Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, осми първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Ангелова и прокурор
Давидкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 411 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 336 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на М.Р.В. *** за
поставяне под пълно запрещение на Н.З.Б. ***, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
В исковата молба ищцата твърди, че е майка на
ответника и същият страда от заболяване на централната нервна система,
енцефалопатия и изразена промяна на личността от органичен тип. Твърди, че
здравословното състояние на ответника е тежко, че той не е способен да се грижи
сам за себе си и не може да контролира действията си.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда при условията на чл. 29, ал.
2 от ГПК особен представител адв. Д. К., изразява становище за неоснователност
на иска. В случай, че от събраните в процеса доказателства се установи, че
ответникът не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да
ръководи действията си, особеният представител настоява ответникът да бъде
поставен под пълно или ограничено запрещение.
В хода на делото е починала ищцата М.Р.В.. По искане
на прокурора в съдебно заседание на 18.11.2021 г. като ищец в производството по
поставяне под запрещение на Н.З.Б. е конституирана Софийска окръжна
прокуратура.
В хода по същество представителят на Софийска окръжна
прокуратура заявява становище за основателност на предявения иск предвид
установяването по делото на медицинския и юридическия критерии за поставяне на
ответника под пълно запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа
страна:
Според представената етапна епикриза от 04.05.2020 г.
на д-р Б.П. – ЕТ „Амбулатория за С.И.М.П. „Психиатрия”, Н.З.Б. е диагностициран
с Постенцефалитен синдром – Енцефалопатия, неуточнена. В анамнезата е посочено,
че лицето е обект на психиатрични грижи от
Видно от представената епикриза от Болница „Токуда”, Н.Б.
е бил хоспитализиран в болничното заведение в периода 10.12.2019 г. –
17.12.2019 г. с диагноза „Мозъчна киста” и е бил подложен на оперативна
интервенция.
С експертно решение на ТЕЛК № 189/30.01.2020 г. към
МБАЛ „С.” ЕООД ответникът е освидетелстван с определена 75 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години поради общо заболяване с водеща диагноза
„Енцефалопатия, неуточнена”.
С решение от 12.06.2020 г. по ч.н.д. № 226/2020 г. на
РС-С. е постановено задължително лечение на Н.З.Б. на основание чл. 162, вр.
чл. 156, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 155, вр. чл. 146, ал.1, т. 1 от Закона за
здравето за срок от два месеца.
При разпита му пред съда по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК ответникът е спокоен, ориентиран за време и място, държи се адекватно.
Отговаря смислено на зададените му въпроси относно самоличността му, социалния
му статус, къде и с кого живее, къде е работил в миналото, къде е от какво е
бил лекуван, както и кой се грижи за него понастоящем. Ответникът знае за какво
е делото и заявява, че желае майка му да му стане настойник, за да я слуша и
по-леко да му минава живота.
Според заключението на съдебно психиатричната
експертиза на в.л. д-р Б. П., извършено след личен преглед на ответника и
медицинската документация по делото, Н.Б. страда от Енцефалопатия, Невро луес,
Хидроцефалия и Органично личностово разстройство. Диагностицираното органично
личностово разстройство покрива критериите на чл. 145, ал.1, т.1 от Закона за
здравето. Освидетелстваният се нуждае от специални здравни грижи. Вследствие
заболяването си осв. Б. е в състояние да застраши собственото си здраве.
Освидетелстваният не е лишен от психическа годност да изразява информирано
съгласие, но е затруднен да разбира свойството и значението на действията и
постъпките си съобразно правните норми.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице
разяснява, че ответникът може да извършва елементарни действия – да пазарува
храна, лекарства, но трудно може да извършва по-сложни правни действия, които
биха застрашили имущественото му състояние. Вещото лице сочи, че
освидетелстваният разбира частично действията си, доколкото тези действия не са
по-сериозни, прецизни и обмислени такива. Същият в известна степен може да
ръководи действията си, но трудно би преценил кое действие е правилно в
обществото. Заболяването му е с хронично прогресивен ход – той е в четвърти
стадий на сифилис в централната нервна система и е засегната кората и
подкорието на мозъка, висшите корови функции като способност за прецизна
преценка на ситуациите.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 5 от ЗЛС е допустим - молбата
за поставяне на ответника под запрещение изхожда от близък роднина /майка/, а
след настъпилата в хода на делото смърт на молителката молбата е поддържана от
прокурора, който е активно легитимиран съгласно чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на
лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е
наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и
невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за
своите работи ( юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за
да се постанови обявяване недееспособността на лицето. Сама по себе си
душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да
се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, под пълно запрещение се поставя лице, което
поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.
Следователно, за да допусне поставянето под такова запрещение, съдът следва да
установи, от една страна, наличието на медицинския критерий, а именно, че
лицето страда от душевна болест или слабоумие, и от друга страна, че то не е в
състояние съзнава смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, т.е. да се грижи за своите работи – юридическия критерий. Когато
състоянието на лицето не е така тежко, за да бъде поставено под пълно
запрещение, то се поставя под ограничено запрещение – чл. 5, ал. 2 от ЗЛС.
От приетото заключение на съдебно - психиатричната
експертиза, изготвено на база представените медицински документи и личен
преглед на ответника, се установява по категоричен начин, че ответникът страда
от психично заболяване /душевна болест/, подробно установено в заключението,
следователно - налице е медицинският
критерий по чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
Според заключението и разясненията на експерта пред
съда, поради заболяването си ответникът е затруднен да разбира свойството и
значението на действията си, но не е лишен напълно от възможността да осъзнава
и да извършва обикновени действия, които не са свързани с по-сериозно и
прецизно обмисляне. Експертът сочи, че ответникът може да ръководи в известна
степен действията си, може да се справя самостоятелно с приемането на
лекарства.
От съвкупния анализ на експертното заключение,
медицинската документация /епикризи и решение на ТЕЛК/ и непосредственото
изслушване на ответника пред съда може да се направи извод, че с оглед степента
на паметовите и интелектуални нарушения, ответникът не е лишен изцяло от
възможност да разбира действията си и да ръководи постъпките си. От разпита на
ответника в съдебно заседание съдът констатира, че психичното му и
интелектуално състояние позволява същият да се ориентира адекватно в обикновени
жизнени ситуации, прави нормални и разумни съждения по повод зададените му
въпроси, има нормално поведение и адекватно реагира на случващото се около
него. От експертното заключение се установява, че ответникът може сам да
задоволява основните си жизнени потребности и да извършва нормални битови
действия, както и други действия, които не изискват по-сложна и задълбочена
мисловна дейност. Видно е от представените епикризи и експертно решение на ТЕЛК
/с което е определена ТНР 75% поради психичното заболяване/, че при ответника
не е констатирана такава дълбока личностна промяна, която да води до пълна
невъзможност за осъзнава потребностите си и да разбира свойството и значението
на действията си.
С оглед на тези данни, съдът намира, че в случая
заболяването на ответника не е засегнало интелектуалните му възможности в
степен на пълно неразбиране на действията и невъзможност да ръководи постъпките
си, което да налага поставянето му под пълно запрещение. Възможността на
ответника да прави правилна преценка на обикновени житейски, битови ситуации,
да се ориентира в конкретна обстановка и да взема правилни решения, са
основание съдът да приеме, че интелектуалните му способности са само частично
засегнати, т.е. здравословното му състояние не е така тежко, при което са
налице основанията на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС за поставянето му под ограничено
запрещение, което е изцяло в защита на личните му права и интереси.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД
ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Н.З.Б. с
ЕГН: **********,***, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, вр. с чл.
336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото
да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община С. за
учредяване на попечителство над Н.З.Б..
СЪДИЯ: