Решение по дело №1473/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 566
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20195300501473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  566

  

гр.  Пловдив, 10.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно  заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                             ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

    при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1473 по описа за 2019 г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба вх. № 34151/27.05.2019 г., депозирана от адв. И.И. - пълномощник на Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“ против решение № 1705/ 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 19237 по описа на РС-Пловдив за 2018 г., с което дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на А.С.М. сумата от 1748 лв., представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение и сумата 2233.58 лв. - обезщетение за 23 дни неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., както и направените разноски за производството по делото в размер на 450 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пловдив - 159.26 лв. държавна такса и 80 лв. депозит за експертиза.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения са развити в постъпила уточняваща молба от адв. И., в която по същество се излагат упреци към заключението на вещото лице. Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от А.С.М.  искове.

В съдебно заседание пред въззивния съд, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа искането за уважаване на въззивната жалба, като моли за постановяване на решение, с което да се измени акта на първостепенния съд, като се намали размера на присъдените на ищеца обезщетения, съответно да се редуцира и размера на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Д., пълномощник на въззиваемия А.С.М., в който се аргументира тезата за законосъобразност, правилност и обоснованост на атакуваното решение. В тази връзка се иска, въззивната жалба да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди изцяло. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция  разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият, чрез неговия процесуален представител, поддържа искането за оставане на жалбата без уважение, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.

 По делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд, поради което и с оглед разясненията в т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не може да приеме различни от посочените факти.

Не се спори, а и от представения по делото Трудов договор № ТД – 02/ 30.09.2016 г., сключен на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ и чл. 1, ал. 3 от ПМС 209/10.08.2015 г., се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало срочно трудово правоотношение ( с краен срок – 30.09.2023 г.), по силата на което ищецът А.М. – въззиваем в настоящото производство, е полагал труд при ответника – жалбоподател Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“ на длъжността „*****” с код от НКПД – 24116*, код по КИД – 949*, във връзка с прилагането на Стратегия за водено от общностите местно развитие на Сдружение „МИГ  Перущица - Родопи“ по мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., като срока за изпълнение на длъжността е крайният срок за изпълнение на Стратегията за водено от общностите местно развитие, одобрена за финансиране със Заповед № РД 09- 624/31.08.2016г. на Ръководителя на Управляващия орган на ПРСР 2014 – 2020г. С посочения договор било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1596,00 лева.

От Заповед № 98/29.12.2017 г., издадена от ответното сдружение, се установява, че процесното трудово правоотношение е било прекратено едностранно с волеизявление на работника, обективирано в заявление вх. № 97/29.12.2017 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплащане (забавяне на изплащането) на трудово възнаграждение, считано от 29.12.2017 г. (датата на връчване на заповедта – арг. чл. 335 , ал. 2, т. 3 КТ). Установява се, че тази заповед е връчена срещу подпис на ищеца на 29.12.2019 г.

 

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ

 

Съобразно нормата на чл. 221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1 т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при  срочно  трудово правоотношение.

В ал.4 на чл. 221 от КТ, законодателят е конкретизирал понятието "действителни вреди", дефинирайки го с брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. За основателното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно доказване, че страните са били обвързани от срочно трудово правоотношение, което да е прекратеното на някое от посочените в чл. 221, ал.1 от КТ основания; размера на действително претърпени вреди, съизмерими с размера на брутно трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. Посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл. 221, ал.1 във връзка с ал.4 от КТ следва да са налице в тяхната кумулативна даденост за основателността на така заявената искова претенция.

От гореописаната безспорна фактическа обстановка се установява, че съществуващото между страните действително трудово правоотношение е било прекратено с едностранно волеизявление от страна на ищеца на основание чл.327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 29.12.2017 г. С оглед очертания фактически състав на нормата на чл. 221, ал. 1 вр. ал. 4 КТ в доказателствена тежест на въззиваемия – ищец е да установи в хода на съдебното производство оставането си без работа, причинната връзка между оставането си без работа и размера на действително претърпените вреди. В настоящия правен спор и с оглед на ангажираните в хода на първоинстанционното производство доказателства, ищецът по този иск – въззиваем в настоящото производство, не е доказал оставането си без работа за срок от един месец. Тук е моментът да се подчертае отново, че доказателствената тежест за установяване на факта, че за период от един месец не е полагал труд по трудово правоотношение носи ищеца, т. е този, който черпи благоприятни последици от установяването на този факт. В случая, не са били ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е останал без работа за период от един месец след прекратяване на трудовото си правоотношение с ответното сдружение, поради което настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказан един от елементите от фактическия състав на нормата на чл. 221, ал. 1 вр. ал. 4 КТ.

Гореизложеното налага първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в тази му част, съответно предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ

 

За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2. работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години.

В заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза е посочено, че ако ищецът не е ползвал отпуск в размер на 23 дни, то обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следва да е в размер на 2233,58 лева - брутна сума. На база на коментираното експертно заключение е направено искане за изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на размера на предявения иск, като същото е уважено от първостепенния съд, така че вместо 1644,71 лева обезщетението се счита предявено в размер на 2233,58 лева. Вещото лице М. е посочила, че в предоставените ведомости за месец декември 2017 г. липсват данни процесното обезщетение да е начислено и изплатено на ищеца.

С уточняващи молби, по отношение на претендираното обезщетение за общо 23 дни неползван платен годишен отпуск, е конкретизирано, че същия се разпределя по следния начин – 3 дни за 2016 г. и 20 дни за 2017 г.

От служебно назначената в хода на въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.А., се установява, че с оглед текста на чл. 6 от процесния трудов договор размерът на платения годишен отпуск се равнява на 20 работни дни. При изготвяне на заключението си, експертът се е позовал на регламента на чл. 224, ал. 1  и чл. 177, ал. 1 КТ. Последната цитирана разпоредба определя способа за изчисляване размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Съобразявайки гореизложената нормативна база, вещото лице е формирало правилно и обосновано заключение, посочвайки, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 1827,45 лева, като за база е взето изплатеното брутно трудово възнаграждение за месец ноември, което съответства и на изискването на чл. 228, ал. 1 КТ, посочваща кое брутно трудово възнаграждение следва да се има предвид при определяне на обезщетенията по Раздел III, Глава Х от КТ.

 На следващо място, вещото лице е установило, че към момента на проверката, така претендираното обезщетение не е начислено и изплатено на А.М..

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира иска по чл. 224, ал. 1 ГПК за основателен и доказан до размера на сумата от 1827,45 лева, като до пълния предявен размер от 2233,58 лева същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изложеното, атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1827,45 лева, а в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 2233,58 лева, решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен.

 

По разноските:

 

Предвид изхода на спора, ответното Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“ - жалбоподател следва да заплати ищеца - въззиваем А.С.М. по съразмерност сторените от същия  съдебно – деловодни разноски при първоинстанционното разглеждане на делото в общ размер от 316,36 лева ( 206.54 лева – адвокатско възнаграждение; 73,10 лева – държавна такса; 36,72 лева – разноски за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза). За второинстанционното разглеждане на делото жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 252,44 лева – адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция. Разноски по съразмерност в полза на въззивника не следва да се присъждат, доколкото същия не е заявил претенция в тази насока.

С оглед на правилата, установени от чл. 280, ал.3, т.3 ГПК решението не подлежи на обжалване пред касационната инстанция, тъй като настоящото решение е по въззивно дело за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лв.

Така мотивиран, съдът

 

  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 1705/ 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 19237 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, VIII – ми граждански състав в ЧАСТТА, в която Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“  ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.С.М., ЕГН ********** сумата от 1748,00 лв., представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.М., ЕГН ********** против Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“  ЕИК ********* иск с правно основание  чл. 221, ал.1 от КТ за сумата от 1748,00  лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1705/ 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 19237 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, VIII – ми граждански състав в ЧАСТТА, в която Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“  ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.С.М., ЕГН ********** сумата от 1827,45 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни за 2016 г. и 2017 г.

 

ОТМЕНЯ  решение № 1705/ 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 19237 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, VIII – ми граждански състав в ЧАСТТА, в която Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“  ЕИК ********* е осъдено да заплати на А.С.М., ЕГН ********** сумата за разликата над 1827,45 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни за 2016 г. и 2017 г. до пълния предявен размер от 2233,58 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.М., ЕГН **********  против Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“  ЕИК ********* иск с правно основание  чл. 224, ал.1 КТ за разликата над сумата от 1827,45 лева до пълния предявен размер от 2233,58 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Сдружение „Местна инициативна група Перущица - Родопи“  ЕИК ********* да заплати на А.С.М., ЕГН **********  сумата от 568,80 лева  /петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: