двете програми. Сред комплекта от
документи, които следвало да бъдат внесени с оглед отпускане на средства от
фонда, било необходимо да се представи и “Удостоверение за наличието или
липсата на задължения издавано на основание чл.87, ал.6 от ДОПК”, което се
издавало от Териториална Дирекция на НАП - град П.. С набавянето на именно този
документ се ангажирал обвиняемият. На 08.04.2011 г. той депозирал искане с вх.№
160161100263618 за издаването му. Същото било разпределено за проверка и
издаване на свидетеля С.М., която заемала длъжността “инспектор по приходите” в
ТД на НАП град П.. Съобразно съществуващата практика в ТД на НАП град П., при
подаване на искането за издаване на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК била
извършвана съответна справка относно наличието на задължения и устно
уведомявано лицето за резултата от същата. Затова на гишето Н.Б. научил, че задълженията
на „Д." ЕООД не са погасени и са дължими, като това ще бъде удостоверено и
в искания от него документ. Последното обаче не устройвало обвиняемия, тъй като
едно от изискванията за отпускане на парични средства от Държавен фонд „З."
било дружеството да няма публични задължения. Поради тази причина същият не се
явил в ТД на НАП град П., за да получи на 14.04.2011 г. издаденото на „Д."
ООД удостоверение за наличието или липсата на задължения на основание чл.87,
ал.6 от ДОПК, изведено с изх.№ 160201100098219 на ТД на НАП - П., в което били
описани наличните задължения на дружеството. Вместо това той се снабдил по
неустановен в хода на разследването начин и от неустановено лице с две
идентични фалшиви удостоверения, според съдържанието на които, дружество „Д."
ООД няма публични задължения към бюджета. Създадените неистински документи били
с изходящ № 160201100078219 с посочена дата на издаването им 07.04.2011 г. и вписан
в тях като издател „Орган по приходите: И.П.".
В съдържание' на същите било посочено, че се издават по искане вх.№
160161100263618/07.04.2011 г. Така описаните неистински документи обвиняемият
предал на свидетеля М.Б., който имал ангажимента да събере останалите
необходими документи и да ги внесе в Областна дирекция на Държавен фонд „З."
в град П.. Н.Б. не свел до знанието на сина си факти и обстоятелства по
снабдяването с неистинските документи. Затова на 13.04.2011 г. свидетелят М.Б.
като управител на „Д." ООД град П. депозирал заявление за държавна помощ
по програма „П.С.З.П.З.С.П.", към което в комплект с изискуеми документи приложил
и предаденото му от обвиняемия “удостоверение за наличието или липсата на
задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК” с изходящ № 160201100078219/07.04.2011 г.,
издадено от орган по приходите при ТД на НАП гр. П. - И.П.. На 15.04.2011 г.
свидетелят М.Б. като управител на „Д." ООД град П. депозирал заявление за
кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на
пипер, реколта 2011 г., към което приложил и комплект с изискуеми документи
между които и предаденото му от обвиняемия “удостоверение за наличието или
липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК” с изходящ №
160201100078219/07.04.2011 г., с посочен издател орган по приходите при ТД на
НАП гр. П. - И.П.. При извършена от Държавен фонд „З." административна
проверка на внесените от „Д." ООД гр. П. документи възникнало съмнение
относно истинността на двете представени от дружеството удостоверения за
наличието или липсата на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК. В тази
връзка било направено запитване до ТД на НАП град П., от където им била
предоставена информация, че така представените пред фонда удостоверения не са
издавани по надлежния ред. Станало ясно, че по искане на „Д." ООД гр. П. е
било издадено удостоверение с различен изходящ номер, на различна дата и от
друго длъжностно лице, както и че в същото са описани задължения на
дружеството. При така установените факти вследствие от извършената проверка от
Държавен фонд „З." са сигнализирали Върховна касационна прокуратура - гр. С..
В последствие се установило, че подписите за „орган по приходите" не са
положени от свидетеля И.П. в двата броя инкриминирани удостоверения, но не са изпълнени
и от обвиняемия Н.Б. или свидетеля М.Б.. Същите се установило, че не са и технически
пренесени, а отпечатъците от печат в същите са от мокър печат и не са
технически пренесени.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства - показанията на обвиняемия Б. в хода на
съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, както и от показанията
на свидетелите С.М., И.П. и М.Б., дадени
в хода на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378,
ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният
доказателствен материал –заключение на проведена съдебно графологична
експертиза, заявление за издаване на удостоверение до ТД на НАП- гр. П.,
заявление за кредит за закупуване на семена, минерални торове, препарати за
растителна защита за пипер, реколта 2011година от “Д.” ООД до ДФ ”З.”
№16184016/15.04.2011 г. в едно с пакет документи, договор за предоставяне на
кредит, Заявление от “Д.” ООД за П.С.З.П.З.С.П. и договор № 16183017, справка за съдимост,
характеристична справка, приложена от дознателя. Установява се и от приобщените
веществени доказателства- 2 бр. удостоверения с
изходящ № 160201100078219/07.04.2011 г., с посочен в тях издател орган по
приходите при ТД на НАП гр. П. - И.П.. Съдът кредитира изцяло самопризнанието
на обвиняемия като правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни
доказателства – показания от свидетелите С.М., И.П.
и М.Б.,, които се явяват обективни, последователни относно
изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си,
непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и
приложени по делото: заключение на графологична експертиза, което съдът
кредитира като обективно, научно и методологически правилно изготвено, без
възникнали съмнения относно неговата правилност, подкрепено и от приложените
веществени доказателства и документи по подадени заявления до ОД на ДФ ”З.”- гр. П.. Между така събраните по
делото доказателствени материали не съществуват противоречия, касаещи
установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите
обективно отчитат, че действията си обвиняемият Б. е използвал неистински
официални документи. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време
и място, характерът и размера на причинените вреди, както и авторството.
От правна страна съдът счита, че с деянието
си обвиняемият Н.Б. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 316, вр. чл.308, ал.1 от НК. Той е годен субект на
престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на
вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
От обективна страна действията на
обвиняемия са се изразили в това, че през периода от 13.04.2011 г. до 15.04.2011 г. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление на всяка една от посочените дати,
съзнателно се е ползвал (представяйки го пред ОД на ДФ „З.” – гр. П.) от
неистински официален документ – Удостоверение от ТД на НАП – гр. П. на
основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличието или липса на задължения с изх. №
160201100078219/07.04.2011 г. на името на „Д.” ООД – гр. П., когато от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Поведението на обвиняемият е изцяло съставомерно по този състав. На първо място
той е осъществил противоправни действия, които са се изразили в снабдяването и
последващото използване на неистински официален документ, който е представен
пред държавна структура с цел получаване на кредити. Механизмът на
осъществяването, касаеща самото предоставяне над вата документа за нуждите на
административното производство по отпускане на помощи за селскостопански
производители, без да е участвувал в съставянето на тези неистински документи,
обективират неправомерността на поведението му. Квалификацията на деянието като
продължавано престъпление е правилна, защото той е осъществил и двете деяния
при еднородна обстановка, през непродължителен период от време и при еднаквост
на вината.
От субективна страна деянието е осъществено
при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият е съзнавал
противообществените последици от поведението си, но е търсил и целял тяхното настъпване. Формата на
вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите,
такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца.
Съдът намира,
че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура – П. за
освобождаване на обвиняемия Н.Б. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а ал.1 от НК, тъй като са налице
всички комулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе
деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този
момент не е прилаган този институт, няма причинени от деянието имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемия следва да бъде признат
за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите
вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса на други
противообществени прояви, изключително добрите характеристични данни, изразеното
съжаление, трудовата му ангажираност. Не се отчетоха отегчаващи вината
обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като
най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба,
определена в минимален размер от 1000.00 /хиляда/ лева. При индивидуализацията
на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК.
Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в
най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1
от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите
нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и
генералната превенция.
Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред.
Като признат
за виновен, съобразно изискванията на чл. 189 ал. 3 от НПК, обвиняемия Н.Б.
следва да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на
90.00 лева за проведената графологична експертиза.
Приложените
веществени доказателства - 2 бр. Удостоверения с изх. №
160201100078219/07.04.2011 г. на името на „Д.” ООД – гр. П., намиращи се на
лист 17-18 от том ІІ на досъдебното производство, на основание чл. 112, ал. 4
от НПК се оставиха към материалите по делото.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4,
т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н. В.
